Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2020г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІХ-ти касационен състав, в
публичното заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА
ДАНАИЛОВА
МАРИЯ И.-ДАСКАЛОВА
при секретаря Елена Воденичарова
в присъствието на прокурора Владислав Томов
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
к.адм.нак.дело N 174/2020г. по описа на Административен съд
Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „А.Ш.1112“ с.В.,
чрез адв.Д.А. против
Решение № 2179/28.11.2019г., постановено
по НАХД № 1940/2019г. по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно
постановление № КХ-032/04.04.2019г. на Директор на ОДБХ – Варна, с което за допуснато нарушение
на чл.12 ал.1 от Закона за храните, на основание чл.42 ал.2 от Закона за храните и чл.53 от ЗАНН на търговеца е наложено административно
наказание – имуществена санкция в
размер на 2000лв. В жалбата се твърди, че
обжалваното решение на ВРС е неправилно
и незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата; счита, че в случая е приложима нормата
на чл.28 от ЗАНН; непроизнасянето на АНО по прилагането на чл.28 от ЗАНН е
самостоятелно основание за отмяна на НП. Поради изложените съображения моли съда да
отмени обжалваното решение на ВРС, както и НП. В съдебно заседание и по
съществото на спора, касаторът не се явява, не се представлява. В депозирана по делото молба,
чрез пълномощника си поддържа жалбата.
Ответната страна, чрез процесулания си
представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна.
Представителят на ВОП изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Варненският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба, по която е
образувано настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в
законния срок поради което е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
От фактическа страна ВРС е установил, че на 01.03.2019г., е
извършена проверка на павилион за хранителни стоки и хамбургери в с.В.,
общ.Д.Чифлик, обл.Варна по повод подадени сигнали от граждани за лоша хигиена в
обекта и липса на регистрация на същия, стопанисван от ЕТ „А.Ш.1112“. В хода на проверката е
установено извършване на производство на храни – продажба на хамбургери и
пържени картофи, приготвени на място. За продажба са били изложени и други
хранителни продукти – млечни изделия, колбаси, яйца и др., изложени в хладилна
витрина. В проверения фризер в обекта е намерено месо, а на рафтовете са били
изложени за продажба бакалски стоки. При проверката е направено заключение за липса на
регистрация на обекта по чл.12 от Закона за храните. За резултатите от проверката е изготвен Доклад № 111827/01.03.2019г.
За констатираното нарушение е съставен АУАН № 00383/06.03.2019г., в който е описана посочената по-горе фактическа обстановка. Нарушението е квалифицирано като такова по
чл.12 от ЗХ. Така съставеният акт е надлежно връчен на 06.03.2019г. лично на А.
Ш., който собственоръчно е отбелязал, че няма възражения. Възражения не били
подадени и по-късно в законния за това срок. Въз основа на съставения АУАН, на 04.04.2019г. е издадено процесното
наказателно постановление от директора на ОДБХ – Варна. В обстоятелствената
част на същото е отразена вече описаната фактическа обстановка в АУАН. АНО е
възприел изцяло и правната квалификация на допуснатото нарушение и на сонование чл.42 ал.2 от Закона за храните е наложил административно наказание – имуществена санкция в размер
на 2000лв.
За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че същото
е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила,
сроковете по чл.34 и изискванията на чл.57 от ЗАНН, правилно е определена
приложимата санкционна норма и правилно е определен размерът на санкцията. По
същество ВРС е приел за безспорно извършено нарушението по чл.12 от ЗХ, тъй като за обекта, стопанисващото го
дружество не притежава регистрация по ЗХ. Съобразено е и че обществената опасност на нарушението не е явно
незначителна, тъй като в обекта не само се продават млечни продукти, колбаси и
яйца, но и се приготвя храна.
Така постановеното решение е правилно.
ВРС е установил вярно фактическата обстановка, обсъдил е доводите
на страните и събраните по делото доказателства и е стигнал до обоснован извод
за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Разпоредбата на чл.12, ал.1 от
ЗХ, която се намира в Глава четвърта „Производство и търговия с храни“, задава
общите кумулативни изисквания, на
които трябва да отговарят търговските обекти за да бъдат регистрирани за
търговия с храни. Както следва от съображение 19 към Регламент (ЕО) № 852/2004
на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004г. относно хигиената на
храните, регистрацията на предприятия и сътрудничеството на оператори на
предприятия за храни са необходими, за да могат компетентните органи ефикасно
да извършват официален контрол. Съгласно чл.6, пар.2 от Регламент № 852/2004,
всеки оператор на предприятие за храни в частност уведомява съответния
компетентен орган по начин, изискван от последния, за всяко предприетие под
негов контрол, което извършва дейност по производство, преработка и
разпространение на храни, с оглед на регистрацията на всяко подобно
предприятие. Съгласно чл.2, пар.1, буква
в) от Регламент № 852/2004, „предприятие“ означава всяка единица на бизнеса с
храни.
В тази връзка и доколкото държавите членки са длъжни да спазват
установените с регламента общи принципи на общностното законодателство в
областта на храните, с цел, постигането на свободното движение на храни в
Общността, ЗХ посредством изискването за регистрация, е въвел разрешителен
режим за всяка група храни по §1, т.12 от ДР на ЗХ – арг. от чл.12, ал.4 от ЗХ.
Така, както следва от чл.12, ал.1 от ЗХ, търговия с храни в страната може да се
извършва само в обекти, регистрирани по реда на ЗХ, които: 1/ отговарят
на хигиенните и/или на ветеринарно-санитарните изисквания, определени с
нормативен акт;
2/ имат разработена технологична
документация за групите храни, които ще се произвеждат в обекта или прилагат
национални стандарти или стандарти, разработени от браншови организации и
одобрени от компетентен орган; 3/ имат въведени: а) добри практики за производство и
търговия с храни и система за анализ на опасностите и критични контролни точки
или процедури в съответствие с нейните принципи, когато цялостното внедряване
на системата е неприложимо; б) система за управление на безопасността
на храните. Тези изисквания са кумулативни, поради което неизпълнението на кое
да е от тях, вкл.липсата на регистрация, прави търговията с храни неправомерна.
Съгласно
§1, т.60 от ДР на ЗХ, „търговия“ е процеса на внос, износ, съхранение,
транспорт, продажба и представяне за продажба, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и
предоставяне на потребителите на безплатни мостри от храни.
Предлагането
на хранителни продукти и приготвянето на храна представлява
„търговия“ по смисъла на цитираната разпоредба и доколкото кафе-автоматът
отговаря на дефиницията по чл.2, пар.1, буква в) от Регламент № 852/2004г.
Липсата на регистрация по чл.12 от ЗХ осъществява състава на чл.42, ал.2 от ЗХ,
поради което обосновано ВРС е приел, че посочената в НП санкционна норма е
правилно приложена.
При извършената служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния
закон, съобразно изискванията на чл.218, ал.2
от АПК, не бяха констатирани нарушения. По изложените съображения настоящия
състав на Административен съд – гр.Варна, намира,
че следва да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и
законосъобразно.
Водим
от горното и на основание чл.221 ал.2 пр.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 2179/28.11.2019г., постановено
по НАХД № 1940/2019г. по описа на Варненски районен
съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.