Р Е Ш
Е Н И Е
№ 83
Гр. Перник, 09.05.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 68 по описа за 2023 година на Административен
съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с § 8 от ПЗР на АПК, във връзка с чл. 76, ал. 1 от
Закона за гражданската регистрация (ЗГР).
Образувано е по жалба на К.Ш. с ЛНЧ: *********, с адрес: ***,
чрез адвокат Р.З. *** срещу Отказ на длъжностно лице при община Перник,
обективиран в Писмо с изх. № 23/ГС-4/1 от 23.02.2023 година.
Жалбоподателят счита, че постановения отказ е нищожен,
тъй като изхожда от лице, което не е материално компетентно да се произнесе, а
в условията на евентуалност претендира незаконосъобразност на същия, тъй като
противоречи на материалноправните разпоредби на закона и не е постановен в
съответствие с целта на закона. Моли съда да върне административната преписка
на административния орган за ново произнасяне. Претендира присъждане на
направени по делото съдебни разноски.
В проведеното на 24.04.2023 година съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Р.З. ***,
който моли съда да постанови съдебен акт, с който жалбата да бъде уважена.
Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.
В проведеното на 24.04.2023 година съдебно заседание ответникът
по жалбата – Е. А., старши специалист при община Перник, редовно призован, не
се явява и не изпраща процесуален представител.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като депозирана от лице,
имащо правен интерес от обжалване на оспорения отказ за извършване на
административна услуга, в предвидения от закона срок, срещу годен за обжалване
акт по реда на АПК, предвид разпоредбата на § 8 от ПЗР на АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството пред административния орган е започнало по
Заявление с изх. № 22/ГС-4 от 07.12.2022 година, с което жалбоподателят на
основание чл. 76, ал. 1 от ЗГР е поискал поправяне на допусната техническа
грешка в името му в Акт за граждански брак №
0155/13.08.2015 година, тъй като името му е изписано „Х.“, а не „К.“.
Във връзка с депозираното заявление, длъжностно лице при
Община Перник е постановило отказ за извършване на административна услуга,
обективиран в Писмо с изх. № 23/ГС-4/1 от 23.02.2023 година, като в мотивите си
посочва, че не се установява наличие на техническа грешка относно имената /лист
4/.
От приложените чрез административната преписка писмени
доказателства се установява, че на 07.07.2015 година в гр. С., Кралство М.
жалбоподателят сключва брак със З.К.М., за което е съставен Акт за брак №
1440/2015 година, издаден от Начален съд в С.. Във връзка с него е изготвен
легализиран превод, назначен от страна на Министерство на външните работи /лист
25/.
Със Заявление вх. № 15/КС-102 от 07.08.2015 година на
основание чл. 117, т. 1 и т. 5 и чл. 118 от КМЧП е подадено заявление от
съпругата на жалбоподателя, с което е поискала да бъде признат чуждестранен
документ по гражданско състояние съгласно КМЧП, като е постановено Решение № 12
от 12.08.2015 година, издадено от кмета на Община Перник, с което е допуснато
изпълнението на чуждестранен акт /лист 22/.
На 13.08.2015 година длъжностно лице по гражданско
състояние при Община Перник издава Акт за сключен граждански брак №
0155/13.08.2015 година, в който е отразено, че на 07.07.2015 година в М. е
сключен брак между Х. Ш. и З.К.М.. Посочено е, че същият е издаден въз основа
на документ от чужбина №
1440/07.07.2015 година – Акт за брак/ лист 20/. Въз основа на Акт за сключен
граждански брак № 0155/13.08.2015 година е издаден дубликат на Удостоверение за
сключен граждански брак с дата 10.11.2022 година /лист 5/.
Като доказателство е представено Разрешение за
пребиваване № *********
/лист 6/ и Паспорт № QY92971361, издаден от
Кралство М. /лист 7/, в които жалбоподателят е записан с името К.Ш.,
респективно К.С..
Представена и Заповед № 1757/ 12.11.2019 година, издадена
от кмета на Община Перник на основание чл. 44, ал. 1, т. 14 от ЗМСМА, във връзка
с чл. 35, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация, с която същият е
възложил изпълнение на функциите на длъжностно лице по гражданско състояние на
лица, сред които в т. 6 и Е.Е.А. – ст. специалист „Гражданска регистрация“
/лист 35/.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав констатира, че обжалваният
отказ е издаден от административен орган, притежаващ съответната териториална и
материална компетентност. В подкрепа на това твърдение е обстоятелството, че
съобразно разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗГР кметът на общината е длъжностно
лице по гражданско състояние на територията на общината, като е предвидено в
изр. второ от същата разпоредба, че кметът на общината може да възлага тази
функция с писмена заповед на кметовете на кметства и кметските наместници в населените
места,в който се поддържат регистри на актовете за гражданско състояние, и на
длъжностни лица от общинската администрация. В настоящият случай отказът за
извършване на административна услуга е обективиран в Писмо с изх. № 23/ГС-4/1
от 23.02.2023 година, което е издадено от старши специалист – Е. А. при Община
Перник. По делото, чрез административната преписка е представена Заповед № 1757
от 12.11.2019 година на кмета на Община Перник, с която на основание чл. 44,
ал. 1, т. 14 от ЗМСМА, във връзка с чл. 35, ал. 3 от
Закона за гражданската регистрация е възложил изпълнение на функциите на
длъжностното лице по гражданско състояние на определени лица, сред които в т. 6
е и старши специалист Е. А.. С оглед на това съдът не споделя направените от
страна на жалбоподателя възражение за нищожност на отказа поради липса на
компетентност на съответния административен орган. Въз основа на изложеното
следва да се приеме, че не са налице основания за отмяна на акта по смисъла на
чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваният отказ е издаден в писмена форма, като е
обективиран в процесното писмо с изх. № 23/ГС-4/1 от 23.02.2023 година и
съдържа изискуемите от закона реквизити, като в същото са изложени фактически и
правни основания за издаването му, поради което не се констатира наличие на
отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
При издаване на отказа за извършване на съответната
административна услуга не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
При проверката за законосъобразност на отказа за
извършване на поправка на техническа грешка в Акт за граждански брак № 155/13.08.2015
година по заявление № 22/ ГС-4 от 07.12.2022 година, депозирано от
жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира, че така направеният отказ е
издаден в противоречие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 73 от ЗГР промяна в данните
за гражданско състояние на лицата в съставени актове за гражданско състояние се
извършва по съдебен или административен ред. Само при постановено съдебно
решение или административен акт за промяна в съставения вече акт, длъжностното
лице по гражданско състояние вписва новото съдържание на данните.
Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗГР по административен ред, въз
основа на документи може да се извърши промяна и вапсване на данни, които по
същество няма за променят смисъла на съставения акт и техническите грешки, и
неточности в изписване на името се отстраняват по искане на заинтересуваните
лица. Именно на основание горната разпоредба, съответният административен орган
има задължение да извърши поисканата от него административна услуга, каквато
безспорно се явява поправка на техническа грешка. Изрично ал. 4 на цитираната правна
норма се предвижда забрана за промяна името на титуляря, с изключение на
изрично предвидените в чл. 19а случаи, датата на раждане, брак или смърт и
полът. Нормата на чл. 76, ал.4 от ЗГР, касае случаите в които се цели промяна
на името на титуляря, като не касае случаите на поправка на техническа грешка,
допуснати при изписване на името на титуляря.
В настоящият казус се касае за брак, сключен на
територията на Кралство М. между З.К.М. – български гражданин и К.Ш. – ***
гражданин, за което юридическо събитие е съставен и Акт за брак № 1440/2015 от
07.07.2015 година на Начален съд в С. /лист 28/, в едно с представен превод от
легализиран преводач, назначен от страна на Министерство на външните работи
/лист 25/. По предвидения в чл. 70, ал. 2 от ЗГР е депозирано заявление с вх. №
15/КС-102/ 07.08.2015 година /лист 24/, с което съпругата на жалбоподателя,
която се легитимира като български гражданин е поискала сключеният им брак в
Кралство М., за което е съставен горецитираните акт за брак, да бъде признат и
да бъде направен съответно вписване в регистрите на населението във връзка с
гражданското състояние.
От тази гледна точка приложение намира разпоредбата на
чл. 37, ал. 2, във връзка с
ал. 1 от ЗГР която предвижда, когато актовете за гражданско състояние се съставят
въз основа на документи от чужбина, данните в акта се попълват въз основа на
документи за самоличност на лицата, като може да се ползват и други документи
по гражданска регистрация само ако в получения или представения документ не се
съдържат необходимите данни за съставяне на акта за гражданско състояние. По
аргумент от чл. 37, ал. 3 от ЗГР при съставяне на акт за граждански брак на
български гражданин с чужд гражданин, данните за чуждия гражданин се вписват
въз основа на притежавания от него документ за самоличност, издаден в чуждата
държава. В случая това обстоятелство не е преценено от съответното длъжностно лице
в община Перник, тъй като длъжностното лице е взело предвид само легализирания
превод на Акт за брак № 1440/ 07.07.2015 година, но не се е съобразило с
изписване на името на жалбоподателя в представения документ за самоличност – паспорт, издаден от Кралство М.. Това се
подкрепя и от факта, че жалбоподателя към датата на съставяне на акта за
граждански брак на 13.08.2015 година, не се легитимира по официални документи и
гражданска регистрация на Република България, при което е следвало името му да
се впише без изменение по документите на държавата, чиито гражданин е и по този
начин е погрешно вписано името му в съставения Акт за граждански брак в
България по аргумент от чл. 72, ал. 3, т. 2, във връзка с ал. 2, т. 2 от ЗГР,
съгласно които при акт за граждански брак на български гражданин, сключен в
чужбина, в общината по постоянен адрес, длъжностното лице съставя такъв акт, в
който без изменение вписва имената на сключилите брак, датата и мястото на
сключване на брака, освен ако преписът от акта не съдържа всички необходими
данни, изисквани по този закон, когато се ползват данни от документите за
самоличност или от регистъра на населението, а при невъзможност да се попълнят
всички данни, в акта се вписват само наличните.
Отделно от това в чл. 9, ал. 5 от ЗГР името на лице,
което не е български гражданин и е родено извън територията на България се
вписва в регистрите на актовете за гражданско състояние и в регистрите на
населението така, както е изписано в националния ме документ за самоличност или
в документа за предоставяне статут на пребиваване на територията на Република
България. Както в националният документ, така и в документа на молителя за предоставяне
на статут на постоянно пребиваване в България името му е изписано като К.Ш. /К.С./, а не Х. Ш., както е записан в Акта за граждански брак № 0155/ 13.08.2015 година.
Предвид установеното съдът намира основателно твърдението
на оспорващият, че исканата поправка на името в акта за сключен граждански брак
е за поправка на допусната техническа грешка по смисъла на чл. 76, ал. 1, изр.
второ от ЗГР и същата се отстранява по искане на заинтересованото лице по административен
ред, а не по съдебен, доколкото не попада сред изключенията по ал .4, за които
законът не допуска промяна по административен ред.
Съдът намира, че административният орган, в противоречие
с материалния закон е отказал да уважи искането на оспорващия за отстраняване
на допусната в конкретния акт за сключен граждански брак, техническа грешка, в
името му по реда на чл. 76, ал. 1 от ЗГР, доколкото засегнатото лице не оспорва
съдържанието или самия акт за сключен граждански брак, а иска единствено промяна
на начина на изписване на името му, като обстоятелството по същество няма да
промени смисъла на съставяния акт. Исканата в настоящият случай промяна може да
се извърши по административен ред, а не по съдебен ред по реда на ГПК, тъй като
последната се допуска но при наличие на други предпоставки, които в настоящият
случай не са налице. Това се подкрепя и от разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от
ЗГР, която допуска промяна по собствено, бащино или фамилно име въз основа на
писмена молба на заинтересовано лице , когато името е осмиващо, опозоряващо или
обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат
това. В случая не се твърди да е налице нито една от посочените хипотези,
явяващи се предпоставка за допустимост на производството за промяна на името по
съдебен ред.
С оглед на изложеното, жалбата се явява основателна, а
оспорения изричен отказ, обективиран в Писмо с изх. № 23/ ГС-4/1 от 23.02.2023
година на старши специалист Е. А. при Община Перник е постановен в нарушение на
закона и не съответства на неговата цел, поради което следва да бъде отменен на
основание чл. 146, т. 4 и т .5 от АПК. Предвид обстоятелството, че съдът не
разполага с възможност да реши въпроса по същество, преписката следва да се
изпрати на административния орган, с указание, същият да извърши исканата от
оспорващия административна услуга в 7 дневен срок, като се съобрази с дадените
задължителни указания на съда по тълкуване и прилагане на закона.
Относно разноските:
При този изход на спора, основателно е искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направени по делото
разноски. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът по жалбата следва да
бъде осъден да заплати сумата от 1 010 /хиляда и десет/ лева, представляваща
внесена държавна такса в размер на 10 /десет/ лева, за което е представено като
доказателство разписка № 0200018116099086 от 07.03.2023 година /лист 8/ и
адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 /хиляда/ лева, за което е приложен
Договор за правна защита и съдействие от 24.02.2022 година /лист 9/.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 173, ал. 2,
във връзка с чл. 174 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Отказ на
длъжностно лице при община Перник, обективиран в Писмо с изх. № 23/Г-4/1 от
23.02.2023 година, като незаконосъобразен.
ВРЪЩА преписката
на длъжностно лице при община Перник за произнасяне по заявление с рег. № 22/
ГС-4 от 07.12.2022 година на К.Ш. при съобразяване с мотивите на настоящото
решение.
ОПРЕДЕЛЯ 7 дневен
срок за издаване на административния акт.
ОСЪЖДА Община
Перник да заплати на К.Ш. с ЛНЧ: ********* с адрес: ***, разноски по делото в
размер на 1010 ( хиляда десет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия: /п/