Р
Е Ш Е
Н И Е
град С., 22.06.2021 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
С.
ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, втори въззивен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИНА ДОНЧЕВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Корнелия Лилова, в присъствието на прокурор Р. Ц.от СОП, като
разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНОХД № 17 по описа за 2021 г. на С.
ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 18/10.07.2020 г., постановена по НОХД № 1/ 2019 г. по описа на РС С., състав
на този съд признал подсъдимия В.П.Т. за виновен в това, че на 26.06.2017 г.
около 21.00 часа в с. Г., община С., по ул. „Х. Б.“ е управлявал МПС – лек
автомобил „П. 106“, без регистрационни табели, с рама № *********, който не е
регистриран по надлежния ред, съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – „По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места“ и Наредба № I – 45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение моторни превозни
средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства – престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като
го осъдил на глоба в размер на 1000 лв.
Със същата присъда подсъдимият Т. е признат за виновен и в това, че по
същото време и на същото място е управлявал МПС – лек автомобил „П. 106“, без
регистрационни табели, с рама № *********, без да има такова право (без да
притежава съответно свидетелство за управление на МПС), като деянието е
извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление, а именно с НП №
15-0338-000126/17.04.2015 г., издадено от ОДМВР РУ С. и влязло в сила на
25.11.2016 г. – престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като го
осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 1000
лв. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определил наказанието
лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
С присъдата на осн. чл. 23 от НК е определено едно общо наказание от така
посочените – най-тежкото измежду тях, а именно лишаване от свобода за срок от
една година, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно
при първоначален общ режим.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение отложеното наказание
лишаване от свобода за срок от пет месеца, наложено по НОХД № 316/2014 г. по
описа на РС С., като е определено съгласно чл. 57, ал. 1 ,т. 3 от ЗИНЗС то да
бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
С присъдата на подсъдимия В.Т. са възложени осъществените разноски в размер
на 120 лв.
В срока по чл. 319 от НПК присъдата е обжалвана от защитника адв. Е.К. с
твърдения за неправилност и незаконосъобразност.
В допълнение към въззивната жалба, от подсъдимия В.Т. се излагат
съображения в насока, че не наказателното постановление от 2015 г. е релевантно
за преценката дали е извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, а друго
неустановено НП, доколкото видно от обстоятелствената част на НП СУМПС на
подсъдимия е било отнето в по-ранен момент. Сочи се, че неправилно от
първоинстанционния съд не са кредитирани показанията на свидетелите Ц. и Я..
По отношение на обвинението по чл. 345, ал. 2 от НК се счита, че съдът е
допуснал съществено процесуално нарушение с кредитирането на доказателства,
събрани при незапазено местопроизшествие – тъй като автомобилът е бил придвижен
до РУ С. за извършване на оглед. Осъждането на подсъдимия според защитника е
сторено в резултат на превратно и едностранчиво тълкуване на доказателствата,
при проявата на краен и недопустим за наказателния процес формализъм, при грубо
нарушение на всички алинеи на чл. 103 от НПК и на разпоредбата на чл. 303 от НПК и при необсъждане на предпоставките за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК.
Иска се отмяна на постановената присъда и постановяване на нова (въззивна)
такава, с която подсъдимият да бъде оправдан по обвиненията. Алтернативно се
иска присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на
първоинстанционния съд, поради допуснати съществени нарушения, ограничили
правото на защита на подсъдимия. В случай, че съдът достигне до извод за
необходимостта от признаването на подсъдимия за виновен, се прави искане за
намаляване на наложеното наказание.
В срока по чл. 319 от НПК присъдата е обжалвана и от защитника адв. Г.Г. от
САК, с доводи за неправилност, необоснованост и несправедливост. Иска се отмяна
на постановената присъда и постановяване на нова (въззивна) такава, с която
подсъдимият да бъде оправдан по обвиненията. Алтернативно се иска присъдата да
бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд,
поради допуснати съществени нарушения, ограничили правото на защита на
подсъдимия. В случай, че съдът достигне до извод за необходимостта от
признаването на подсъдимия за виновен, се прави искане за намаляване на
наложеното наказание.
В допълнение към въззивната жалба се сочи, че необсъждането на нито един от
доводите на защитата и направените възражения е съществено процесуално
нарушение. Счита се, че осъдителната присъда почива на предположения и не е
установено кога всъщност на подсъдимия Т. е отнето СУМПС по реда на чл. 171, т.
4 от ЗДвП. По отношение на обвинението по чл. 345, ал. 2 от НК се счита, както
това е сторено в допълнението към въззивната жалба от подсъдимия Т., че съдът е
допуснал съществено процесуално нарушение с кредитирането на доказателства,
събрани при незапазено местопроизшествие – тъй като автомобилът е бил придвижен
до РУ С. за извършване на оглед. Осъждането на подсъдимия според защитника е
сторено в резултат на превратно и едностранчиво тълкуване на доказателствата ,
при проявата на краен и недопустим за наказателния процес формализъм, при грубо
нарушение на всички алинеи на чл. 103 от НПК и на разпоредбата на чл. 303 от НПК и при необсъждане на предпоставките за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК.
Излагат се твърдения за наличието на предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК
по отношение престъпната дейност на подсъдимия Т..
Пред въззивния съд жалбите се поддържат от защитника адв. В. М. от САК, на
изложените в тях основания, като се иска отмяна на присъдата и постановяване на
нова (въззивна) такава, с която подсъдимият Т. да бъде оправдан и по двете
обвинения.
Счита се, че доказателствата по делото не установяват извършването от
подсъдимия Т. на престъпленията, за които е привлечен към наказателна
отговорност. Подчертава се, че в НП, послужило за основание обвинението в
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК изрично е записано, че на Т. му остават
27 контролни точки и се задава въпроса – след като са останали 27 контролни
точки, как ще му бъде отнето СУМПС предварително, преди това нарушение. Твърди
се, че от представената пред въззивния съд справка от ОДМВР С. се установява,
че подсъдимият не е бил лишаван от СУМПС.
Обвинението срещу подсъдимия се счита за изцяло несъставомерно. Твърди се,
че за извършеното деяние по чл. 343в, ал. 2 от НК подсъдимият е бил наказан по
административен ред, видно от същата справка от ОДМВР С..
Относно обвинението в престъпление по чл. 345 от НК се сочи, че автомобилът
е бил дерегистриран и безспорно е нямало как да има регистрационни табели, а
видно от показанията на свидетелите Я. и Ц. подсъдимият не го е управлявал, а просто
се е опитал да го приведе в движение.
Сочи се, че първоинстанционният съд не е мотивирал постановената присъда.
Излагат се аргументи за това, че подсъдимият вече е привел поведението си в
съответствие с общо приетите норми – има малко дете, работи на постоянен трудов
договор и е единственият член на семейството, който осигурява прехраната.
Подсъдимият В.Т. в лична защита поддържа становището на защитника си, а в
последната си дума пред въззивния съд моли да бъде оправдан.
РП С. не взема писмено становище по жалбите.
Пред въззивния съд прокурорът от СОП Р. Ц.заема становище за
неоснователност на жалбите и прави искане за потвърждаване на атакуваната
първоинстанционна присъда. Сочи се, че в мотивите към присъдата събраните
писмени и гласни доказателства са подложени на подробен анализ от съда,
обвинението е доказано изцяло, а наказанията за двете престъпления съответстват
на разпоредбата на чл. 36 от НК. Излагат се аргументи за липсата на основание в
конкретния случай да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК,
доколкото няма важни обстоятелства, които да са налагали управлението на
нерегистрирания автомобил от подсъдимия.
Производството по делото е поставено на вниманието на СОС за втори път.
Първоначално по внесения в РС С. обвинителен акт е било образувано НОХД №
606/2017 г. по описа на същия съд, приключило с осъдителна присъда срещу В.Т. и
по двете обвинения, като за престъплението по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК
той е бил осъден на лишаване от свобода за срок от една година при първоначален
общ режим и глоба в размер на 1000 лв., а за престъплението по чл. 345, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК на глоба в размер на 1000 лв. Двете наказания са групирани,
като е определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една
година при първоначален общ режим, а на основание чл. 68, ал. 1 от НК е
приведено в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет
месеца по присъда по НОХД № 316/2014 г. по описа на РС С., също при
първоначален общ режим. Присъдата е потвърдена с решение на СОС от 22.10.2018
г. по ВНОХД № 318/2018 г. по описа на СОС. С решение от 18.12.2018 г. по НД №
1554/2018 г. по описа на САС, състав на този съд е възобновил наказателното
производство по ВНОХД № 318/2018 г. по описа на СОС и НОХД № 606/2017 г. по
описа на РС С., като е отменил въззивното решение и първоинстанционната присъда
и е върнал делото за разглеждане на РС С. от стадия на съдебното заседание.
В РС С. е било образувано НОХД № 1/2019 г. по описа на този съд,
постановената присъда по което е предмет на въззивен контрол по настоящото
производство пред СОС.
При собствена преценка на
събраните в хода на производството доказателства, въззивният съд възприе
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В.П.Т. не притежавал СУМПС и бил
неправоспособен водач на МПС. Въпреки това, той управлявал МПС, за което бил
санкциониран с НП № 15-0338-000126/17.04.2015 г. на ОДМВР РУ С.. Наказателното
постановление било връчено лично на подсъдимия на 17.11.2016 г. от свидетеля
Милен Янев и влязло в законна сила на 25.11.2016 г.
Свидетелят Г.Я. живеел в
с. Г., на ул. „Х. Б.“ № 20. Той притежавал лек автомобил „П. 106“, с рама *********.
Регистрацията на автомобила била прекратена от 04.11.2016 г. и той бил оставен
в имота на същия адрес, като регистрационните му табели били свалени и
предадени в КАТ.
На 26.06.2017 г.
свидетелят Я. изкарал автомобила на улицата, тъй като му пречел да си върши
работата вътре в двора и гаража. Когато вечерта приключил с работата по двора,
свидетелят Я. решил да вкара автомобила обратно в двора си. На помощ му се
притекли подсъдимият Т. (племенник на свидетеля Я.) и свидетелят И. Ц., които
започнали да бутат автомобила по наклонената улица и двигателят на автомобила
се стартирал. Тогава подсъдимият В.Т. седнал на шофьорското място, а свидетелят
Ц. на седалката до него и автомобилът продължил да се движи по улицата,
форсиран от подсъдимия, докато свидетелят Я. отишъл да отвори портите на двора
си, за да може автомобилът, след като обърне посоката си на движение, да влезе
в него.
Свидетелите В. Н. и А. Д.(и двамата мл. автоконтрольори
в РУ С.) застъпили на работа по график, за времето от 20.00 часа на 26.06.2017
г. до 08.00 часа на 27.06.2017 г. Те били изпратени по сигнал за настъпило ПТП
в с. Г. и около 21.00 часа на 26.06.2017 г. се намирали на ул. „Х. Б.“ в
селото.
Свидетелите забелязали движението на управлявания
от подсъдимия В.Т. лек автомобил „П. 106“ по ул. „Х. Б.“ и липсата на
регистрационни табели на същия, като преценили, че следва да го спрат за
проверка. По време на проверката подсъдимият Т. не представил поисканите от
полицейските служители документи - негови и за автомобила, поради което бил
откаран в сградата на районното управление в гр. С.. До районното управление
бил откаран и автомобилът на свидетеля Я..
В РУ С. била установена самоличността на подсъдимия, както и
обстоятелството, че в регистрите на МВР няма данни за издавано СУМПС на негово
име, т. е. той е неправоспособен водач.
Установената
от въззивния съд фактическа обстановка напълно съвпада с тази, възприета от
първостепенния съд в мотивите към постановената присъда въз основа на част от
събраните гласни доказателства, намиращи се в кореспонденция с писмените такива
и със заключението на съдебно-почерковата експертиза. Първоинстанционният съд е
подложил на внимателен анализ гласните доказателства, съпоставил ги е помежду им и въз основа на тях е достигнал до
законосъобразни и правилни изводи, като в мотивите към присъдата не се
установяват пороците, изтъкнати от защитата на подсъдимия.
И двамата
свидетели Н. и Д. са категорични, че са възприели движението на лекия автомобил
по улицата в селото и именно подсъдимия Т. като негов водач. Показанията на
тези свидетели са логични, последователни и в кореспонденция помежду си, а
свидетелите възпроизвеждат възприети лично и непосредствено от тях факти.
Въззивният съд намира, че по делото липсват каквито и да било данни за
заинтересованост от изхода на делото на свидетелите Н. и Д., а и не се съобщава
те да имат някакви лични или служебни взаимоотношения с подсъдимия, които да
провокират депозирането на показания в негова вреда - било то преди, по време
на случая или след това. Поради това законосъобразно първостепенният съд се е
доверил на показанията им, приемайки, че те установяват движението на лекия
автомобил по ул. „Х. Б.“, в противовес на заявеното от подсъдимия, че не е
управлявал автомобила, а само го бутал да запали. Следва да се отбележи и че
показанията на свидетеля Я. на практика не влизат в пълно противоречие със
заявеното от полицейските служители, тъй като според този свидетел „колата е
тръгнала надолу по пътя“ и е „запалила“, а преди това подсъдимият при бутането
й бил откъм шофьорското място. Същото се отнася и до показанията на свидетеля Ц.
- според когото подсъдимият форсирал автомобила след бутането му по улицата.
Въз основа на така изложените фактически положения,
подкрепящи се изцяло от доказателствата по делото и възприети от въззивната
инстанция, се налагат правните изводи, изложени по-долу в настоящото решение.
По отношение обвинението в извършване на
престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК:
Анализът на доказателствената съвкупност налага правният
извод, че подсъдимият В.Т. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343 в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Изводите на
първоинстанционния съд относно механизма на извършването на това престъпление,
авторството на деянието в лицето на подсъдимия, квалификацията на деянието и
приложението на материалния закон са напълно обосновани и почиват на правилна
интерпретация на събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 150 а, ал. 1 от ЗДвП, за да
управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него превозно средство. Когато дадено лице не е
провело обучение и не е издържало изпит за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, какъвто е настоящият случай, то безспорно не притежава
такава и нарушава чл. 150 от ЗДвП в случай, че управлява МПС.
Не могат да бъдат
споделени аргументите на защитниците, че не наказателното постановление от
2015 г. е релевантно за преценката дали е извършено престъпление по чл. 343в,
ал. 2 от НК, а друго неустановено НП, доколкото видно от обстоятелствената част
на НП СУМПС на подсъдимия е било отнето в по-ранен момент. Напротив, именно
инкриминираното НП е релевантно за съставомерността на престъплението по чл.
343в от НК,
за което е привлечен към наказателна отговорност подсъдимият Т.. В тази насока осъдителната присъда не почива на предположения, каквито
доводи се навеждат от защитата, а на данните от събраната доказателствена
съвкупност, според които подсъдимият Т. не е имал издадено СУМПС и в едногодишен
срок от наказването му по административен ред с посоченото НП, за управление на
МПС без СУМПС на инкриминираните дата и място е управлявал инкриминираното МПС.
Лишено от основание е обсъждането на въпроса за наличието на 27 контролни
точки, визирани от защитника адв. М. като оставащи на подсъдимия в качеството
му на правоспособен водач на МПС. Посочването на този намален брой точки в НП
не може да придаде качеството на правоспособен водач на МПС на подсъдимия В.Т.,
тъй като очевидно се касае за техническо несъвършенство в електронната система
на МВР, проявено със задължително отчитане на брой контролни точки, без да се
държи сметка за обстоятелството правоспособен или неправоспособен водач е
наказаното по административен път лице. Междувпрочем, същото несъвършенство в
електронната система се наблюдава и при изготвянето на справка за нарушител
водач, където също се записва брой контролни точки на лицата, без да се държи
сметка за обстоятелството правоспособен или неправоспособен водач е въведеното
за търсене лице – видно от справката за нарушител водач на подсъдимия, в която
той е въведен като лице без правоспособност и едновременно с това е отразено,
че му остават 39 контролни точки.
От субективна страна
подсъдимият Т. е
извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като е
съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и настъпването на
общественоопасните последици от деянието си и е искал настъпването на тези
последици. Той несъмнено е знаел, че не е правоспособен водач на МПС и че е
наказан с влязлото в сила наказателно постановление за управление на МПС без
съответно СУМПС и въпреки това е управлявал МПС.
При
проверката на присъдата въззивната инстанция констатира, че при определяне на
вида и обема на наказателната репресия за това престъпление спрямо
подсъдимия В.Т. районният съд, при
приложение на материалния закон, е
обсъдил обремененото съдебно минало на подсъдимия. Същевременно развитието на
наказателното производство пред въззивния съд сочи на прекомерност на срока за
разглеждане, която не може да бъде отдадена единствено на поведението на
подсъдимия Т.. Съществен принос за неприключване на делото в разумен срок в
случая има и световната пандемия от Ковид 19 е последвалото с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г.
обявяване на извънредно положение в Р. Б., при което с оглед приетите
мерки и действия от компетентните държавни институции и ВСС е преустановено
разглеждането на дела от вида на настоящото за времето от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г.
Въззивният съд
счита, че генералната превенция като цел на налагане на наказанието за
извършено престъпление се постига не само и не толкова с големи по размер и
ефективни наказания, а преди всичко със своевременното
наказване на извършителите на престъпления и с неизбежността на
наказанието за всяко престъпно посегателство. Преценката за нарушение на
принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок следва да се
извърши при съобразяване трите критерия, възведени от Европейския съд по
правата на човека, а именно - сложност на делото, поведение на страните и
действия на държавните органи. Относими към първия от тях са естеството на
фактите, които подлежат на установяване в процеса, обема на доказателствения
материал, броя на подсъдимите и свидетелите и др. Поведението на страните би
могло да възпрепятства нормалното развитие на делото, като става повод за
нееднократното му отлагане. В конкретния случай казусът, поставен за
разглеждане, не разкрива каквато и да било фактическа и правна сложност, обемът
на доказателствения материал е малък, естеството на подлежащите на установяване
факти не предполага извършването на множество процесуални действия; към
наказателна отговорност е привлечено само едно лице и самоличността му е била
ясно в самото начало на производството, а приносът на това лице за продължИ.
четири години наказателен процес не е съществен. Следователно, в конкретния
случай нарушаването на принципа за разглеждане на делото в разумен срок е
основание подсъдимият Т. да се ползва от правото на изключително смекчаващо
вината му обстоятелство при индивидуализацията на наказанието му. Установява се освен това от допълнително събраните доказателства за
личността на подсъдимия, че той има малко дете, за което следва да полага
грижи, както и че работи на постоянен трудов договор, при което действително
може да бъде прието, че след деянията той е преосмислил и коригирал поведението
си като член на обществото.
При тези изводи,
съобразявайки целите на наказанието и обстоятелството, че за деянието по чл.
343в, ал. 2 от НК,
извършено
от подсъдимия Т.
е предвидено наказание от една до три години лишаване от свобода и глоба от 500
до 1200 лева, въззивният съд приема,
че адекватно в случая се явява наказанието три месеца лишаване от
свобода, като на основание чл. 55, ал. 3 от НК не бъде налагано кумулативно
предвиденото наказание глоба. Наказанието
в този размер ще е достатъчно да подейства предупредително-възпиращо на
подсъдимия и той ще се въздържа за вбъдеще от извършване на подобни
несъобразени със запретите на закона действия, и в същото време ще изпълни
целите и на генералната превенция по отношение на останалите членове на
обществото. В посочения смисъл по отношение наказанието на подсъдимия Т. за извършеното
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, следва да бъде изменена
контролираната присъда.
По отношение обвинението в извършване на престъпление по чл. 345, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК:
Анализът на
доказателствената съвкупност налага правният извод, че подсъдимият В.Т. е осъществил от обективна и субективна страна и
състава на престъплението по чл. 345,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Изводите на първоинстанционния съд относно механизма на
извършването и на
това престъпление, авторството на деянието в лицето на подсъдимия,
квалификацията на деянието и приложението на материалния закон са напълно
обосновани и почиват на правилна интерпретация на събраните по делото
доказателства.
Не
може да бъде споделено възражението във въззивната жалба срещу присъдата, че
първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение с кредитирането
на доказателства, събрани при незапазено местопроизшествие – тъй като
автомобилът е бил придвижен до РУ С. за извършване на оглед. Огледът на
местопроизшествие поначало се извършва с цел да се разкрият, непосредствено да
се изследват и да се запазят по реда, установен в НПК, следи от престъплението
и други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото. В
конкретния случай за изясняването на обстоятелството имал ли е поставени
регистрационни табели процесният лек автомобил е без значение дали
процесуалното действие е извършено на ул. „Х. Б.“ в с. Г., или пред сградата на
районното управление в гр. С., докъдето автомобилът е бил придвижен. Както по
отношение обвинението в престъплението по чл. 343 в, така и по отношение
обвинението по чл. 345 от НК съдът е анализирал внимателно и с необходимата
прецизност събраните по делото доказателства и въззивният съд не откри
твърдяните от защитата превратно и едностранчиво тълкуване на доказателствата,
нито проява на краен и недопустим за наказателния процес формализъм. Тежестта
на доказване в наказателния процес е била законосъобразно разпределена от съда,
като липсва твърдяното от защитата грубо нарушение на всички алинеи на чл. 103
от НПК (незаконосъобразно възлагане на доказателствената тежест на различна от
прокурора страна в процеса - каквато е подсъдимият и изграждане на изводи в
негова вреда, поради отказа му да даде обяснения или поради недоказаността на
възраженията му) и на разпоредбата на чл. 303 от НПК.
Безспорно
установено е, че на инкриминираната дата подсъдимият В.Т. е управлявал
инкриминирания лек автомобил, който бил без регистрационни табели поради
дерегистрацията си в КАТ.
С
това свое деяние подсъдимият е осъществил изцяло съставомерните признаци от
обективна страна на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като с управлението на
нерегистрирано по надлежния ред МПС е нарушил изискването на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места“ и Наредба № I – 45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение моторни
превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства
Обект на престъплението са обществените отношения
свързани с транспорта и регламентацията на движението по националната пътна мрежа
на регистрирани по надлежен ред МПС. В конкретния случай същите са били
накърнени от действията на подсъдимия Т..
От субективна страна, деянието е извършено при
условията на пряк умисъл, като вид и форма на вината. Подсъдимия е съзнавал, че
процесният лек автомобил не е имал поставени регистрационни табели, което
несъмнено е било видно за всички.
Подсъдимият
Т. е
съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и настъпването на
общественоопасните последици от деянието си и е искал настъпването на тези
последици.
По изложените
по-горе съображения относно нарушаването на принципа за разглеждане на делата в
разумен срок,
съобразявайки целите на наказанието и обстоятелството, че за деянието по чл.
345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
извършено от
подсъдимия Т.
е предвидено наказание лишаване от свобода до една година или глоба от
петстотин до хиляда лева,
въззивният съд приема,
че на основание чл. 55, ал. 2 от НК най-лекото предвидено наказание глоба
следва да бъде определено в размер под минималния, а именно 250 лева - което се
явява адекватно на извършеното от подсъдимия престъпление, като в посочения смисъл
следва да бъде изменена контролираната присъда. Така определеното наказание
ще изпълни целите на генералната и специалната превенция, визирани в
разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК.
Във връзка и с двете обвинения анализът на събраните доказателства е
извършен от първостепенния съд в тяхната взаимовръзка и при съпоставянето им
едни с други, като съдът е дал обоснован отговор на въпроса кои от тях
кредитира с доверието си и по какви съображения. В хода на наказателния процес
интересите на подсъдимия Т. са били охранени в най-висока степен, той е имал
възможността да реализира в пълен обем правото си на адвокатска защита и
същевременно да вземе лично участие в производството, като съдът е съобразил
изцяло провеждането на съдебните заседания със заявените от защитника и от
подсъдимия здравословни проблеми, препятстващи на няколко пъти възможността им
да се явят за разглеждане на делото.
Относно наведените доводи
в насока определяне на престъпната дейност на подсъдимия Т. по чл. 9, ал. 2 от НК, въззивният съд взе предвид, че легално определение на понятието
"маловажен случай" законодателят е дал в чл. 93, т. 9 от НК, а именно - този, при който извършеното
престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Съдебната преценка на този въпрос се извършва на основата на
фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието,
вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на
обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В конкретния случай,
подсъдимият Т. като неправоспособен водач не само е управлявал МПС, което не е
нерегистрирано по съответния ред и следователно няма данни в какво техническо
състояние е то и дали е безопасно за движение по пътищата на страната, но и е
превозвал с автомобила още едно лице, а движението на автомобила е била в
рамките на населено място и следователно създаващо значителни предпоставки за
настъпване на ПТП. Така изложеното сочи на сериозно неглижиране на нормативно
определените правила за движение по пътищата, поради което не може да бъде
прието, че конкретният случая разкрива особености, водещи до необходимостта от
приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Подробни съображения за
липсата на предпоставки за определяне на всяко от деянията като малозначително
или такова с липсваща обществена опасност са изложени в мотивите към
постановената присъда, при което наведените от защитата доводи за необсъждане
на възражението в тази насока са изцяло неоснователни.
Налице са
основанията на чл. 23 от НК, както правилно е преценил районният съд, поради
което следва да бъде определено общо наказание от така посочените по-горе, а
именно най-тежкото от тях - лишаване от
свобода за срок от три месеца. Пропускът на РС С. да присъедини по реда на чл.
23, ал. 3 от НК наказанието глоба, наложено за престъплението по чл. 345 от НК,
не може да бъде коригиран от въззивния съд, поради липса на протест от РП С. в
тази насока. Определеният от първоинстанционния съд първоначален режим на
изпълнение на наказанието е законосъобразен и следва да бъде споделен.
Тъй като престъпленията са извършени в изпитателния срок
на присъдата по
НОХД № 316/2014 г. по описа на РС С., законосъобразно районният съд
е постановил изтърпяването на определеното с нея наказание лишаване от свобода
за срок от пет месеца, при първоначален общ режим.
Воден
от изложеното и на основание чл. 334, т. 3, вр.чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, С.
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 18/10.07.2020 г., постановена по
НОХД № 1/ 2019 г. по описа на РС С., както следва:
1.
За извършеното престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1
от НК определя наказанието при условията
на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като
-
намалява размера на наказанието лишаване от свобода на
три месеца и
-
отменя присъдата в частта, с която е наложено наказание
глоба в размер на 1000 лева, като на основание чл. 55, ал. 3 от НК не налага
кумулативно предвиденото наказание глоба.
2.
За извършеното престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1
от НК определя наказанието при условията
на чл. 55, ал. 2 от НК, като налага глоба в размер на 250 лева.
3.
В частта относно приложение на чл. 23, ал. 1 от НК
определя общо наказание лишаване от свобода за срок от три месеца.
Потвърждава
присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
2:……………….