О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер № V- 1781 Година 2020, 26.06 град Бургас
Бургаският
окръжен съд,ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На
двадесет и шести юни година две хиляди и
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар
като разгледа докладваното от съдията В. Камбурова
частно гражданско дело №1221 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по частна жалба мх.№13350/20.03.2020г. подадена от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* чрез пълномощника юрк Дишлев, против Определение
от 05.03.2020 г., имащо характер на разпореждане, по ч. гр.д.№875/2020 по описа
на БРС, с което е отхвърлено заявлението с правно основание чл. 410, ГПК на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, в частта за издаване на
заповед за изпълнение против длъжника К.Р.Р. ***, за заплащане на сумата от
1,63 лева – възнаградителна лихва за периода 10.03.-10.07.2019 год. по Договор
за заем № 5342-22007/10.01.2019 год.
С частната жалба с изразява
недоволство от съдебния акт като се посочва, че изискването на чл.11,ал.1,т.11 ЗПК е изпълнено. В погасителния план са посочени размерът на погасителните
вноски, броят, периодичността и датите на плащане. Счита за неправилен извода
на съда, че погасителният план трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяване на главницата и лихвата, дължими при различни
лихвени проценти. Цитира съдебна практика, вкл. на съда на ЕС. Моли за отмяна
на обжалвания съдебен акт.
Производството
е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК.
С частната жалба е атакуван съдебен акт,
обжалването на който е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 413 ГПК. За частния жалбоподател е възникнало
правото на частна жалба, тъй като заявлението му за издаване на заповед за
изпълнение е отхвърлено, което право е упражнено в преклузивния срок,
предвиден в чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което частната жалба е процесуално
допустима.
Бургаският окръжен съд като се запозна с материалите по
делото намира от фактическа страна следното:
Бургаският районен съд е сезиран на 07.02.2020г. г. със заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К.Р.Р., за парично вземане в размер на
654,57 лв главница и 1,63 лв-договорна лихва от 10.03.2019г. до 10.07.2019г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението, 264,00 лв застрахователна
премия за периода 10.03.2019г. до 10.07.2019г, 46,01 лв.-лихва за забава за
периода 10.03.2019г. до датата на подаване на заявлението по договор за заем CrediGo №53420002207 от 10.01.2019г.,
сключен между „Микро Кредит“ и К.Р.Р. като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД.
С
обжалваното Определение /имащо характер на разпореждане по чл.411,съдът е
отхвърлил в частта за издаване на заповед за изпълнение против длъжника К.Р.Р. ***,
за заплащане на сумата от 1,63 лева – възнаградителна лихва за периода
10.03.-10.07.2019 год. по Договор за заем № 5342-22007/10.01.2019 год. По
отношение на останалите суми е издадена заповед за изпълнение.
Заповедният съд е посочил, че представения договор за заем не съдържа погасителен
план, включващ информацията по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, поради което е приел,
че съглашението е недействително по см. на чл. 22 във вр. с чл. 23 ЗПК и е
отхвърлил искането в частта за договорната лихва.
Правилно заповедният съд е приел, че спрямо договора за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните вземания и е обект на заявлението по чл. 410 ГПК, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Също така следва да бъде посочено, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът е задължен служебно да извърши проверка: дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК погасителният план към договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските между различните неизплатени суми - само в случай, че са дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В настоящия случай в договора е инкорпориран погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер и падеж, а тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора и за всички вземания по него, изискването за посочване последователността на разпределението на вноските е неприложимо. С оглед на изложеното, настоящата инстанция приема, че не налице нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК.
Поради несъвпадане на изводите на двете
инстанции, обжалваното определение,
имащо характер на разпореждане
следва да бъде отменено и вместо това да се постанови издаване на исканата
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 1,63 лева – възнаградителна
лихва за периода 10.03.-10.07.2019 год. по Договор за заем №
5342-22007/10.01.2019 год.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА Определение от 05.03.2020 г., имащо характер на
разпореждане, по ч. гр.д.№875/2020 по описа на БРС, с което е отхвърлено заявлението
с правно основание чл. 410 ГПК на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, в частта за издаване на заповед за изпълнение против длъжника К.Р.Р.
***, за заплащане на сумата от 1,63 лева – възнаградителна лихва за периода
10.03.-10.07.2019 год. по Договор за заем № 5342-22007/10.01.2019 год. като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
********* против длъжника К.Р.Р. ***, за заплащане на сумата от 1,63 лева –
възнаградителна лихва за периода 10.03.-10.07.2019 год. по Договор за заем №
5342-22007/10.01.2019 год.
Делото да се
изпрати на БРС за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.