МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 134/07.03.2017 г. ПО
НОХД № 1667/2016г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Производството по делото е
образувано по внесен от РП - Видин обвинителен акт, против Н.М.М., роден на ***г***, българин, български
гражданин, образование, неженен,
безработен, осъждан, ЕГН ********** за
това, че на 24.11.2016год. в гр.Видин, по ул.”Широка”, пред магазин „Мебели Виденов” в посока
булевард”Панония” управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „
Алфа”, модел „ Ромео” с рег.№ ВН 90 47
ВТ, собственост на Е. И. Ц. с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1.68 на хиляда,
установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза №
139/28.11.2016г., след като е осъден със споразумение от 27.08.2014год.,
одобрено с протоколно определение от 27.08.2014г. по НОХД № 988/2014г по описа
на Районен съд-Видин, в сила от 27.08.2014год. за деяние по чл.343б, ал.1 от НК- престъпление по чл.343 б, ал.2 от НК.
Производството се
движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становищата на
защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите
самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно
заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин както
от обективна, така и от субективна страна. Намира, че в случая наказанието
следва да се определи с приложението на чл.58а от НК при строг режим .
Разпитан в съдебно
заседание, подсъдимият се признава за виновен по повдигнатото обвинение и моли
делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли да бъде
наложено минимално наказание.
Защитника на
подсъдимия, не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната
квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава
27 от НПК. Пледира за приложението на чл.55 от НК .
Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 134/07.03.2017 г. ПО
НОХД № 1667/2016г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
За времето от
20.00ч. на 24.11.2016г до 08.00ч. на 25.11.2016г. полицейските
служители К.М. и Румен Цветанов -младши автоконтрольори в сектор „Пътна
полиция" при ОДМВР -Видин били на работа като ДПТП . Около 22.10 часа М. и Цветанов извършвали
контрол на пътното движение на ул."Широка" в гр.Видин в района
на мебелен магазин „Виденов", когато спрели за проверка движещ се по
ул."Широка" в посока бул."Панония" лек автомобил, марка „Алфа
Ромео" с рег.№ ВН 90 47 ВТ. При извършената проверка е установено, че
автомобилът бил управляван от лице, чиято самоличност по-късно е установена като Н.М., който лъхал на
алкохол и видимо личало, че е употребил алкохол. Това станало повод Св. М. да изпробва М. за наличие на
алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 АКВВ № 0014 в 22.15ч. с № на
пробата 03782. Уредът отчел концентрация над допустимото, а именно 1.54 на
хиляда. Предвид
факта, че водача не носел в себе си никакви документи за самоличност, същия
бил отведен в сградата на РУМВР-Видин, където от св.Св.М. била извършена справка в информационната
система на МВР, при която била установена самоличността на лицето.
На подсъдимия М. бил
съставен АУАН с бланков № 764132 и връчен талон за медицинско изследване с №
0054531.
При извършена в
последствие проверка в ЦСМП - Видин било установено, че подсъдимия Н.М. *** и е дал кръвна проба.
Видно от заключението на приобщения като
доказателство по реда на чл.283 от НПК
протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол
в кръвта № 139/28.11.2016г. от извършеното
химическо изследване на проба кръв, иззета от Н.М. се доказва наличие на етилов
алкохол в количество 1,68 на хиляда.
Видно от приложената справка за съдимост
на подсъдимия М., същия е осъден със споразумение от 27.08.2014г,
одобрено с протоколно определение от
27.08.2014г. по НОХД №988/14г. по описа
на ВРС, в сила от 27.08.2014г, за деяние по чл.343б, ал.1 от НК.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на направените от подсъдимия
самопризнания и доказателствата, които ги подкрепят, а именно – показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, талон за медицинско изследване с № 0054531, протокол
за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 139/28.11.2016г., справка за
нарушител, справка за съдимост и др.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна,
че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 134/07.03.2017 г. ПО НОХД № 1667/2016г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ
РАЙОНЕН СЪД
състава на
престъпление по чл. 343б ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като на 24.11.2016год.
в гр.Видин, по ул.”Широка”, пред магазин „Мебели Виденов” в посока
булевард”Панония” управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „
Алфа”, модел „ Ромео” с рег.№ ВН 90 47
ВТ, собственост на Еманоел Иванов Цоков
с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1.68 на
хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза №
139/28.11.2016г., като деянието е извършено след като е осъден със споразумение
ат 27.08.2014год., одобрено с протоколно определение от 27.08.2014г. по НОХД №
988/2014г по описа на Районен съд-Видин, в сила от 27.08.2014год. за деяние по
чл.343б, ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние на състава по чл. 343Б ал.2 от НК се изразява в привеждане в управление
на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0, 5 на хиляда след предишно
осъждане с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343Б ал.1 от НК, за което не е реабилитиран.
Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият
добре е знаел, респ. съзнавал, че управлява МПС след като е употребил алкохол и
след като е осъждан за същото деяние.
Причините
за извършването на престъплението съдът отдава на трайно утвърденото у
подсъдимия несъобразяване с установения в страната правов ред досежно правилата за управление на МПС.
При определяне вида и
размера на наказанието на подсъдимия, съдът прецени степента на обществената
опасност на деянието, която определи като сравнително ниска, предвид констатираната
степен на алкохолно опиване, при което подсъдимият си е позволил да управлява
МПС. Като средна съдът прецени
обществената опасност на дееца, който е осъждан с две присъди за
извършени от него престъпления. Настоящето деяние подсъдимия е извършил в
изпитателния срок по наложеното му със споразумение по НОХД № 988/2014г.,
влязло в з.с. на 27.08.2014г. наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ
месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за срок от
ТРИ години. Наказанията, предвидени от законодателя за престъплението,
извършено от подсъдимия в закона действал към момента на неговото извършване
/след изменението на НК с ДВ бр. 74/2015 г. в сила от 30.09.2015 г. са
кумулативни - лишаване от свобода от една до пет години и глоба от 500 лева до
1 500 лева.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства отчита направеното на досъдебното производство
самопризнание, както и изразеното съжаление за извършеното. При така отчетените
обуславящи отговорността обстоятелства и съобразявайки разпоредбата на
чл.373ал.2 от НПК, в конкретния случай,
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 134/07.03.2017 г. ПО
НОХД № 1667/2016г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
явяващ се такъв по чл. 372ал.4, съдът постановявайки осъдителна присъда следва да определи наказанието при условията на чл. 58а
от Наказателния кодекс. Съгласно действащата разпоредба на чл.58а от НК, която се явява приложима в настоящия случай, при постановяване на осъдителна
присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. Съдът намира, че с оглед изтъкнатите
по-горе обуславящи отговорността обстоятелства не са налице едновременно
предпоставките и на чл.55 от НК/ а именно не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и най-лекото в закона
наказание да се явява несъразмерно тежко / по отношение на подсъдимия така както изисква нормата на чл.58а, ал.4 от НК, поради което наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия се
определя в конкретния случай при хипотезата на ал.1 на чл.58а от НК, а именно
съобразно общите правила на чл.54 от НК. Съгласно същите и отчитайки посочените
по-горе обуславящи отговорността обстоятелства, съдът намира, че наказанието, което
следва да бъде определено на подсъдимия е в размер на ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Намалявайки същото с една трета по правилата на чл.58а,ал.1 от НК, на подсъдимия следва да се наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА, което същият да
изтърпи при първоначален строг режим в условията на Затвор, с оглед предходната
му съдимост, която изключва приложението на чл.66 от НК. Следва да бъде
наложено и кумулативно предвиденото наказание Глоба, като размера на същото
следва да е към минималния, а именно 500лв. Този размер е съобразен с това от
съда с обстоятелството, че подсъдимия е безработен Съдът счита, че с този
размер на наказанията ще се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК и ще се
въздейства на подсъдимия превъзпитаващо
и възпиращо в извършване на други престъпления като се изолира за
по-продължител период от време от обществото.
Съобразявайки императивната разпоредба на
чл. 343 г от НК съдът наложи на подсъдимия и
допълнително наказание по чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК – лишаване от право да
управлява МПС, като прецени, че справедливо, съответно на
извършеното деяние и достатъчно възпиращо наказание би било такова за срок от ОСЕМ месеца.
На основание чл.68, ал.1 от НК съдът
постанови подсъдимия да изтърпи наказанието наложено му със споразумение по
НОХД № 988/2014год., а именно „ Лишаване от свобода” за срок от ТРИ МЕСЕЦА, при първоначален „
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 134/07.03.2017 г. ПО
НОХД № 1667/2016г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
строг” режим , съгласно чл.61,т.2 от ЗИНЗС в затвор
или затворническо общежитие от „ закрит „ тип, съгласно чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
Съдът счете, че така
наложените наказания ще съдействат за постигане целите на специалната и
генералната превенции, визирани в чл. 36 от НК.
Предвид осъдителната присъда
и на основание чл.189 ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимия бяха присъдени
направените по делото разноски
Воден от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: