РЕШЕНИЕ
№ 11069
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110146120 по описа за 2023 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът .... е предявил срещу С. Х. С. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1026,77 лева за главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в ...., аб. №
...., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
17.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 330,23 лева – мораторна лихва
върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до 23.11.2022 г., 5,97 лева - стойността на
услуга „дялово разпределение“ за периода от м.11.2019 г. до м.01.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането и 1,73 лева – мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 23.11.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, защото ответникът има качеството на
потребител на ТЕ, тъй като е сключил договор за доставка на ТЕ чрез подаване на
заявление-декларация за откриване на партида. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
1
изтичане на периода, за който е доставена енергията, като по ОУ от 2016 г., които са
приложими към процесния период, изпада в забава след публикуван на сметките на
интернет страницата на продавача и изтичане на срока за плащане. Сочи, че потребителят
дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана
фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника чрез назначения му особен представител адв. А. М., в който оспорва предявените
искове, като оспорва, че има качеството на купувач по договор за продажба на топлинна
енергия. Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва автентичността на
представените декларации. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане
претенцията да бъде отхвърлена.
Третото лице помагач на страната на ищеца .... не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по които в
тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът е
потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e топлофицирана,
монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на
отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което
включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на
различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на
търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са
приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са
публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, изготвяне
на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ, както и че имотът е
топлофициран и за него е извършвана услугата дялово разпределение за процесния период.
С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е
обстоятелството, възникнало ли е вземането в сочения размер за главниците и лихвите при
оспорено качество на потребител на топлинна енергия на ответника.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
2
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
От представения и приет по делото (лист 120) нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № .... г., чието легитимиращото действие по отношение на принадлежността
на правото на собственост не е оборено в процеса с допустими доказателствени средства, се
установява, че ответникът е придобила правото на собственост върху АПАРТАМЕНТ № ,
находящ се в ..., както по делото не се установява имотът впоследствие да е отчужден или
трето лице да е придобило собствеността върху него въпреки вписаната възбрана. Ето защо,
в качеството си на собственик на процесния имот, ответникът има качеството и на
потребител на топлинна енергия за исковия период на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради
което е легитимиран да отговаря по предявените искове, независимо, че автентичността на
заявлението-декларация за откриване на партида е оборена със изслушаната и приета по
делото графическа експертиза, на която съдът дава вяра, поради което документът следва да
бъде изключен от доказателствата по делото.
Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в
представените публично известни Общи условия за продажба от 2016 г., които са
публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите,
които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в
сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в
тази насока.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, както и от
представените по делото отчети на топлинния счетоводител, се установява, че за спорния
период в имота е имало индивидуален топломер и 2 броя водомери за топла вода, като за
исковия период не е осигурен достъп за отчет на топломера, а показанията на водомерите са
изпращани по пощата. За периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. стойността на сумата за
топлинна енергия за отопление на имот, изчислена на база, битова гореща вода и отопление
отдадено от сградна инсталация, след изравняването, е в размер на 1593,13 лева, която сума
надвишава претендираните от ищеца 1026,77 лева. Сумата, дължима за дяловото
разпределение, което е извършвано за периода от 01.11.2019 г. до 30.01.2020 г., определена
основа на представените писмени доказателства, е в размер на 5,97 лева, поради което
исковете за главница са основателни, а съдът дължи произнасяне по своевременно
наведеното възражение за изтекла погасителна давност.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111,
буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
(Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2016 г., месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна
3
собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г.,
изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки
съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент
и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече погасителната давност.
Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., като е подал исковата молба в съда на 17.08.2023 г., поради което вземанията,
чиято изискуемост е възникнала в периода преди 17.08.2020 г. са погасени по давност на
основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, обаче, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по
делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на
давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително. След добавяне на посочения период, погасено по давност се явява вземането
за периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2020 г., тъй като вземането за м. април 2020 г. е станало
изискуемо на 14.06.2020 г. и при отчитане на периода от 2 месеца и 7 дни, по време на който
давност не тече съгласно ЗМДВИП, давността за него не е изтекла преди подаване на
исковата молба в съда на 17.08.2023 г. След изваждане на погасената по давност сума,
определена по реда на чл. 162 от ГПК на база на заключението на СТЕ и писмените
доказателства по делото, от общото задължение, се установява, че вземане за месец април
2020 г. не съществува, тъй като по делото се установява, че след изравняването в края на
сезона към април 2020 г., в полза на потребителя се е дължала сума за възстановяване в
размер на 819,80 лева, ето защо искът на ищеца за сумата 1026,77 лева и за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. следва да се отхвърли.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от .... на клиенти в гр.София, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец. С оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да получи цената на
4
услугата „дялово разпределение“. Тъй като претенцията за услугата дялово разпределение
се търси за периода от м. 11.2019 г. до м. 01.2020 г., вземането е погасено по давност поради
което искът следва да се отхвърли.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана, поради което
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците, които не са погасени
по давност се дължи за периода за период от 3 години от подаване на исковата молба по
аргумент от чл. 114, ал. 4 от ЗЗД, във вр. с чл. 111, буква „б“ от ЗЗД. Макар мораторната
лихва да се претендира за периода 15.09.2020 г. до 23.11.2022 г., който не е обхванат от
погасителната давност, лихвата е начислена върху погасените по давност главници, описани
по-горе, поради което и на основание чл. 119 от ЗЗД, мораторната лихва е недължима и
искът за сумата от 330,23 лева следва да се отхвърли.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не
са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото,
обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение
на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22,
във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което
претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за посочения период върху главницата за дяловото разпределение в размер на
1,73 лева е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски има
ответникът, но по делото не се установява, че такива са сторени, поради което не следва да
се присъждат.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в .....,
срещу С. Х. С., ЕГН **********, с адрес в г..., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1026,77 лева за главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот
5
находящ се в ...., аб. № ...., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 17.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 330,23 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до 23.11.2022 г., 5,97 лева -
стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.11.2019 г. до м.01.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.08.2023
г. до окончателното изплащане на вземането и 1,73 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 23.11.2022 г.
Решението е постановено при участието на ...., ЕИК ., като трето лице помагач на
страната на ...., ЕИК..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6