Р Е Ш Е Н И Е
№ 225
гр. Пловдив, 12 декември 2019 год.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав, на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
с участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора ДОБРИНКА КАЛЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ ВЧНД № 478 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на гл. 21 НПК.
С определение № 951/02. 09. 2019 г. П. окръжен съд по ЧНД № 1403/2019 г., на основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 НК, e ГРУПИРАЛ наказанията, наложени на подсъдимия К.Е.Г., по влезлите в сила съдебни актове по НОХД 608/2019 г. на ПРС и НОХД 1080/2019 г. по описа на ПОС като е определил едно общо най-тежко наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 24 НК е УВЕЛИЧИЛ размера на определеното по реда на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 НК общо най-тежко наказание с ЕДНА ГОДИНА, като наказанието което ще следва да изтърпи К.Е.Г. е в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. Б ЗИНЗС съдът е определил
първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на наложеното на осъдения наказание.
Съдът, на основание чл. 25 ал. 2 НК, е ПРИСПАДНАЛ времето на изтърпяното отчасти наказание по НОХД 608/2019 г. по описа на РС П., считано от 06. 03. 2019 г. и задържането му по НОХД 1080/2019 г., по описа на ОС П., считано от 08. 11. 2018 г. до 10. 07. 2019 година.
Недоволен от така постановеното определение е останал К.Е.Г., който чрез защитника си адв. В.К. го е обжалвал с искане да се отмени приложението на чл. 24 НК.
Прокурорът даде заключение, че определението на П. окръжен съд като обосновано, законосъобразно и правилно е необходимо да бъде потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено, следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното определение, П. окръжен съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че:
- с протоколно определение № 176/22.02.2019 г.,
постановено по НОХД № 608/2019 г. по описа на Районен съд – П., влязло в сила
на 22.02.2019 год., е одобрено споразумение, по силата на което К.Г. е признат
за ВИНОВЕН за извършено на 29.07.2018 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1
вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК и с приложение на чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС така
определеното наказание е постановено да се изтърпи при първоначален СТРОГ
режим;
- с протоколно определение № 77/10.07.2019 г., постановено по НОХД № 1080/2019 г., по описа на Окръжен съд – П., влязло в сила на 10.07.2019 г., К.Г. е признат за ВИНОВЕН за извършено в периода от 23.07.2018 г. до 23.10.2018 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл.29, ал. 1, б. „а“ вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което с приложение на чл. 54 НК му е наложено наказание ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Освен това със същото определение К.Г. е признат за ВИНОВЕН, че в периода от 23.07.2018 г. до 23.10.2018 г. е извършил престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК и с приложение чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 23, ал. 1 НК му е
наложено едно общо най-тежко наказание ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС така
определеното общо най-тежко наказание е постановено да се изтърпи при
първоначален СТРОГ режим.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК е приспаднато времето на задържането му, считано от 08.11.2018 г. до датата на одобряване на споразумението.
Законосъобразно първостепенният съд е преценил, че на К.Г. наказанията по НОХД № 608/2019 г. по описа на ПРС и НОХД № 1080/2019 г. по описа на ПОС следва да бъдат групирани. Правилно е определено едно общо най-тежко наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. На основание чл. 24 НК съдът е увеличил размера на определеното по реда на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 НК общо най-тежко наказание с ЕДНА ГОДИНА. Така наказанието, което ще следва да изтърпи К.Г. е в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Основният довод, който се развива пред настоящата инстанция от защитата е свързан с твърдението, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 24 НК.
П. окръжен съд напълно обосновано е
приел наличието на основания за приложение и на разпоредбата на чл. 24 НК за
увеличаване размера на определеното общо най-тежко наказание. Действително от
съдържащите се данни в справката за съдимост на осъдения може да се направи
категоричен извод за липса на траен поправително-възпитаващ ефект на прилаганите
до сега санкции. Наред с това той е демонстрирал упоритост и разнородност на
осъществената противоправна дейност, за което е осъждан неколкократно.
Неоснователен е доводът на защитата, че
по-дълъг престой в условията на затвора ще има обратен ефект от целения от
закона, тъй като след това интеграцията на лицето щяла да бъде по-трудна. По
делото безспорно е установено, че К.Г. не преустановява за момента проявите си,
въпреки че е изтърпявал няколко поредни наказания лишаване от свобода. Поради
това е очевидна необходимостта от налагане на по-строги санкции, които да
постигнат необходимия превъзпитателен ефект.
Ето защо е и напълно правилен изводът в атакуваното
определение, според който осъденият се характеризира като личност с трайно
установени престъпни навици и значително по-висока степен на обществена
опасност.
Това обосновава необходимостта от увеличаване на
определеното общо най-тежко наказание с ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода или
наказанието, което следва да се изтърпи е в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
По този начин изцяло биха се постигнали целите, визирани в чл. 36 НК както на специалната, така и на генералната превенция.
Поради това и настоящият състав на Апелативен съд – Пловдив намира, че следва да потвърди определението на първоинстанционния съд, поради което и
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА по определение № 951/02.09.2019 г., постановено по ЧНД № 1403/2019 г., по описа на П. окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.