Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,14.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9 състав, в
публичното съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ
КУЗМАНОВА
при участието на секретаря Юлия А., като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
8840, по описа за 2016 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание
чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди в ИМ, че е собственик на
инструментален цех, представляващ две едноетажни постройки, всяка от които със
застроена площ от 260,58 кв.м., построени в парцел I от кв. 56 по плана на град
София, местността „Иван Вазов“ с площ от 19 875,00 кв.м. с административен адрес
град София, ул. „********. Сградите са съборени от втория ответник по
възложение на първия, при липса на законово основание,като стойността им към
датата на събарянето им възлиза на 174 000 лева.Претендира заплащане солидарно
от ответниците сумата от 148 000 лева – явяваща се разликата до пълния размер
на иска от 174 000 лева и представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди от противоправното събаряне на собствения инструментален цех,
ведно със законната лихва, за тригодишен период назад - от 15.07.2013 г. до датата
на подаване на ИМ - 15.07.2016г. и законна лихва от датата на подаване на ИМ до
окончателното изплащане на обезщетението. Претендира и разноски.
Със заявление с вх. № 151719/24.11.2016
г., ищеца прави отказ от предявения иск срещу втория ответник „Д.” ЕООД.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът - „Д.-С.“
АД, оспорва предявения иск.Прави възражение за погасяване по давност на вземането. Твърди, че ищецът не е собственик
на процесния инструментален цех, и че стойността
на сградите не възлиза на 174 000 лева, тъй като не са били в добро състояние.
В случай на приемане, че ищецът е собственик на процесните сгради, твърди, че същите не са разрушени от него.Претендира
разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С решение № 1202/12.07.2016г. по гр.д. № 48/2015г. по описа на СГС, ТО, VI-8 състав е уважен частичния иск на„С.И.“ ЕАД предявен срещу „Д.-С.“ АД за сумата от
26 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди от противоправното събаряне на
собствения на ищеца инструментален цех, представляващ две едноетажни постройки.
Решението е влязло в сила на 13.01.2017 г.
Уважения частичен иск по горепосоченото
дело формира СПН сила относно основанието на спорното вземане, а именно: кой е
собственик на процесните сгради, имал ли е основание ответника да събори
сградите, възложил ли е ответника събарянето им, поради което пререшаването им
в настоящето дело е недопустимо. Предмет на процесното производство могат да
бъдат само факти и обстоятелства, които не са преклудирани от СПН на
предходното решение като: какъв е размера на вредата (с оглед състоянието им и
действителната стойност на постройките към датата на събарянето) както и
новонастъпили факти и обстоятелства, които водят до погасяване на вземането
(давност, плащане и др.)
Съгласно приетата СТЕ, пазарната цена
на инструменталния цех, представляващ две едноетажни постройки, всяка от които
със застроена площ от 260.58 кв.м. с административен адрес гр. София“ ул. „Бяла
черква“ № 3, към 2010 г, когато е настъпило непозволеното увреждане е 162 270
лева. С оглед на това претендираното обезщетение за причинени вреди е в размер на установената
в настоящия процес пазарна стойност от
162 270 лева, намалена със сумата от 26 000 лева,съставляващи
стойността на уважения частичен иск по гр. дело № 48/2015 г., СГС, ТО, VI- 8 състав
или за сумата в размер на 136 270 лева.
Относно въпроса какво е било състоянието на
постройките, съдът кредитира заключението на СТЕ и показанията на св. Р. и св. В.,
в тези части, в които същите не са противоречиви.
ИМ по предявения частичен иск по
гр.дело № 48/2015г. по описа на СГС, VI-8 състав е депозирана на 07.01.2015 г.
По същото дело е установено, че датата на извършване противоправното събаряне
на сградите е към 25.01.2010 г. От този момент започва да тече предвидената в
закона обща петгодишна давност за предявяване на спорното право, която при
липса на основания за спиране и прекъсване на давността би изтекла на 25.01.2015
г.
Спорният въпрос е дали
предявяването на 07.01.2015 г. на частичния иск за сумата 26 000 лв., изцяло уважен
по гр.д. № 48/2015г. е довело до спиране или прекъсване на давността за цялото
вземане. Този въпрос бе предмет на противоречива съдебна практика вкл. и по чл. 290 ГПК и за уеднаквяването бе
образувано тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК – ВКС.
С новоприетата разпоредба на чл.
116а ЗЗД (ДВ,бр. 42/22.05. 2018 г.), в
сила от 26.05.2018 г., законователят предвиди спирането и прекъсването на
давността само за предявеното частично вземание. Това разрешение съответства и
на преобладаващата до този момент съдебна практика, вкл. и на ВКС. Ето защо съдът
приема, че предявяването на частичният иск и неговото уважаване не спира и не
прекъсва давността за останалата част от вземането.По тази причина висящото
производство по частичния иск, предмет на гр.д. № 48/2015г. не е довело до
прекъсване или спиране на погасителната давност по отношение на непредявената
част от същото вземане.
ИМ по настоящото дело е постъпила
в съда на 15.07.2016 г. По частично предявения иск по гр.дело № 48/2015 г., за
сумата от 26 000 лева, давността е спряла да тече от 07.01.2015г. - датата
на депозиране на ИМ до 13.01.2017г.-датата на влизане в сила на Решение №
1202/12.07.2016г. по гр.д. № 48/2015г. по описа на СГС, VI-8 състав. Ето защо,
съобразно разпоредбата на чл.116а ЗЗД, относно претенциите, предмет на
предявените в настоящото производство искове, давността не е прекъсната или
спряна с предявяване на исковете по гр.дело № 48/2015 г. на СГС, VI-8 състав. Следователно, спрямо частта от
вземането, предмет на настоящото дело, погасителната давност е изтекла преди предявяване на настоящия иск,
което води до неоснователност на иска.
Вземането до пълният му
размер от 136 270 лева, предявено с ИМ по настоящото дело е погасено по
давност и иска следва да бъде отхвърлен на това основание. Погасено по давност
се явява и вземането за законна лихва по предявения акцесорен иск.
По
разноските по производството:
Ответникът претендира
направените разноски в размер на 5 500 лв.-адвокатско възнаграждение и 400
лева депозит за СТЕ. С оглед изхода по делото, следва да му бъдат присъдени.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете предявени от „С.И.” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** срещу „Д.-С.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** 55, с правно основание
чл. 49 ЗЗД и чл.86
от ЗЗД, за сумата от 136 270 лева- представляваща обезщетение
за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва, за тригодишен период назад-от 15.07.2013
г. до датата на подаване на ИМ - 15.07.2016г. и законна лихва от датата на
подаване на ИМ до окончателното изплащане на обезщетението като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „С.И.” ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата 5 900 лева
на „Д.-С.”
АД, ЕИК ******** , със седалище и адрес на управление:*** 55, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: