Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
06.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №13765/2015
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от С.И.С.
и Т.К.И., с която са предявени срещу Г. Ф. искове с правно основание чл.288,
ал.1, т.2, б.„а“ КЗ /отм./, за обезщетение за неимуществени вреди от
произшествие, осъществило се на 05.07.2012 г., както следва:
за сумата от 60000 лв. – частичен от 120000 лв. за С.И.С.
и
за сумата от 40000 лв. – частичен от 45000 лв. за Т.К.И..
Претендират законната лихва от датата на произнасяне
на Г. Ф. - 16.07.2015 г. до
окончателното изплащане на сумите, както и разноски по делото.
Ищците твърдят, че са пострадали при произшествието,
осъществило се на 05.07.2012 г. по вина на лице без валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер.
Позовава се на влязло в сила решение на наказателния съд, с което водачът на
автомобила е оправдан по отношение причинените на ищцата Т.К.И. вреди. Позовава
се на съпричиняване от страна на ищеца, управлявал участвалата в произшествието
каруца без поставени светлоотразители. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника – Д.Ж.Г.
оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че с влязло в сила решение на
наказателния съд е оправдан по отношение причинените на ищцата Т.К.И. вреди. Оспорва
настъпването на част от твърдените вреди в причинна връзка с произшествието. Позовава
се на съпричиняване от страна на ищеца, управлявал участвалата в произшествието
каруца без поставени светлоотразители, и на ищцата, която е пътувала в същата
каруца, като сама се е поставила в риск от увреждане.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По исковете по чл.288, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ /отм./:
С влязло в сила на 01.08.2016 г. решение № 746 от
17.11.2015 г., постановено по н.о.х.д. № 1052/2015 г. на Старозагорския районен
съд, Д.Ж.Г. е признат за виновен в
това, че на 05.07.2012 г. по път I-5 в землището на община Стара Загора, в посока от с.Ястребово към с.Бъдеще,
общ.Стара Загора при управление на лек автомобил „Хонда“ с рег. ********, е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно - чл.20, ал.2 ЗДвП, като по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на С.И.С., изразяваща се в счупване на пет ребра - на IV,
V, VI , VII, VIII - вляво, причинило трайно затруднение на движението на
снагата за повече от 30 дни, като след деянието е направил всичко, зависещо от
него за оказване помощ на пострадалия – престъпление по чл.343а ал.1 б.„а“,
предл.2, вр. чл.343, ал.1 б.„б“, предл.2, вр. чл.342 , ал.1 НК, поради което и
на основание чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание, като е признат за невиновен и е оправдан в частта относно повдигнатото
обвинение за причиняване средна телесна повреда на повече от едно лице, а
именно – и на Т.К.И. – средна телесна повреда, изразяваща се в сътресение на
мозъка, съпроводено с пълна загуба на съзнанието, представляващо разстройство
на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл.343а, ал.1, б.„в“,
вр. чл.343, ал.3, б.„а“, вр. чл.343, ал.1, б.„б“, вр. чл.342, ал.1 НК.
Механизмът на ПТП е следният: лек
автомобил „ Хонда“ с рег. ********, се движи по път I-5 в дясна пътна лента със
скорост от 81 км/ч. и с включени къси светлини. В същото време в същата пътна
лента и посока се движи каруца, теглена от кон, със скорост 7 км/ч. Приближавайки
към мястото на настъпване на ПТП, водачът на лекия автомобил е извършил
изпреварване на товарен автомобил, след което се е върнал в своята пътна лента.
Ударът между лекия автомобил и каруцата е настъпил, след като автомобилът е
навлязъл в дясната пътна лента и се е движел успоредно на пътя.
По силата на чл. 300 ГПК (и с оглед приетото в т.15 на
ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС) решението по чл.78а НК е задължително за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, поради което за настъпване на
увреждането по механизма, приет от наказателния съд, авторството и причинените
съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от влязлото в сила
решение.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза,
изготвена въз основа на представената медицинска документация по делото, се
установява, че от произшествието С.С. е получил следните травматични
увреди: контузия на главата; сътресение на мозъка - леко; контузия на гръдния
кош; счупване на III, IV, V, VI, VII леви ребра; контузия
на белите дробове – дясно средно и долно белодробно поле, които не са причинили
опасност за живота. Проведено е болнично лечение в периода 06.07.2012 г. –
10.07.2012 г., продължило в домашни условия в периода от 10.07.2012 г. до около
3 месеца, колкото е обичайният период на възстановяване на травмите. В съдебно
заседание вещото лице е уточнило, че счупването на ребрата е причинило болки и
страдания, които са затруднявали пострадалия да се лежи и да се спи.
От произшествието Т.И. е получила: контузия на главата
и тялото; сътресение на мозъка. Данните в наличната медицинска документация са
дали основание на вещото лице да приеме, че е имало реална опасност за живота
й, но от поясненията му в съдебно заседания става ясно, че анамнестичните данни
за загуба на съзнание на ищцата, снети при постъпването й в болница, не се
потвърждават от никакви обективни изследвания и че липсата на спомен за
случилото се не е достатъчна, за да се приеме, че е имало загуба на съзнание, а
това, от своя страна, обуславя извод за по-лека степен на черепно-мозъчната
травма. Проведено е болнично лечение в периода 05.07.2012 г. – 10.07.2012 г.,
продължило в домашни условия от 10.07.2012 г. за около 1 месец, колкото е обичайният
възстановителен период на сочения вид увреди.
По делото не са ангажирани медицински документи за
състоянието на ищците след изписването им от болницата, поради което вещото
лице е приело, че липсват данни за остатъчни явления от травмите и е налице
пълно възстановяване от травмите.
От показанията на свидетеля Г.Н.Г., съсед на
пострадалите, се установява, че ищцата е продължила да се оплаква продължително
време от главоболие, световъртеж и влошено зрение, а ищеца – от затруднения в
дишането.
Налице са петте елемента от фактическия състав на
деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна
връзка между деянието и вредите. От присъдата на наказателния съд се установява
противоправното деяние на водача на лекия автомобил, неговата вина и причинната
връзка между ПТП и причинените на ищеца С.И.С. вреди. Последната се потвърждава
от заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото.
За настъпилите в резултат на деянието вреди
гражданският съд е обвързан от присъдата на наказателния съд ако вредите са
съставомерни - част са от елементите на престъпния състав. Видно от мотивите по
н.о.х.д. № 1052/2015 г. на Старозагорския районен съд, неразделна част от
постановеното решение, наказателният съд е приел, че ищцата Т.К.И. е претърпяла
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128, ал.2 НК /тежка телесна
повреда/ и чл.129, ал.2 НК /средна телесна повреда/, че не може да се установи
безспорно, че получените от ищцата увреди имат характер на средна телесна
повреда и не е налице причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда
на повече от едно лице. Подсъдимият е оправдан по подигнатото му обвинение за
причиняване на средна телесна повреда, но това не означава, че ищцата не е
претърпяла вреди, а единствено, че последните не са били съставомерни, тъй като
според наказателния съд не са имали характер на тежка/средна телесна
повреда. Обстоятелството, че според
наказателния съд причинените й вреди имат характер на лека телесна повреда,
поради което не е осъществен състава на повдигнатото обвинение, не прегражда
правото на ищцата да търси от гражданския съд обезщетение за причинените й неимуществени
вреди в резултат на получените травматични увреждания. Между страните не е
спорно, че ищцата е пътувала в участвалата в ПТП каруца. От
съдебно-медицинската експертиза по делото и писмените доказателства се установи,
че получените от нея увреждания в причинна връзка с произшествието. Поради това
подлежат на обезвреда от делинквента или от лицето, отговарящо вместо него пред
пострадалите.
Не е спорно между страните, че към момента на
произшествието за лек автомобил „ Хонда“ с рег. ******** не е била сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
При така установените факти съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.288, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ /отм./ - претърпени неимуществени
вреди вследствие на телесни увреждания, получени при ПТП, което е настъпило на
територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство,
което обичайно се намира на територията на Република България, като виновният
водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
При определяне на размера на вземането и на основание
чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти: вида на уврежданията;
интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, настъпило ли
е пълно възстановяване и как уврежданията са се отразили на ищците с оглед тяхната
възраст, начин на живот и среда. Ищецът е лекуван в болнични условия 4 дни, а
ищцата - 5 дни, след което лечението им е продължило в домашни условия, като
ищецът се е възстановил за период от около 3 месеца, а ищцата – за около месец;
счупването на ребрата е причинило болки и страдания на ищеца за период от 1,5-2
месеца, имал е дискомфорт при спане и лежане. Двамата ищци са се възстановили
напълно, не са налице данни за усложнения или остатъчни явления от травмите.
При така установените факти и преценявайки вида и
характера на травматичните увреждания, отнасяйки го към възрастта и начина на
живот на пострадалите и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и
неминуемо настъпилите при това шок и негативни емоционални преживявания,
намира, че справедливото обезщетение е в размер на 10000 лв. за ищеца и 5000
лв. за ищцата. Размерът на обезщетенията е обусловен основно от характера на
травмите, които не могат да се квалифицират като сериозни и тежки увреждания на
здравето поради краткия период на болничен престой, липсата на тежки медицински
интервенции (операции, хирургични процедури или други подобни), липсата на
сериозни и интензивни болки при втората ищца, наличието на пълно възстановяване
и при двамата.
Основателно е възражението на ответника за
съпричиняване. Ответникът се позовава на обстоятелството, че в тъмната част на
денонощието ищецът е управлявал, а ищцата е била пътник в каруца без поставени
светлоотразители, с което сами са се поставили в риск от ПТП. По делото е
представен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН № 2158 от
06.07.2012 г.), в което длъжностно лице в кръга на службата си е удостоверило,
че водачът С.И.С. е управлявал ППС с животинска тяга без поставена отзад вляво
светещо тяло, излъчващо бяла или жълта светлина и без червени светлоотразители.
В тази си част, доколкото длъжностното лице е удостоверило проверени лично от
него обстоятелства (наличие или липса на светлини), актът представлява
официален свидетелстващ документ, обвързващ страните и съда с материална
доказателствена сила. Отделно от това в мотивите към решението на наказателния
съд при изследване механизма на ПТП се съдържат данни, че е липсвала светлинна
сигнализация на каруцата. Следва да се отбележи, че мотивите на
наказателноправния акт, за разлика от гражданскоправното решение (което по
изрична разпоредба на закона представлява диспозитива на съдебния акт),
представляват неразделна част от акта. По силата на чл.305 НПК присъдата се
състои от три части: уводна част, мотиви и диспозитив. Ето защо, бидейки
обвързан от присъдата (решението по чл.78а НК), гражданският съд е обвързан от
всички изводи на наказателния съд, обективирани в диспозитива и мотивите на
постановения акт. Когато в мотивите на присъдата са разгледани важни
обстоятелства относно механизма на произшествието, например – причините, поради
които то е настъпило, гражданският съд е обвързан от тези изводи. В мотивите си
в процесното решение наказателният съд е приел, че каруцата не е имала
светлинна сигнализация. От авто-техническата експертиза, приета в настоящото
производство се установява, че ако каруцата е била оборудвана със
светлоотразители или светлинен източник, , водачът на процесният автомобил щеше
да има възможност да я забележи преди да я освети с фаровете си и съответно –
да спре аварийно и да предотврати настъпване на произшествието. По изложените
съображения съдът намира, че водачът на каруцата С.И.С. не е изпълнил
изискванията на чл.71, ал.1 ЗДвП,
според който всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два
червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта - отзад вляво светещо
тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Ищците сами са се
поставили в риск от ПТП, като са предприели пътуване през нощта без налични на
каруцата светлоотразители и светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре
различима светлина. Обезщетенията на ищците следва да се намалят с 1/4, като на
ищеца С.И.С. следва да се присъди сумата от 7500 лв., а на ищцата Т.К.И. - 3750
лв.,
Съгласно чл.288, ал.7 КЗ /отм./ Гаранционният Ф. дължи
лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция,
предявена от увреденото лице, който не може да бъде по-дълъг от три месеца от
датата на завеждане на претенцията. Видно от писмо изх. № 24-01-283/16.07.2015
г. от Г. Ф. (л.19), последният е бил сезиран с искане за заплащане на
обезщетение на 24.04.2015 г. Срокът за произнасяне е изтекъл на 24.07.2015 г.,
като преди изтичането му е постановен отказ за изплащане на обезщетение от 16.07.2015
г., поради което лихва за забава се дължи от тази дата.
По
разноските:
На
процесуалния представител на ищците следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 476,56
лв. с вкл. ДДС.
На ответника
следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 443,75
лв. разноски, включваща юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
следва да заплати по сметка на Софийския градски съд дължимата държавна такса в
размер на 450 лв. и разноски за експертизи в размер на 200 лв. на основание чл.78,
ал.6 ГПК.
На третото
лице помагач не се дължат разноски на основание чл.78, ал.10 ГПК.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, на основание чл.288, ал.1, т.2,
б.„а“ КЗ /отм./, да заплати, както следва:
на С.И.С., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 05.07.2012 г. по вина на
лице, управлявало лек автомобил без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, заедно със законната лихва от 16.07.2015 г. до окончателното й изплащане,
на Т.К.И., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 3750 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 05.07.2012
г. по вина на лице, управлявало лек автомобил без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, заедно със законната лихва от 16.07.2015 г. до
окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълните предявени размери от 60000
лв. – частичен от 120000 лв. за С.И.С. и 40000 лв. – частичен от 45000 лв. за Т.К.И..
ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, и
Т.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплатят на Г. Ф., ***, на
основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 443,75 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да
заплати на адв.П.К., адрес: ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 476,56 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с включено ДДС.
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати
по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 450 лв., представляваща държавна такса
и сумата от 200 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на ответника – Д.Ж.Г., ЕГН **********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: