Р Е Ш Е Н И Е
Номер 93
Година 2019,17.04. Град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаски окръжен
съд граждански
състав
На двадесет и пети
февруари Година
две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в
следния състав:
Председател: Антоанета
Андонова- Парашкевова
Секретар: Цветанка Арнаудова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело 774 по описа за 2018 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Д.М.Х.– малолетен, чрез пълномощника си - адв. Радослав Николов с
адрес на кантората: гр.
Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 102, ет. 1, ап. 1, упълномощен от родителите
му и законни представители С.А.П. и М.Х.Х. е предявил искове против ответниците И.С.И. с
адрес: *** и П.Д.Л. с адрес: *** за
осъждането им солидарно да му заплатят сумата от 26 000
лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди-физически и
психически болки и страдания, вследствие на нападение от мъжко куче порода
„питбул“ на име Ахил, родено на 20.02.2015 г., причинило му две средни телесни
повреди, подробно описани в исковата молба, в едно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от деня на причиняване на вредите, до деня на
завеждане на исковете и законната лихва
върху обезщетението от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на
сумите. Твърди, че на 05.03.2016 г., на плажа пред ресторант „Сънрайз“ в гр.
Поморие, първият ответник Л. е разхождал свободно, без повод, куче Ахил, което
е собственост на втория ответник И..
Когато кучето приближило към намиращите се на плажа група деца, сред които и
малолетния ищец, децата се уплашили и тръгнали да бягат. Кучето подгонило Д.Х.
и след като го настигнало го захапало първо за лявото стъпало и го съборило на
земята, а след като успяла да се
отскубне, кучето го захапало отново, този път по дясното бедро. Ответникът Л.
се притекъл на помощ и успял да отвори захапката на кучето, а Д. бил откаран в болница за лечение. Срещу П.Л.
е било образувано наказателно производство, което е приключило с решение на
Районен съд - Поморие, с което той е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 325в, ал. 1 от НК. Ищецът сочи, че вследствие от
нападението от питбула са му причинени
средни телесни повреди, които са довели до дълготрайни и значителни по своя
интензитет болезнени усещания, трайно
затруднение в придвижването и съществено обезобразяване на части от тялото.
Поради случилото се, нему са причинени
стрес и страх, страда от безсъние,
срамува се от вида си, поради
обезобразяването на крака, което е било причина да се затвори в себе си и да
избягва социални контакти. Заявява, че в резултат на увреждането, има
медицински проблеми, но съветът на специалистите е лечението да започне след
2-3 години, за да се избегне бурния растеж в пубертета, като сочат
ориентировъчна цена на същото от
3 000 до 10 000 лева . Претендира разноски по
делото. Представя и ангажира доказателства.
Предявените искове са с правно основание в чл. 50
и чл. 86 от ЗЗД.
Ответниците И.С.И. и П.Д.Л. ***, оспорват
предявените искове, като ги считат за неоснователни. Твърдят липсата на
доказателства, за това, че ответника И. е собственик на кучето. Правят възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от детето и от неговите родители, като твърдят, че Д.Х.
със своите действия е предизвикал кучето да го преследва и да се държи
нападателно, а родителите му са го оставили без надзор. Твърдят съпричиняване
на вредоносния резултат и в следствие на непроведено правилно последващо
лечение, тъй като детето не е водено на физиотерапия, процедури и периодични прегледи.
Оспорват размера на търсеното обезщетение като несъответен на действителния
вредоносен резултат. Твърдят, че лечението в болничното заведение е продължило
десет дни, като веднага след изписването му детето е подновило посещението на
училище. Считат, че е налице бързо отшумяване на болковия синдром, тъй като
няма данни за прием на медикаменти за притъпяване на болката и раните и болките
не са дълготрайни, нито значителни. Оспорват констатациите по представеното
медицинска експертиза от 2017 г. Заявяват, че ответника Л. е направил всичко
възможно да помогне на детето. Той го е спасил като е бъркал с ръце и е
разтворил захапката на кучето, в следствие на което то го е ухапало по пръстите
на ръката. Това е довело до лечение на ответника в болнично заведение. Твърдят,
че са предложили транспорт за лечението на детето, закупуване на лекарства и
други помощни медикаменти, но им било отказано. Считат размера на
претендираното обезщетение за завишен, тъй като не са претърпени вреди в целия
сочен от ищците обем и интензитет. В подкрепа на това твърдение, заявяват, че
през март 2017 г. родителите на детето са искали от ответниците сумата от
10 000 лева като обезщетение, което според тях представлява извънсъдебно
заявление, че действителния размер на вредите е 10 000 лева. Представят
доказателства и правят доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Установава се от
представените по делото писмени доказателства, че с влязло в сила Решение№125
от 19.10.2017г. по НАХД№370 по описа за 2017г. на РС-Поморие, ответникът П.Л. е
признат за виновен за извършено престъпление по чл.325в,ал.1вр.с чл.129,ал.2,предл.4
и предл.5 във вр.с чл.129,ал.1 от НК, в това, че на 05.03.2016г., около
14.30часа в гр.Поморие, обл.Бургас, на първи плаж в кв.,,Свети Георги“, на
пясъчната ивица пред рибен ресторант ,,Сънрайз“, не положил достатъчно
грижи за гръбначно животно, което е под
негов надзор- мъжко куче порода ,,Питбул“ на име ,,Ахил“, родено на 20.02.2015
г., вследствие на което
кучето причинило две средни телесни повреди на Д.М.Х., именно: първа - рана по предната повърхност на дясно бедро с флегмон
и рана по страничната повърхност на дясното бедро с раневи канал по костта и втора - големи груби белези от
раните по предната и странична повърхности на дясното бедро с деформации и
хлътване под нивото на околната кожа и белези от рани по горната повърхност на
ляво стъпало. Първата е квалифицирана в админостративно-наказателното производство като
разстройство на здравето временно опасно за живота, а вторите - водещи до
обезобразяване на други части от тялото.
Посочените в горецитираното
решение телесни повреди се потвърждават и от представените по делото копия от съдебномедицинско
удостоверение №85/2016г. и епикриза изх.05641/14.03.2016г..
По делото е извършена и приета без
възражения от страните съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице
д-р Параско Парасков, която съдът изцяло
кредитира,тъй като е компетентно, обективно и безпристрастно извършена, не
страда от вътрешни противоречия, обоснована е
и изводите й не противоречат на
останалия събран по делото доказателствен материал.
Отразено е в заключението от
експерта, че на 05.03.2018г., Д.Х., вследствие ухапване от куче е получил рани
по предната повърхност на дясното бедро, рана по страничната повърхност на
дясното бедро с раневи канал до костта с флегмон, рани по горната и долната
повърхност на ляво стъпало. Посочва се, че към момента на допълнителните
прегледи са установени белези от раните по дясното бедро и ляво стъпало. Вещото
лице е констатирало, че оздравителният процес и възстановаването са приключили,
като при прегледа на 05.02.2019г., състоянието е същото както е описано при
допълнителния преглед на 29.06.2017г. Установява се, че за заличаване на
белезите и възстановяване на загубените тъкани са необходими пластични
операции. Отбелязва се в заключението, че
към момента на прегледа, детето се придвижва свободно, без затруднение в
движенията. Вещото лице е пояснило, че болката при този вид травми започва още
при инцидента, когато е най- силна и постепенно затихва във времето в рамките
на 2-3 месеца. Към момента на прегледа са налични белезите от раните, които трябва да се заличат по
хирургичен път. Установено е, че белега по страничната повърхност на бедрото е
с най- голяма загуба на тъкани, които трябва да се възстановят; белега по
предната повърхност на бедрото също подлежи на възстановяване, а този на
стъпалото няма нужда от допълнителни възстановявания.
В съдебно заседание, вещото лице поддържа писменото
заключение по извършената експертиза, като дава допълнителни обяснения.
Пояснява, че при най- дълбоката рана
липсвала тъкан (мускул), което при екстремни натоварвания би причинило
болка. Болките, причинени при нахапването, с напредване на възстановителния
процес би следвало да затихват, но не и при дълбоката рана, достигаща до костта,
с образувана фистула. Подчертава, че болките в резултат на наранените тъкани са
от друго естество и не изчезват(появяват
се при натоварване, когато се напрягат точно засегнатите мускули). Вещото лице
посочва, че без хирургическа интервенция, не би било възможно възстановяването
на мускулната тъкан(високоспециализирана операция). Счита, че пластична
операция следвало да бъде извършена след
2-3 години, след спиране растежа на пациента, като подробно излага аргументи.
От събраните по делото писмени доказателства,находящи се на листи от
63 до 67 вкл. безспорно се констатира,че
собственик на кучето Ахил е ответникът И.И..
От разпита на свидетеля Г., психолог в
ОУ,,Христо Ботев“-гр.Поморие, се установява, емоционалното и психично състояние
на детето Д. след инцидента през 2016г., когато
свидетелят е започнал работа с него. При първата среща помежду им провела се в края на април, т.е. повече от месец след
инцидента, детето реагирало бурно при разказ за преживяното, с охота показало и
травмите на крака си, описвало случилото се от негова гледна точка, доста
емоционално и разхвърляно мисловно, което според психолога говори, че за период
от месец и половина след инцидента, у Д.
продължавали да бушуват картини от преживяното и то е изпитвало близки до онези емоции,като многократно се връщало
към едни и същи детайли,
невербално видимо преживявал отново случилото се, което говорело за повишено
ниво на тревожност. Свидетелят сочи, че
е допустимо и нормално за един по-дълъг
период от време, детето да има такива вторични
преживявания, особено след като в този период до първата им среща ,за него са
били полагани преимуществено медико-социални грижи за физическото му
възстановяване. Д. е имал остатъчни
фобии и афекти ,като от разказа за случилото се ставало ясно, че първоначално, той не разбрал, че предстои
някаква заплаха, не можел да възприеме причината. След първото захапване от
кучето, детето осъзнало, че е само и че не може да се справи, тъй като другите деца
се разбягали, като след като се опитал да се освободи, но не могъл ,изпаднал в
шок. Подчертава, че никъде в разказите на Д. не се споменавало за игра с куче. След
инцидента, у детето е установил, че са се
формирали страхови неврози, поради повишеното ниво на тревожност, че отново
може да се случи нещо лошо, реагирал при резки шумове, липса на светлина,
внезапна поява на обекти- котки, кучета, автомобили. Следвала реакция на
объркване и притеснение. Било нужно продължително време след това, докато се
възстанови емоционално. Препъръките на психолога първончално към родителитие
били да не остава сам вкъщи. Детето имало желание да се върне, ако излезе и
види куче. Свидетелят заявява, че към днешна дата тези страхове не били ясно
изразени, но биха могли да се проявят. Травмата от конкретната ситуация остава
за дълъг период от време, включително за цял живот, като всеки елемент на
преживяването можел да се асоциира с преживяванията от онзи момент, било то и в
по-късна възраст. Тези преживавания се изтласквали дълбоко на подсъзнателно
ниво, но в определени ситуации съществувала вероятност да излязат на
повърхността. До края на учебната година през 2016г., при Д. наблюдавал страх от самота, от шумове, очакване да бъде атакуван.
Присъствието му в училище не било редовно, отсъствал често от учебни занятия във
връзка с лечение на физическите травми. Движел се винаги със съученици или
родителите. Нямал проблеми в общуването, но изпитвал неудобство от белезите. Понастоящем,
вече в седми клас, Д. не изявявал желание да говори за инцидента. По наблюдения
на психолога, неговите интереси и умения за комуникация били възстановени.
Свидетелят отбелязва, че към онзи момент, родителите на детето били в чужбина.
Нямал информация от страна на семейството да е търсена помощ на пихотерапевт.
Описва различни ситуации, при които Д.
реагирал със страх, като подчертава, че това е вследствие преживяното, тъй като
детето преди инцидента по негови
впечатления е било спокойно.
Свидетелката П., баба на Д., посочва, че детето
е
било много уплашено след инцидента,
страхувало се от кучета, независимо от това дали са малки или големи, поради
необходимостта от болничен престой за лечение, Д. дълго време се възстановявал и не ходил на
училище, приемал обезболяващи медикаменти,правени му били ежедневни превръзки, като
раната била голяма и трудно зараствала. Свидетелката посочва, че на посещение
при Д. идвали негови съученици, но той не желаел да общува. Имал неспокоен сън,
нощем се стряскал, което продължило дълго. Започнал да излиза след повече от
месец,но не и сам. Неговите лели
работели в училището и го съпровождали до там. Д. се срамувал от белезите си и
не носел къси панталони.
Свидетелят И., описва инцидента на 05.03.2016 год. на който е бил
очевидец, като посочва, че кучето започнало да души Д. по крака, той се
изплашил и побягнал, но се спънал и паднал.
Кучето не било на повод, озлобило
се и го захапало. Другите деца избягали, като
счита, че реакцията на кучето е
била в резултат от виковете на децата. Посочва, че Д. е бил в шок, плачел, имало кръв на мястото
на инцидента.
Свидетелката Л., майка на ответника П.Л., в
показанията си посочва, че не са останали безучастни след инцидента към пострадалото дете-посетили са го в болницата,а и след
изписването му, предложили помощ за неговото лечение и възстановяване. Заявява,
че с детето живеели в едни квартал, който е малък, но не го е виждала да се движи с придружител, узнала от
учители и други деца, че Д. се е възстановил и играел футбол, като през месец май
дори се къпал на плажа.
О представената служебна бележка от училището,в което се
учи Д. е видно,че той е отсъствал по здравословни причини в периода от 05.03.2016
год. до 01.04.2016 год. - 20 учебни дни или всеки ден за посочения период,през м. април 2016 год. е отсъствал 3 учебни дни, а през
м. май няма отсъствия от училище.
При установената по-горе фактическа
обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:
Инцидентът на 05.03.2016г., в
гр.Поморие,с мъжко куче порода ,,Питбул“
на име ,,Ахил“ нахапало ищеца, при
което са му причинени
две средни телесни повреди е настъпил в резултат на извършено от
ответника Л. престъпление, изразяващо се в неполагане на достатъчно грижи за животното, което е било
под негов надзор-ответникът го е пуснал да се движи свободно, без повод и без поставен наморник по плажната
ивица,където по същото време са се разхождали и други хора,включително и група деца. Горното е безспорно с оглед
представеното влязло в сила решение по 78а НК- Решение№125 от 19.10.2017г. по НАХД№370 по
описа за 2017г. на РС-Поморие, имащо значението на влязла в сила присъда(т.15 от
ТР№6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№6/2012г.,ОСГТК), което на основание чл.300
от ГПК обвързва настоящия съд, разглеждащ гражданските последици от
престъплението, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. При това положение именно на основание
чл.300 от ГПК с решението по НАХД № 370
по описа за 2017 год. на Районен съд Поморие са установени елементите от изпълнителното деяние, противоправността му
и настъпилите средни телесни повреди за детето. В исковата молба, а и в хода на
производството по делото ищецът, търсейки обезщетение за вреди, се позовава
именно на престъплението, т.е. на противоправното поведение на лицето, под
чийто надзор се е намирало кучето, а не на поведението на самото животно или на
негови качества и особености. В потвърждение на това е и записаното изявление в края на исковата молба,
че ищецът е освободен от държавна такса по силата на закона на основание
чл.83,ал.4 от ГПК-търсене на обезщетение за вреди от престъпление, установено с
влязла в сила присъда. При това положение претенцията спрямо П.Л. е по чл.45 от ЗЗД, основава на негово противоправно и
виновно поведение.
Безспорно е установено също така, че кучето към същия момент е било собственост на първия
ответник, като неговата отговорност ищцовата страна обосновава единствено с това обстоятелство - собствеността, поради
което претенцията по отношение на И.И. е основана на чл.50 от ЗЗД.
Разликата между отговорността по чл.45 и
чл.50 от ЗЗД е в основанията, които ги пораждат-по
чл.45 от ЗЗД обезщетението се дължи,поради нарушение на общото задължение да не
се вреди другимо,т.е. поради виновни и противоправни действия или бездействия,
а по чл.50 от ЗЗД основанието
на отговорността за вреди, причинени от животни, е наличието на повишен риск,
който се създава при притежаването и отглеждането на животно, а поемането на
този риск спрямо трети лица, води до носене на отговорност при нанесена от
животното вреда. Отговорността по чл.45 от ЗЗД е виновна, а тази по чл.50 от ЗЗД е обективна и безвиновна отговорност.
Делинквентът по чл.45 от ЗЗД отговаря за собственото си противоправно
поведение,по време,когато полага непосредствени грижи за животно, и в резултат на недобре
положените грижи, то причини другиму вреди. За възникване на отговорността по чл.50 от ЗЗД е достатъчно установяване на причинна връзка
между увреждащото въздействие на
животното и вредата и безспорно правото на собственост по отношение на
животното. На основание чл.121 от ЗЗД
солидарна отговорност възниква или по
разпореждане на закона или когато е уговорена. Институтът на непозволено увреждане предвижда солидарна отговорност в
няколко хипотези- солидарна е
отговорността на делинквента и възложителя на работата-чл.45 и чл.49 от ЗЗД,солидарна е отговорността на собственика и лицето,под чийто надзор се
намират вещите или животните-чл.50 от ЗЗД, солидарна е и отговорността между
множеството делинквенти. Не е налице обаче солидарна отговорност, тъй като такава
не е предвидена в текстовете за непозволено увреждане на ЗЗД между делинквента по чл.45 от ЗЗД и собственика
на вещта или животното по чл.50 от ЗЗД, тъй като както бе посочено и по-горе
основанието на отговорността им е различно. Собственикът на вещ или животно би
могъл да отговаря солидарно с лицето, под
чийто надзор се е намирала вещта или животното, когато това лице отговаря по чл.45 от ЗЗД за вреди,но при
условията на чл.49 от ЗЗД,а именно като възложител на надзора,т.е. ако вещта,респ.
животното е предадено на това друго лице
по съгласие между него и собственика. Отговорността по чл.45 от ЗЗД на лицето упражняващо надзор върху вещ или
животно, изключва отговорността по чл.50 от ЗЗД на собственика, но последния може
да отговаря по чл.49 от ЗЗД към увредения, в който случай обаче следва да
са въведени фактически твърдения за възлагане на надзора. Разграничението на
отговорността по чл.49 и чл.50 от ЗЗД
е от значение и за упражняването
на правото по чл.54 от ЗЗД, което е
възможно и възниква само при отговорност по чл.49 от ЗЗД, не и при отговорност
по чл.50 от ЗЗД.
В настоящия случай, както бе посочено и
по-горе, обезщетение за вреди се търси от Л. поради негово противоправно
поведение, т.е. на основание чл.45 от ЗЗД. След като се твърди и се установява, че единствено това виновно поведение
е причинило вредите, а те не се дължат само и единствено на поведението на животното, основание за отговорност на
собственика на кучето по чл.50 от ЗЗД не е налице. Причина за инцидента не е
самото куче или някакви негови особености, а обстоятелството, че Л. не е
положил дължимите грижи за него, като го е пуснал да тича свободно по плажа без
повод и намордник, при това наоколо е имало и
други хора. Отговорност от И., при това солидарна би могла да се търси, но при въведени твърдения за качеството му
възложител на надзора върху кучето, а не
единствено в качеството му на
негов собственик. Тъй като обаче от фактическа страна не са заявени
обстоятелства по възлагане в исковата молба, а и самия ищец се е позовал на
чл.50 от ЗЗД ,този въпрос като невъведен в предмета на спора не следва да бъде
изследван и разглеждан. На основание чл.50 от ЗЗД И. не носи солидарна
отговорност с Л., в конкретния случай, тъй като инцидента се дължи изключително на бездействието на Л.
по време, по което е упражнявал наздор върху животното.
При това положение предявеният иск по
отношение на И.И. следва да се отхвърли, тъй като с оглед на конкретните
факти,отговорност по чл.50 от ЗЗД той не носи.
Отговорност към ищеца носи ответникът Л.,
който не е упражнил достатъчна грижа за
обезопасяването на животното-поведение
установено с влязло в сила
решение ,вследствие на което са настъпили неблагоприятни последици - телесните увреждания
и психическия стрес, преживян от ищеца.
Не се установиха възраженията на ответната страна за съпричиняване.
Съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка
причинна връзка между поведението на увредения и настъпилия вредоносен
резултат. Принос по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД е налице винаги, когато
увреденият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и
за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки
по този начин и самите вреди. Приносът може да се изрази в действие или
бездействие, но поведението на увредения трябва да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Не
се установява Д. да е дразнел кучето и с поведението си да е предизвикал
нападението. Такива данни няма не само в показанията на разпитаните по делото
свидетели, но и в показанията на двамата
ответници, събрани в досъдебното производство, видно от представените и
приобщени към доказателствения материал по делото два протокола за разпит на
свидетели и протокол за разпит на обвиняем. Видно е, че нападението се е
случило след като Д. се е уплашил от
стоящото в близост и наблюдаващо групата деца куче и е побягнал. Следва да се посочи, че при кучетата обичайно неясни и
неопределени за хората ключови
дразнители, биха могли да събудят техни инстинкти и неконтролируеми
поведенчески реакции, поради което са и въведени
изискванията по време на разходка и на обществени места, те да са на повод и/или с намордник.
Несъстоятелно е и възражението за липса на родителски контрол. Съгласно разпоредбата на чл.8,ал.8 от Закона за закрила
на детето родителите, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12 годишна
възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и
нравствено развитие. Действително в
настоящия случай, непосредствено преди инцидента, детето
се е намирало навън, на обществено място заедно с други деца без да е било
придружено от своите родители
или друг техен близък. В същото време обаче липсват
данни и доказателства по отношение на Д. да е
съществувала някаква опасност, която да е била известна на родителите и въпреки която същите да са
оставили детето без надзор.
Следователно липсват данни и за недостатъчно упражнен надзор от страна на родителите,
който от своя страна да е в причинна връзка с
настъпилото увреждане, вследствие ухапването от куче, респективно да води до извод за
неговото съпричиняване.
Видно от всички медицински документи, както и от разпита на
свидетелите, ангажирани от ищцовата страна, лечението на Д.,както на телесните
увреждания, така и на психиката е било адекватно, своевременно, при спазване на
всички препоръки и указания за контролни прегледи. В резултат на това до края
на учебната 2016 год., т.е. в период от
два месеца, без допълнителни
усложнения ,детето е било възстановено. Останали
са белезите, болки при физическо натоварване на местата с липсваща тъкан,като в
психичен план уменията му за общуване и интересите му са възстановени, няма
прояви, които да навеждат на мисълта, че в резултат на инцидента има нещо
непреодоляно и то провокира проблем в поведението му. Несъстоятелността на
възражението за непроявена дължима родителска грижа във връзка с лечението е видна и от продължителността на
оздравителния период протекъл без усложнения-около 2 месеца от инцидента,
обичаен съобразно медицинската практика, видно от заключинето на съдебно-медичинската
експертиза и показанията на свидетеля Г.-училищен психолог.
При неустановяване на съпричиняване на вредоносния резултат по
несъмнен, безспорен начин в процеса на доказване при прилагане на правилата за
разпределение на доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът
следва да приеме това обстоятелство за неосъществено в обективната
действителност.
Относно
размера на неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, като съгласно трайно
установената съдебна практика
понятието
„справедливост“ е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат
предвид от съда. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането. Така, за да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди,в конкретния случай съдът съобрази следното: ухапването от кучето
е предизвикало силен шок у Д. в момента на инцидента и болки с висок интензитет, детето обаче не е
било изложено продължително време
само на нападението на кучето,тъй като
незабавно на помощ се е притекъл ответникът Лечев, с чиято помощ Д. е бил освободен от
захапката му; от ухапването са получени рани - две на дясно бедро - по предна и
странична повърхност с размери около 15, съответно 10 см и една по гърба на
ляво ходило с дължина 6-7 см., както и множество прободни наранявания в същата
област, раната на страничната повърхност на дясното бедро е била с раневи
канал, водещ до костта, Д. е прекарал в
болнично заведение около 10 дни непосредствено след инцидента, като под обща
анестезия раните са били ревизирани, а на втория ден оперативно е отстранена мъртва
тъкан под обща анестезия; направени са
дренажи и шевове; няма данни за други манипулации и следващ престой в болнично заведение; детето
е тръгнало на училище от първи април, като
е отсъствало в периода 07.03.2016 год. до 01.04.2016 год., през м. април е
отсъствало 3 дни, а през месец май няма нито едно отсъствие; при инцидента е
било на възраст 11 години; освен физическите болки, от нараняванията,Д. е
изпитвал и негативни психични преживявания,формирали
са се страхови неврози, поради повишеното ниво на тревожност, че отново може да
се случи подобен инцидент, объркване и притеснение от резки шумове, от тъмно, от
внезапни появи на обекти-котки,кучета, кола, страх и притеснение да се
придвижва сам извън дома, да остава сам,
неспокоен сън; с него до края на
учебната година е работил училищния психолог; след края на учебната 2016 год.
няма данни да е търсена помощ от психолог във връзка с негативни психолочически
преживявания,като няма данни за трайни личностни и психически увреждания, споменът
обаче остава, като е възможно в бъдеще при провокация от други житейски
преживявания да се отключат трайни
увреждания, което обаче към настоящия момент представлява само предположение; към
момента по бедрото на детето са останали
дълбоки, големи белези, които го загрозяват, като той изпитва неудобство
от тази част на тялото си,която иска да
бъде прикрита. Установява се,че към момента оздравителния процес с оглед физиката на детето, е приключил, като
състоянието му при прегледа сега е идентично с това при прегледа на 29.06.2017
год., детето се придвижва свободно ,без затруднение в движенията, движенията в
ставите на десен крак са в пълен обем, има болки при физическо натоварване в
областта на едната дълбока рана,които се дължат на липсата на тъкан, на мускул,
а не на самото ухапване ,белезите по дясното бедро подлежат на възстановяване,а
белегът на стъпалото няма нужда от допълнително възстановяване; оздравителния
период и с оглед физическите наранявания и с оглед негативните психични
преживявания е продължил около 2 месеца,
без усложнения; възможно е да се направи пластична операция за възстановяване
на тъканите, както и за премахване на белезите, но те са
въпрос на личен избор, като към момента такава не се препоръчва от медицинска гледна точка ,тъй
като би съвпаднала с периода на растеж,в какъвто се намира ищеца и не би
осъществила в пълнота целите си.
Като взе предвид горните обстоятелства,
съдът намира, че обезщетението за неимуществени
вреди на ищеца следва да се определи на сумата от 18000 лв.,
който съдът счита, че към момента съответства на принципа за справедливост
по чл. 52 ЗЗД
и адекватно репарира причинените
от травмата физически
и психически
болки,дискомфорт
и неудобства ,претърпени до настоящия
момент. Обезщетението за неимуществени вреди не може и не следва да включва бъдещи
разходи за медицински манипулации или оперативни интервенции, тъй като те имат
имуществен характер. При това положение предявеният иск следва да се уважи в
този размер, а за остатъка да се отхвърли.
Обезщетението следва да се присъди с
начален момент от деня на увреждането -
05.03.2016
г., доколкото се касае до деликт и по смисъла на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД длъжникът се счита в забава и без покана.
С оглед изхода на делото,
на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът Л. ще следва да бъде осъден да
заплати държавна такса за настоящото първоинстанционно производство в размер на
720 лв. По отношение на разноските на ищеца съдът съобрази следното: Видно от данните по
делото е налице сключен договор за правна защита и съдействие с адв. Радослав Николов, като той е подготвил
исковата молба, а процесуално представителство са осъществили по
преупълномощаване двама други адвокати. Договорът за правна защита и съдействие съдържа
уговорки за дължимост на възнаграждение ,но изрично е налице позоваване на
разпоредбата на чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, като няма данни
договореното възнаграждение да е платено. При хипотезата на чл.38 от Закона за
адвокатурата съдът е обвързан от посоченото в договора, а именно безвъзмездност
на предоставянета помощ, но на основание чл.38,ал.2 от същия закон придобива право да определи сам
дължимото възнаграждение въз основа на съответната наредба. При това положение
на основание чл.7,ал.2,т.4 от нея дължимото възнаграждение съдът определи на
сумата от 1070 лв.а на основание ал.8 на
чл.7 от същия подзаконов нормативен акт към нея следва да се прибави и сумата
от 100 лв. за явяване в трето съдебно
заседание, като ответникът Л. ще следва да бъде осъден да заплати на адв. Николов
сумата от 1170 лв. От остатъка от общо 235 лв., действително направени разноски, описани в представения
списък, ще следва съразмерно уважената част от иска да се присъди сумата от 163
лв. Несъстоятелно е възражението на ответната страна,че възнаграждение следва да се определи само за
изготвяне на искова молба на авд. Радослав Николов. Съгласно разпоредбите
на Закона за адвокатурата-чл.25,ал.4, адвокатът има право да преупълномощава
друг адвокат с правата по първоначалното пълномощно със съгласието на клиента. Съгласието
на клиента, в случая, е изрично
обективирано в т.8 на пълномощното, находящо се на лист 15 от делото. Законът не изисква
следователно ,за да се дължи адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в пълен размер,а не за отделни процесуални действия, упълномощеният
адвокат да е извършил лично всички
процесуални действия по едно дело. Необходимо е да е осигурил процесуално
представителство в пълен обем, което може да е осъществил както лично, така и
по реда на преупълномощаване. Добросъвестното упражняване на адвокатската
професия изисква от адвоката да изпълни задълженията си за защита и съдействие
в обема ,в който са договорени, като отчете и предприеме предварителни мерки за
действие при възникване на предвидими пречки за осъществяване на възложеното му лично. Съразмерно отхвърлената
част от иска на ответната страна се дължи сумата от 294 лв., съобразно приложен
списък и доказателства.
По
изложените съображения и на основание чл.45 и чл.50 от ЗЗД , Бургаски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Д.М.Х., ЕГН ********** ,действащ понастоящем със съгласието на своите родители С.А.П.,ЕГН ********** и М.Х.Х.,ЕГН
********** и пълномощник адв.Радослав
Николов, сумата от 18 000лв.(осемнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-физически и
психически болки и страдания,настъпили от
нахапване от куче на 05.03.2016 год., поради
неположена достатъчно грижа за животното от страна на П.Л. под чийто надзор е
било то, ведно със законната лихва върху сумата от 18000 лева, начиная от 05.03.2016г.
до окончателното й изплащане,по банкова сметка с титуляр адвокат Радослав Д.Николов при банка Сосиете Женерал Експресбанк с IBAN като
иска в останалата му част до претендирания размер от 26000 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.Х.,
ЕГН **********, чрез неговите родители и законни представители С.А.П.,ЕГН **********
и М.Х.Х.,ЕГН ********** и
пълномощник адв.Радослав Николов против И.С.И., ЕГН ********** с адрес: *** иск за осъждането на този ответник като собственик на куче, да
му заплати солидарно с П.Д.Л. сумата от
26000лева, представляваща обезщетение за причиниени
неимуществени вреди-физически и психически болки и страдания, настъпили от нахапване от кучето на 05.03.2016, ведно
със законната лихва върху тази сума, начиная от 05.03.2016 год. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Бургас
сумата от 720 лв. представляваща държавна такса дължима за настоящото първоинстанционно производство.
ОСЪЖДА П.Д.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Д.М.Х., ЕГН **********, действащ понастоящем със съгласието на своите родители С.А.П.,ЕГН ********** и М.Х.Х.,ЕГН
********** и с пълномощник адв.Радослав
Николов, сумата от 163 лв.
(сто шестдесет и три лева),
представляваща направени по делото
съдебно-деловодни разноски, а на адвокат Радослав Д.Николов по
негова банкова сметка *** ІBAN *** сумата от 1170 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Д.М.Х., ЕГН **********, действащ
понастоящем със съгласието на своите родители С.А.П.,ЕГН ********** и М.Х.Х.,ЕГН
********** и с пълномощник адв.Радослав
Николов да заплати на П.Д.Л.,
ЕГН ********** и И.С.И., ЕГН ********** сумата
от 294 лв., представляваща направени от тях по делото съдебно-деловодни
разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ:
.