Р Е Ш
Е Н И Е
№ ___260055___
гр. Кубрат, 28.05.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при участието на секретаря П.Петрова и в присъствието на прокурора ..........., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 523 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Ищците – С.Р.С., ЕГН ********** и Г.Л.С., ЕГН ********** ***, като твърдят, че са съпрузи, придобили по договор за продажба правото на собственост по отношение на описания подробно в исковата молба лек автомобил марка „**идно от Свидетелство за регистрация на същото, част I, № *********/ 01.03.2019 г. МВР – Разград; обявили същото за продажба през 2020 г., при което ответникът В.Т.А., ЕГН ********** проявил интерес да го купи; предоставили му лекия автомобил, за да го изпробва, след което той заявил, че ще купи за договорената цена, която ще изплати в срок от две седмици; предали му лекия си автомобил, ведно със свидетелството за регистрация, част II; въпреки изтичането на договорения 2-седмичен срок, ответникът не се явил за сключване на договор за продажбата на автомобила, не им платил договорената цена и отказал да им го върне, молят съда да постанови решение, с което да установи правата им на собственост по отношение процесния лек автомобил и да осъди ответника да им отстъпи собствеността и предаде владението му. Искът намира правно основание в разпоредбата на чл.108 от ЗС, предявен по реда на чл. 124, ал.1 от ГПК.
Ответникът – В.Т.А., ЕГН ********** с пост. адрес ***, и местоживеене ***, на който лично е връчено съобщение на 10.12.2020 г., е дал писмен отговор в срока за това, постъпил с вх. № 260039/ 07.01.20210 г., с който, като не оспорва правата на собственост върху процесния автомобил в полза на ищците, заявява, че не упражнява фактическа власт върху него; не знае къде се намира автомобилът им, както и кой го ползва.
В съдебно заседание от 24.02.2021 г., ответникът В.Т.А. признава, че в негово държане е „малкият регистрационен талон“ на автомобила и кани ищците да отидат и да си вземат автомобила; въпреки постигнатия в о.с.з. проект за спогодба, с оглед осъществяването на който по съгласие на страните е спряно производството по делото, до окончателна такава не се е стигнало, поради което ищците са поискали възобновяването му и постановяване на решение, както и поискано с исковата молба.
Кубратският районен съд, като взе предвид поотделно и в съвкупност събраните доказателства, доводите и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Предявеният иск е допустим, тъй като е предявен от и срещу надлежни страни – ищци, твърдящи право на собственост в своя полза, поради което и претендиращи да бъде предадена фактическата власт върху процесната движима вещ, срещу ответника, който признава, че упражнява фактическа власт върху нея, сочейки за правно основание обстоятелството, че тя му е предадена доброволно от собствениците.
Разгледан по същество е основателен.
От фактическа страна: Видно от приложеното към исковата молба – л. 8 от делото, заверено от пълномощника – адвокат, на ищците фото – копие на Свидетелство за регистрация, част I, № *********/ 01.03.2019 г. на МВР, Областна дирекция – Разград, на посочената дата – 01.03.2019 г., в град Разград ищецът С.Р.С., ЕГН **********, е регистриран като собственик на процесния лек автомобил: марка „**Между страните не се спори относно обстоятелството, че С.Р.С., ЕГН **********, към 01.03.2019 г. е в граждански брак с Г.Л.С., ЕГН **********,***.
От показанията на разпитания по инициатива на ищците свидетел – Р.С.Х., се установява достоверността на изложените в исковата молба факти, а именно, че съпрузите, чрез първият от тях, са обявили собствения си лек автомобил за продажба през 2020 г., при което ответникът В.Т.А., ЕГН ********** проявил интерес да го купи; предоставили му лекия автомобил, за да го изпробва, след което той заявил, че ще купи за договорената цена, която ще изплати в срок от две седмици; предали му лекия си автомобил, ведно със свидетелството за регистрация, част II; въпреки изтичането на договорения 2-седмичен срок ответникът не се явил за сключване на договор за продажбата на автомобила, не им платил договорената цена и отказал да им го върне. Независимо от това продължил да го управлява, да извършва административни нарушения като водач на лекия автомобил в страната и в ФР Германия, където периодично живее и работи, а санкциите – глоби, изпращали за плащане на собственика – ищците по делото.
Преценявайки показанията на св. Р. Х. по правилото на чл. 172 ГПК, тъй като той е роднина – баща, на първия ищец, и имайки предвид възможната негова заинтересованост, с оглед на всички други данни по делото – приложените към исковата молба документи и обясненията на ответника В. А., съдържащи признание на факта на предаване на държането на процесния автомобил от ищците нему, предвид постигната предварителна договореност на продажбата му, вкл. и отказа му да придобие правата на собственост върху вещта, канейки ищците – лично и чрез свидетеля да отидат и да си вземат колата, както и че в негово държане е Свидетелство за регистрация, част II(втора), № *********/ 01.03.2019 г. на МВР, Областна дирекция – Разград, съдът им дава вяра.
От правна страна: Искът по чл.108 от ЗС е иск на невладеещият собственик срещу лице, владеещо без правно основание. С този иск ищците целят да възстановят владението върху собствената си движима вещ – лек автомобил марка „**За да бъде уважен ревандикационният иск, следва да се установи наличието на юридическия състав на разпоредбата на чл.108 ЗС, включващ три кумулативно дадени предпоставки: права на собственост върху претендираната движима вещ в полза на ищците, упражняване на владение или държане на същата от страна на конституирания в процеса ответник, за която фактическа власт – на трето място, липсва правно основание.
От приетото по делото като писмено доказателство, неоспорено от ответника, Свидетелство за регистрация, част I, № *********/ 01.03.2019 г. на МВР, Областна дирекция – Разград, се установява, че ищците на основание правна сделка в режим на СИО, като купувачи по същата, са собственици на описания подробно в обстоятелствената част движима вещ – лек автомобил, индивидуализиран надлежно. Относно правото им на собственост върху процесната движима вещ към датата на завеждането на исковата молба 29.10.2020 г., между страните в процеса не се спори, видно от признанието на ответника, изложено в писмения отговор на същата и в съдебно заседание от 24.02.2021 година и от съдържанието на документа, с част II от който вкл. и той се е легитимирал като управляващ го водач на МПС, участвайки в административнонаказателни производства.
Между страните не се спори, че през 2020 г. са били в процес на договаряне на продажбата му – от ищците, като продавачи, и ответника, като купувач, по който повод ищците са предали фактическата власт върху вещта на ответника, както и се установява, че две седмици по – късно ответника се е отказал от покупката.
След като до сключването на окончателен договор за прехвърляне правото на собственост – в писмена форма, необходима за доказване на договора, в полза на ответника не се е стигнало и той категорично не желае това, видно от собствените ми обяснения, той следва да върне движимата вещ на собствениците й, без да е необходима покана по чл. 68 ЗЗД. Ако даденото благо е движима вещ, както е в процесния случай, съгласно чл. 68, б. „б“ ЗЗД, престацията ще е носима и тя трябва да бъде върната в местонахождението й по време на пораждане на задължението – в дома на собствениците, т.е. от длъжника, отказал се да сключи договор за продажба като купувач, се изисква активност да върне същата в местожителството на кредитора – собствениците, в момента, в който е неосъществено или отпаднало, по см. на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, основанието на упражняваната от него фактическа власт – като купувач по предварителен договор, който сам той се е отказал да сключи с необходимата за доказването му писмена форма. Задължението възниква ex lege, и в случая местоизпълнението на задължението за реституция съвпада с местоизпълнението на „задължението“, с оглед на чието изпълнение е дадена вещта – т.е. адреса на кредитора или местонахождението на вещта, и длъжникът – ответника, изпада в забава веднага, ако не върне получената вещ, в момента, в който се е отказал да придобие правото на собственост върху нея, в местожителството на кредитора – ищците.
Недоказано, поради което и неоснователно, е възражението на ответника, заявено с писмения отговор на исковата молба, че: не упражнява фактическа власт върху процесната движима вещ; не знае къде се намира автомобила на ищците, както и кой го ползва, с оглед обясненията му, дадени по делото в о.с.з. от 24.02.2021 г..
По изложените фактически и правни съображения, съдът в настоящият си състав приема, че ищците са собственици на процесния лек автомобил, който се държи без правно основание от ответника, поради което искът по чл.108 от ЗС е основателен и доказан. Ответникът следва да бъде осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на процесната движима вещ на ищците.
Разноски по делото страните не претендират, поради което и съдът не дължи произнасяне.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Т.А., ЕГН ********** с пост. адрес ***, и местоживеене ***, на основание чл.108 ЗС, да отстъпи собствеността и предаде владението на следната движима вещ: Лек автомобил марка „** съответствие със Свидетелство за регистрация на същото, част I, № *********/ 01.03.2019 г. МВР – Разград, на неговите собственици - С.Р.С., ЕГН ********** и Г.Л.С., ЕГН ********** ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис пред Окръжен съд – Разград.
Районен съдия: /П/ -Д. Петрова Енева