Решение по дело №1904/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1629
Дата: 7 април 2023 г.
Съдия: Павел Георгиев Панов
Дело: 20231110201904
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1629
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110201904 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните
надушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на И. С. И., гражданин на Република България, с ЕГН:
**********, с адрес: Република България, гр. Ямбол, ****************, срещу наказателно
постановление BG29062022/4000/P8-780 / 21.12.2022 г., издадено Г.А.Т., директор на
Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София,
с което на И. С. И. с ЕГН: ********** на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1800
лева за нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
В жалбата се посочва, че не е направена справка кой водач е управлявал МПС към
датата на нарушението, респективно, че дружеството-превозвач е заплатило сума по
предплатен договор, която покрива извършени курсове, а устройството, монтирано в МПС,
което е следвало да отчита наличието на път, за който се дължи ТОЛ такса, работило
изправно. Намира, че е налице грешка в правната квалификация и несъответствие във
фактическата обстановка и не става ясно за какво нарушение е наказан жалбоподателят.
Правят се оплаквания, че не е приложено правото на ЕС, а именно РЕГЛАМЕНТ ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година относно
подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно
таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните
елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО. Намира
нарушението за маловажно. Моли за отмяна на НП.
Административнонаказаното лице, инициирало настоящото производство, в което има
качеството на въззивник, редовно уведомен, не се явява лично, не изпраща и представител.
1
Депозира писмени бележки.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от юрк. Д., който
пледира за потвърждаване на НП, независимо, че е сгрешен регистрационният номер на
автомобила, за който са заплащани такси. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Дружеството Астра лидер ООД извършвало дейност по превоз на товари, като в
изпълнение на тази си икономическа дейност разполагало с множество собствени товарни
превозни средства, включително и с пътно превозно средство с рег. № РВ****НС, вид:
влекач, марка и модел РЕНО Т, с обща техническа допустима максимална маса - над 12
тона. В изпълнение на задълженията си по ЗДвП и ЗП за заплащане на пътни такси към
държавния бюджет, дружеството било сключило договор с предплатен баланс от
20.05.2022г. с №59493 с Интелигентни трафик системи АД, които се задължавали да
предоставят срещу заплащане услуга за електронно събиране на пътни такси на база
изминало разстояние и на база време от МПС, собственост на дружеството възложител.
Договорът бил подписан с приложение и на Общи условия на изпълнителя. Първоначално
следвало дружеството-превозвач да монтира устройства за отчитане на изминато разстояние
и местоположение за МПС, за да функционира услугата, т. нар. GPS тракер. МПС с per. №
РВ****НС било оборудвано с такъв бил монтиран от служител на дружество с интернет
адрес locator.bg, като устройството било свързано директно към електрическата инсталация
на камиона, намирало се зад тахографа и не било видимо и достъпно за водача на товарния
автомобил. Поради грешна на неустановен по делото служител на превозвача Астра лидер
ООД, към дружеството, монтирало устройството, бил подаден грешен номер на МПС като
вместо правилният ДКН РВ****НС бил посочен държавен контролен номер СВ****НС,
което довело до неправилно отчитане на подадените данни от монтираното устройство и не
се отчитала платена пътна такса за МПС С ДКН РВ****НС. Тази грешка била отстранена
едва на 22.06.22г. Към дата 15.06.2022г. Астра Лидер ООД имало предплатен баланс за
заплащане на дължими пътни такси в размер на 713,71 лева, от които през деня били
заплатени 25,04 лева и оставал положителен баланс в размер на 688,67 лева към края на
деня.
На дата 15.06.2022г. МПС с ДКН РВ****НС било управлявано от жалбоподателя И. И.,
видно от дневен отчет за дейността на водач, изискан от съда и приложен на лист 27 от
делото.
На 29.06.2022 г. в 11:40 часа в направление излизане от територията на Република
България, на граничен контролно-пропускателен пункт Оряхово - Ферибот, пристигнало
пътно превозно средство с per. № РВ****НС, вид: влекач, марка и модел РЕНО Т, с обща
техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя И. И..
След извършена проверка от страна контролните органи било установено, че на
15.06.2022 г„ в 17:50 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен
№ РВ****НС, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно
средство се установило, че е било засечено на 15.06.2022 г., в 17:50 часа, по път А-6,км.
60+705, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била
заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП),
поради което процесното деяние било квалифицирано като нарушение по чл. 179, ал. За от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Като място на нарушението бил установен път А-6,км. 60+705, за който се събира такса
за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на
Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските
пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.
2
За извършеното административно нарушение бил генериран доказателствен запис
(доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението
E1890C8F8E7E1DACE053011F160A9736.
На жалбоподателя И. бил съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № BG29062022/4000/P8-780 от 29.06.2022 г., от Й.Г.Ц., инспектор в отдел ПТРР,
териториална дирекция „Русе“, със служебен адрес - гр. Русе, бул. ***********7, за
нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП в присъствието на един свидетел и на нарушителя,
което се установява от положените от тях подписи.
Въз основа на акта и при сходно описание на нарушението и неговата правна
квалификация било издадено наказателно постановление BG29062022/4000/P8-780 /
21.12.2022 г., от Г.А.Т., директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция
„Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на И. С. И. с ЕГН: ********** на
основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1800 лева за нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата (ЗП).
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Ц. и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 от НПК, на които съдът се доверява изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет
от съда. Съдът дава вяра на показанията на св. Ц., тъй като същите подробно и
последователно изясняват фактите по установяване на нарушението, а същевременно
гласните доказателствени средства са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от
останалия доказателствен материал, събран по делото.
Видно от приложената дневна разписка се установява размерът на баланса на
дружеството-превозвач за посочената дата на нарушението,
От приложените заповеди се установява наличието на компетентност както на
актосъставителя, така и на АНО.
От справката за собственост на МПС се установява кой е неговият собственик, а
приложеният снимков материал се установява извършването на нарушението, респективно,
че посоченото в АУАН и НП МПС се е движело по път, за който се изисква заплащане на
такса. Липсата на заплатена такса се установява от приложената справка от АПИ
национално тол управление.
Видно от дневен отчет за дейността на водач (лист 27) именно жалбоподателят И. е
управлявал МПС към датата на нарушението.
От отговора на Диджитол АД (лист 24) се установява, че към датата на нарушението
посоченото в НП МПС не е било включено в договора за електронно отчитане на фирма
Астра Лидер, а същото е включено едва на 22.06.2022г.
От отговора на дружеството-превозвач – лист 25 се установява къде и какво устройство
е монтирано за отчитане и заплащане на пътни такси, обстоятелството, че същото не е
видимо за водача и че той няма достъп до него, както и причините, поради които МПС с
ДКН РВ****Н не е било включено в договора, а именно обстоятелството, че това се дължи
на грешка на служител на самото дружество. Видно от отговора, устройството е
функционирало и са отчитани за плащане и са заплащани пътни такси, макар и за МПС с
грешен регистрационен номер. Това обстоятелство се доказва и от справката-извлечение –
лист 26 и сл., видно от която на датата на нарушението пътни такси са отчитани и
заплащани, включително и към датата и часа на нарушението, макар и поради грешка на
дружеството-превозвач при настройка на устройството да са отчитани за МПС с грешен
ДКН.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
3
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд
следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени в предвидените в
ЗАНН давностни срокове, от материално компетентни за това административни органи. В
подкрепа на това виждане е чл. 56, ал. 2, която делегира на длъжностните лица от Агенция
"Пътна инфраструктура" и на Агенция "Митници" правомощията по съставяне на актове за
установяване на нарушения, извършени по републиканските пътища.
Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление, е налице пълно описание на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени,
съобразно съгласно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 10б, ал. 3 от ЗП повелява тол таксата да се заплаща от собственика
или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като
заплащането дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
определено разстояние между две точки. ТОЛ таксите се диференцират в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики
и се определят за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, за
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато
разстояние, като заплащането на такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3, дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние
между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се
изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно
превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от
екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП е длъжен
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице (по аргумент от чл. 139, ал. 7 от ЗДвП). Доколкото по делото не се установи трето лице
(собственик на процесното МПС) да е заплатило предварително пътна такса за
осъществявания превоз, съдът приема, че такова задължение е имало санкционираното лице
като водач на пътно превозно средство с обща технически допустима максимална маса над
3,5 тона, което е било приведено в движение по съответния пътен участък. Нарушението на
това регламентирано от закона действие е установено въз основа на доклад от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който заедно с приложените
към него изображения във вид на снимков материал, по аргумент от чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП,
4
представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно
средство, регистрационния му номер, часа и мястото на движение по участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото
средство, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси.
Следва да се приеме за обективно установено обстоятелството, че при преминаване на
процесното пътно превозно средство през контролно устройство, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси, същата е регистрирала нарушение,
извършено от пътно превозно средство с рег. № РВ****НС, вид: влекач, марка и модел
РЕНО Т, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, тъй като за него
нямало получена маршрутна карта и не били заплатени дължимите пътни такси. Това се
потвърждава от приложената по делото справка от Електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП.
Неоснователни са твърдените в жалбата противоречия във връзка с неясно
формулираното словесно нарушение. Видно от АУАН и НП не се внася никакво съмнение за
какво е наказан жалбоподателят. В НП изрично е посочено, че наложеното наказание е
поради управлението на процесното МПС от жалбоподателя без да е заплатена дължимата
пътна такса.
В чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидено на водач, който управлява пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, да се налага глоба в размер 1800 лв.
Същата е в абсолютно определен от закона размер и няма законова възможност за нейното
намаляване.
Съдът обаче констатира, че деянието е субективно несъставомерно и не е налице нито
една от формите на вина, обуславяща понасяне на административнонаказателна
отговорност. Това е така, доколкото по делото категорично се установи, че дружеството-
превозвач е имало сключен договор с друго дружество, натоварено да извършва отчитането
и заплащането на пътни такси чрез монтирано в товарния автомобил бордово устройство.
Наличен е и заплатен положителен баланс по сметката на дружеството, от който се заплащат
пътните такси, които се дължат. В този смисъл водачът И. е имал легитимната представа и
очакване, че дружеството е уредило реда и начина за заплащане на пътните такси,
респективно от него като водач не се е очаквало заплащането на такива. При положение, че
видно от отговора на дружеството превозвач, бордовото оборудване е монтирано зад
тахографа, не е видимо за водача, а и същият няма достъп до него, същият нито е имал
възможност, респективно, не е могъл, а и не е бил длъжен да предвиди, че иначе изправно
работещото устройство отчита и заплаща пътни такси за автомобил със сгрешен
регистрационен номер. Видно от същия отговор, номерът на МПС е бил подаден от друг
служител на превозвача, поради което неправилно е отчетен от монтиралия системата, който
не е служител на дружеството, което е факт, който водачът И. не е имало как да предполага
и да знае. Субективните критерии за съставомерност за посоченото нарушение се изчерпват
до това водачът да знае, че таксите не се заплащат от собственика на МПС (дали поради
неналичие на устройство или ако се докаже, че изрично е знаел, че то не е изправно) и само
тогава би възникнала неговата лична отговорност. В случая МПС е било надлежно
оборудвано с ДЖИ ПИ ЕС ТРАКЕР, бил е сключен договор за отчитане и заплащане на
пътни такси, наличен е бил и баланс по сметката на дружеството. Видно е, че устройството е
било изправно и е отчитало за плащане пътни такси, но ДКН на МПС е бил сгрешен и
поради това няма основание да се ангажира личната отговорност на физическото лице
водач, доколкото това не е обстоятелство, за което наказаното лице отговаря.
Съгласно чл.6 и 7 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
5
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато
е извършено умишлено или непредпазливо. Непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи. В случая нито една от съставомерните форми на вина не е
налице. Това е така, доколкото съгласно чл.11 от НК деянието е умишлено, когато деецът е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал или допускал настъпването на тези последици, а деянието е
непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал
настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Видно от изложеното,
деецът очевидно не е съзнавал общественоопасния характер на деянието, нито е
предвиждал неговите общественоопасни последици и нито е искал, нито е допускал тяхното
настъпване. Не е налице нито една от формите на непредпазлива вина, доколкото не е могъл
и не е бил длъжен да предвиди, че номерът на МПС е бил въведен неправилно при
положение, че от външна страна задължението на собственика на МПС е изпълнено и той е
предприел всички действия, за да заплати пътните такси. В този смисъл приложение намира
института на фактическата грешка, уреден в чл.14 от НК, според който текст незнанието на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението (в случая на
административното нарушение), изключва умисъла, като според ал.2 същото се отнася и за
непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се
дължи на непредпазливост, както е в случая.
В този смисъл поради субективна несъставомерност на деянието НП следва да бъде
отменено.
В случая е следвало, ако АНО беше правилно изяснил фактическата обстановка, да
достигне до извода, че са налице основания за ангажиране на отговорността на собственика
на МПС на основание чл.179, ал.3б, според който текст собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона
за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател
на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател
е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв., в който случая
административнонаказателната отговорност е обективна.

Предвид всичко гореизложено, подадената жалба се явява основателна, поради което
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски, който не претендира
такива и не му се следват
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление BG29062022/4000/P8-780 / 21.12.2022 г.,
издадено Г.А.Т., директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на И. С. И. с ЕГН: ********** на основание чл.
179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 1800 лева за нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата (ЗП).
6

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК –пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7