РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2477/15.12.2021г.
гр. Пловдив,15.12.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет
и четвърти ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Севдалина Дункова и с
участието на прокурора Даниела Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 2528 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във
връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена от
„ПЪРФЕКТ КЛИЪР 2017“ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя А.
Калофоридова-С., депозирана чрез адвокат К., против Решение № 806 от
14.06.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №644по описа на
същия съд за 2021г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 533764-
F556327/25.08.2020г.
на Началник на отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив-ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал.2, вр. чл. 185,
ал.1 от ЗДДС на от „ПЪРФЕКТ КЛИЪР 2017“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Ихчиев“ №46, представлявано от А.
К.-С., е наложено административно наказание „имуществена санкция в размер от
500лв. за извършено административно нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Касационният
жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е незаконосъобразен, необоснован и неправилен.
Излага съображения относно фактическата обстановка свързана с отсъствието на
продавача и заместването му от управителя. Излага съображения относно
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя претендира отмяната на съдебния акт на ПРС,
респективно отмяната на НП № 533764- F556327/25.08.2020г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив-ЦУ на
НАП и разноските по делото.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалният
си представител в писмена молба, намира касационните оплаквания за
неоснователни. Намира решението на ПРС за обосновано и иска да се остави без
уважение касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение,
възразява относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния
съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна:
Първоинстанционният съд е установил следната
фактическа обстановка: При извършена проверка на 16.06.2020
г. в 08: 35ч. на обект - баничарница, находящ се в гр. ****, стопанисван от
„ПЪРФЕКТ КЛИЪР 2017" ЕООД, е
констатирано, че дружеството, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти,
изисквания за софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби на МФ, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като
не е регистрирало чрез операцията „служебно изведени" суми промяна на
касовата наличност в размер на 113,80 лв.
Извършена е проверка на касовата
наличност на регистрираното и въведено в експлоатация и работещо в обекта
фискално устройство модел БАТЕС8 БР-150 с индивидуален номер DТ747733 и ИН ФП0274733. Проверяващите
са установили, че не е регистрирана чрез
операцията „служебни изведени" промяната на касовата наличност в размер на
113.80 лв.
Нарушението е установено при извършена
съпоставка между разчетената касова наличност по ФУ и фактическата такава в
обекта, както следва: разчетена е касова наличност от ФУ в обекта 151.30лв; фактическа
наличност в размер на 37.50лв /по опис/; установена е отрицателна разлика в
размер на 113,80 лева.
Установено е, че наличното в проверявания
обект фискално устройство конструктивно притежава възможността да се извършват
операциите "служебно въведени" и „служебно изведени" суми.
Снети са обяснения от управителя на
търговското дружество А. К.-С., която посочва, че установената разлика в
касовата наличност е поради факта, че след като е дала пари на майстор не е
използвала функцията „служебно изведени суми", която притежава ФУ.
Нарушението е констатирано при извършена
проверка на 16.06.2020г., обективиран в протокол № 0378790 от 16.06.2020г.
Прието е за извършено от дружеството нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Нарушението е
установено за първи път и не е довело до неотразяване на приходи.
Съставен
е АУАН № Р556327 от 26.06.2020 г., последвало е издаването на НП № 533764-
F556327/25.08.2020г. на Началник на
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив-ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185,
ал.2, вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС на от „ПЪРФЕКТ КЛИЪР 2017“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Ихчиев“
№46, представлявано от А. К.-С., е наложено административно наказание
„имуществена санкция в размер от 500лв. за извършено административно нарушение
по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал.4,
т.1 от ЗДДС.
ПРС е обсъдил събраните писмени и гласни
доказателства в тяхната пълнота и логическа последователност и е приел, че не
са допуснати съществени нарушения на изискванията на ЗАНН.
Приел е, че от страна на „ПЪРФЕКТ КЛИЪР
2017“ ЕООД е осъществен по безспорен и категоричен начин съставът на вмененото
административно нарушение по смисъла на чл. 33, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т.1 от ЗДДС. Съгласно
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата извън случаите на продажби/сторно
операции всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми. Посочената разпоредба е част от установения ред за регистрация и
отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства.
Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на
правилата за регистрация и отчетност. Тъй като обективно е била налице разлика
между фактическата наличност на парични средства в проверения обект и
отразената във ФУ, правилно и законосъобразно административнонаказващият орган
е ангажирал отговорността на дружеството, което е задълженото от закона лице,
за нарушение на императивното изискване на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006г. на МФ.
Приел е, че в случая не е приложима
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение и обстоятелствата
по същото разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за
общия случай на нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ,
във вр. с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Касационният съд напълно споделя мотивите
и изводите на първоинстанционния съд поради следните съображения: АУАН е
съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Нарушението е описано с всичките му фактически и
юридически белези. Няма непълнота нито в описанието, нито в правната му
квалификация. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
НП е издадено от компетентен орган в
кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване
на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН.
Правилно е определен и субектът на
административнонаказателната отговорност, а именно дружеството, извършващо
стопанската дейност. Доколкото се касае до нарушение, осъществено от юридическо
лице, в случая не се изследва въпросът за вината.
Правилно описаното нарушение е съотнесено
към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС.
Касационният съд намира, че правилно ПРС
е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27
от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като е отбелязал
изрично, че наложената имуществената санкция е в нейния минимален размер от 500
лв.
Настоящият съдебен състав намира, че действително
наказание в минималния размер въздейства предупредително и възпитателно, както
на самия нарушител за спазването на установения правен ред, така и на
останалите субекти на законодателството, като прояви своята възпитателна цел.
Споделят се изцяло изводите на районния
съд, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.
е. не е налице "маловажен случай" на административно нарушение. При
тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на
НК и НПК.
Административнонаказателният процес е строго
регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно
наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност.
В случая с НП е наложено административно наказание имуществена санкция за
неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗДДС и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. Поначало обществената опасност на този вид
нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите
представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на
финансовата дейност. Именно поради това и нормативно определените минимуми на
административни наказания за тях са във висок размер, без за налагането им да
се изисква някакъв минимален брой или стойност на вещите – предмет на нарушението.
Без да се изисква и щета, която да настъпи от нарушението. Целта на ЗДДС е
гарантирането на фиска чрез облагането с данък върху добавената стойност, като
в него както предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения по същия,
които увреждат фискалните интереси на държавата, са чувствително засилени. Тъй
като конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е
предвидено настъпването на определен съставомерен резултат, изразяващ се
неотразяване на приходи в определен размер и съответно в реално ощетяване на
фиска, но то на практика води до възпрепятстване на контролната дейност на
държавните органи. Ето защо липсата на такъв съставомерен резултат на
нарушението при формалния характер на състава на отговорността по чл. 185, ал.
2 вр. ал. 1 от ЗДДС няма отношение при преценката за наличието или
значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не
представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на
обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай
по чл. 93, т. 9 от НК. Не се установява процесното неизпълнение да е с по-ниска
обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид.
Предвид
всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно
основание по чл. 348, ал. 1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в
сила като допустимо, обосновано и правилно.
С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, същото като основателно следва да се уважи и да
бъде осъдено дружеството да заплати на НАП сумата 80 лв. /осемдесет лева/на
основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като делото
не разкрива фактическа и правна сложност. Конкретният размер на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда (чл. 37 ЗПП), поради което
без правно значение при неговото определяне в случая са направената претенция
от процесуалния представител на ответника и представеният в тази връзка списък
на разноските.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 806 от 14.06.2021г. на Пловдивския районен съд,
постановено по АНД №644по описа на същия съд за 2021г.
ОСЪЖДА „ПЪРФЕКТ
КЛИЪР 2017“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Васил Ихчиев“ №46, представлявано от А. К.-С., да заплати на
Национална агенция за приходите сумата 80лв. (осемдесет лева), юрисконсултско
възнаграждение
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.