№ 1140
гр. Русе, 01.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20224520101001 по описа за 2022 година
Ищецът “Фронтекс интернешънъл” ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, представлявано от изпълнителния
директор Лилия Димитрова, твърди, че на 05.12.2019г. е бил сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и ответника договор за потребителски кредит №
CREX-17509808, по силата на който кредитополучателят изрично се съгласил
предоставената му в кредит сума да бъде изплатена пряко на упълномощения търговски
партньор, като направеното плащане съставлява изпълнение на задължението на
кредитодателя да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор.
Главницата от 1 999.00 лева била преведена на 05.12.2019г. на магазин за закупена от
ответника стока – смарфон SAMSUNG Note 10+. Към главницата се дължи и
застрахователна премия в размер на 287.86 лева, а договорната лихва била уговорена в
размер на 617.26 лева или общо главницата по кредита е станала в размер на 2 904.12 лева.
Договорът бил сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на пар.1, т.5 от ЗПК,
който е в размер на 28.88% и годишен процент на разходите в размер на 33.03%. По този
начин кредитодателят е изпълнил всички свои задължения по договора за кредит. Този
кредит ответникът се задължил да върне на 18 броя погасителни месечни вноски всяка в
размер на 161.34 лева с краен срок за издължаване на 01.07.2021г. Ответникът не е изпълнил
задължението си по договора за заплащане на месечните погасителни вноски, на
договорените падежи и преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена
вноска е настъпил на 01.02.2020г. Считано от следващия ден длъжникът е изпаднал в забава,
поради което същият дължи на основание чл.86 от ЗЗД лихва за забава, чийто размер се
изчислява спрямо действащата законна лихва, както и уговорената договорна
1
възнаградителна лихва. Уговорено било и че при просрочие на две или повече погасителни
вноски, считано от падежа на втората погасителна вноска за кредитора възниква
потестативното право за обяви предсрочната изискуемост на вземането си. Крайният срок за
изпълнение на договора за кредит настъпва на 01.07.2021г., но предвид изпадането на
длъжника в забава още на 01.02.2020г., кредитодателят се е възползвал от възможността да
обяви кредита за предсрочно изискуем. По силата на Приложение № 1а от 18.06.2020г. към
рамков договор за цесия от 22.04.2020г. сключени между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България” и “Фронтекс интернешънъл” ЕАД, вземанията на първия по договор за
потребителски кредит № CREX-17509808/05.12.2019г. били прехвърлени на ищцовото
дружество. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” упълномощили ищеца да
уведоми длъжника по договора за извършената цесия. Ищцовото дружество в качеството си
на пълномощник изпратило уведомление до ответника за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземанията по договора и извършената цесия чрез „Български пощи” ЕАД,
до посочения адрес в договора за кредит, но ответникът не е бил открит на него, нито друго
пълнолетно лице, което да е съгласно да получи пратката и същата била върната в цялост.
Това уведомление за извършената цесия и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита
е представено и към исковата молба и връчено на ответника чрез неговата съпруга на
29.03.2022г. Поради това цесията е породила действие спрямо В.И.. Ищцовото търговско
дружество за дължимите парични суми от страна на ответника по договор за потребителски
кредит № CREX-17509808/05.12.2019г., подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело №
5576/2021г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение е била изпратена на
ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адреси, където не е бил открит,
поради което същата е била счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на
ищеца да предяви иск относно вземането си, което той е направил по настоящото дело.
Поради това съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
В.И., че дължи на ищцовото дружество сумите от 2 286.86 лева, представляваща
неизплатена главница по договор за потребителски кредит № CREX-17509808/05.12.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 13.10.2021г. до окончателното й изплащане; 617.26 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва начислена за периода 01.02.2020г. до 01.07.2021г. и 319.33
лева, представляваща лихва за забава върху главницата начислена за периода 02.02.2020г. до
11.10.2021г., по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело № 5576/2021г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото дело
разноски, както и тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът ВЛ. АНГ. ИЛ. в срока за отговор не е подал такъв и не взема становище
по иска. В съдебно заседане не оспорва предявения иск по основание и размер, като заявява,
2
че при възможност ще заплати дължимите парични суми.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 05.12.2019г. е бил сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България” и ответника договор за потребителски кредит № CREX-17509808, по силата на
който кредитополучателят изрично се съгласил предоставената му в кредит сума да бъде
изплатена пряко на упълномощения търговски партньор, като направеното плащане
съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор. Главницата от 1 999.00 лева
била преведена на 05.12.2019г. на магазин за закупена от ответника стока – смарфон
SAMSUNG Note 10+. Съгласно сключения договор към главницата се дължи и
застрахователна премия в размер на 287.86 лева, а договорната лихва била уговорена в
размер на 617.26 лева или общо главницата по кредита е станала в размер на 2 904.12 лева.
Договорът бил сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на пар.1, т.5 от ЗПК,
който е в размер на 28.88% и годишен процент на разходите в размер на 33.03% и по този
начин кредитодателят е изпълнил всички свои
задължения по договора за кредит, а този кредит ответникът се задължил да върне на 18
броя погасителни месечни вноски всяка в размер на 161.34 лева с краен срок за издължаване
на 01.07.2021г. Ответникът не е изпълнил задължението си по договора за заплащане на
месечните погасителни вноски, на договорените падежи и преустановил плащанията, като
падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 01.02.2020г., а считано от следващия
ден длъжникът е изпаднал в забава, поради което същият дължи на основание чл.86 от ЗЗД
лихва за забава, чийто размер се изчислява спрямо действащата законна лихва, както и
уговорената договорна възнаградителна лихва. Било уговорено при просрочие на две или
повече погасителни вноски, считано от падежа на втората погасителна вноска за кредитора
възниква потестативното право за обяви предсрочната изискуемост на вземането си, като
крайният срок за изпълнение на договора за кредит настъпва на 01.07.2021г., но предвид
изпадането на длъжника в забава още на 01.02.2020г., кредитодателят се е възползвал от
възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем.
По силата на Приложение № 1а от 18.06.2020г. към рамков договор за цесия от
22.04.2020г. сключени между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и
“Фронтекс интернешънъл” ЕАД, вземанията на първия по договор за потребителски кредит
№ CREX-17509808/05.12.2019г. били прехвърлени на ищцовото дружество. „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България” упълномощили ищеца да уведоми длъжника по
договора за извършената цесия, а ищцовото дружество в качеството си на пълномощник
изпратило уведомление до ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията
по договора и извършената цесия чрез „Български пощи” ЕАД, до посочения адрес в
договора за кредит, но ответникът не е бил открит на него, нито друго пълнолетно лице,
което да е съгласно да получи пратката и същата била върната в цялост. Това уведомление
за извършената цесия и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита е представено и
3
към исковата молба и връчено на ответника чрез неговата съпруга на 29.03.2022г., поради
което цесията е породила действие спрямо В.И.. Ответникът по сключения договор за
потребителски кредит № CREX-17509808/05.12.2019г. е останало да дължи 2 286.86 лева -
главница; 617.26 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва начислена за
периода 01.02.2020г. до 01.07.2021г. и 319.33 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата начислена за периода 02.02.2020г. до 11.10.2021г.
За дължимите парични суми от страна на ответника по договор за потребителски
кредит № CREX-17509808/05.12.2019г., ищцовото дружество е подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело
№ 5576/2021г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение е била изпратена на
ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адреси, където не е бил открит,
поради което същата е била счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на
ищеца да предяви иск относно вземането си, което той е направил по настоящото дело.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и ответника са били
обвързани от облигационно правоотношение, по силата на сключен на 05.12.2019г. договор
за потребителски кредит № CREX-17509808, по силата на който кредитополучателят –
ответник по делото, изрично се съгласил предоставената му в кредит сума да бъде изплатена
пряко на упълномощения търговски партньор, като направеното плащане съставлява
изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави на кредитополучателя
кредита, предмет на процесния договор. Главницата от 1 999.00 лева била преведена на
05.12.2019г. на магазин за закупена от ответника стока – смарфон SAMSUNG Note 10+. В
договора страните договорили, че към главницата се дължи и застрахователна премия в
размер на 287.86 лева, а договорната лихва била уговорена в размер на 617.26 лева или общо
главницата по кредита е станала в размер на 2 904.12 лева. Договорът бил сключен при
фиксиран лихвен процент по смисъла на пар.1, т.5 от ЗПК, който е в размер на 28.88% и
годишен процент на разходите в размер на 33.03%. С превеждането на отпуснатата в кредит
парична сума на търговеца за закупената от магазин от страна на ответника стока – смарфон
SAMSUNG Note 10+, кредитодателят е изпълнил всички свои задължения по договора за
кредит. Този кредит ответникът се задължил да върне на 18 броя погасителни месечни
вноски всяка в размер на 161.34 лева с краен срок за издължаване на 01.07.2021г. По делото
не са представени доказателства за плащане на погасителните вноски на договорените
падежи, а и ответникът не оспорва в съдебно заседание, че не е изпълнил задължението си
по договора за заплащане на месечните погасителни вноски, на договорените падежи и
преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на
01.02.2020г. Считано от следващия ден длъжникът е изпаднал в забава, поради което същият
дължи на основание чл.86 от ЗЗД лихва за забава, чийто размер се изчислява спрямо
действащата законна лихва, както и уговорената договорна възнаградителна лихва.
Уговорено било и че при просрочие на две или повече погасителни вноски, считано от
4
падежа на втората погасителна вноска за кредитора възниква потестативното право за обяви
предсрочната изискуемост на вземането си. Крайният срок за изпълнение на договора за
кредит настъпил на 01.07.2021г., но предвид изпадането на длъжника в забава още на
01.02.2020г., кредитодателят се е възползвал от възможността да обяви кредита за
предсрочно изискуем. По силата на Приложение № 1а от 18.06.2020г. към рамков договор за
цесия от 22.04.2020г. сключени между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България” и “Фронтекс интернешънъл” ЕАД, вземанията на първия по договор за
потребителски кредит № CREX-17509808/05.12.2019г. били прехвърлени на ищцовото
дружество. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” упълномощили ищеца да
уведоми длъжника по договора за извършената цесия. Ищцовото дружество в качеството си
на пълномощник изпратило уведомление до ответника за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземанията по договора и извършената цесия чрез „Български пощи” ЕАД,
до посочения адрес в договора за кредит, но ответникът не е бил открит на него, нито друго
пълнолетно лице, което да е съгласно да получи пратката и същата била върната в цялост.
Това уведомление за извършената цесия и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита
е представено и към исковата молба и връчено на ответника чрез неговата съпруга на
29.03.2022г. Поради това цесията е породила действие спрямо В.И.. По договора за
потребителски кредит № CREX-17509808/05.12.2019г. са останали дължими 2 286.86 лева -
главница; 617.26 лева - договорна възнаградителна лихва начислена за периода 01.02.2020г.
до 01.07.2021г. и 319.33 лева, представляваща лихва за забава върху главницата начислена за
периода 02.02.2020г. до 11.10.2021г., за които парични суми е била и издадена заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 5576/2021г. по описа
на РРС. По делото не е доказано от страна на В.И., че е заплатил тези дължими от него
парични суми по договора за потребителски паричен кредит, тежестта за доказването на
които факти е негова, както му е било указано и с доклада по делото, а и той в съдебно
заседание не оспорва дължимостта им. Липсата на парични средства и влошеното
финансово състояние на ответника, довело до неизпълнение на задължението му по
договора, не е обстоятелство, което да го освободи от отговорност съгласно чл.81, ал.2 от
ЗЗД. Същият не прави и правоизключващи възражения в законовите срокове за
недължимост на претендираните от ищеца парични суми.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск се явява изцяло
основателен, поради което следва да се уважи изцяло, като се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите от 2 286.86 лева, представляваща
неизплатена главница по договор за потребителски кредит № CREX-17509808/05.12.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 13.10.2021г. до окончателното й изплащане; 617.26 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва начислена за периода 01.02.2020г. до 01.07.2021г. и 319.33
лева, представляваща лихва за забава върху главницата начислена за периода 02.02.2020г. до
11.10.2021г., по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело № 5576/2021г. по описа на РРС.
5
Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с Тълкувателно решение
№ 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по заповедното производство – ч.гр.дело № 5576/2021г. по описа на РРС,
разноски в размер на 114.47 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело
разноски в размер на 127.00 лева – заплатена държавна такса за производството по делото и
150.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ВЛ. АНГ. ИЛ. от *******, с ЕГН:
**********, че дължи на “Фронтекс интернешънъл” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Лозенец”, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор Лилия Димитрова, сумите от 2 286.86 лева /две
хиляди двеста осемдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
неизплатена главница по договор за потребителски кредит № CREX-17509808/05.12.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.10.2021г. до окончателното й
изплащане; 617.26 лева /шестстотин и седемнадесет лева и двадесет и шест стотинки/,
представляваща договорна възнаградителна лихва начислена за периода 01.02.2020г. до
01.07.2021г. и 319.33 лева /триста и деветнадесет лева и тридесет и три стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата начислена за периода 02.02.2020г. до
11.10.2021г., по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело № 5576/2021г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА ВЛ. АНГ. ИЛ. от *******, с ЕГН: **********, да заплати на “Фронтекс
интернешънъл” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец”,
ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор
Лилия Димитрова, сумата от 114.47 лева /сто и четиринадесет лева и четиридесет и седем
стотинки/ – направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 5576/2021г. по описа на
РРС, разноски.
ОСЪЖДА ВЛ. АНГ. ИЛ. от *******, с ЕГН: **********, да заплати на “Фронтекс
интернешънъл” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец”,
ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор
Лилия Димитрова, сумата от 277.00 /двеста седемдесет и седем/ лева - направени по
настоящото дело разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
6
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7