Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.08.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на десети
май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Невена чеуз
при участието на
секретаря Радослава Манолова разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско
дело № 3 383/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск с правно
основание чл. 108 от ЗС.
В исковата молба
на Ц.К.П. се твърди, че същата е закупила на публична
продан по изп. дело 4826/09 г. по описа на ЧСИ – М.Б.недвижим имот,
представляващ таванско жилище, находящо се на таванския етаж на сградата,
находяща се в гр. София, ул. „*******, с изключение на първото отляво таванско
помещение, а именно: две помещения, пригодени за живеене, клозет и останалата
таванска площ, при съседи: от изток – наследници на М., от запад –Б.Б., от юг –
ул. „У.“, от север – двор и И.Т.И.и Н.Г., отдолу – И.Т.И., отгоре – покрив,
заедно със зимнично помещение – първото вдясно, при граници: от запад –Б.Б., от
север – двор, от юг – М.А., от изток – коридор, заедно с 3.72% идеални части от
общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена сградата,
което съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1001.441.1.7 по КККР, одобрени със заповед РД-18-108/13.12.2016 г. на ИД
на АГКК.
В исковата молба се твърди, че собствеността върху този имот е придобита от
„Б.С.“ ЕООД на 20.02.2009 г. като на 19.12.2009 г. имотът е ипотекиран в полза
на „Р.Б.“ ЕАД за обезпечаване на отпуснат кредит. Било образувано изп. дело
4826/09 г. по описа на ЧСИ – Б. от „Р.Б.“ ЕАД срещу „Б.С.“ ЕООД, а на
12.11.2009 г. върху имота била вписана възбрана. Впоследствие на 23.08.2013 г.
била вписана втора възбрана. На 20.03.2014 г. „Б.С.“ ЕООД прехвърлил имота на „Г.С.ГД“
ЕООД, който от своя страна на 16.04.2014 г. прехвърлил цялото си търговско
предприятие на „Т.С.“ ООД. По отношение на „Т.С.“ ООД било образувано
производство по несъстоятелност пред ОС – Плевен по т.д. 105/2016 г. , който с
определение от 05.08.2016 г. изрично се произнесъл за продължаване на
изпълнителното производство по всички изпълнителни дела вкл. това по изп.дело
4826/09 г. на ЧСИ – Б., по което била проведена публичната продан, по която
имотът бил закупен от ищцата. Издадено й било постановление за възлагане на
01.02.2017 г. Междувременно, ищцата установила, че с определение от 30.01.2018
г. на съда по несъстоятелността на „Т.С.“ ЕООД било дадено разрешение на
синдика да продаде отново същия имот. С определение от 13.03.2018 г. съдът по
несъстоятелността отменил определението, с което се разрешавало на синдика да
продаде процесния имот, но впоследствие съдът по несъстоятелността отново
променил намеренията си и дал ново разрешение на синдика.
Твърди се в исковата молба, че на 08.06.2018 г. помощник ЧСИ при ЧСИ – М.М.извършил
действия по „подмяна на заключващите се механизми – смяна на ключалката и
запечатване на помещенията“ на имота, въз основа на издадена обезпечителна
заповед от 07.06.2018 г. на ОС – Плевен. Въпреки възраженията на ищцата,
отправени до съда по несъстоятелността, синдикът на „Т.С.“ ЕООД продължил да
продава имота на търг. След влизане в сила на постановлението за възлагане на
ищцата на 03.09.2018 г. бил осъществен в нейна полза въвод във владение на
имота на 14.09.2018 г. С определение от 17.09.2018 г. съдът по несъстоятелност
отново постановил запечатване на процесния имот, което било изпълнено същия
ден. На 27.12.2018 г. синдикът на „Т.С.“ ЕООД продал имота, собственост на
ищцата, на „С.А.“ ЕООД.
В исковата молба се твърди, че имотът не е част от масата на
несъстоятелността на „Т.С.“ ЕООД и „С.А.“ ЕООД не може да придобие
собствеността върху него, доколкото праводателят му не е притежавал такива
права към момента на извършване на сделката.
При тези твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на иска и ищцата
е сезирала съдът с искане да признае за установено в отношенията между
страните, че тя е собственик на описания по-горе имот като ответникът бъде
осъден да й предаде владението върху него. Претендират се разноски.
Ответникът „С.А.“ ЕООД оспорва иска по съображения, развити в писмен
отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК и поддържани в хода на съдебното
производство. Претендират се разноски.
По делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана „Р.Б.“
ЕАД, редовно уведомена.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Й..
Възраженията на ответното дружество се поддържат в открито съдебно
заседание от адв. А., която представя и писмени бележки.
Третото лице помагач на ищеца не изпраща процесуален представител в открито
съдебно заседание.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти № 072, дело 65/09 г. по описа на нотариус № 030 – Ц.С., с район на
действие – СРС, от който се установява, че на 20.02.2009 г. Р.Д.Б., чрез
пълномощник, е продал на „Б.С.“ ЕООД няколко недвижими имота, сред които
таванско жилище, находящо се на таванския етаж на сградата, находяща се в гр.
София, ул. „*******, с изключение на първото отляво таванско помещение, а
именно: две помещения, пригодени за живеене, клозет и останалата таванска площ,
при съседи: от изток – наследници на М., от запад –Б.Б., от юг – ул. „У.“, от север
– двор и И.Т.И.и Н.Г., отдолу – И.Т.И., отгоре – покрив, заедно със зимнично
помещение – първото вдясно, при граници: от запад –Б.Б., от север – двор, от юг
– М.А., от изток – коридор, заедно с 3.72% идеални части от общите части на
сградата и от дворното място, върху което е построена сградата, описано в б.“Д“
на цитирания нотариален акт.
Видно от представения по делото нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижими имоти № 55, дело 617/09 г. на нотариус № 350 – Ц.Д., с
район на действие – СРС, по отношение на същото таванско жилище е учредена
договорна ипотека на 19.12.2009 г. като обезпечение на договор за банков
кредит, предоставен от „Р.Б.“ ЕАД на „Б.С.“ ЕООД в размер на
1 000 000 евро.
С постановление от 12.11.2009 г. на ЧСИ – Б. върху същото таванско жилище,
собственост на „Б.С.“ ЕООД, е наложена възбрана по изп. дело 4826/09 г.,
представено по делото. Същата е вписана на същия ден в Служба по вписванията
към АВп.
Представено по делото е и искане за вписване на възбрана от 22.08.2013 г.
на ЧСИ – Б. по изп.дело 6060/2013 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден в
полза на „Р.Б.“ ЕАД срещу „Б.С.“ ЕООД като под т.1.5 е описано процесното
таванско жилище. Възбраната е вписана под № 147, том XIX в книгите за вписване на АВп за 2013 г.
По делото е представен нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти
срещу погасяване на задължения № 98, дело 262/2014 г., на Нотариус 039 – И.Д.,
с район на действие – СРС, от който се установява, че на 20.03.2014 г. „Б.С.“
ЕООД е прехвърлил на „Г.С.ГД“ ЕООД
описаните в нотариалния акт недвижими имоти като процесното таванско
жилище е част от предмета на разпоредителната сделка.
Представен по делото е договор за покупко-продажба на търговско предприятие
от 16.04.2014 г., сключен между „Г.С.ГД“ ЕООД и „Т.С.“ ЕООД, от който се
установява, че на сочената дата „Г.С.ГД“ ЕООД е прехвърлил правото на
собственост върху търговското си предприятие като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения на „Т.С.“ ЕООД. В приложение № 1 към договора
са описани недвижимите имоти, включени в търговското предприятие на продавача
като процесното таванско жилище е посочено в т.11 на приложението.
По делото е представено определение №
634/05.08.2016 г. по т.д. 105/2016 г. на ОС – Плевен, производство по
несъстоятелност на „Т.С.“ ЕООД, от което е видно, че на основание чл. 638 ал.3
от ТЗ е разрешено продължаването на производството по посочени в съдебния акт
изпълнителни дела, сред които и изп. дело 4826/2009 г. на ЧСИ – Б..
По делото е представено определение № 56/16.01.2017 г. на ОС – Плевен по
т.д. 105/2016 г., от което се установява, че на основание чл. 253 от ГПК е
отменено определение от 05.08.2016 г. , с което е разрешено продължаването на
производството по изпълнителни дело, сред които и изп. дело 4826/09 г. на ЧСИ –
Б..
По делото е представено постановление за възлагане на недвижимо имущество
от 01.02.2017 г., издадено от помощник ЧСИ при ЧСИ с рег. № 838 – М. Б., с район на действие –
СГС по изп. дело 4826/2009 г. по описа на ЧСИ. От съдържанието на същото се
установява, че на Ц.К.П. е възложено недвижимо имущество, представляващо
таванско жилище, находящо се на таванския етаж на сградата, находяща се в гр.
София, район „Триадица“, ул. „У.“" № 11, с изключение на първото отляво
помещение, съставляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1001.441.1.7. Видно от стореното отбелязване постановлението за възлагане
е влязло в сила на 30.07.2018 г., респ. е вписано в Служба по вписванията към
АВп на 04.09.2018 г.
По делото е представен протокол за въвод във владение по изп. дело 4826/09
г. на ЧСИ – Б., от който се установява факта на извършен въвод в полза на Ц.К.П.
по отношение на процесното таванско жилище на 14.09.2018 г.
По делото е представено определение
260/13.03.2018 г. на ОС- Плевен по т.д. 105/2016 г., с което и на основание чл.
253 от ГПК, съдът по несъстоятелността на „Т.С.“ ЕООД е отменил предходно свое
определение № 106/30.01.2018 г. в частта, в която е разрешил на синдика на
дружеството в несъстоятелност да пристъпи към осребряване – продажба на
имуществото на длъжника в частта, касаеща процесното таванско жилище.
Видно от определение № 629/07.06.2018 г. на ОС – Плевен по т.д. 105/2016
г., съдът по несъстоятелността на „Т.С.“ ЕООД е разрешил на синдика на дружеството
в несъстоятелност да извърши продажба чрез пряко договаряне по реда на чл. 718
от ТЗ и съобразно решение на СК, проведено на 24.04.2017 г. на активи на
длъжника, описани в представен доклад на синдика при продажна цена, по-ниска от
началната цена по чл. 717ж от ТЗ с 25%.
Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 39, дело 1606/2018 г. на нотариус 040 – И.Н., с район на
действие – СРС, на 27.12.2018 т. и на основание чл. 718 от ТЗ, синдикът на „Т.С.“
ЕООД / в несъст./ е продал на „С.А.“ ЕООД описаните в акта недвижими имоти и движими вещи от масата на
несъстоятелността. Процесното таванско жилище е част от предмета на
разпоредителната сделка като описано по т. 1.10 в нотариалния акт.
Представен по делото е и протокол от 08.06.2018 г. на ЧСИ 786 – М.М., по
изп. дело 823/2018 г., от който се установява, че ЧСИ е овластил ключар, който
да подмени заключващите механизми на имотите, описани в протокола. Процесното
таванско жилище е описано като първи имот в протокола.
При
така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Искът
по чл.108 от ЗС съдържа в предметния си обхват и установителен иск за
собственост, който предполага даване на разрешение по един спор, при който
всяка от страните предявява правата си върху имота с оглед определяне на това
кой е неговият собственик.
Ищцата в настоящото производство се легитимира като собственик
на процесния имот на основание влязло в сила постановление за
възлагане на ЧСИ след проведена публична продан в рамките на образувано
изпълнително производство. Публичната продан на недвижим имот е уредено в процесуалния
закон /ГПК/ производство за принудително прехвърляне на собственост с цел удовлетворяване
парично вземане на взискателя, респ. и на присъединените кредитори.
Вещно-прехвърлителният ефект съгласно чл.496, ал.2 ГПК настъпва с влизане в
сила на постановлението за възлагане.
Видно от данните по делото, изнесеният на публична продан имот е бил
собственост на дружество „Т.С.“ ЕООД/в несъст./, придобито от него след
учредена договорна ипотека в полза на „Р.Б.“ ЕАД от неговия непряк праводател.
Върху процесното постановление за възлагане е извършено отбелязване, че същото
е влязло в сила респ. същото е вписано в АВп. Дали постановлението за възлагане
е влязло в сила ще бъде разгледано от настоящия съдебен състав при обсъждане
доводите на ответника, но за пълнота на мотивите следва да отбележи, че при наличие на
влязло в сила постановление за възлагане собственически
права върху имота могат да
се претендират единствено на
основанията, предвидени в нормата на чл. 496 ал.3 от ГПК, визиращи имотът да е
придобит от лице, което не е имало право да наддава респ. при невнасяне на цената. В този смисъл са решение № 145/2014
от 24.07.2015 г. по гр. д. № 1770/14 г. на II ГО на ВКС, решение № 129 от 22.10.2015 г. по
гр. д. № 2091/15 г. на II ГО на ВКС, решение № 105/06.01.2017 г. по гр.д. № 1091/16 г. на ІІ ГО на ВКС/. В
тези хипотези публичната продан е недействителна и съответно
постановлението за възлагане не е годен придобивен способ по смисъла на нормата на чл. 77 от ЗС в полза на купувача.
Данни за наличие на
някое от двете посочени по-горе основания по делото не се съдържат, а не са и
заявени възражения в подобен смисъл от страна на ответника по спора.
С оглед конкретната
фактическа обстановка по делото обаче следва да бъдат разгледани възраженията
на ответника, който заявява собственически права, основани на разпоредителна
сделка в производството по несъстоятелност на ипотекарния длъжник респ. заявява
твърдения, че постановлението за възлагане, издадено на ищцата не е влязло в
сила.
Страните не спорят, а това се установява и от
доказателствата, приети по делото, че ищцата е обявена за купувач на публична
продан в рамките на индивидуално изпълнително производство, в хода на което по
отношение на длъжника е открито производство по несъстоятелност. В тази
хипотеза е релевантна разпоредбата на чл. 638 от ТЗ, която урежда развитието на
това образувано изпълнително производство, предхождащо производството по
несъстоятелност на длъжника. Цитираната норма повелява, че индивидуалното
принудително изпълнение по отношение на имущество включено в масата на
несъстоятелността се спира, а ако вземането на взискателя бъде прието /включено
в одобрения от съда списък по чл.692 ТЗ/ - индивидуалното принудително
изпълнение се прекратява. От своя страна нормата на чл.646, ал.1, т.3 ТЗ обявява за
нищожно спрямо кредиторите
на несъстоятелността на разпореждане с право или вещ от масата на
несъстоятелността, направени след датата на решението за отриване на
производство по несъстоятелност не по установения в производството ред, като
нищожността се установява по исков ред. Съобразно мотивите
по т. 2 на ТР № 3/10.07.2017 г. по
т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнението може да бъде реализирано чрез
един или няколко изпълнителни способа и по същество всеки такъв способ
съставлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите
само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни
способи. Приложението на нормите на чл.638 и чл.646, ал.1, т.3 ТЗ се преценява
спрямо това дали са приключили изпълнителните действия по конкретния
изпълнителен способ. Фактическият състав на публичната продан, като
самостоятелен изпълнителен способ приключва с изготвяне на постановлението за
възлагане, след като лицето, обявено за купувач, внесе в срок дължимата сума по арг. на чл. 496, ал.1 ГПК и това е
релевантният момент, спрямо който се дължи преценка за приложението на
разпоредбата на чл. 638 от ТЗ. Ако към този момент спрямо длъжникът не е обявена
несъстоятелност, то с влизане в сила на постановлението за възлагане ще настъпи
вещно-прехвърлителният ефект на реализираното в индивидуалното принудително
изпълнение принудително прехвърляне на собствеността. Индивидуалното
принудително изпълнение ще подлежи на спиране, респ. прекратяване съгласно
чл.638 ТЗ само ако към момента на обявяване несъстоятелността на длъжника не е
приключил фактическия състав на публичната продан, т.е. не е издадено
постановлението за възлагане. Публичната продан ще се счита неприключила и ако
при обжалване на издаденото постановление за възлагане, действията на съдебния
изпълнител бъдат отменени /в този смисъл решение 55/20.05.2021 г. по гр.д. 3415/2020 г. на Второ ГО
на ВКС, което дори е постановено в производство срещу същия ипотекарен длъжник,
сочен и в настоящото такова/. Ипотекарният длъжник в индивидуалното изпълнително
производство респ. впоследствие несъстоятелен такъв, в универсалното такова, е
обявен в несъстоятелност с решение № 1/03.01.2017 г. по т.д. 105/2016 г. на ОС – Плевен,
което се явява служебно известен факт на съда в решаващия му състав с оглед
разпоредбата на чл.2а т.1 от ЗТРРЮЛНЦ, установяваща публичност на търговския
регистър. Постановлението за възлагане, от което ищцата черпи права е издадено
на 01.02.2017 г. т.е. след обявяване
на длъжника в несъстоятелност, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 638
от ТЗ към момента на обявяване несъстоятелността на длъжника не е бил приключил
фактическия състав на публичната продан и индивидуалното изпълнително
производство е подлежало на спиране респ. прекратяване /след 03.01.2017 г./.
Нещо повече, към датата на издаване на постановлението за възлагане, даденото
на ЧСИ разрешение по реда на чл. 638 от ТЗ е било отменено от съда по
несъстоятелност на ипотекарния длъжник с определение 56 от 16.01.2017 г. именно
с оглед постановеното решение от 03.01.2017 г. за обявяването му в
несъстоятелност. Датата на отмяна на даденото разрешение предхожда датата на
издаване на постановлението за възлагане, с което както вече беше посочено
завършва фактическия състав на предприетия индивидуален изпълнителен способ
т.е. не са били налице предпоставките за самото издаване на постановлението за
възлагане на ищцата.
Твърденията на ищцата, че имотът не е част от
масата на несъстоятелността на „Т.С.“ ЕООД се опровергават, както от
приложените съдебни актове на съда по несъстоятелността, така и от писмените
доказателства, представени от самата ищца, установяващи факта на последователно
реализирани разпоредителни сделки с този имот.
При извода за
момента, към който се преценява дали публичната продан е приключила с оглед
приложението на чл.638 ТЗ, неотносими към изхода на спора са доводите на ищцата, касаещи действието на
вписаните от взискателя в индивидуалното принудително изпълнение „Р.Б.“ АД
възбрани върху имота и действието на общата възбрана върху имуществото на
обявения в несъстоятелност длъжник, която по отношение на недвижимите имоти
следва да бъде вписана в нотариалните регистри съгласно чл.715, ал.2 ТЗ / соченото вече
решение 55/20.05.2021 г. по гр.д. 3415/2020 г. на Второ ГО на ВКС/.
При липсата на други
доказателства, ангажирани от страните, настоящият съдебен състав намира, че при
доказателствена тежест на ищцата същата не установила първата фактическа
предпоставка, установяваща право на собственост в нейния патримониум, поради
което е безпредметно да се обсъждат останалите две от фактическия състав на чл.
108 от ЗС.
При
този изход на спора на ответника не се следват разноски с оглед изричното
волеизявление на процесуалния му представител в съдебно заседание от 10.05.2021
г., че не претендира такива.
Водим от горното Софийски градски съд, I – 19 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.К.П.,
ЕГН **********,***, партер – адв. Ц. Й. иск с правно основание чл. 108 от ЗС
срещу „С.А.“ ЕООД, ЕИК********, съдебен адрес: *** – адв. А.А. за признаване за
установено, че Ц.К.П. е собственик на таванско жилище, находящо се на таванския
етаж на сградата, находяща се в гр. София, ул. „*******, с изключение на
първото отляво таванско помещение, а именно: две помещения, пригодени за
живеене, клозет и останалата таванска площ, при съседи: от изток – наследници
на М., от запад –Б.Б., от юг – ул. „У.“, от север – двор и И.Т.И.и Н.Г., отдолу
– И.Т.И., отгоре – покрив, заедно със зимнично помещение – първото вдясно, при
граници: от запад –Б.Б., от север – двор, от юг – М.А., от изток – коридор,
заедно с 3.72% идеални части от общите части на сградата и от дворното място,
върху което е построена сградата, което съставлява самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 68134.1001.441.1.7 по КККР, одобрени със заповед РД-18-108/13.12.2016
г. на ИД на АГКК и предаване владението на същото като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие
на трето лице помагач на страната на ищеца „Р.Б.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: