№ 8061
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:д.р
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р Гражданско дело № 20221110138809 по
описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХVI ГПК
Образувано е по предявен от Н. Р. В., ЕГН **********, иск по чл. 49 ал. 1 СК срещу Х. И.
В., ЕГН **********, за развод. В срока по чл.131 от ГПК ответната страна е подала отговор
по исковата молба, в който оспорва единствено претенцията за вината. Предявен е и
насрещен иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака от Х. И. В.,
ЕГН **********, срещу Н. Р. В., ЕГН **********, с правно основание чл. 49, ал. 1 и 3 СК за
развод с искане за произнасяне по вината и при твърдения за взаимна вина на двамата
съпрузи за настъпването на дълбоко и непоправимо брачно разстройство. В срока по чл.131
от ГПК ответникът по насрещните претенции е подала отговор на насрещната исковата
молба, в който оспорва наличието на вина от нейна страна за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
В исковата молба се твърди, че страните сключили брак на 10.09.1982 г. като от брака си
имат две пълнолетни към датата на подаване на исковата молба деца. Твърди се наличие на
фактическа раздяла от повече от три години. Навеждат се твърдения, че раздялата е
настъпила поради различни представи на съпрузите за брачния живот и по въпроси,
свързани със съвместното съжителство, работа, почивка и семейни задължения. Поради тази
причина ищецът счита, че бракът е изчерпан и съществуването му е формално.
В отговора си по исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната страна не
1
оспорва, че между страните има сключен граждански брак, който намира за изпразнен от
съдържание при твърдения за извънбрачни интимни отношения на съпругата с трети лица,
като се навеждат твърдения, че от месец декември 2015 година ищцата съжителства на
съпружески начала, което е и причината същата да напусне семейното жилище. Предявява
се насрещен иск за развод с правно основание чл. 49, ал.3 СК по вина на първоначалния
ищец.
В отговора си по насрещната искова молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК ищецът по
първоначалния иск оспорва само ищцата да има вина за дълбокото и непоправимо брачно
разстройство, като навежда твърдения, че от около 15 години ответникът е оставил ищцата
сама да се грижи за децата и семейството, не е участвал във финансовата им издръжка и не е
проявявал грижа и заинтересованост към съпругата и децата, имало е период, в който
редовно е посещавал бинго зали, както и е имал извънбрачна интимна връзка с негова
колежка.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По отношение на исковете по чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК.
Страните са съпрузи от 10.09.1982 г., което се установява от представеното по делото
удостоверение за сключен граждански брак, като при сключване на брака съпругата е
променила своето фамилно име от Тошева на В.. Същите нямат родени от брака
ненавършили пълнолетие деца /удостоверение за съпруг/а и членове на семейството,
издадено от СО, район „Сердика“/. Не се спори между съпрузите, че са във фактическа
раздяла помежду си, когато съпругата е напуснала семейното жилище. Показанията на
разпитаните по делото свидетели Валя а., сестра на ищцата, и Ивайло В., син на страните,
съдът кредитира в частите, в които същите пресъздават непосредствени лични възприятия
на свидетелите, като обективни и последователни, както и като кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства, като ги прецени по реда на чл. 172 ГПК. От
същите се установява, че съпрузите са фактически разделени от повече от пет години /от
може би 5-6 години – св. а.; от ноември 2015 година – св. В./. Имало е скандали помежду им,
в които са се обиждали взаимно /св. В./, не проявявали обич и загриженост един към друг
/св. а./. Установява се също, че под мокет в една от стаите в семейното жилище, имало
скрити пари, които съпругата и св. В. показали на св. а., която ищцата повикала да й
помогне, за да пазарува, защото я било страх да вземе от парите под мокета /св. а./.
Установява се, че и ищцата заживяла на съпружески начала с лице на име „Ники“ в гр.
Ботевград /св. В./.
Като взе предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай е
налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство, намиращо израз в неразбирателство,
2
липса на взаимност и уважение и впоследствие - във фактическа раздяла между страните. В
този вид бракът съществува съвсем формално, същият не е в интерес на съпрузите,
обществено е неоправдан, поради което съдът счита, че следва да бъде прекратен на
основание чл. 49, ал. 1 СК.
И двамата съпрузи са поискали произнасяне относно вината за разстройството на брака.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, намира, че вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, които са нарушили
изискването на чл. 14 СК. Същите не са проявили необходимото уважение един към друг и
разбирателство; и двамата са допуснали разногласията между тях в крайна сметка да доведат
до тяхната фактическа раздяла, и двамата не са положили достатъчно грижа за запазване и
заздравяване на брачната връзка помежду им. Поради изложеното съдът приема, че това
поведение на страните през релевирания за делото период обуславя извод за вина и на
двамата съпрузи за разстройството на брака им. При това положение, настоящата инстанция
счита, че запазването на този брак не е в интерес нито на семейството, нито на обществото и
следва да бъде прекратен по взаимна вина. Установява се, че двамата съпрузи взаимно са
проявявали неуважение един към друг с обидни думи. Установи се, че ищцата поддържа
извънбрачна връзка с трето лице, което самата тя и не отрича. Останалите наведени от двете
страни брачни провинения останаха недоказани по делото.
Относно ползването на семейното жилище
Съдът не следва да се произнася относно ползването на семейното жилище, защото не е
сезиран с такова искане. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от
развода между страните, като съставлява елемент от имуществените последици на
прекратяването на брака, а в процесуално отношение представлява отделна искова
претенция, каквато не е предявена надлежно по делото. Ето защо и доколкото страните
нямат ненавършили пълнолетие родени от брака деца за съда не съществува и задължението
служебно да се произнесе по този въпрос.
Относно фамилното име
На основание чл. 326 ГПК съдът следва да разгледа въпроса за фамилното име, като
доколкото съпругата, която е променила фамилното си име при сключването на брака, не е
поискала неговата промяна при прекратяването му, следва да бъде постановено същата да
продължи да носи брачното фамилно име - В..
Относно разноските за делото
С оглед вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и на основание чл. 329,
ал. 1, изр. второ ГПК разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е
3
направила, поради което и претендираните от тях разноски не им се следват. Държавната
такса при решаване на делото по иска за развод е в размер на 50,00 лв. и следва да се
възложи на двете страни поравно, т.е. по 25,00 лв. на всяка от тях.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА , сключен в с. л., община Ботевград с акт за граждански брак № 10
от 10.09.1982 г. на ОбНС Ботевград, Кметство л., между Н. Р. В., ЕГН **********, и Х. И.
В., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО ВЗАИМНА
ВИНА НА СЪПРУЗИТЕ, на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 и 3 СК.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 326 ГПК след прекратяване на брака Н. Р. В., ЕГН
**********, да носи брачното си фамилно име - В..
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК Н. Р. В., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК Х. И. В., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4