№ 383
гр. Стара Загора, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело
№ 20225501000446 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на П. АД против
решение № 339/12.07.2022г., постановено по гр.д. № 1841/2021г. по описа на
Районен съд – гр.Казанлък, с което е признато за установено, че П. А. В., ЕГН
********** с адрес: *** не дължи на „П.“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ***, сумите: 10 418.37 лв. /десет хиляди четиристотин
и осемнадесет лева 0.37 лв./, представляваща ½ /една втора/ ид.част от общо
претендираната сума от 20 835,75 лв. /двадесет хиляди осемстотин тридесет и
пет лева 0.75 лв./, посочена в получена от ищцата на 15.09.2020г. покана с
изх. № 237- 84/09.09.2020 г., изпратена от ответника до ищеца, чрез ЧСИ ***,
с рег. № *** на КЧСИ и са присъдени разноските по делото.
Във въззивната жалба въззивника излага съображения за недопустимост
и неправилност на постановеното решение. Посочена е съдебна практика.
Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания.
Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с
което да се отхвърли иска като недопустим. В условията на евентуалност, ако
съдът счете, че иска е допустим, моли да го остави без уважение.
Претендират се разноските пред двете инстанции. Няма направени
доказателствени искания.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемата,
с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се
1
отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Към отговора са приложени доказателства,
които са приети в първоинстанционното производство. Няма направени нови
доказателствени искания. Претендират се разноските по делото.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства,
УСТАНОВИ:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 вр. с чл.439 от ГПК.
Безспорно е, че на 12.08.2010 г. между Д.О.Т., с ЕГН ********** и
ответника бил сключен Договор № 006LD-R-001330/12.08.2010 г. за банков
кредит, по силата на който на кредитополучателя била предоставена сума в
размер на 10000 лв., по разплащателна сметка с IBAN: ******* за
образование, срокът за усвояване на кредита е до 30.08.2010 г., а крайният
срок за погасяване на кредита е 27.07.2020 г. В раздел IV на договора е
отразено, че за обезпечаване вземанията на банката по предоставения кредит
е прието поръчителство от П. А. А., с ЕГН **********, притежаващ/а л.к. №
*********, издадена на 29.01.2002 г. от МВР Пловдив, съгласно договор за
поръчителство. Видно е от приложения Договор за поръчителство от
12.08.2010 г., че кредита е бил обезпечен с поръчителство от страна на П. А.
А., с ЕГН **********. Съгласно раздел II, т. 2 - поръчителят отговаря
солидарно с кредитополучателя за всички последици от неизпълнението на
главното задължение, включващо лихвите и разноските.
Покана с изх. № 237-84/09.09.2020 г. е изпратена от ответника до
ищеца, чрез ЧСИ ***, с рег. №*** на КЧСИ и е получена от ищеца на
15.09.2020 г. От същата се установява, че последният бил поканен да погаси в
7-дневен срок просрочените задължения в общ размер на 20 835.75 (Двадесет
хиляди осемстотин тридесет и пет и .75) лева, от които просрочени
задължения 20 835.75 (Двадесет хиляди осемстотин тридесет и пет и .75)
лева, както следва: 9 564.84 (Девет хиляди петстотин шестдесет и четири и
.84) лева - просрочена главница; 11270.91 (Единадесет хиляди двеста и
седемдесет и .91) лева - просрочени лихви. В поканата се уточнява, че следва
да се счита за писмено уведомление по смисъла на Раздел X „Предсрочна
изискуемост“, т, 10,1.2., б. „а” от Общите условия по Договор № 006LD-R-
001330/12.08.2010 г. за банков кредит.
От приетото по делото заверено копие на заповед за изпълнение №
260241/05.11.2020 г. на парично задължение по чл. 417, ГПК, се установява,
че по подадено от „П.“ АД. ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявана от Н.Х.Б. - Изпълнителен директор и С.А.П.
- Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт М.М. заявление е издадена
заповед № 260214 от 05.11.2020 г. по ч.гр.д. № 1403/2020 г. по описа на
Районен съд-Карлово, срещу длъжникът Д.О.Т., с ЕГН ********** с адрес:
*** и длъжникът П. А. А., с ЕГН ********** с адрес: ***, да заплатят
2
солидарно: сумата от 9 564.84 (девет хиляди петстотин шестдесет и четири
лева и осемдесет и четири стотинки) лева. представляваща просрочена
главница по Договор за банков кредит № 006LD-R-001330/12.08.2010 г.;
сумата от 7 934.80 лева ( седем хиляди деветстотин тридесет и четири лева и
осемдесет стотинки), представляваща непогасена договорна лихва, дължима
на основание Раздел 11, т. 4 от Договора за периода до 27.07.2020 г.,
включително; сумата от 2 528.53 лева (две хиляди петстотин двадесет и осем
лева и петдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забава за
просрочени плащания /наказателна лихва/, дължима на основание т. 10 от
Договора за кредит, за периода от 30.04.2013 г. до 12.03.2020 г. включително;
сумата от 88.49 лева (осемдесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки),
представляваща непогасена договорна лихва, дължима на основание Раздел
11, т. 4 от Договора за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.. включително;
сумата от 416.47 лева (четиристотин и шестнадесет лева и четиридесет и
седем стотинки), представляваща обезщетение за забава за просрочени
плащания /наказателна лихва/, дължима на основание т. 10 от Договора за
кредит, за периода от 14.05.2020г. до 29.10.2020г., включително, ведно със
законната лихва, считано от 30.10.2020 г. до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски в размер на 410.66 лева, представляващи
заплатена държавна такса и 50.00 лева., представляващи възнаграждение на
юрисконсулт. В същата се уточнява, че вземането произтича от следните
обстоятелства: Извлечение oт счетоводните книги на ПИБ съгласно чл.417 т.
2 от ГПК;Договор № 0G6LD-R-00I33G от 12.08.2010 г. за банков кредит и
Договор за поръчителство от 12.08.2010 г.
По делото е приложено дубликат/копие на изпълнително дело
№198/2021 г. по описа на ЧСИ ***, от което се установява следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба вх.№5366/23.04.2021 г. на
„П.“ АД, ЕИК ********* като взискател срещу солидарни длъжници: Д.О.Т.,
с ЕГН ********** с адрес: *** и П. А. А., с ЕГН ********** с адрес: ***, с
която е възложено от взискателя на осн. чл. 18, ал. 1 отЗЧСИ да бъде
проучено имущественото състояние на длъжника, да се направят справки , да
се набавят документи и др., да се определи начина на изпълнение и да се
наложат запор/и на банкова сметка, дружествен дял, трудово възнаграждение,
вземане, движимо имущество и / или възбрана на недвижим имот.
Съгласно приложения Изпълнителен лист от 9.11.2020 г., издаден по
ч.гр.д. № 1403/2020 г. на РС- Карлово на основание заповед № 260214 от
05.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, Д.О.Т., ЕГН ********** с адрес: *** и П. А. А., ЕГН
********** с адрес: *** са осъдени да заплатят солидарно на „П.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от
Н.Х.Б. - Изпълнителен директор и С.А.П. - Изпълнителен директор, чрез
юрисконсулт М.М., сумата от 9 564.84 (девет хиляди петстотин шестдесет и
четири лева и осемдесет и четири стотинки) лева, представляваща просрочена
главница по Договор за банков кредит № 006LD-R-001330/12.08.2010 г.;
3
сумата от 7 934.80 лева ( седем хиляди деветстотин тридесет и четири лева и
осемдесет стотинки), представляваща непогасена договорна лихва, дължима
на основание Раздел II, т. 4 от Договора за периода от 27.12.2011 г. до
27.07.2020 г., включително; сумата от 2 528.53 лева (две хиляди петстотин
двадесет и осем лева и петдесет и три стотинки), представляваща
обезщетение за забава за просрочени плащания /наказателна лихва/, дължима
на основание т. 10 от Договора за кредит, за периода от 30.04.2013 г. до
12.03.2020 г. включително; сумата от 88.49 лева (осемдесет и осем лева и
четиридесет и девет стотинки), представляваща непогасена договорна лихва,
дължима на основание Раздел II, т. 4 от Договора за периода от 13.03.2020 г.
до 13.05.2020 г., включително; сумата от 416.47 лева (четиристотин и
шестнадесет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща
обезщетение за забава за просрочени плащания /наказателна лихва/, дължима
на основание т. 10 от Договора за кредит, за периода от 14.05.2020г. до
29.10.2020г., включително. ВЕДНО със законната лихва, считано от
30.10.2020 г. до окончателното плащане, както и направените по делото
разноски в размер на 410.66 лева, представляващи заплатена държавна такса
и 50.00 лева, представляващи възнаграждение на юрисконсулт.
При така установеното от фактическа страна, могат да се направят
следните правни изводи:
С иска по чл. 439 от ГПК се цели установяване със сила на пресъдено
нещо, че изпълняемото право на взискателя по образуваното изпълнително
дело е престанало да съществува. Категорична и последователна е съдебната
практика, че когато изпълнителното производство е приключило, тъй като е
постигната целта му – тоест вземането е реализирано, то длъжникът е лишен
от правен интерес да предяви иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Това е
така, тъй като се касае за специфичен иск, чрез който се оспорва именно
изпълнението и решението по него би могло да предизвика промяна в
правната сфера на длъжника единствено в хипотезата на висящо
изпълнително производство. След приключване на изпълнението с плащане
към взискателя и прекратяване на изпълнителния процес, липсва интерес от
иска, защото длъжника по изпълнението не може да получи търсената чрез
него защита – ако е платено на взискателя няма как дори при уважаване на
иска да се върнат сумите на длъжника и иска е безпредметен. По аргумент на
разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД, платеното след изтичане на давността е
дължимо платено и длъжникът няма право да го иска обратно, макар и към
момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. В този смисъл е
трайната практика и на ВКС (Определение № 94 от 5.03.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 7398/2014 г., I г. о., ГК; Определение № 634 от 5.10.2009 г. на ВКС по
т. д. № 479/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 99 от 28.06.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 667/2011 г., II т. о., ТК и др.).
Наред с горното, следва да бъде посочено, че съгласно чл. 439 ГПК
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, основавайки се на факти,
които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
4
по което е издадено изпълнителното основание. Систематичното място на
горецитираната разпоредба, както и граматическото й тълкуване несъмнено
сочат, че право на такъв иск /активна процесуална легитимация/ има само
правен субект, който има качеството на "длъжник по изпълнението" в
рамките на едно висящо, т. е. неприключило изпълнително производство,
наличието на каквото е предпоставка за допустимост на отрицателния
установителен иск.
В случая, от данните по делото се установява, че ищецът е подал
исковата молба на 23.10.2020 г., видно от товарителница № 5300236441192.
Ответникът се е снабдил с изпълнителен лист от 9.11.2020 г., издаден
по ч.гр.д. № 1403/2020 г. на РС- Карлово на основание заповед № 260214 от
05.11.2020 г.
В случая предявеният иск по чл. 439 ГПК е процесуално недопустим,
поради липса на правен интерес, тъй като ответникът се е снабдил с
изпълнителен титул едва след предявяване на исковата молба.
Отделно от горното в хипотеза, като настоящата, в която вземането
на взискателя е било удовлетворено доброволно от длъжника по време на
исковото производство за ищеца отпада правния интерес да продължи да
води този иск, тъй като с него той не би могъл да получи благоприятен
резултат в своята правна сфера. След като на разположение на длъжниците е
предоставен специален иск по чл. 439 ГПК за отричане на снабдено с
изпълнителна сила вземане, не може да се приеме, че е налице интерес от иск
за отричане на изпълняемо право и без да е образувано на изп. производство
Ако беше така, нямаше да е необходимо да се урежда специален иск по чл.
439 ГПК. В случая, фактът че сумата по изпълнителния лист е заплатена от
длъжника в хода на настоящото производство, също обосновава извод за
недопустимост на претенцията по отношение на платената част от
задължението.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на РС
– Казанлък е недопустимо и следва да се обезсили, като предявеният иск
следва да бъде оставен без разглеждане и производство по делото да се
прекрати.
По разноските:
По гр.д. № 1841/2021 г. по описа на РС – Казанлък:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да заплати на
ответника разноски в размер на 200 лева, от който 100 лева заплатен депозит
за вещо лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
В настоящото производство въззиваемата следва да заплати на
въззивника разноски в размер 358,37 лева, от които сумата от 208,37 лева
заплатена държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
5
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 339/12.07.2022г., постановено по гр.д. №
1841/2021г. по описа на Районен съд – гр.Казанлък, като НЕДОПУСТИМО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният иск от П. А. В., ЕГН
********** с адрес: *** против „П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *** да се признае за установено, че П. А. В., ЕГН
********** с адрес: *** не дължи на „П.“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ***, сумите: 10 418.37 лв. /десет хиляди четиристотин
и осемнадесет лева 0.37 лв./, представляваща /една втора / ид.част от общо
претендираната сума от 20 835.75 лв. /двадесет хиляди осемстотин тридесет и
пет лева 0.75 лв./, посочена в получена от ищцата на 15.09.2020 г. покана с
изх. № 237- 84/09.09.2020 г., изпратена от ответника до ищеца, чрез ЧСИ ***,
с рег. № *** на КЧСИ.
ОСЪЖДА П. А. В., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „П.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 200
лева, представляваща разноски по гр.д. № 1841/2021 г. по описа на РС –
Казанлък.
ОСЪЖДА П. А. В., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „П.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** сумата от
358,37 лева, представляваща разноски пред настоящата инстанция.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6