№ 49944
гр. София, 24.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Частно
гражданско дело № 20251110111994 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „П.“ ЕООД, ЕИК .. срещу А. М. Ф. с
ЕГН: ********** и адрес: ********** за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от:
200,00 лева (двеста лева), представляваща главница по Договор за
кредит с № 40023793422/21.02.2024,ведно със законна лихва за период от
27.02.2025 г. до изплащане на вземането,
24,25 лева (двадесет и четири лева и 25 стотинки), представляваща
лихва за период от 10.09.2024 г. до 26.02.2025 г.,
34,12 лева (тридесет и четири лева и 12 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 11.03.2024 г. до 10.09.2024 г.,
23,79 лева (двадесет и три лева и 79 стотинки), представляваща
неплатено договорно възнаграждение за период от 10.03.2024 г. до 10.09.2024
г.,
90,00 лева (деветдесет лева), представляваща неплатено възнаграждение
за закупена и използвана услуга фаст за период от 10.09.2024 г. ,
70,00 лева (седемдесет лева), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга флекси за период от 10.09.2024 г. ,
30,00 лева (тридесет лева), представляваща неплатени такси по тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането за период от 25.03.2024 г. ,
1
100,00 лева (сто лева), представляваща неплатени такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни
дни за плащане на вноска по договора за кредит за период от 09.06.2024 г. ,
80,00лева (осемдесет лева), представляваща задължение за подготовка
на документи, както и държавна такса в размер на 21,25 лева (двадесет и един
лева и 25 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева,
които се излага, че са дължими като ползвани по Договор за кредит Номер:
40023793422/21.02.2024 като за част от които е издадена заповед по чл. 410 от
ГПК.
От изложените в заявлението обстоятелства и видно от приложения
Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт и Общи условия
към него се установява, че между длъжника и „П.“ ЕООД е сключен договор
за паричен заем с Договор за кредит Номер: 40023793422/21.02.2024с общи
условия към него, подписани от кредитополучателя.
Съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение,
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.
3, на чл. 411, ал. 2 заповедният съд е задължен да следи и за наличието на
неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от
потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на
заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП,
по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-
148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на
чл.10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната
престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение,
2
възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране.
Посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на
кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал.
2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Същите не
представляват и реално предоставени допълнителни възможности или
преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се
възползва и да носят допълнителни ползи за него. Не се установява
длъжникът реално да се е възползвал от някоя от посочените услуги.
От договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът
дължи възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване
на договора, като плащането е разсрочено и включено като част от
погасителната вноска по кредита. Следователно, в случая се касае за уговорки
по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са
инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска включва
освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези
допълнителни услуги, поради което следва да се включат в годишния процент
на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
В този смисъл, съдът намира, че изключването на допълнителните
услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги
представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни
услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити
разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на закона
за максимален размер на ГПР. Това води до нищожност на клаузите за
уговорените възнаграждения за допълнителни услуги на основание чл. 19, ал.
5 и чл. 21 ЗПК.
Заявителят претендира и заплащането разходи за извънсъдебно
събиране при изпадане в забава на длъжника, както и за разходи по съдебно
предявяване. С процесните такси се преследва забранена от закона цел да се
присъди още едно обезщетение за забава, поради което същите са нищожни, а
заявлението в тази част също следва да бъде отхвърлено, макар и по делото да
е приложена Тарифата, където се твърди да е уреден размера на тези такси.
3
Ето защо, процесните суми, начислени в тежест на длъжника за
допълнителни услуги са недължими.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК в полза на „П.“ ЕООД, ЕИК .. срещу Б.Б.В. с ЕГН: **********
и адрес: гр. София, УЛ....-ТА (..) 18А, общ. Столична, обл. София за следните
суми:
90,00 лева (деветдесет лева), представляваща неплатено възнаграждение
за закупена и използвана услуга фаст за период от 10.09.2024 г. ,
70,00 лева (седемдесет лева), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга флекси за период от 10.09.2024 г. ,
100,00 лева (сто лева), представляваща неплатени такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни
дни за плащане на вноска по договора за кредит за период от 09.06.2024 г. и
80,00лева (осемдесет лева), представляваща задължение за подготовка
на документи ведно със законовата лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното плащане по Договор за кредит с №
40023793422/21.02.2024г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с въззивна частна жалба
пред СГС в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
разпореждане от страната
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4