Р Е Ш
Е Н И Е
№ ................
гр. Карлово, 16.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският
районен съд ІІІ наказателен състав,
на
четвърти март две хиляди и
двадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов
при
секретаря Красимира Божакова, като разгледа докладваното от съдията наказателно
административен характер дело №675 по описа за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш на **на ***– П.,
серия К № ********за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, с който на Х.Н.Х. с ЕГН **********, като представител
на „Х.“ ЕО*****, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400
лева на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени издадения електронен фиш като неправилен и
незаконосъобразен, като в жалбата излага конкретни доводи. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и поддържа жалбата си.
Процесуален представител на
административно-наказващия орган, издал електронния фиш, призован съгласно императивната
разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не се явява в съдебно заседание и не взема
отношение по жалбата.
Поради неустановяване на датата и начина
на връчване на ЕФ и действително ли е налице отказ да се получи ЕФ, съдът прие,
че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и, че
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
РС К., след като взе в предвид събраните
по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 27.03.2019 г. в 07.54 часа, МПС -
товарен автомобил марка “Ф.П.”, с ДК № ********, собственост на „Х.“ ЕО***** се
движел по ул. „Х. Б.“ до №**в с.Р., обл.П., общ.К., където при максимално
разрешената скорост за движение в населено място от 50 км/ч., процесният автомобил
се движел със скорост от 84 км/ч. Поради движението си с превишена скорост,
автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна техническа
система тип „ТFR1
– М”, № 612, монтирана на полицейски автомобил с номер ********.
В последствие, от **на ***– П., бил
издаден електронен фиш серия К № 2632474, за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, с който на жалбоподателя, като
законен представител на „Х.“ ЕО*****, е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 400 лева, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.
182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Съгласно материалите по делото,
представител на дружеството е отказал да получи ЕФ, като достатъчно
доказателства в тази насока не са събрани, поради което съдът прие, че жалбата
е подадена в срок.
В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП
жалбоподателят не е представил писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за правоуправление.
Отговорността за нарушението правилно е
ангажирана в лицето на Х.Н.Х. с ЕГН **********, като законен представител на
фирмата – собственик на автомобила, съгласно справката на КАТ във връзка с
правилата по чл.189, ал.5 и чл.188, ал.2 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от присъединените
на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч., а съгласно
ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен
знак.
Безспорно установено по делото е, че на
посочената дата – 27.03.2019 г. в 07.54 часа, МПС - товарен автомобил марка “Ф.П.”,
с ДК № ********, собственост на „Х.“ ЕО***** се движел по ул. „Х. Б.“ до №**в
с.Р., обл.П., общ.К., където при максимално разрешената скорост за движение в
населено място от 50 км/ч., процесният автомобил се движел със скорост от 84
км/ч., т.е превишената скорост
е 34 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП,
нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния
номер на моторното превозно средство.
Не е дължимо обозначаване на мястото за
контрол с пътен знак, поради отпадането на изискването в чл.165,
ал.2, т.8 от ЗДвП.
В случая по делото е установено, че
техническото средство е мобилно АТСС, което работи на определено място за
контрол, а не е такова, което се движи в пътнотранспортния поток.
От материалите по делото се установява,
че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо
средство – мобилна радарна техническа система тип „ТFR1 – М”, № 612, монтирана
на полицейски автомобил с номер ********. Системата е заснела и записала скорост
на движение на автомобила на жалбоподателя, която е била 84 км/ч., като след
приспадане на допустимото отклонение/толеранс, същата е отразена в ел. фиш като
81 км/ч. По делото, като писмено доказателство са представени ксерокопия на
снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че
посочената скорост е била засечена на 27.03.2019 г. в 07,54 часа, както и, че
регистрационният номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената
скорост, е ********.
Доколкото посочените снимки – 3 бр. са
изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява
веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал. 15 от ЗДвП.
От представените като писмени
доказателства документи по делото - Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и Протокол №1-33-19 от 07.03.2019г. се установява, че системата за
видеоконтрол е одобрена и проверена.
От приложеното като писмено
доказателство по делото извлечение от ТР за „Х.“ ЕО***** се установява, че към
датата на заснемане на нарушението именно жалбоподателят е представител на
дружеството.
Съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процедурата по съставяне на електронния фиш, налагащи отмяната му. Приема,
че фишът притежава законово регламентираното съдържание, разписано в нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП. В тази връзка съдът съобрази, че при издаването на
електронните фишове не намират приложение съответните разпоредби от ЗАНН,
уреждащи сроковете за издаване на АУАН. Фишът е издаден в рамките на визираните
в НК давностни срокове, поради което не е преклудирана възможността да бъде
ангажирана отговорността на жалбоподателя. С оглед на горното и отчитайки
приобщените писмени доказателства, сочещи, че към процесния пери**именно
жалбоподателят е представител на дружеството-собственик и не се е възползвал от
правото си да посочи извършител на нарушението по предвидения в чл.189, ал.5 от ЗДвП ред, съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен и
законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло, а жалбата - да бъде оставена
без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен фиш серия К № ********от за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, издаден от **на ***- П., с
който на Х.Н.Х. с ЕГН ********** - представител на „Х.“ ЕО*****, е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 400 лева, на основание чл.189,
ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, като законосъобразен.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред П.ският административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.
Районен съдия:………………
Сн.Д.