№ 13
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Силвия Б. Русева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20221100604193 по описа за 2022 година
Подсъдимата Д. В., чрез защитника си адв. Ж. Ж. от САК, е подала, в
срока и по реда на гл. ХХІ от НПК, въззивна жалба срещу постановената на
11.07.2022 г. присъда № 20047640 по н.ч.х.д. № 3143/20 г. на СРС (НО, 121 с-
в), с която В. е била призната за виновен в извършване на престъпление по чл.
182,ал.2,вр. с чл.26,ал.1 НК и на основание чл.78а,ал.1 НК е освободена от
наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание по
чл.78аНК- „Глоба“ в размер на 1000лв., в полза на държавата, платима по
сметка на СРС и я признава за невинна и я оправдава, че е извършила деяние
и на дата 9.01.2020г. Подсъдимата не обжалва само частта от присъдата, в
която е призната за невинна по отношение на цитираната инкриминирана
дата.
Жалбата е с искане по чл. 336, ал.1, т.3 НПК и изтъкнати в негова
подкрепа аргументи за допуснати съществени отстраними нарушения на
процесуалните правила, неправилно приложен материален закон и наложено
явно несправедливо наказание. Твърди се превратно обсъждане на
доказателствения материал, както и, че свидетелите посочват дати, на които
са присъствали, но които са различни от инкриминираните.Подсъдимата, чрез
защитника си, моли съдът да отмени първоинстанционната присъда и вместо
нея да постанови нова, с която да признае В. за невинна или, в случай, че
намери допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, да върне
делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, да
приложи чл.9,ал.2 НК и в алтернативност - иска да се намали размера на
1
наложеното наказание „Глоба“.
В съдебно заседание доводи от жалбата са преповторени от защитата,
като са доразвити, че не са събрани доказателства за противоправно
поведение от страна на подс. В., а само, че в близост до адреса й, е проведен
телефонен разговор с телефон 112 от страна на ЧТ Л. Г.. Изказва
предположение, че поради влошените отношения между последния и
подзащитната му, е възможно Г. изобщо да не е уведомил подсъдимата, че се
намира на адреса й. Счита, че по делото не са събрани доказателства, че
майката възпрепятства детето си да се вижда с баща му.
Повереникът на ЧТ адв. А. моли съда да остави без уважение
въззивната жалба, като неоснователна и недоказана и да потвърди
обжалваната присъда, като законосъобразна и правилна, предвид че от
събраните доказателства, на които тя почива, еднопосочно следва извода, че
на инкриминираните дати, подсъдимата не е предала детето им и то в дните, в
които то е трябвало да бъде с баща си ЧТ Г.. Сочи, че са налице и други
доказателства, извън разпитананите свидетели, а именно- записаните
обаждания на телефон 112,както и документираните посещения на адреса на
подсъдимата от патрулни групи на полицията.
Въззивният съд не намери основания за отмяна или изменение на
атакуваната присъда.
Дейността на първата инстанция по установяването на фактите не
страда от отстраними процесуални пороци, които дори не са изрично
посочени в жалбата в какво се изразяват.
За да признае подс. В. за виновна в извършване на инкриминираното
деяние, първоинстанционния съд е възприел за несъмнено доказани
съставомерните обстоятелства, посочени в подадената от ЧТ Г. тъжба.
СГС не намери основания да се отклонява от тях и в рамките на същите
доказателства да „установява нови фактически положения“ (чл. 316 НПК),
защото счете, че фактическата обстановка по делото е била правилно
изяснена. Промяна в нея няма, въпреки проведеното въззивно съдебно
следствие с изискване на справка от МВР - Дирекция „Национална система
112“.
Оплакванията във въззивната жалба са главно за начина, по който СРС
е оценил доказателствата, но тях СГС възприе за неоснователни. Първата
инстанция не е изопачила съдържанието на нито един източник на
информация, не е използвала данни, събрани в разрез с процесуалните
изисквания и не е постановила присъдата си върху предположения. Напротив
– съпоставила е всички факти в една взаимно свързана верига, съобразила е
забраната да придава на конкретни доказателствени средства предварително
определена сила (чл. 14, ал.2 НПК) и, отчитайки житейската логика на
събитията, е обосновала, че подс. В. е осъществила деянието, за което срещу
нея е подадена частна тъжба.
Разпитаните по делото свидетели В.А. и Д.Д., макар да не сочат
инкриминираните дати, като такива, на които те са възприели противоправно
2
поведение от страна на подс. В., установяват в показанията си естеството на
отношенията между подсъдимата и ЧТ Г., както и тенденциите в начина на
поведение и действия от страна на В. в аналогични ситуации, когато е
трябвало да предаде детето им на частния тъжител.
Според трайната съдебна практика, осъдителната присъда може да се
наложи и само при наличие на косвени доказателства, но те трябва да се
намират в такава връзка помежду си, че да образуват една непрекъсната
верига, налагаща единствено възможния извод относно предмета на
доказване. Трябва да има хармонично единство между тях и извода, който
може да се направи и той трябва да е единствения, който може да се направи.
Именно установеното в тези показания, съпоставени с изследваните
чрез техническа експертиза записите от телефон 112 и събраните други
писмени и устни доказателства за посещение на полицейски патрули на
адреса на подсъдимата водят до единствено възможния и несъмнен извод, че
подс. В. е извършила деянието, за което е призната за виновна от първата
инстанция.
В подкрепа на горното е и изискания по време на въззивното следствие
и получен диск от МВР - Дирекция „Национална система 112“, от който е
видно местоположението на клетката на мобилен оператор „А1“, чрез която
са се осъществили на инкриминираните дати, обажданията на ЧТ Г. към
телефон 112 и е видно, че в обхвата й попада адреса на подсъдимата .
Деянието на подс. В. законосъобразно е било квалифицирано в
присъдата като извършено в условията на продължавано престъпление по см.
на чл.26,ал.1 НК, доколкото се касае за извършени повече от две деяния по
чл.182,ал.2 НК, през непродължителни периоди от време, осъществяващи
състава на посоченото едно и също престъпление, при една и съща
фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна, продължение на
предшестващите.
Второинстанционният съд споделя виждането на СРС, че подс. В. е
извършила престъплението по чл.182,ал.2, вр. с чл.26,ал.1 НК при форма на
вината пряк умисъл,като е съзнавала противоправния характер н действията
си, техните общественоопасни последици, знаела е за издаденото съдебно
решение, регламентиращо режима на отношенията на детето й Р.Л. Г.а с баща
му ЧТ Л. Г. и, че според него трябва да го предаде на бащата на
инкриминираните дати, знаела е, че и затова той я търси на адреса й на
същите дати/гр.София,ж.к.»****»-2,бл.**,вх.****/ и е искала настъпването
им.
Подс. В. еее била призната за виновна в извършване на престъпление
по чл. 182,ал.2,вр. с чл.26,ал.1 НК и на основание чл.78а,ал.1 НК е
освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно
наказание по чл.78аНК- „Глоба“ в размер на 1000лв.
3
Първоинстанционния съд правилно е установил и приложил относимата
съдебна практика, а именно ТР № 2/21.10.2010г. на ОСНК на ВКС,според
което, макар да е налице престъпление,извършено при условията на чл.26,ал.1
НК,няма пречка за прилагане на института на чл.78а НК и го е приложил, като
правилно е преценил, че са налице и законовите предпоставки за това, като е
освободил В. от наказателна отговрност с налагане на административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000лв.
СГС счита и, че първоинстанционния съд справедливо и правилно е
оразмерил административното наказание «Глоба» в размер на 1000лв., т.е.
минималния размер на «Глобата», отчитайки липсата на данни в делото за
имущественото състояние на подсъдимата, както и нейната ниска лична ниска
степен на обществена опастност като деец.
Натоварването на подс. В. да заплати разноските за наказателното
производство е закономерна последица от признаването й за виновна – чл.
189, ал. 3 НПК.
Предвид подадена молба от повереника на ЧТ Л. Г. адв. А. да й бъде
платено адвокатско възнаграждение за отговор на въззивната жалба и
процесуално представителство пред СГС, въз основа на представен договор за
правна помощ № 015561/5.08.22г., с оглед разпоредбата на чл.198,ал.3 НПК,
подс. В. следва да бъде осъдена да заплати на ЧТ Г. разноските по делото в
размер на 500лв.
В заключение, неоснователността на въззивната жалба и липсата на
служебно установени от втората инстанция основания за отмяна или
изменение в оспорваната присъда налагат нейното цялостно потвърждаване,
поради което – в съответствие с чл. 338 НПК, Софийският градски съд, НО,
ІІ въззивен състав:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 20047640 от 11.07.2022 г. по н.ч.х.д. №
3143/20 г. на СРС (НО, 121 състав).
ОСЪЖДА, на основание чл.189,ал.3 НПК подсъдимата Д. Р. В. да
заплати на частния тъжител Л. А. Г. разноски за повереник, направени по
делото пред втората инстанция в размер на 500лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5