Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, ГО, ІІ „Е“ с-в, в закрито заседание на осемнадесети юли през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с.
АДРИАНА АТАНАСОВА
разгледа
докладваното от съдия Сантиров ч.гр.дело № 6460
по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба
на длъжника „Б.“ ЕАД с вх. № 24499/12.04.2019 г. по описа на ЧСИ С.Х., с рег. №
863 на КЧСИ, чрез пълномощника му юрк. Д. П., с надлежно учредена
представителна власт по делото, против разпореждане на ЧСИ, обективирано в
съобщение изх. №17788/02.04.2019 г., с което е отказано спирането на
изпълнително дело №2019863040805.
Жалбоподателят
поддържа, че обжалваният отказ за спиране е незаконосъобразен, тъй като e налице хипотезата на чл. 432, т. 4 ГПК. Сочи, че изпълнителното дело е образувано срещу него от „Б.“ ЕООД по
изпълнителен лист от 07.03.2019 г., по т.д. № 5593/2018
г., на САС, 6-ти състав. Твърди, че решението на САС,
въз основа на което е издаден изпълнителния лист, е обжалвано пред ВКС, като е
поискано спиране на изпълнението на основание чл. 282, ал. 2 ГПК. Предвид
изложеното моли обжалваният отказ на ЧСИ да бъде отменен, както и да бъде
постановено спиране на изпълнителното производство.
Взискателят „Б.“ ЕООД, чрез адв. С. Стоев, е
подал отговор на жалбата, в който изразява становище за нейната
неоснователност. Твърди, че не е налице основание за спиране на принудителното
изпълнение, като сочи, че с определение №281/30.04.2019 г., по т.д. №1014/2019
г., ВКС е оставил без уважение молбата на длъжника „Б.“ ЕАД за спиране на изпълнението.
В представените по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, частният съдебен изпълнител излага
становище, за недопустимост на жалбата, тъй като вземанията по изпълнителното
дело са събрани и преведени на взискателя и за длъжника липсва правен интерес
от обжалване отказа за спиране. При условията на евентуалност намира жалбата за
неоснователна, тъй като не е налице някоя от хипотезите, предвидени в чл. 432 ГПК.
Съдът, след като
обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена
в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена
срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл.
435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Следва да се
отбележи, че въпреки твърденията на съдебния изпълнител, че вземанията по
изпълнителното дело са събрани, липсват доказателства сумата да е преведена на
взискателя, поради което за длъжника съществува правен интерес от депозирането
на настоящата жалба.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Изпълнително дело
№ №2019863040805 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ, е образувано въз
основа на молба от 22.03.2019 г., подадена от „Б.“ ЕООД, за събирането
на парични вземания от „Б.“ ЕАД по изпълнителен лист от 07.03.2019 г., по т.д.
№ 5593/2018 г., на САС, 6-ти състав.
Визираната от
жалбоподателя като основание за спиране на изпълнителното производство норма на
чл. 432, т. 4 ГПК, предвижда спиране в случаите по чл. 282, ал. 2 ГПК, както и
когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд.
Съгласно чл. 282, ал. 2 ГПК жалбоподателят, подал касационна жалба, може да
поиска спиране изпълнението на въззивното решение, в който случай той е длъжен
да представи надлежно обезпечение.
В настоящото
производство не се установява да е постановено спиране на изпълнението от ВКС
или касационната инстанция да е отменила въззивното решение постановено от САС,
по което е допуснато предварително изпълнение. Нещо повече, от извършената
справка в електронната страницата на ВКС се установява, че с определение
№281/30.04.2019 г., по т.д. №1014/2019 г., ВКС е оставил без уважение молбата
на длъжника „Б.“ ЕАД за спиране на изпълнението на въззивно решение № 422/20.02.2019
г., постановено по в. т. д. № 5593/2018 г. по описа на АС - София, ТО, 6
състав. Ето защо настоящият състав на съда, намира, че не са налице
предпоставките за спиране на изпълнителното производство, поради което
обжалваният отказ на ЧСИ следва да бъде потвърден, а частната жалба – оставена
без уважение.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ, обективирано в съобщение изх.
№17788/02.04.2019 г., с което е оставено без уважение искането на длъжника „Б.“
ЕАД за спирането на изпълнително дело №2019863040805.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.