О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
гр.Русе, 03.02.2021г.
Административен съд - Русе, 7 състав,
в закрито заседание на трети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 17
по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.159 АПК.
Образувано е по жалба на Л.В.И. *** срещу писмо
с рег.№ 108500-23437/09.12.2020г., издадено от началник на сектор „Пътна
полиция“ в ОД на МВР Русе.
Претендира се
оспореното писмо да бъде отменено и да се задължи органа да издаде на
оспорващия СУМПС, при наличие на всички други документи.
Съдът, като извърши проверка по допустимостта на жалбата,
намира, че същата следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство
да се прекрати по следните съображения:
Разпоредбата на чл.
1 от АПК регламентира предмета на действие на кодекса, а чл.128 ал.1, т.1 регламентира
кои административни актове са подведомствени на административните съдилища – всички
дела по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на
административни актове и административни договори
(индивидуални, общи и подзаконови нормативни административни актове).
Съгласно чл.21,
ал.1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното
волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на
административен орган или на друг овластен със закон за това орган или
организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите,
предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или
непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни
граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
Ал. 5
на чл. 21 от АПК от своя страна предвижда, че не са
индивидуални административни актове волеизявленията, действията и
бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на
индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по
издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове
волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно
административно производство по издаването на индивидуални административни
актове, освен ако в специален закон е предвидено друго.
Разпоредбата
на чл. 159, т. 1 от АПК предвижда, че когато актът не подлежи на оспорване
подадената срещу него жалба до съда се оставя без разглеждане и се прекратява
съдебното производство, ако е образувано такова.
Преценката
дали актът подлежи на оспорване задължително се свързва с изследване характера
на оспорения акт и по-специално дали има белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.
Доколкото при преценката за наличие на индивидуален административен
акт, изискването за форма в определени хипотези може да бъде оценено на базата
на съдържанието на акта, то оспореното писмо с рег.№
108500-23437/09.12.2020г., издадено от началник на сектор „Пътна полиция“ в ОД
на МВР Русе, както по своята
форма, така и по своето съдържание, не инкорпорира и не обективира властническо
волеизявление във връзка с молбата, с която органът е сезиран.
Същото няма разпоредителна част, посредством която да засяга по някакъв
начин правната сфера или интересите на лицето - молител да му бъде издадено СУМПС.
Практически с него оспорващият се уведомява, че за да бъде заявлението му
разгледано и решено следва да представи документите, посочени
в писмото от т.1 до т.4 включително.
В този контекст следва да се приеме, че е налице волеизявление - част
от производството по издаване на индивидуален административен акт, както
повелява разпоредбата на чл. 21, ал. 5 АПК. Законосъобразността на същото
волеизявление би могла да бъде обект на преценка при оспорване на завършващия
производството акт, а такъв ще е налице при наличие на изричен или мълчалив
отказ за заявление с вх.№ 108500-23252/07.12.2020г.
В конкретната хипотеза
не е налице подлежащ на оспорване акт, т. к. същият
няма самостоятелен характер, не засяга права и законни
интереси, като от него не произтичат вредни за лицето
последици, поради което
следва изводът, че писмото не подлежи на
самостоятелен съдебен контрол.
Съдът, с оглед
съдържанието на оспореното писмо, приема, че то е изцяло с уведомителен характер, тя няма конститутивен ефект, не рефлектира върху
правната сфера на оспорващия, не поражда за него правни последици, а само информира
адресата за документи, които следва да представи, както и за конкретни юридически факти, от чието
осъществяване или не произтичат конкретни правопораждащи или правопогасяващи
последици.
Действително, по силата на общата клауза на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България е допусната обжалваемост пред съдилищата на
всички административни актове, с които се засягат права и законни интереси на
граждани и юридически лица, освен изключените със закон. Следва да се отбележи,
че прогласеното от посочената конституционна норма право на обжалване на
актовете на администрацията, не е неограничено. За да възникне такова е
необходимо да са налице всички елементи, характеризиращи едно волеизявление
като властническо, израз на субординационни отношения, издадено от орган на
изпълнителната власт или друг овластен за това орган, в изпълнение на
осъществяваната от него изпълнително-разпоредителна дейност, създаващо права
или задължения или засягащо (нарушаващо или застрашаващо) правната сфера на
конкретен адресат или на определен кръг правни субекти. Следва да е налице подлежащ на
обжалване административен акт и липсата на който и
да е от очертаните в закона (чл. 21 от АПК) същностни белези, какъвто е
настоящият случай, сочи на недопустимост на търсената по реда на съдебно - административното производство
защита.
Предвид
изложените съображения и на основание чл.
159, т. 1 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Л.В.И.
*** срещу писмо с рег.№ 108500-23437/09.12.2020г., издадено от началник на
сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР Русе, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 17/2021г. по описа на Административен съд - Русе.
Определението може да се обжалва в
7-дневен срок от съобщаването му, с частна жалба, пред Върховен административен
съд.
СЪДИЯ: