№ 61
гр. Плевен, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Търговско дело №
20214400900010 по описа за 2021 година
ИСК с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД всеки с цена
в размер на 200 000 лв.
ИСК с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД всеки с цена
в размер на 200 000 лв.
ИСК с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД всеки с цена
в размер на 200 000 лв.
ИСК с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД с цена в
размер на 540 лв.
Ищците К. СТ. СТ. с ЕГН**********, С. АЛ. СТ. с ЕГН********** и
З. АЛ. СТ. с ЕГН********** твърдят, че на 16. 09 2020 г. около 08, 00 ч. в гр.
Плевен, по ул. ***“ се е движел лек автомобил марка „***“ с рег. № ****,
управляван от Г. СТ. Й. и в участъка пред бл. 72 поради движение с
несъобразена скорост е блъснал пресичащия на пешеходната пътека А. С. С.,
който е съпруг на първата ищца и баща на втората и третата ищца. Твърди се,
че пострадалият е изпаднал в кома, а по- късно същият ден е починал
вследствие тежките несъвместими с живота травми. В исковата молба е
1
посочено, че вина за настъпилото ПТП има водачът на автомобила Г.Й. и
същият притежава застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответното дружество. Ищците твърдят, че са изпълнили изискванията на чл.
380 КЗ, като са уведомили ответника за настъпилото ПТП и са предявили
претенциите си за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди, като до подаване на исковата молба ответникът не е изплатил
претендираните обезщетения за всяка една от ищците. Посочено е, че в
резултат на загубата на А. С. ищците са изпитали неописуема мъка, душевни
болки и страдания, които продължават и понастоящем. Твърди се в исковата
молба, че загубата се е отразила крайно негативно върху психическото и
здравословното състояние на ищците и тази загуба завинаги е променила
техния живот. Освен за неимуществени вреди ищците са предявили
претенции и за имуществени вреди – разходи за погребението на А. С., които
са заплатени от С.С..
Ищците са отправили искане съдът да постанови решение, с което
ответникът ЗК „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК*** да бъде осъден на основание чл.
432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД да заплати на всяка една от ищците по 200 000
лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от загубата на А. С. и на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД ответникът да заплати на ищцата С.С. имуществени вреди в размер на
540 лв., представляващи заплатени разходи за погребението на А. С..
Отправено е искане за присъждане на законна лихва върху всяка една от
главниците на обезщетенията за неимуществени вреди , считано от 23. 09.
2020 г. до окончателното изплащане на сумите съгласно разпоредбите на чл.
429, ал.3 вр. чл. 430, ал.1 КЗ, алтернативно от 06. 10. 2020 г. (датата на
получаване претенцията от застрахователя) до окончателното изплащане на
сумите за обезщетение. По отношение лихвата за имуществени вреди
претенцията е считано от 24. 09. 2020 г. до окончателното изплащане.
Направено е искане за присъждане на деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА с ДДС, тъй като адвокатът
на ищците е регистриран по ДДС.
Ответникът ЗК „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК*** е изразил становище, че
оспорва механизма на ПТП, оспорва исковете на всички ищци по основание и
размер, направил е евентуално възражение за съпричиняване от пострадалия
2
при настъпилото ПТП по реда на чл. 51, ал.2 ЗЗД.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
От представения по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №316000 – 353/ 4, екз. № 4/ 18. 09. 2020 г. на ОД на МВР
става ясно, че на 16. 09. 2020 г. около 08, 00 часа в гр.Плевен, ул.“***“ до бл.
*** в ж. к. „***“ при управление на лек автомобил марка „***“, модел *** с
рег. № **** от СТ. ИВ. Й. не е съобразил скоростта на движение, като е
ударил пресичащия пешеходец А. С. С. с ЕГН********** пресичащ отдясно
на ляво спрямо посоката на движение на пешеходна пътека обозначена с
маркировка М 8:1 и пътен знак Д17, при което е настъпило ПТП с пострадал
и материални щети. Посочено, е че пострадалият първоначално е изпаднал в
кома, а впоследствие е починал в 12, 30 ч. по информация от ОДЧ.Посочено
е, че е образувано досъдебно производство № ЗМ – 213/ 16. 09. 2020 г.
По делото е представена справка от Гаранционен фонд изх. № 24- 01-
159/ 09. 10. 2020 г., от която е видно, че процесният лек автомобил марка
„***“ с рег. № ***** има сключена застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника въз основа на полиза BG/02/120000085490 с начало 01. 01.
2020 г. в 00: 00 часа и край 31. 12. 2020 г. в 23: 59 ч.
По делото е представено удостоверение за наследници изх. № 13 – 3401/
17. 09. 2020 г. на Община- гр.Плевен, от което е видно, че А. С. С. е починал
на 16. 09. 2020 г. и е оставил свои законни наследници: съпруга- К. СТ. СТ. ;
дъщери- С. АЛ. СТ. и З. АЛ. СТ..
По делото е представено искане на ищците по реда на чл. 380 КЗ до
ответника вх. № ОК- 606588/ 06. 10. 2020 г. с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
смъртта на А. С., като молбата е придружена с доказателства.Уведомлението
по чл. 380 КЗ е из пратено с обратна разписка по пощата, за което е
представено по делото известие за доставяне, от което е видно, че
3
уведомлението е получено от ответника на 06. 10. 2020 г.
В отговор на направеното искане с три отделни писма до ищците с дата
15. 10.2020 г. на изходящия номер ответникът е отказал да изплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди , тъй като не са
представени необходимите според ответника доказателства: влязъл в сила
законен акт по наказателното производство; заключение на авто- техническа
експертиза; заключение на съдебно – медицинска експертиза; протокол за
оглед на ПТП, фотоалбум и скица към него.
По делото е представена фактура №**********/ 24. 09. 2020 г. издадена
от „РЛ Д.“ ЕООД за заплащане от С.С. на сумата от 540 лв. траурни стоки за
погребението на А. С. С.. Към фактурата е приложен и касов бон, от който е
видно, че сумата от 540 лв. е заплатена на същата дата.
По делото е допусната САТЕ от заключението на която се установява,
че произшествието се състои в удар между челната част на процесния
автомобил и страничната лява част от тялото на пешеходеца А. С. С..
Посочено е, че на 16. 09. 2020 г. в гр.Плевен, на ул.“***“ водача на
автомобила С.Й. Й. се е движил в посока на бензиностанция ОМВ към ЛВТ
със скорост 45, 7 км/ч. Към момента, в който челната част на автомобила се е
намирала на разстояние 44, 5 м от мястото на удара, пешеходецът А. С. е
реализирал движение от тротоара към пешеходната пътека на ул.“***“ и така
движейки се един към друг се е стигнало до удара между автомобила и
пешеходеца. Настъпил е първоначален контакт между страничната лява част
на тялото на пешеходеца в областта на долните крайници в облицовка и
престилка предна броня на МПС, което от техническа гледна точка
представлява началото на удара.С продължаващо движение на автомобила , г
орната част от т ялото на пешеходеца е пропаднала над предния капак и се е
получил удар в предното обзорно стъкло. При удара на тялото в обзорното
стъкло, направлението на ударния импулс преминава в близост до масовия
център на пострадалия и вследствие на действието на съпротивителните сили,
тялото е отхвърлено напред спрямо посоката на движение на МПС.
Вследствие на действия от страна на водача на МПС чрез натиск на
спирачния педал е последвало закъснително движение (без отлагане на следи
върху настилката). След отхвърляне на тялото на пострадалия от предното
обзорно стъкло, то е паднало върху настилката и с последващо преобръщане
4
и триене се е установило в покой на мястото, на което е било намерено.
Автомобилът след удара и действието на водача на МПС върху спирачния
педал закъснително се е установил в близост до тялото на пострадалия, с
което ПТП е приключило. Вещото лице е посочило, че мястото на удара,
отразено като вертикална проекция на контактното петно между пешеходеца
и челната част на лекия автомобил е в северна пътна лента на ,л.“***“ по
посока на огледа след пешеходната пътека. В заключението е отразено, че
мястото на първоначален контакт при удара е върху пешеходната пътека на
ул.“***“ в гр.Плевен. Посочено е, че на 50, 0 м източно от ориентирната
линия, на северния тротоар, на метален стълб са намерени два броя пътни
знаци – „Внимание деца“ и „Място за пресичане на пешеходци“. На
ориентирната линия върху северния тротоар е намерена табела „Пешеходна
пътека“. Вещото лице е установило, че когато пешеходецът А. С. стъпва на
пешеходната пътека, челната част на процесния автомобил се е намирала на
разстояние 44, 5 м от мястото на удара. Вещото лице не е установило данни за
наличие на паркирани МПС на пътното платно, които да са ограничавали
видимостта за водача на автомобила към пострадалия. Въз основа на
установеното разстояние от 44, 5 м между автомобила и пешеходеца в
момента, в който последният е стъпил на пешеходната пътека, вещото лице е
направило извода, че водачът на МПС е имал техническа възможност
своевременно да възприеме пешеходеца върху пешеходната пътека, да
предприеме действия на спиране чрез спирачния педал с максимална
ефективност, да реализира закъснително движение преди мястото на удара и
установи МПС преди контакта с пешеходеца, с което да предотврати ПТП.
По делото е допусната и съдебно – медицинска експертиза, от
заключението на която се установява, че въз основа на настъпилото ПТП на
16. 09. 2020 г. на А. С. С. е причинена съчетана механична травма,
включваща:
Генерализирана контузия на тялото с охлузвания, кръвонасядания,
хематом (колекция на кръв в меките тъкани) и деколман)отслояване на
кожата от подлежащите меки тъкани) на лявото бедро;
Глава – охлузвания, две разкъсно- контузни рани, счупване на черепния
покрив, излив на кръв между меките мозъчни обвивки (масивна
субарахноидална хеморагия), контузия на големия мозък (челните,
5
слепоочните и тилните дялове), мозъчен оток;
Гръден кош – охлузвания, кръвонасядане, счупване на пет десни ребра (
от 4-то до 8- мо вкл.);
Таз – счупване на лявата лонна кост ( в областта на горното и долното
рамо).
Експертът е посочил, че смъртта на А. С. е пряка последица на
получената п ри ПТП черепно- мозъчна травма.
В заключението е отразено, че уврежданията са резултат на тъпа
травма, вида и локализацията и морфологичните им особености съответства
на данните в материалите по делото за механизма на ПТП- блъскане на С.
като пешеходец от лек автомобил, като ударът е дошъл отляво за пострадалия
с падане върху предницата на автомобила и последващо отхвърляне върху
пътното платно.
В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел водачът на
процесното МПС С.Й., който твърди, че познава мястото, където е бил удара,
знае за пешеходната пътека, но в деня на ПТП от намиращата се в
непосредствена близост автомивка е бил спрял автомобил, по- голямата част
от който се е намирала върху пътното платно и това е разсеяло водача, който
е заобиколил спрелия автомобил непосредствено преди удара. Свидетелят
твърди, че не е видял пешеходеца А. С., чул е удар и е видял встрани от
автомобила количка и тогава е разбрал, че е блъснал човек. Свидетелят е
посочил, че А. С. след удара е бил малко след средата на пешеходната пътека
в насрещното платно за движение и се е намирал от лявата страна на
автомобила, почти до предната му част.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Правното основание на иска е чл. 432, ал.1 КЗ, съгласно който
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. Разпоредбата на чл.
380 КЗ регламентира реда и начина на получаване от застрахователя спрямо
увреденото лице на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди и
6
само при отказ (пълен или частичен) или при недостатъчно по размер
обезщетение би могъл увреденият да предяви иска си по чл. 432,2 ал.1 КЗ.
Отговорността на водача на МПС се определя от нормите на непозволеното
увреждане в чл. 45 и сл. от ЗЗД, като се изисква да е налице установено
противоправно действие или бездействие, същото да е по вина на водача на
МПС и съответно да е налице причинно – следствена връзка между деянието
и настъпилите увреждащи за пострадалото лице последици.
В конкретния случай от доказателствата по делото става ясно, че
водачът на МПС е блъснал пешеходеца във време, когато е било светло,
времето е било ясно, водачът е познавал пътя и е знаел, че на това място има
пешеходна пътека. Водачът твърди, че е трябвало да заобиколи изнесъл се на
пътното платно автомобил, спрял пред автомивка непосредствено до
пешеходната пътека, но от заключението на вещото лице от САТЕ не се
установява наличието на такъв автомобил. Вещото лице е изчислило, че
разстоянието между пешеходеца, когато е стъпил на пешеходната пътека, и
автомобила, който се е движел със скорост от 45, 7 км/ч, е било 44, 5 м и
водачът на МПС е имал техническата възможност своевременно да възприеме
пешеходеца върху пешеходната пътека, да предприеме действия чрез спиране
на МПС, да реализира закъснително движение преди мястото на удара и
установи МПС преди контакта с пешеходеца, с което да предотврати ПТП.
Въз основа изложеното съдът приема за установено, че вина за
настъпилото ПТП има водачът на МПС, който е нарушил разпоредбата на чл.
116 и чл. 119, ал.1 ЗДП, съгласно които водачът на МПС следва да бъде
внимателен и предпазлив с пешеходците и следва при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре.
Съдът не възприема показанията на свидетеля Й. като водач на
процесното МПС, който твърди, че е следвало да заобиколи спрял до
пешеходната пътека мек автомобил, което го е разсеяло, тъй като това не се
установява от заключението на САТЕ и не кореспондира с останалите
доказателства по делото. Независимо от това, ако се приеме, че е имало такъв
автомобил, то водачът на процесното МПС е следвало да спази нормата на чл.
119, ал.2 ЗДП, съгласно която при заобикаляне на спряло пред пешеходна
7
пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно
средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре,
за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци. В случая е
установено, че водачът на процесния автомобил не е видял движещия се по
пешеходната пътека пешеходец (но е могъл да го види и да предотврати
ПТП), вследствие на което е настъпил удара на пешеходеца.
От заключението на САТЕ и заключението на СМЕ се установява, че
установените увреждания на А. С. отговарят на механизма на причиняването
им при настъпилото ПТП, поради което съдът приема, че е налице причинно-
следствена връзка между извършеното деяние и последиците от него.
С оглед обсъдените по делото доказателства съдът приема, че
виновен за настъпилото ПТП е водачът на процесното МПС нарушил
разпоредбите на чл. 116 и чл. 119, ал.1 ЗДП и по този начин причинил
смъртта на пешеходеца А. С. С..
С отговора на исковата молба ответникът е изразил становище за
съпричиняване от страна на А. С. С., като е посочено, че същият е нарушил
разпоредбите на чл. 113, ал.1, т.1 и 2 и чл.114 ЗДП, които изискват от
пешеходците при пресичане на платното за движение пешеходците да
преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди
да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се
пътни превозни средства и да не удължават ненужно пътя и времето за
пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение.
Разпоредбата на чл. 114 ЗДП въвежда императивни забрани за пешеходците
да навлизат внезапно на платното за движение; да пресичат платното за
движение при ограничена видимост; да извършват търговия и услуги на
платното за движение.
Съдът счита, че доводите на ответника за съпричиняване са
неоснователни, тъй като от доказателствата по делото не се установява
намалена видимост, удължаване на времето на пресичане от пострадалия или
спиране на пешеходната пътека от страна на А. С., още по- малко същият да е
навлязъл внезапно на платното за движение. Вещото лице от САТЕ точно и
ясно е посочил, че при стъпването си на пешеходната пътека А. С. е бил на
разстояние от процесния автомобил от 44, 5 м и водачът на автомобила е
разполагал с техническа възможност да възприеме пешеходеца и да
8
предприеме адекватни действия, за да избегне удара, съответно ПТП.
Независимо от изложеното, дори и да се приеме което и да е от твърдяните
от ответника нарушения на ЗДП от А. С. (които не се установяват в
настоящото производство), то следва да се съобрази разпоредбата на чл. 119,
ал. 5 ЗДП, съгласно която при пътнотранспортно произшествие с пешеходец
на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е
превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго
правило от Закона за движението по пътищата, имащо отношение към
произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на
съответното произшествие. Следователно изразените доводи на ответника за
съпричиняване при настъпване на ПТП от А. С. С. са неоснователни и не
следва при определяне на дължимото от ответника обезщетение да се прилага
разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД за редукция на размера на обезщетение с
оглед съпричиняване от пострадалото лице.
По претенцията на ищците за присъждане на обезщетение по реда на
чл. 52 ЗЗД за претърпени неимуществени вреди съдът съобразява
Постановление № 4 от 25.V.1961 г., Пленум на ВС т. 2, което определя кръга
на лицата, които имат право на неимуществени вреди,че той се определя от
съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите,
възходящите и съпруга. В случая ищците попадат в този кръг на най-
близките роднини на А. С. като преживяла съпруга и низходящи, поради
което са активно легитимирани да предявят настоящите искове.
По отношение на критериите за определяне на неимуществените вреди
следва да бъде съобразено Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на
ВС, т. ІІ, съгласно което размерът на обезщетенията за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица
други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
9
присъди за неимуществени вреди.
В хода на съдебното дирене като свидетели са разпитани К. Ф. КР. и Н.
Ф. Н., които са внуци на ищцата К.С., деца на ищцата С.С. и племенници на
ищата З.С.. Тези свидетели са живели дълго време в дома на А. С.,
отглеждани са от него и подробно познават живота на неговото семейство. От
показанията на свидетелите става ясно, че трите ищци и А. С. са живели до
неговата смърт в един дом, едно домакинство и като едно общо семейство и
са се разбирали. В този дом са отгледани и свидетелите, които са деца на С.С.
след развода й с бащата на свидетелите. Същите посочват, че К.С. много
тежко понася и понастоящем загубата на съпруга си, трудно заспива, не може
да контактува нормално с близките си, след смъртта на съпруга й са се
задълбочили нейни хронични заболявания, често е започнала да поддържа
високо кръвно налягане, ежедневно се разстройва, плаче и не може да въз
приеме загубата на съпруга си. Свидетелите посочват, че А. С. е бил в добро
здравословно състояние, бил е опора на всички в семейството си и е оказвал
морална подкрепа на близките си във всички случаи, подпомагал е финансово
семейството си.
По отношение на двете дъщери свидетелите посочват, че след смъртта на
А. С. при тях също са се задълбочили някои от заболяванията им, С.С. е
отключила диабет и е започнала да поддържа високо кръвно налягане. При
ищцата З.С. свидетелите твърдят, че загубата се е отразила на нервната й
система, също поддържа високо кръвно налягане, като е установено от
лекарите, че причината е психосоматична. За З.С. свидетелите посочват, че
същата не е имала отделно семейство, винаги е живяла в дома на родителите
си и загубата се е отразила много сериозно.
Въз основа на събраните и обсъдени по делото доказателства съдът
приема, че трите ищци след загубата на А. С. са претърпели неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, чрез влошаване на здравословното
им състояние, психични страдания вследствие на загубата на А. С., като това
състояние продължава за период повече от година и не отшумява и при трите
ищци. С оглед цитираната по- горе съдебна практика относно критерия за
определяне на размера на неимуществените вреди съдът счита, че при
спазване на принципа за „справедливост“ следва на ищцата К.С. да бъде
определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., а за
10
двете ищци и дъщери на А. С. следва да се определи обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. за всяка една поотделно предвид
близостта и степента, при която се е отразила загубата на А. С.. Следва за
разликата до 200 000 лв. и за трите ищци исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Съдът счита, че претенцията за имуществени вреди на ищцата С.С. за
основателна и доказана. По делото е представена фактура на стойност 540 лв.
за закупуване на траурни стоки за погребението на А. С., като е приложен и
касов бон за заплащане на тази сума от задълженото по фактурата лице С.С..
Съдът счита, че предявеният иск за имуществени вреди е изцяло основателен
и доказан и следва да бъде уважен в претендираната сума.
Определените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди
следва да бъдат заплатени от ответника, тъй като същият има сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил,
която е действала към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Освен това в процедурата по чл. 380 КЗ на ищците е отказано заплащане на
застрахователно обезщетение от ответника на посочени от него причини,
което им дава процесуалната възможност за предявяване на исковете по чл.
432, ал.1 КЗ.
По въпроса за началния момент на присъждане на лихва върху
определените главници по застрахователните обезщетения за неимуществени
и имуществени вреди съдът счита, че това е 15. 10 2020 г. когато ответникът е
отговорил на ищците, като е отказал обезщетение поради изискване на
допълнителни доказателства. Съдът приема, че този срок е в хипотезата на чл.
497, ал.1, т.2 вр. чл. 496 и чл.106, ал.3 КЗ когато застрахователят е отказал
обезщетение поради непредставяне от увредените лица на исканите от него
доказателства. Тази начална дата следва да се приложи както за
обезщетенията за неимуществени вреди, така и за обезщетението за
имуществени вреди, тъй като разпоредбата на чл. 497 КЗ се отнася и за двата
вида обезщетение.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 вр. чл.38, ал.1, т.2
ЗА следва ответникът да заплати на адв. П. К. като процесуален представител
на ищците адвокатско възнаграждение съобразно уважената част с
начислено ДДС в размер на 9288, 96 лв. ( 7740, 80 лв. адв. Възнаграждение +
11
ДДС 1548, 96 лв.) на основание чл. 7, ал.2, т. 5 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът следва на основание чл. 78, ал.6 ГПК следва да заплати в
полза на Плевенския окръжен съд сумата от 570 лв. заплатени
възнаграждения за вещи лица съобразно отхвърлената част от иска от
бюджета на съда и държавна такса в размер на 12 421 , 60 лв. за уважената
част от предявените искове.
Ответникът е представил списък по чл. 80 ГПК, като е отразил
адвокатско възнаграждение в размер на 16 320 лв. с ДДС и 30 лв. платен
депозит за свидетел. Ищците са направили възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответника с молба, приложена на лист 82 от
делото.Съдът, като направи изчисления за адвокатското възнаграждение на
ответника по реда на чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, установи, че размерът
на адвокатското възнаграж-дение е 13530 лв., ДДС в размер на 2706 лв. ,
общо в размер на 16 236 лв. Ответникът е уговорил възнаграждение в размер
на 16 320 лв. с ДДС, което е незначително повече от минималния размер,
който е 16 236 лв., поради което съдът счита, че не е налице прекомерност на
уговореното адвокатско възнаграждение при ответника. С оглед разпоредбата
на чл. 78, ал.3 ГПК ищците следва да заплатят солидарно на ответника
направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска в
размер на 7848 лв.( отхвърлена част 290 000 лв./ 600540 лв. предявени искове
х 16350 лв. разноски).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД ЗК „БУЛ
ИНС“ АД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление и СЪДЕБЕН
АДРЕС гр. София, 1407, **********, представлявано от С.К.П. и К. Д. К.
чрез пълномощника адв. М. И. Г. от САК да заплати на К. СТ. СТ. с
ЕГН********** с адрес гр. Плевен, ж. к. ***, ****** сумата от 150 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от настъпило ПТП на 16. 09. 2020 г. в гр. Плевен,
при което е причинено смъртта на нейния съпруг А. С. С., б. ж. на гр.
12
Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 15. 10.
2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
200 000 лв. и за лихвите за периода от 23. 09. 2020 г. и от 06. 10. 2020 г. до
15. 10. 2020 г. ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД ЗК „БУЛ
ИНС“ АД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление и СЪДЕБЕН
АДРЕС гр. София, 1407, **********, представлявано от С.К.П. и К. Д. К.
чрез пълномощника адв. М. И. Г. от САК да заплати на С. АЛ. СТ. с
ЕГН********** с адрес гр. Плевен, ж. к. ***, ****** сумата от 80 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от настъпило ПТП на 16. 09. 2020 г. в гр. Плевен,
при което е причинено смъртта на нейния баща А. С. С., б. ж. на гр.
Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 15. 10.
2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 200
000 лв. и за лихвите за периода от 23. 09. 2020 г. и от 06. 10. 2020 г. до 15.
10. 2020 г. ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД ЗК „БУЛ
ИНС“ АД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление и СЪДЕБЕН
АДРЕС гр. София, 1407, **********, представлявано от С.К.П. и К. Д. К.
чрез пълномощника адв. М. И. Г. от САК да заплати на З. АЛ. СТ. с
ЕГН********** с адрес гр. Плевен, ж. к. ***, ****** сумата от 80 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от настъпило ПТП на 16. 09. 2020 г. в гр. Плевен,
при което е причинено смъртта на нейния баща А. С. С., б. ж. на гр.
Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 15. 10.
2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 200
000 лв. и за лихвите за периода от 23. 09. 2020 г. и от 06. 10. 2020 г. до 15.
10. 2020 г. ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД ЗК „БУЛ
13
ИНС“ АД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление и СЪДЕБЕН
АДРЕС гр. София, 1407, **********, представлявано от С.К.П. и К. Д. К.
чрез пълномощника адв М. И. Г. от САК да заплати на С. АЛ. СТ. с
ЕГН********** с адрес гр. Плевен, ж. к. ***, ****** сумата от 540 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди от настъпило ПТП на 16. 09. 2020 г. в гр. Плевен, при
което е причинено смъртта на нейния баща А. С. С., б. ж. на гр. Плевен и
въз основа на фактура №**********/ 24. 09. 2020 г. издадена от „РЛ Д.“
ЕООД и касов бон за заплащане от С.С. на сумата от 540 лв. траурни
стоки за погребението на А. С. С., ведно със законната лихва върху тази
сума считано от 15. 10. 2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
като за лихвите за периода от 23. 09. 2020 г. и от 06. 10. 2020 г. до 15. 10.
2020 г. ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗК „БУЛ ИНС“ АД с
ЕИК*** да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд сумата от 570
лв. заплатени възнаграждения за вещи лица съобразно отхвърлената
част от иска от бюджета на съда и държавна такса в размер на 12 421 , 60
лв. за уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА и чл.
7, ал.2, т.5 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ЗК „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК*** да заплати
на адвокат П. К. като процесуален представител на ищците К. СТ. СТ., С.
АЛ. СТ. С. и З. АЛ. СТ. адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от предявените искове в размер на 9288, 96 лв. ( 7740, 80
лв. адв. Възнаграждение + ДДС 1548, 96 лв.) с ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК К. СТ. СТ. с
ЕГН**********, С. АЛ. СТ. с ЕГН********** и З. АЛ. СТ. с
ЕГН********** да за платят солидарно на ЗК „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК***
направените деловодни разноски съобразно отхвърлената част от
исковете в размер на 7848 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред ВТАС.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
14
15