Определение по дело №63792/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 34914
Дата: 29 август 2024 г. (в сила от 29 август 2024 г.)
Съдия: Петър Иванов Минчев
Дело: 20231110163792
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34914
гр. София, 29.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110163792 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на „А1 България“ ЕАД срещу Р. Т. Д., която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника Р. Т. Д. в 1-седмичен срок от получаване на настоящото
определение да представи подписан екземпляр от подадения отговор на исковата молба или
да подпише отговора в деловодството на съда. При неизпълнение на указанията, съдът
ще приеме, че отговор на исковата молба не е подаван.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 08.10.2024г. от 10,40 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА по делото ч.гр.д. № 8182/2023г. по описа на СРС, 175 състав.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 200, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „А1 България“
ЕАД срещу Р. Т. Д., с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че дължи
следните суми: сумата от 54,05 лева, представляваща неплатени електронни съобщителни
услуги за периода от 23.01.2020г. до 18.03.2020г. по Договор № *********, системен
партиден номер М3183957, ведно със законната лихва считано от 15.02.2023г. до изплащане
на вземането, сумата от 15,64 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за
периода от 23.02.2020г. до 27.01.2023г., сумата от 399,00 лева, представляваща неплатени
1
суми за устройство на изплащане по договора за периода от 23.01.2020г. до 18.03.2020г.,
ведно със законната лихва считано от 15.02.2023г. до изплащане на вземането, сумата от
113,74 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 23.02.2020г.
до 27.01.2023г., сумата от 200,00 лева, представляваща неустойка за предсрочни
прекратяване на договора, ведно със законната лихва считано от 15.02.2023г. до изплащане
на вземането, сумата от 56,84 лева, представляваща мораторна лихва върху неустойката за
периода от 19.03.2020г. до 27.01.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. 8182/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за електронни съобщителни
услуги и устройство на изплащане от 17.04.2019г. със системен партиден номер М3183957.
Към посочения договор сочи, че били сключени Приложения № 1, с които били уговорени
следните услуги: комплексна мобилна услуга за мобилен № ********** с тарифен план A1
ONE Unlimited 49, услуга мобилен интернет на мобилен № ********** с тарифен план А1
Сърф XL и фиксирани услуги интернет № 101001424557 и телевизия № 201001424556 с
тарифен план А1 Премиум 75. Към посочения договор било закупено и устройство на
изплащане - апарат Samsung Galaxy S9 с договор от 17.04.2019г. на изплащане с
първоначална вноска в размер на 28,50 лв. и 23 последващи равни месечни вноски. Твърди,
че за периода от 23.01.2020г. до 18.03.2020г., ответникът не е заплатил задълженията си по
договора, поради което същият бил прекратен и била начислена неустойка в размер на
200,00 лв. С оглед предсрочното прекратяване на договора, твърди, че е издал фактура №
********* от 24.02.2020г., в която били начислени оставащите месечни вноски за
посоченото по-горе устройство. Излага, че за цената на месечни абонаментни такси и
предоставени електронни съобщителни услуги била издадена фактура №
*********/23.01.2020г. на стойност 130,15 лева, но по фактурата било извършено
кредитиране в размер на 76,10 лв., респ. остатъкът възлизал на 54,05 лева. За вноските за
устройство на изплащане сочи, че били издадени фактури № *********/23.01.2020г. на
стойност 28,50 лв. и № *********/24.02.2020г. на стойност 370,50 лв. Излага, че
претендираната неустойка в общ размер на 200,00 лв. представлява сбор от 100,00 лв.
/неустойка за невърнато оборудване по ценова листа, телевизия 201001424556/, за която
била издадена фактура № *********/02.02.2020г. и 100,00 лв. /неустойка за невърнато
оборудване по ценова листа, телевизия 201001424556/, за която била издадена фактура №
*********/02.02.2020г. Претендира и лихва за забава върху посочените по-горе суми.
С уточнителна молба от 20.02.2024г. ищецът е посочил, че вземането в общ размер от
653,05 лева било формирано за периода от 23.01.2020г. до 18.03.2020г. като сбор от следните
суми- 54,05 лева- неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни
услуги, 399 лева- неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане и 200
лева- общ размер неустойки. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че между страните бил сключен договор за електронни съобщителни услуги, както
и договор за продажба на устройство на изплащане. Твърди, че е погасил чрез плащане
процесните претенции. Оспорва да е получавал покана от ищеца. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: сключен с
ответника договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги със съдържанието,
посочено в исковата молба; че е доставил на ответника през процесния период процесната
услуга на претендираната стойност, както и че вземането е станало изискуемо.
По иска с правно основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: че
между страните е сключен договор за продажба на изплащане на устройство; договорената
цена на устройството; както и че е предоставил устройството на ответника.
2
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните
суми.
По предявените искове с правно основание чл. 92 ЗЗД: ищецът следва да докаже и
виновно неизпълнение на задълженията на ответника, прекратяване на договора, валидно
неустоечно съглашение и размер на неустойката.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже редовно изпълнение на
задълженията по договора, за което не сочи доказателства.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: ищецът следва да докаже наличието на
главен дълг, изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетение за забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа,
за което не сочи доказателства.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между страните е сключен Договор за електронни съобщителни услуги и
устройство /апарат Samsung Galaxy S9/ на изплащане от 17.04.2019г. със системен партиден
номер М3183957 със соченото от ищеца съдържание, както и че ищецът е изпълнил
задълженията си по договорите.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3