Р Е
Ш Е Н
И Е
№: 12.11.2019 год. Град Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският районен съд, наказателен състав
На пети ноември две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание в следния състав: Председател: Минчо Танев
Секретар: Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдия
Минчо Танев
НАХД № 388 по описа на съда за 2019 год. за да се
произнесе, взе пред вид следното:
Производството е от административно наказателен характер, с
правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Еурокар
ВМ“ ООД, ЕИК *********, срещу наказателно постановление № 160-002634 от 23.08.2019
г. на Директор на дирекция „Инспекция по труда“.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление
е незаконосъобразно и се иска от съда да
бъде отменено, алтернативно- размерът на наложената санкция да бъде намален в
предвидени от закона минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен
представител- адвокат. Поддържа жалбата.
За ответника по жалбата се явява юрисконсулт, който
поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска
неговото потвърждаване.
По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитан беше
актосъставителят.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното:
На
30.07.2019 г. актосъставителят съвместно със свои колеги-служители на Инспекция
по труда- посетили търговски обект, находящ се в с. Лозенец, общ. Царево и стопанисван
от жалбоподателя. Служителите извършили проверка при която установили, че
обектът се стопанисва от жалбоподателя. В хода на проверката били установени
работещите на обекта лица. След това проверяващите извършили и проверка по
документи, на работещите в дружеството лица. Проверяващите установили, че
лицето Ю. Р. работи като „**“.
Впоследствие
жалбоподателят бил призован да представи необходими документи за документална
проверка, свързана с трудовите правоотношения на работещите в обекта към
момента на проверката. Представителят на дружеството не представил сключен
трудов договор с лицето Ю. Р., валиден към момента на проверката, както и не
представил справка за регистриране на уведомление за договора по чл. 62, ал. 3
от КТ, което мотивирало актосъставителя за издаде акт за установяване на
административно нарушение. Актът е предявен на нарушителя за подпис, чрез
неговия представител и е подписан от него без възражения.
Наказващият
орган въз основа на акта издал обжалваното наказателно постановление, в което
административното нарушение е описано по следния начин: жалбоподателят е
допуснал до работа Ю. Р., без да е сключил трудов договор в писмена форма,
квалифицирано е по чл. 62, ал. 1 от КТ и на осн. чл. 414, ал. 3 от КТ е
наложено административно наказание– имуществена санкция в размер на 2500,00 лв.
Изложената фактическа обстановка, съда установи по
безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от
показанията на свидетеля- служител на ИТ- които кредитира изцяло. Същите са
обективни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си и кореспондират изцяло със
събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна
отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежно лице,
посочено като нарушител, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Настоящото производство е от административно наказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което
да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като
нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В случая въпроса за вината
не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е юридическо лице – правно
образование, което не може да има собствено психическо отношение към деянието.
Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно
и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН
относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
В
конкретния казус съдът съобрази следното: Ю. Р. е работил за жалбоподателя. Заради
липсата на сключен между нея и работодателя писмен, трудов договор към момента
на проверката съдът приема, че жалбоподателят в качеството му на работодател е
осъществил състава на посоченото в акта и наказателното постановление
административно нарушение.
При
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на процесуалните правила. Актът е съставен в изискуемия срок и е
надлежно подписан от съставителя, свидетелите и представителя на нарушителя.
Той е подробен и обоснован. Наказателното постановление е издадено при спазване
изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити. Наказанието обаче
неправилно е определено по размер. В санкционната част на нормата – чл. 414,
ал. 3 от КТ е посочено, че отговорност носи работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 62 и 63 и той се наказва с 1500,00 до 15 000,00 лв. Отделно
от това виновното длъжностно лице се наказва с глоба в размер 1000,00 до 10 000,00
лв. за всяко отделно нарушение. Наказващият орган правилно е преценил, че в
случая работодател по смисъла на §. 1, т. 1 от ДР на КТ се явява жалбоподателя,
но е наложил наказание над предвидения от закона минимум, без да посочи, че са
налице отегчаващи обстоятелства. Наличието на такива не беше доказано и пред
съда, поради което следва да се приеме, че наказанието трябва да бъде в
минимален размер от 1500,00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 16-0002634 от 23.08.2019 г. на Директор на дирекция
„Инспекция по труда“, издадено против „Еурокар ВМ“ ООД, ЕИК *********, в частта
му досежно размера на определеното административно наказание за нарушение по
чл. 62, ал. 1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2500,00 лева
на 1500,00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление в останалата му част като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски
административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: