№ 318
гр. Бургас, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20242100500204 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от А. М. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж. к. „Л.“, бл. ***, ет. *, ап. **, в качеството
му на Управител на етажната собственост на сграда с кадастрален
идентификатор 07079.607.248.1, чрез процесуален представител адвокат
Галина Найденова от БАК и адвокат Ивайло Найденов от БАК с адрес за
връчване на книжа и призоваване: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.3,
офис 318, против Решение № 2551 от 22.12.2023г., постановено по гр.дело №
2262/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е отменил
решенията на общото събрание на етажната собственост на сградата,
находяща се на адрес: гр. Бургас, ж. к. „Л.“, бл. 100, ет.5, ап. **, взети на
16.02.2023 г. като незаконосъобразни и е присъдил разноски по делото.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който намира същото за неправилно и незаконосъобразно.
Счита, че съдът неправилно е приел, че подадената искова молба е
допустима, тъй като срокът по чл. 40, ал.2 от ЗУЕС не е спазен, а е
недопустимо със свидетелски показания да се установява спазването на
изискванията на чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Позовава се на съдебна практика.
1
Посочва, че констатираните по съществото на спора нарушения по отношение
на атакуваните решения не се установяват, БРС е въвел несъществуващи
изисквания за валидност на протокола, а ищецът не е доказал, че е оспорил
протокола в срока по чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС. Излага подробни съображения,
като моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира за присъждане
на разноските.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия М. Х. Х., ЕГН ********* от гр. Б., ж. к. „Л.“, бл. ***, чрез
адвокат Мариана Трифонова, с който счита подадената жалба за
неоснователна, а обжалваното решение за законосъобразно и правилно и
мотивирано. Прави анализ на събраните гласни доказателства, като намира,
че е логично нейният доверител да бъде уведомен съответно за решенията на
проведеното ОС на ЕС, което е проведено без неговото знание, тъй като не са
били уведомени за провеждането му собственици на търговски обекти в
сградата. Счита, че посоченият от страна на въззивника свидетел е дал
показания, които са правилно кредитирини от съда досежно допустимостта на
исковете. Оспорва мястото на което е проведено събранието, лицето водило
протокола на последното, както и идеалните части, притежавани от
участниците в общото събрание, имащи значение за законосъобразното му
провеждане. Излага подробни съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от
легитимирано лице и е допустима.
Районен съд – Бургас се е произнесъл по претенция по чл.40, ал.1 от
ЗУЕС.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
При производство по чл.40, ал.2 от ЗУЕС молбата за оспорване
решения на етажната собственост се подава в 30-дневен срок от получаване
на решението по смисъла на чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Направено е възражение от
въззивника – управител на етажната собственост на блок 100 в ж.к. „Лазур“,
че молбата по чл.40 от ЗУЕС е недопустима, тъй като протоколът с който е
обявено решението на ОС на ЕС е съставен от управителя Артем Сахаров и А.
2
А. и поставен на входната врата на сградата на 23.02.2023 г., а исковата молба
е подадена в съда на 18.04.2023 г., т.е. след изтичане на предвидения в закона
30-дневен срок за обжалване решенията на ОС на ЕС. Районният съд е
достигнал до извод, че молбата е подадена в срока по чл.40 ал.2 от ЗУЕС като
се е позовал на свидетелските показания на Н. К., че протоколът от
проведеното на 16.02.2023 г. общо събрание е бил закачен на табло вътре в
сградата, в дясно от входа, в противоречие на посоченото в самия протокол за
залепване. От друга страна, свидетелката е посочила, че А. А. не притежава
качеството собственик, ползвател или обитател по смисъла на чл.16, ал.7 от
ЗУЕС, поради което процедурата е била опорочена. От показанията на
свидетелката П. Г. се установява, че същата е узнала да проведеното събрание
на 22.03.2023 г., на която дата е узнал и въззиваемият М. Х.. Настоящата
инстанция намира, че изводът на районният съд за допустимост на
предявената претенция е правилен, поради което направеното възражение за
изтекъл срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС не се споделя.
За да удовлетвори претенцията районният съд е счел, че са налице
нарушения по смисъла на чл.16, ал.4 и 5 от ЗУЕС, поради което е отменил
взетите решения на ОС на ЕС от дата 16.02.2023 г., касаещи блок 100 в ж.к.
„Лазур“, гр. Бургас. По отношение на избрания протоколчик на проведеното
общо събрание – адвокат Галина Найденова, съдът е установил, че същата не
притежава собственост в процесния блок и не е представено пълномощно за
това, същата да е била упълномощена от друг собственик в жилищния блок,
поради което е счетено, че е налице нарушение по ЗУЕС. В закона липсва
изискване протоколчикът да притежава недвижима собственост в процесния
имот. Изискването е само същият да води протокола и да го подпише. В този
смисъл констатираното нарушение не се установява от втората инстанция. Не
са налице и констатираните нарушения по чл.16, ал.5 от ЗУЕС, които са
довели до извода, че е съставен неистински частен документ, който не
удостоверява надлежно обстоятелствата във връзка с проведеното ОС на ЕС.
Позовавайки се на показанията на разпитаната свидетелка К. за това, че
протоколът е бил воден от адвокат Ивайло Найденов, при условие, че за
протоколчик е избрана адвокат Найденова, както и твърдението, че е имало
обсъждания и са задавани много въпроси, които не са отразени в протокола,
съдът е достигнал до извода за нарушения по чл.16, ал.5 от ЗУЕС. Тези
изводи на първоинстанционният съд не се споделят от настоящата инстанция.
3
Разказаното от свидетелката К., че адвокат Найденов де факто е водил
протокола, не означава наличие на нарушение по ЗУЕС. Няма пречка същият
да е подпомагал адвокат Найденова при водене на протокола, а последният да
бъде подписан от адвокат Найденова.
Що се отнася до вписване в протокола на предложения и оспорвания
на участници в общото събрание, които не са отразени в самия протокол,
съдът намира, че по делото няма данни за оспорване съдържанието на
протокола от проведеното ОС на ЕС по смисъла на чл.16, ал.9 от ЗУЕС от
страна на ищеца – въззиваем. С оглед момента на подаване на исковата молба,
въззиваемият е следвало да поиска поправка на протокола в седмичен срок от
съобщението по ал.7, но не по-късно от един месец ако последния отсъства,
което следва да се отправи в писмен вид до управителя. По делото не са
представени писмени доказателства в тази връзка, поради което съдът счита,
че атакувания протокол се е стабилизирал и поради това притежава
доказателствена сила за отразените в него действия и взети решения от ОС на
ЕС.
При това положение настоящата съдебна инстанция следва да разгледа
направените оплаквания в исковата молба, досежно взетите решения от
етажната собственост. Взети са общо 5 решения от общото събрание на
етажната собственост, включващи съответно: 1. Избор на управител и
възлагане на регистрация на етажната собственост в общината; 2. Изготвяне
на книга на собствениците; 3. Приемане на правилник за вътрешния ред в
етажната собственост;4. Определяне размера на паричните вноски за
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата-
режийни, почистване, разходи за ел. енергия и др.;5. Определяне размера на
паричите вноски във фонд „Ремонт и обновяване“. В исковата молба е
направено възражение за незаконосъобразност на взетото решение № 4 - за
заплащане в трикратен размер на месечните парични вноски за управление и
поддръжка на общите части, отнасящи се до обектите в сградата,
осъществяващи търговска дейност в самостоятелен обект на етажната
собственост, свързано с достъп на външни лица, които следва да заплащат
разходи за управление и поддръжка на общите части в трикратен размер. По
отношение на това решение взето на основание чл.51, ал.5 от ЗУЕС, съдът
намира същото за законосъобразно. То се отнася само за тези лица, които
упражняват дейност в обект, който е разположен в етажната собственост и
4
споделя общ вход с жилищната част на сградата. Именно те дължат от
трикратен до петкратен размер за управление и поддръжка на общите части
съгласно посочената по-горе разпоредба. По отношение на обекти,
отговарящи на чл.51, ал.6 от ЗУЕС и притежаващи отделен вход, разходите за
управление и поддръжка на общите части на етажната собственост се
разпределят по равно според броя на собствениците, съгласно ал.1 на чл.51 от
ЗУЕС. В този смисъл съдът намира, че взетото решение е съобразено с
изискванията на чл.51, ал.5 от ЗУЕС и в този смисъл не е незаконосъобразно.
Евентуално за пълнота е следвало да се добави и хипотезата на ал.6 на чл.51
от ЗУЕС.
Останалите оплаквания са по т.6 и т.7 от исковата молба, касаещи
кворума за участие в общото събрание и в гласуването, представяне на
пълномощни и начин на упълномощаване, както и оплакване във връзка с
изчисляване процента на идеални части на всеки от присъстващите, които
представлява и от къде черпи информация за това управителят описвайки
тези данни, както и досежно тяхната достоверност.
Липсата на пълномощни по делото се обяснява с обстоятелството, че
собствениците са присъствали лично, поради което не се е налагало да бъдат
представлявани по упълномощаване.
Един от основните спорове по делото се състои в установяване на
притежаваните от собствениците идеални части от общите части на сградата,
доколкото те предпоставят спазване на императивните разпоредби на чл.15,
ал.1 и ал.2 ЗУЕС, в контекста на проведено събрание с час по-късно от
обявеното по физически разлепените на хартиен носител покани в комплекса.
От приложените по делото нотариални актове става ясно, че делът от общите
части на сградата, прилежани към всеки един СОС, е посочен в квадратни
метра, а не в проценти.
Настоящият състав не е сезиран с искане за допускане на експертиза,
която би изяснила въпроса, като пред БРС също не е поискано това
доказателство. Обяснението на въззивника в отговора на исковата молба,
досежно кворума на събранието и изчисляването му, свързано с
обстоятелството, че управителят Сахаров е и законен представител на
инвеститора, построил сградата, поради което разполага със списък на всички
5
самостоятелни обекти и информация за притежаваните от собствениците
идеални части, не представлява годно доказателство в тази насока.
За да бъде ясно и точно определен кворумът и притежаваните от
собствениците ид.ч. от общите части на сградата, с оглед направеното
оспорване от въззиваемата страна е следвало да бъде поискано назначаването
на съдебно-техническа експертиза за установяване на съответствието на
вписаните обстоятелства по приложения списък с действителното положение.
Липсата им води до заключение за основателност на предявения иск
само поради процедурни пропуски при свикването и провеждането на ОС.
Това налага обжалваното решение, което като краен резултат се явява
правилно, да бъде потвърдено с настоящите мотиви.
На въззиваемия М. Х. следва да бъдат присъдени разноски, съобразно
представения списък, в размер на 850 лв.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2551 от 22.12.2023г., постановено по
гр.дело № 2262/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Етажната собственост на сграда, находяща се на адрес: гр.
Бургас, ж. к. „Лазур“, бл. 100, да заплати на М. Х. Х., ЕГН ********* от гр. Б.,
ж. к. „Л.“, бл. ***,сумата от 850лева –разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6