Р
Е Ш Е
Н И Е
№
420
гр.Русе, 06.04.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД Х-ти граждански
състав в публично заседание на шести март през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря Ш.С.,
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2477 по описа за 2016 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Претенцията на ищеца „Мирела 5 и
5“ЕООД се основава на твърдения, че са собственици на недвижим имот в сграда в
режим на етажна собственост /ЕС/. Прилежаща част към същата било и избено
помещение *, намиращо се в югозападната част на сградата с площ от 8,25
кв.метра. Това помещение се владеело без основание от ответника, който
притежавал друг от обектите в режим на ЕС както и част от помещенията, намиращи
се на същото ниво с избено помещение *, но не и него. Отправили покана до
ответника за предаване владението на въпросното избено помещение, но той отказвал
да им предаде владението върху него. Изложени са подробни твърдения относно
историята на обособяване на самостоятелни обекти в сградата, включително и
прилежащите им части и доводи относно това, че избеното помещение е прилежаща
част към закупения от тях имот. По тези съображения претендират за осъждане на
ответника да им предаде владението върху горепосоченото избено помещение.
Претендират и за присъждане на обезщетение за ползване на
собствения им имот от датата на поканата, като претенцията е за сума в размер
на 420 лв. за периода 08.10.2015 г. до 05.05.2016 г. Претендират и за
присъждане на разноските по делото.
Въз
основа на изложените фактически твърдения и формулирания петитум съдът
квалифицира правно предявените искове по чл.108 от ЗС - за ревандикация на
недвижим имот и по чл. 59 от ЗЗД – иск за неоснователно обогатяване.
Ответникът Б.Н.Ж. е подал отговор, с
който оспорва иска. Изложил е доводи, че при закупуване на имота с нотариален
акт не е било отбелязано как са разпределени помещенията на нивото на бечовата
стая и избата, а при сключването на сделката не били предоставени разделителния
протокол по съдебната делба и решението по същата. Твърди, че от тогава /2004
г./ до настоящия момент владее необезпокоявано въпросното избено помещение и
дори да не го е придобил по силата на правна сделка го е придобил по давност,
чрез непрекъснато и необезпокоявано владение, продължило повече от 10 години. В
съдебно заседание уточнява, че държи ключа за избеното помещение още от 2004
г., като в периода преди ищеца да придобие своя имот в ЕС никой не е изявявал
претенции спрямо него за същото, включително и праводателя на ищеца и лицата,
които са притежавали другия дял от ЕС в този период.
За да се произнесе съдът съобрази
следното:
Признава се и не се спори, че
страните са собственици на самостоятелни обекти в сграда ЕС, че ЕС е учредена с
протокол за съдебна делба по гр.д. № *** г., като към разделителния протокол е
включена и скица, представляваща неразделна част от решението, с която са
обособени два дяла – Дял І и Дял ІІ с включени в тях самостоятелни обекти и
прилежащи помещения. Тези обстоятелства не са спорни и не се нуждаят от
доказване. Със заключението на приетата по делото техническа е-за на в.л. А. М.
се установява, че към настоящия момент в процесната сграда има режим на ЕС,
включващ три самостоятелни жилища- това
на ищеца, това на ответника и мансардно жилище. ЕС е учредена със съдебна делба
по гр.д. № *** г. по описа на РРС. От разделителния протокол и скицата към него
е видно, че са обособени две самостоятелни жилища – на първия и на втория етаж,
заедно с прилежащи помещения в полуприземния етаж – към дял І – първия етаж,
едно от помещенията в тавана и бечова стая, а към дял ІІ – втория етаж,
останалите помещения в тавана и маза *. С делбата дял І е възложен на съделителите
*** *** и *** ***, а дял ІІ е възложен на съделителката Я.И.. Впоследствие с
нот. акт от 09.09.1994 г. И. *** и Е. *** даряват на внука си *** своя имот. С
нот. акт от 15.07.1994 г. Я.И. прехвърля на сина си своя имот, като в
описанието му е посочено, че от нейните помещения в тавана вече е обособено
мансардно жилище. В описанието на прилежащите помещения фигурира и мазата с * и
площ от 8,25 кв.м. През 2004 г. с нот. акт от 16.04.2004 г. *** е прехвърли на
ответника собствеността върху своя имот. В описанието на прилежащите помещения
не е включена спорната маза * с площ от 8,25 кв.м., а през 2012 г. И. *** е
прехвърли на майка си собствеността върху двете жилища, находящи се на втория и
на мансардния етаж. В прилежащите помещения спорната маза също не е посочено, а
е посочено че се прехвърля половината от
стълбището за тава и мазата. От изложеното е видно, че праводателката на ищеца
е придобила собствеността върху спорната маза като прилежащо помещение към
самостоятелно жилище в сграда в режим на ЕС и като собственик е прехвърлила
същата на ищеца. Доводите на ответника, че към момента на придобиване на
собствеността от него не е било посочено точно как са разпределени помещенията
в мазите/бечовия етаж са без значение за правния спор, защото неговият
праводател не може да му прехвърли повече права отколкото самият той има. В
документите, които легитимират последния като собственик, респ. неговите праводатели никъде не включено
спорното избено помещения, а в първоначалния документ, с който се учредява ЕС е
съвсем ясно посочено, че това избено помещение е прилежащо към другия
самостоятелен обект. При това положение той няма как по силата на правна сделка
да придобие част от имот, която не принадлежи на неговия праводател, а
прилежаща част към друг имот. Неоснователни са и доводите на ответника за
придобиването на помещението по давност. От показанията на посочените от него
свидетели не може да се направи извод, че той е установил свое владение върху
процесното избено помещение за период повече от десет години преди завеждането
на иска. Свидетелят *** изобщо не е наясно колко помещения има в полуприземния
етаж, мисли, че е едно помещение и не е наясно върху коя/кои части ответникът е
имал фактическо владение. Другият посочен от ответника свидетел Р. *** изнася
твърдения за наличие на три помещения – коридор; тоалетна и мазичка и стаичка.
Същевременно той счита, че ответникът е ползвал като маза тъмното помещение в
дясно, което е без прозорец и предхожда самостоятелните маза * и бечова стая,
които са разположени в дъното на коридора в ляво и в дясно. Същевременно от
показанията на посочените от ищеца свидетели се установява, че до 2006/2007 г.
спорното избено помещение се е ползвало от сестрата на Я. ***, на която е било
предоставено ползването и на самостоятелното жилище на втория етаж, а
ответникът се е възползвал от това, че след смъртта й никой не живее в имота и
едва тогава е установил своя фактическа власт върху избеното помещение, още
по-малко такава да е демонстрирана по отношение на действителните собственици в
продължение на 10 години, още повече че от представената справка от Дирекция
МДТ на Община Русе е видно, че праводателката на ищеца и сина й са декларирали
собственост и върху спорното избено помещение
и в периода от 2001 г. до 2015 г. са заплащали данък за него. При това
положение съдът счита, че ответникът не е доказал наличието на основание за
упражняваната от него фактическа власт върху имота и искът по чл.108 от ЗС
следва да се уважи изцяло. По отношение
на иска по чл.59 от ЗЗД съдът счита, че същият следва да се уважи само
частично. Налице е покана към ответника, която е връчена на 17.09.2015 г. и с
която ищецът го кани в седемдневен срок да предаде владението върху избеното
помещение. Това не е било направено, поради което за периода от 08.10.2015 г.
до завеждането на иска – 05.05.2016 г. се дължи обезщетение за ползване на
чужда вещ. Доколкото не става въпрос за самостоятелна вещ и като съобрази, че
ищецът не е посочил доказателства за размера на обезщетението, а претендираното
чувствително надвишава размера на средномесечните наеми на гаражи в града за
същия период, както и размера на данъчната оценка на имота съдът счита, че
следва да се присъди обезщетение в размер около 20 лв. месечно или 136 лв. за
целия процесен период. За горницата до 420 лв. искът следва да се отхвърли като
завишен.
Разноските по делото следва да се
разпределят между страните съразмерно на уважената/отхвърлената част от
исковете.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Б.Н.Ж., ЕГН:********** ***
правото на собственост на ищеца „Мирела 5 и 5“ЕООД, ЕИК ********* върху следния
недвижим имот – избено помещение * с площ от 8,25 кв.м., намиращо се в
югоизточната част на избения етаж на сграда с идентификатор ***, находяща се в
гр.Русе по ул.*** №7, представляващо прилежащо помещение към самостоятелен
обект с идентификатор ***.2 в същата сграда и ОСЪЖДА ответника да предаде на ищеца владението върху него.
ОСЪЖДА
ответника Б.Н.Ж., ЕГН:********** *** да заплати на ищеца „Мирела 5 и 5“ЕООД,
ЕИК ********* сумата в размер 136 лв. – обезщетение за ползването на
гореописаното избено помещение * с площ от 8,25 кв.м., намиращо се в
югоизточната част на избения етаж на сграда с идентификатор *** за периода от 08.10.2015
г. до 05.05.2016 г. и ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата му част – за горницата до 420 лв.
ОСЪЖДА ответника
Б.Н.Ж., ЕГН:********** *** да заплати на ищеца „Мирела 5 и 5“ЕООД, ЕИК
********* сумата в размер на 607,19 лв.
– разноски по делото.
ОСЪЖДА
ищеца „Мирела 5 и 5“ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ответника Б.Н.Ж.,
ЕГН:********** *** сумата в размер на 45
лв. – разноски по делото.
…………………………………………………………………………………
Решението може да се обжалва в 2-седмичен
срок от връчването на препис на страните пред РОС.
Районен съдия: