Р Е Ш Е Н И Е
№………… 07.02.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД І възз. наказателен
състав на двадесет и девети януари две
хиляди и деветнадесета година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
Секретар:
Десислава Гюзелева, Прокурор: ……………………., като разгледа докладваното от съдията
Григоров ВНЧХД №1198 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда №48/29.11.2018г. ЧРС по НЧХД№262/2018г. е постановил: ПРИЗНАВА подсъдимия И.Г.И.
за ВИНОВЕН в това, че на 19.06.2018 г. в землището на с. *****, пред Л. Г.И. и Д.В.Д. приписал на тъжителя Л.Г.Л. ***
извършването на престъпление, че на
неустановена дата на 2018 г. му откраднал парична сума,
поради което и на основание чл. 147, ал. 1, т.2 и чл. 78а, ал. 1 НК го ОСВОБОЖДАВА
от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в
размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА
подсъдимия И.Г.И., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
45 ЗЗД на Л.Г.Л. СУМАТА 100 лева, представляваща неимуществени
вреди, претърпени в резултат на деянието, ведно със законната лихва от
19.06.2018 г. до окончателното изплащане, като разликата до 2000 лв. отхвърля
като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
подсъдимия И.Г.И. ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 189, ал. 3 НПК на Л.Г.Л. сумите
10 /десет/ лева - внесен депозит за призоваване на двама свидетели, 12
/дванадесет/ лева - внесена държавна такса и 600 /шестстотин/ лева - заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
подсъдимия И.Г.И. ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 189, ал. 3 НПК в полза на Държавата, по сметка на Районен съд – Червен бряг,
СУМАТА от 4 лв, държавна такса върху уважения граждански иск, както и 5 лева –
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Недоволен
от постановената присъда е останал И.Г.И., като излага съображения за
неправилност на съдебния акт и иска да бъде отменен, като се постанови друг и
подсъдимия бъде оправдан изцяло. В съдебно заседание процесуалния представител
на жалбоподателя поддържа жалбата.
Ответната
страна по жалбата изразява становище лично и чрез защитника си, че жалбата е
неоснователна и присъдата следва да бъде потвърдена.
Съдът,
след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и правилността
на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си ЧРС е приел следното
от фактическа страна: Подсъдимият И.Г.И. – роден
на *** г. в с.*****, с постоянен адрес ***, българин, с българско гражданство,
със средно образование, неженен, пенсионер, неосъждан. Тъжителя и подсъдимия са близки роднини, като последния е брат на дядото
на тъжителя по бащина линия. На 24.05.2018
г. в дома на подсъдимия имало семейно тържество по случай абитуриентски бал на
внука му – син на св. Д.И.Г.. По някое време роднините излезли да изпратят
абитуриента, чийто бал бил в с. ***** и в къщата бил останал тъжителя Л.Г.Л.,
който излизайки от къщата срещнал свои съселяни, идващи при домакина и им
казал, че няма никой в къщата. Случилото се било разказано на дъщерята на
подсъдимия. На следващия ден на подс. И. му били докарани дърва за огрев и
искайки да ги плати, открил, че му липсва сумата от 900 /деветстотин/ лв.,
които държал на съхранение в дома си. Споделил с дъщеря си св. Д.Г. и тя му разказала какво й казали
нейните съселяни. Тогава той отишъл на полето при брат си – св. Л. Г.И., дядо на тъжителя по бащина линия и му
казал "Твоя внук ме съсипа. Открадна ми парите.". На връщане срещнал
св. Д.В.Д., живущ *** на него му казал: "Разбра ли, че са ми изчезнали 900
лв. Л. ги е взел.". Прибирайки се вкъщи св. Л. Г.И. разказал на сина и внука си, че на брат му
са изчезнали пари и той мисли, че внукът му ги е взел. Последните двама веднага
отишли в дома на подсъдимия, където отрекли обвинението. За случая бързо се
разбрало в цялото село.
След като е анализирал доказателствата по делото ЧРС
е приел следното от правна страна: Съгласно чл. 147 ал.1 НК престъплението клевета
представлява умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за
другиго или приписване на престъпление, което не е извършено. Непосредствен
обект на престъплението клевета са обществените отношения, осигуряващи
ненакърняване на доброто име на човека в обществото, на положителната
обществена оценка за личността. Изпълнителното деяние в чл. 147 ал.1 НК е дадено в две форми –
разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия и приписване на
престъпление, което не е извършено. В настоящия случай е повдигнато обвинение,
че подсъдимия е осъществил втората форма на изпълнителното деяние – на тъжителя
Л. е било преписано престъпление по чл. 194 от НК. В случая е установено, че
подсъдимия И.И. в разговор със свидетелите Л.Г.И. и Д.В.Д. е заявил, че тъжителят Л.Л. му е откраднал сумата от 900
лв. Безспорно е, че същите твърдения обосновават приписването
на престъпление от пострадалия.
В
мотивите на ЧРС са анализирани обективните признаци на престъплението клевета
по чл.147 от НК. Субективната страна и по-точно умисълът не е обсъждан по
никакъв начин в мотивите на съда на база установените факти. В тази насока е
нужно да се подчертае, че престъплението клевета е умишлено и това означава, че
следва да се установи по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, че деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Не е
достатъчно да се установи, че подсъдимият съзнателно е изрекъл клеветническите
твърдения – не с това се изпълва умисъла на дееца. Деецът следва да съзнава, че
приписаното престъпление не е извършено от тъжителя. В тази насока аргумент са:
Решение № 411 от 7.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 1982/2011 г., III н. о., НК;
Решение № 182 от 10.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 382/2012 г., III н. о., НК;
Решение № 335 от 14.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 990/2015 г., III н. о., НК; Решение № 113 от 23.06.2015 г. на ВКС по н. д. №
93/2015 г., II н. о.; Решение № 60 от 27.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 106/2016 г., II н. о., НК
На база на горното следва да се
посочи, че ЧРС нито е анализирал обективно установените факти, за да направи
извод относно умисъла на деянието по чл.147 от НК, нито е изложил мотиви защо
приема, че деянието е умишлено извършено. В този смисъл са налице
предпоставките на чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 и т.2 от НПК. От една страна
липсват съществени мотиви, свързани със субективната страна на деянието, а от
друга се ограничават процесуалните права на подсъдимия да разбере защо всъщност
се приема, че е извършил престъплението клевета. Последното го лишава от
възможността да организира адекватно защитата си пред втората инстанция.
Допуснатото нарушение не може да бъде отстранено от настоящата инстанция защото
това би лишило страните от предвиденото в случая двуинстанционно производство.
Освен това допуснатото съществено процесуално нарушение може да бъде отстранено
при ново разглеждане на делото чрез надлежен анализ на доказателствения
материал и съответни обосновани изводи, при съобразяване на разпоредбата на
чл.147 вр. чл.11 ал.2 от НК и виждането на ВКС на РБ в цитираните по-горе
решения.
На основание горното атакуваният
съдебен акт следва да бъде отменен и делото се върне на първата инстанция за
ново разглеждане.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА на основание чл. 335
ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 и т.2 от НПК присъда №48/29.11.2018г. на ЧРС постановена по
НЧХД№262/2018г. по описа на същия съд и връща делото за ново разглеждане.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.