РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

 

                      

                      

                          

           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

                      

        № 997

 

 

 

          гр. Пловдив, 02.07.2021 год.

                 

                      

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

   ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав в закрито съдебно заседание на втори юли през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                                          

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

разгледа докладваното от съдията Мариана Михайлова административно дело  №  505 по описа за 2021 год. на Административен съд – гр.Пловдив и взе предвид следното:        

           Производството е по реда на чл.130 от ГПК, във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 Първоначално производство по делото е образувано по искова молба от П.И.Ш., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. И.,***, с която се иска да се признае за установено, че община Пловдив дължи на П.И.Ш. сумата в размер на 35.90 лева, представляваща обезщетение на основание чл.86 ЗЗД, а именно лихва за забава за периода 12.03.2020г. до 30.09.2020г., върху неоснователно удържана главница от 636.65 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парични задължения по чл.410 от ГПК, по частно гр. дело № 13095/2020г. по описа на ПРС.

С Определение № 225/14.01.2021г. на 9 гр. състав на ПРС по гр. дело № 17412/2020г. производството по така предявената искова молба е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд Пловдив.

С оглед указанията, дадени от Административен съд Пловдив в молба вх.№ 4089/05.03.2021г. ищецът на основание  чл.214, ал.1 от ГПК е заявил, че прави изменение на иска, като изменя същия от установителен по чл.422 от ГПК в осъдителен иск по ЗОДОВ.

СЪДЪТ, с оглед депозираната молба на ищеца на основание  чл. 214, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, е ДОПУСНАЛ изменение на иска като е приел същият за предявен на основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за осъждане на Община Пловдив да заплати сумата в размер на 35.90 лева, представляваща обезщетение в размер на лихва за забава по чл.86 от ЗЗД за периода 12.03.2020г. – 30.09.2020г., върху неоснователно удържана главница от 636.65 лева, като претендираната сума се явява причинена на ищеца имуществена вреда вследствие на извършено незаконосъобразно действие и последвало незаконосъобразно бездействие за възстановяване на сумата в дадения срок за доброволно изпълнение от страна на ответната администрация. 

          Твърденията, на които се основава исковата молба са, че на 28.02.2020 г. служител на Дирекция „МДТ" към Община Пловдив едностранно, без да състави какъвто и да е акт за начисляването и без да изложи мотиви за това, с които ищецът да се запознае, е начислил без основание по партида на П.И.Ш. допълнителен данък сгради и лихви за забава за период от 5 години назад /календарните 2015, 2016, 2017, 2018, 2019 г./, както и за текущата 2020 г., като е приел, че за този период не е могъл да се ползва от данъчното облекчение от 50 на сто, предвидено в чл. 25, ал. 1 ЗМДТ.

             В този случай ответната община е била длъжна служебно да издаде акт за установяване на задължение по реда на чл. 107, ал. 3, изр. 3 и изр. 4 ДОПК и да предостави възможност на данъчно задълженото лице да го обжалва в 14-дневен срок от получаването му съобразно разпоредбата на чл. 107, ал. 4 ДОПК. Акт за установяване на задължение от Община Пловдив, МДТ, не е издаден. Неиздавайки акт за установяване на данъчно задължение, ответникът е лишил ищеца от правото му да обжалва по надлежния ред незаконосъобразното начисляване на сумата.

             Извършеното от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“, незаконосъобразно действие е начисляването на 28.02.2020 г., без законово основание и без издаден акт за установяване на данъчно задължение, по партида на П.И.Ш. допълнителен данък сгради и лихви за забава за период от 5 години назад /календарните 2015, 2016, 2017, 2018, 2019 г./.

             На 04.03.2020 г. ищецът е поканил Община Пловдив да му възстанови незаконосъобразно начисления и заплатен от него данък, като е предоставен едноседмичен срок на ответната община да изпълни задължението си. Община Пловдив е изпаднала в забава за изпълнение на задължението на 12.03.2020 г. - след изтичане на срока за изпълнение, като е върнала получената без основание сума едва на 30.09.2020 г., но без да заплати съответната лихва за просрочие за периода от 12.03.2020 г. до 30.09.2020 г.

             Твърди се, че ответникът по делото незаконосъобразно е бездействал в периода от 12.03.2020 г. до 30.09.2020 г., като не е възстановил своевременно, след изтичане на предоставения срок за доброволно изпълнение, недължимо начислената и платена сума.

            Така ищецът счита, че кумулативното наличие на посочените по-горе незаконосъобразно действие и незаконосъобразно бездействие на МДТ при Община Пловдив е довело като резултат до претърпяване на вреда от ищеца в размер на законната лихва върху сумата от 636,65 лева за периода на забавата, тъй като е бил лишен от възможността да разполага със собствените си средства.

           Ответникът – Община Пловдив, чрез процесуалния си представител застъпва становище за недопустимост на предявения иск,поради наличие на друго образувано дело с идентичен предмет, евентуално за неговата неоснователност. Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

           Участвалия поделото прокурор – Представител на Окръжна прокуратура Пловдив застъпва становище за недопустимост на предявения иск, поради наличие на друго образувано дело с идентичен предмет, евентуално за неговата неоснователност

  Административен съд – гр.Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност намира, че същата, е процесуално НЕДОПУСТИМА,  на основание чл. 130 ГПК във вр. чл. 144 АПК,  като аргументите в подкрепа на този си извод са следните :

 От приложената по делото административна преписка,депозирана към писмения отговор на  Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“ се установява, че в Дирекция „Местни данъци и такси“ е извършена проверка, при която е констатирано,  че П.И.Ш., няма основание да ползва, предвиденото в чл. 25, ал. 1 от ЗМДТ, облекчение за „основно жилище" за имота, находящ се в гр. Пловдив, бул. "Източен" № 43, ет. 2, ап. В, с партида № 8606031941001, тъй като съгласно предоставената информация от отдел ГРАО на район „Централен" - Община Пловдив същият има настоящ адрес ***.

В резултат на извършената проверка и установените факти и обстоятелства, от служителите на дирекция „Местни данъци и такси" при Община Пловдив, в качеството им на органи по приходите, са предприети съответните процесуални действия по реда на чл. 107, ал. 3 и чл. 109 от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс за определяне размера на задълженията за данък върху недвижимите имоти въз основа на подадените от ищеца дакларации, в пълен размер, без предвиденото облекчение за "основно жилище", за периода 2015г. - 2019г.

Тъй като  органът по приходите е установил размера на дължимия данък, въз основа на подадената от задълженото лице декларация, размерът на задължението е съобщен  на задълженото лице на основание чл.107, ал.3 от ДОПК.

Допълнително начислените задълженията за данък върху недвижимите имоти и лихвите за просрочие на тези задължения за периода 2015г. - 2019г. не са оспорени от задълженото лице - П.И.Ш., същият не е поискал издаване на нарочен Акт за установяване на задължение по декларация,в съответствие с възможността предвидена в чл.107, ал.3 изр.2 от ДОПК. Напротив установява се, че допълнително начислените суми са платени с платежен документ № 66090035233 / 29.02.2020г. Такъв акт не е издаден и служебно, по инициатива на органите по приходите в съответствие с възможността, предвидена в чл.107, ал.3 изр. 3 и 4 от ДОПК.

П.И.Ш., чрез адвокат В.В.И. е подал Възражение с вх. № 20П-3086/04.03.2020г., с искане за възстановяване на недължимо платените данък върху недвижимите имоти и лихви за просрочие. По подаденото от задълженото лице възражение е започнала проверка, в хода на която органът по приходите е предприел редица процесуални действия - запитвания до отдел ГРАО, район „Централен" при Община Пловдив, до В и К ЕООД - Пловдив, до "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД - Пловдив за предоставяне на информация, до ТД на НАП - Пловдив, до задълженото лице - П.И.Ш. с искане за представяне на документи и справки, до Величка Илиева Гърдева, в качеството й на домоуправител с искане за представяне на документи, справки и писмени обяснения, с оглед необходимостта от събиране на необходимите данни и доказателства, които да обусловят наличието или липсата на основания за възстановяване на претендираната от задълженото лице сума.

В същото време до 03.04.2020г. - законоустановения срок за издаване на Акт за прихващане или възстановяване, във връзка с подадено от П.И.Ш. Възражение с вх. № 20П - 3086 / 04.03.2020г. не са получени всички отговори на направените запитвания и не са постъпили всички изискани документи, поради което органът по приходите е издал Акт за прихващане или възстановяване № 11890/30.04.2020г., в който изрично е посочил, че след получаване на необходимите отговори и документи от компетентните органи, относно правилното определяне на данък върху недвижимите имоти, ще бъде извършена повторна проверка, относно наличие на надвнесени суми, подлежащи на възстановяване.

П.И.Ш., чрез адвокат В.В.И. е подал Жалба с вх. № 20 НЕТ - 655 / 09.04.2020г. срещу Акт за прихващане или възстановяване № 11890/03.04.2020г. до Кмета на Община Пловдив.

С Решение № 2/08.06.2020г. Кметът на Община Пловдив е отменил  този акт, тъй като е констатирал, че в оспорения Акт за прихващане или възстановяване № 11890/03.04.2020г. няма произнасяне по същество относно направеното от П.И.Ш. искане за възстановяване на недължимо платената сума и е върнал преписката на органа по приходите за издаване на нов Акт за прихващане или възстановяване, за произнасяне по същество на направеното искане, след извършване на анализ на получената по направените запитвания информация и наведените в жалбата на лицето съображения и мотиви за възстановяване на претендираната като недължимо платена сума.

В изпълнение на Решение № 2/08.06.2020г. на Кмета на Община Пловдив, органът по приходите е издал Акт за прихващане или възстановяване № 12387/01.09.2020г., с който е възстановил претендираната от лицето сума за възстановяване в размер на 636,65 лв., представляваща недължимо платен данък върху недвижимите имоти, за недвижим имот находящ се в гр. Пловдив, бул. "Източен" № 43, ет. 2, ап. В, по партида № 8606031941001, за периода 2015г. - 2019г. и следващата му се лихва.

Акт за прихващане или възстановяване № 12387/01.09.2020г. е получен на 09.09.2020г. от В.В.И. - пълномощник на жалбоподателя, същият не е обжалван от задълженото лице, в предвидения 14 - дневен срок, и е влязъл в законна сила на 24.09.2020г., поради което установената за възстановяване сума в размер на 636,65 лв., представляваща недължимо платена сума за данък върху недвижимите имоти за периода 2015г. - 2019г. и следващата му  се лихва, е наредена по сметката на П.И.Ш. на 30.09.2020г.

          Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1 от ДОПК когато органът по приходите установява размера на дължимия данък, респективно на такса за битови отпадъци въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон  Размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. (чл. 107, ал. 3 от ДОПК).

В алинея 3 на чл. 107 от ДОПК е предвидено също, че акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия.

По делото не съществува спор, че допълнително начислените задължения за данък върху недвижимите имоти за периода 2015г. - 2019г. и и следващите  се лихви за тези задължения, в размер на 636,65 лв. не са оспорени от задълженото лице - П.И.Ш., същият не е поискал издаване на нарочен Акт за установяване на задължение по декларация, Напротив допълнително начислените суми са платени с платежен документ № 66090035233 / 29.02.2020г., което е изключило възможността за издаване на акт за установяване на задължение по декларация по инициатива на лицето, съгласно възможността по чл.107, ал.3 изр.2 от ДОПК. Такъв акт обаче, не е издаден и служебно, по инициатива на органите по приходите, в съответствие с възможността, предвидена също в разпоредбата на в чл.107, ал.3 изр.3  и изр.4от ДОПК.

В този смисъл процесната сума в размер на 636,65 лв., действително е внесена и събрана, без да е налице акт на органите по приходите за установяване на задължението.

 По делото не е спорно, и това се установява от приложения Акт за прихващане и възстановяване № 12387/01.09.20202г. на органи по местни приходи в Дирекция „Местни данъци и такси“, че сумата е и недължимо платена, понеже е установено, че П.И.Ш. има право да ползва облекченията по чл.25, ал.1 от ЗМДТ за периода 2015-2019г., за който е начислен данък върху недвижимите имоти.

Както вече бе казано, П.И.Ш., чрез адвокат В.В.И. е подал Възражение с вх. № 20П-3086/04.03.2020г., с искане за възстановяване на недължимо платените данък върху недвижимите имоти и следващата му се лихва. По така подаденото искане, представляващо по същността си искане за прихващане или възстановяване по смисъла на чл.129, ал.1 от ДОПК органът по приходите е следвало да издаде акт за прихващане и възстановяване в 30 – дневен срок от подаване на искането. Основание за това дава разпоредбата на чл.129, ал.3 от ДОПК, съгласно която актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. Установява се от доказателствата по приложената административна преписка, че в случая такъв акт за прихващане или възстановяване не е издаден в  законоустановения срок. В този смисъл моментът, от който сумата е следвало да бъде възстановена и ответникът е изпаднал в забава,  е  денят след изтичане на 30 - дневния срок за издаване на АПВ, тоест от 04.04.2020г. В този смисъл неоснователно е твърдението на ищеца, че сумата е следвало да бъде възстановена на 12.03.2020г., когато е изтекъл предвидения 7-дневен срок за доброволно изпълнение,от когато ответникът е изпаднал в забава,  понеже специалния закон – ДОПК, в случая предвижда друга възможност.

В случая Акт за прихващане или възстановяване № 12387/01.09.2020г., с който е възстановена  претендираната от лицето сума в размер на 636,65 лв., представляваща недължимо платен данък върху недвижимите имоти за периода 2019г. 2020г. и следващите му се лихви, е издаден едва на 01.09.2020г. В така издадения акт за прихващане или възстановяване обаче, действително не е начислена лихва от деня, в който сумата е следвало да бъде възстановена, т.е от 04.04.2020г.

Съгласно чл.129, ал.6 от ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи/когато внасянето е станало без акт на органите по приходите, както е в настоящия случай/ сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4.

 С оглед цитираната законова разпоредба, в  случая претендираната от ищеца законна лихва по чл.86 от ЗЗД, представлява законна лихва по смисъла на чл.129, ал.6, изр.2 от ДОПК, която обаче не следва да бъде търсена по избрания от ищеца исков ред на ЗОДОВ, а по специалния ред предвиден в ДОПК. Тоест в случай, че същият е счел, че органът по приходите е следвало да му възстанови законна лихва по чл. 126, ал. 6 изр.2 от ДОПК,от деня, в който сумата е следвало да бъде възстановена,  същият е следвало да обжалва в предвидения 14 - дневен срок издаденият Акт за прихващане или възстановяване № 12387/01.09.2020г., с който на П.И.Ш., ЕГН - ********** е установената за възстановяване сума в размер на 636,65 лв., представляваща данък върху недвижимите имоти и следващите му се лихви, но не е установена законна лихва по чл. 129, ал. 6 изр.2 от ДОПК.

Както вече бе казано обаче, Акт за прихващане или възстановяване № 12387/01.09.2020г., е получен на 09.09.2020г., не е бил обжалван в законоустановения 14 - дневен срок и е влязъл в законна сила на 24.09.20201., с оглед на което сумата в размер на 636,65 лв., представляваща недължимо платен данък върху недвижимите имоти за периода 20015-2020г и  и следващите му се лихви, е наредена по сметката на П.И.Ш. на 30.09.20201.  

Следователно в случая твърдяната от ищеца неблагоприятна промяна в имущественото му състояние представлява неначислена законна лихва по чл.129, ал.6, изр.2 от ДОПК, като е налице процесуална възможност за нейното своевременно присъждане – чл.129, ал.6, изр.2 от ДОПК.

Налице е ефективно правно средство за защита и процесуален ред, по който претендираната имуществена вреда, представляваща неначислена законна лихва по чл.129, ал.6, изр.2 от ДОПК,следва да се реализира, и което средство не е реализирано от ищеца, което от своя страна, изключва исковия ред за защита по специалния закон – ЗОДОВ,  на основание чл.8, ал.3 от ЗОДОВ(съгласно който, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага).

Изложеното по-горе обосновава извод за недопустимост на исковата молба, с която е сезиран съда.

По отношение на претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да се посочи, че специалните норми на чл.10, ал.2 и 4 от ЗОДОВ не предвиждат присъждане на разноски на ответника в хипотеза като процесната.

 Горното е основание за отмяна на определението, с което е даден ход на делото за разрешаването му по същество.

 

 

  Мотивиран от изложеното и на основание чл.130 от ГПК, във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс, Административен съд Пловдив, ІІ отделение, ХІІ състав

 

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ определението от 15.06.2021г., с което е даден ход на делото за разрешаване по същество.

ВРЪЩА искова молба предявена от П.И.Ш., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. И.  с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за осъждане на Община Пловдив да заплати сумата в размер на 35.90 лева, представляваща обезщетение в размер на лихва за забава по чл.86 от ЗЗД за периода 12.03.2020г. – 30.09.2020г., върху неоснователно удържана главница от 636.65 лева, като претендираната сума се явява причинена на ищеца вреда вследствие на извършено незаконосъобразно действие и последвало незеконосъобразно бездействие за възстановяване на сумата в дадения срок за доброволно изпълнение от страна на ответната администрация. 

          ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №  505 по описа за 2021г. на Административен съд – град Пловдив.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Община Пловдив за присъждане на разноски по делото.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в  едноседмичен срок от съобщаването  му.

                    

 

 

 

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :