Мотиви към присъда № 40/28.05.2015г. по НОХД № 164/2015г. по описа на Окръжен съд гр.Плевен

 

         Обвинението е против И.В.Н. род.на 20.V.1977 год. в гр.Червен Бряг, жител и живущ в с.г., български гражданин, неработещ, със средно образование, неженен, неосъждан с ЕГН **********, за това, че :

               На 4.ХІ.2012 год. около 18.10 часа на път ІІІ-3006 при клм. 5+816, до портала на фирма”Бета”АД гр.Червен Бряг, при управлението на МПС-марка”Фолксваген Пасат”с Д.К.№ ЕН **** АК нарушил правилата за движение по ЗДП– чл.20 ал.ІІ от ЗДП- Водачите на п.п.с. са длъжни при избирането на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и по непредпазливост причинил смъртта на П.Н.С. от Ч.Бряг и средна телесна повреда на Д.В.П. от Ч.Бряг, изразяваща се в трайно затруднение движението на левия крак, като деянието е извършено в пияно състояние- алкохол 1.3 промили на хиляда установено по надлежния ред с химическа експертиза № 776/9.ХІ.2012 год. и дееца е избягал от местопроизшествието-  престъпление по чл.343 ал.ІV във вр с ал.ІІІ предл.1, 2 и 3 б.”а” и ”б” във вр.с ал.І б. ”б” и ”в” във вр.с чл.342 ал.І от НК.

         По делото са конституирани като частни обвинители пострадалите Д.В.П. /действащ  лично и със съгласието на баща си В.П.Н./, С.П.Н., М.П.С., Д.П.Н. и Н.П.Н.  с повереници адв. Е.Б. и адв. Й.Б..

         Няма предявен граждански иск, не са конституирани граждански ищци.

         В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Изразява становище, че същото е доказано по несъмнен начин в хода на проведеното съдебно следствие. Пледира за налагане на наказание около средното предвидено от закона, което да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален общ режим.

         Повереникът на частните обвинители адв. Б. поддържа обвинението наред с прокурора. Изразява становище, че същото е доказано по несъмнен начин от доказателствата събрани в хода на съдебното следствие. Излага твърдение, че според нея произшествието е настъпило в населено място, противно на обвинителната теза застъпена в обвинителния акт, т.к. преди местопроизшествието е налице табела указваща това, която отговаря на изискванията на ЗДП и ППЗДП, поради което разрешената скорост в този участък на пътя е била 40 км/ч. Твърди, че въпреки липсата на обвинение във връзка с горното, това обстоятелство следва да бъде съобразено от съда при индивидуализация на наказанието. Пледира, че при наличието на обвинение включващо общо три квалифициращи обстоятелства, наказанието на подсъдимия следва да се определи над средното предвидено от закона, а именно седем години и половина лишаване от свобода и същият следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от десет години и половина.

         Повереникът адв. Й.Б. също поддържа обвинението наред с прокурора от името на своите доверители. Изразява становище, че същото е доказано по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.  Твърди, че при индивидуализация на наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимия следва да се съобрази не само наличието на квалифициращото обстоятелство „пияно състояние“, което съобразно съдебната практика е при концентрация на алкохол над 0,5 промила, но и факта, че водачът е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта от 1,3 промила, което значително надхвърля минимума за наличие на този съставомерен признак. Солидаризира се със становището на адв. Б., че произшествието е настъпило в границите на населено място като се позовава на § 6, т.49 от допълнителните разпоредби на ЗДП. Сочи несъмнената доказаност на обстоятелството, че подсъдимият е напуснал местопроизшествието, което също е едно от квалифициращите обстоятелства съобразно повдигнатото му обвинение и пледира за налагане на наказание в размер на седем години и половина лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от десет години и половина.

         Подсъдимият  И.В.Н. се явява лично и със защитника си адв. А.Й.. Не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Същевременно заявява, че няма оправдание за това, че е карал пиян и че съжалява за случилото се. Твърди, че не се е укривал, че е съхранил автомобила си в състоянието, в което се е намирал след произшествието, както и че сам е отишъл в РУП Ч.Бряг и е съобщил за станалото. Изразява становище, че наказанието му следва да бъде в рамките на определеното от другите съдебни състави при предходните му осъждания по същото наказателно производство.

         Защитата в лицето на адв. А.Й. изразява становище, че произшествието е настъпило предимно в резултат на неправомерното поведение на пострадалите, които са се движели в тъмната част на денонощието, в каруца, която не е отговаряла на изискванията на ППЗДП, а именно не е била снабдена със светлоотразители и фенер. Ето защо подзащитният му не е разбрал, че е ударил каруца, поради което е прибрал автомобила в дома си, след което е отишъл сам в РУП Ч.Бряг за да съобщи за станалото. Твърди, че произшествието не е в причинно-следствена връзка с употребата на алкохол от подсъдимия, тъй като вещото лице изготвило съответната медицинска експертиза е заявило при разпита, че установената концентрация на алкохол в кръвта говори за ниска степен на алкохолно опиване. Оспорва доводите на поверениците на частните обвинители, че произшествието е настъпило в рамките на населено място като излага доводи, че по делото е установено със съответна справка къде се намира поставената по установения от закона ред табела за начало на населеното място, поради което е незаконосъобразно позоваването на стара и непремахната такава. Пледира за налагане на минимално наказание по отношение на подсъдимия, изтърпяването на което да се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК с подходящ изпитателен срок.

         Плевенският окръжен съд, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след преценка становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна :

         Подсъдимият И. *** е правоспособен водач на МПС от 1995г. От няколко години преди инкриминираното деяние той управлявал лек автомобил Фолксваген Пасат с Д.К.№ ЕН **** АК. Към датата на произшествието, което е предмет на настоящето наказателно производство, автомобилът бил технически изправен и подсъдимият го познавал добре.

        На 4.ХІ.2012 год. след обед подсъдимият отишъл с автомобила си при свой познат в с.Р., обл. Плевенска, тъй като трябвало да му върне взет за послужване ъглашлайф. Там били заклали теле и по този случай познатият на Н. и други негови гости се черпели със спиртни напитки и прясно опечено месо. Подсъдимият се присъединил към компанията и също консумирал алкохол- ракия и вино. Около 18.00 часа по тъмно подсъдимият Н. си тръгнал за вкъщи с управлявания от него л.а. „Фолксваген Пасат“, независимо, че бил употребил алкохол. Движел се на къси светлини.

         По същото време от с.Р. за V-ти квартал на гр.Червен Бряг пътували в каруца с конски впряг лицата П.Н.С., Д.В.П., негов племенник и С.Н.С., брат на П.С.. Каруцата била управлявана от С.Н.С., който седял отпред и в дясно от П.С., а отзад се возел Д.П.. Самата каруца не била оборудвана в съответствие с правилата на чл.71 от ЗДП и чл.15 от ППЗДП- нямала бели или жълти светоотразители отпред и два червени светлоотразителя отзад, както и задължителното отзад в ляво светещо тяло излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. П.С. носел в себе си електрическо фенерче, което включвал, когато ги приближавал автомобил. Каруцата се движела със скорост 6-8 км/ч в дясната лента на пътното платно по посока гр.Ч.Бряг.

Около 18.10ч. в тъмната част на денонощието, управляваният от подс. Н. л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ЕН **** АК застигнал посочената по- горе каруца в района около главния портал на фирма”Бета”АД гр.Ч.Бряг, на път ІІІ-3006 при клм.5 + 816, извън границите на населено място. Лекият автомобил се движел със скорост 69, 23 км/ч, на къси светлини. Подсъдимият видял каруцата в последния момент и се опитал да я избегне, като завил с волана на ляво без да задейства спирачната система, но с дясната част на предницата на автомобила ударил каруцата в задната й част, като я повлякъл напред и я изхвърлил вдясно на пътя по посока на движението си на около 24.40 м. от мястото на първоначалният удар. В резултат на удара возещите се в каруцата паднали на пътя, а автомобилът преминал с колелата си през тялото на П.С., който починал вследствие причинените му телесни увреждания. От удара пострадал и Д.В.П., на когото била причинена масивна  разкъсно-контузна рана в областта на лявата подколенница с притискане на повърхносттен клон на глезенния нерв в областта на раната.

Вследствие на настъпилият удар предната дясна част на автомобила била силно деформирана. Спукала се предна дясна гума, а на местопроизшествието паднала и предната регистрационна табела. Въпреки това подсъдимият не спрял и продължил към гр.Червен Бряг. Прибрал се в дома си, вкарал автомобила в гаража. Огледал го и видял част от щетите по него. След това отишъл в РУП Червен Бряг, където обяснил какво се е случило.  Служителите на РУП Ч.Бряг изпробвали подсъдимия за алкохол с техническо средство и след положителния резултат  издали талон за кръвна проба. Същата  показала наличие на алкохол в кръвта на водача в концентрация 1.3 промила. 

Така приетата от съда за установена фактическа обстановка кореспондира със събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

Съдът кредитира отчасти обясненията на подс.Н.. Същият, макар и да не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, не отрича, че на посочената в обвинителния акт дата 04.11.2012г. е употребил алкохол в дома на свой приятел от с.Р., след което вечерта е тръгнал да се прибира към гр.Ч.Бряг с управляван от него лек автомобил, който карал на къси светлини поради наличие на насрещно движещи се автомобили. В обясненията си Н. твърди, че в последния момент е видял пред себе си неопределена тъмна маса, опитал се да я избегне със завой на ляво, без да задейства спирачната система на автомобила, но последвал удар. Подсъдимият не спрял, продължил пътя си, минал по пряк път до дома си, където прибрал автомобила в гараж. Видял щетите по него, след което решил да отиде в РУП Ч.Бряг. В тези им части обясненията на подсъдимия кореспондират с останалите гласни доказателства, както и със заключенията от изслушаните по делото тройна автотехническа експертиза и съдебномедицинската експертиза по писмени данни на в.л. д-р Т. по отношение на установеното наличие на алкохол в кръвта на Н.. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта им относно начина, по който се е движела „тъмната маса“, т.е. каруцата с конски впряг по пътното платно преди момента на удара. Н. твърди, че същата се е движела от дясно на ляво спрямо посоката му на движение. Това негово твърдение не кореспондира на първо място с показанията на свидетелите Д.В.П. и С.Н.С., които твърдят, че към момента на удара каруцата се е движела в дясната лента за движение по посока гр.Ч.Бряг. Тези показания кореспондират както помежду си, така и със заключението от тройната автотехническа експертиза по делото, от която се установява, че ударът при произшествието е настъпил между предната дясна част на автомобила и тилната част на попътно движещата се каруца. Мястото на удара е определено в дясната лента на пътното платно между с.Р. и гр.Ч.Бряг по посока гр.Ч.Бряг.  Освен това вещото лице маг. инж. В.И. при разпита му, на изричен въпрос на защитата уточнява, че ако е имало косо движение на каруцата непосредствено преди удара, то е било с малък ъгъл. Вещото лице твърди освен това, че всички находки след мястото на удара, вкл. и тялото на починалия са в едно и също направление, което съответства на ударния импулс при удар между челната част на лекия автомобили тилната част на каруцата.

Съдът намира, че показанията на свидетеля ЧО Д.П. в съществените им части са достоверни, кореспондират останалите доказателства събрани в хода на съдебното следствие и кореспондират с приетата от съда за установена фактическа обстановка. От тези показания се установява направлението на движение на каруцата преди настъпване на процесното ПТП, местата на които са седели пътуващите в нея, обстоятелството, че свидетелят е седял отзад и е светвал с джобно фенерче, когато ги е приближавал автомобил и последствията от настъпилото ПТП. По искане на защитата и със съгласие на страните бяха прочетени показанията на този свидетел от досъдебното производство по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 НПК, поради наличие на противоречия между тях и тези дадени в хода на съдебното следствие. Противоречията се изразяват в часа на настъпилото произшествие /свидетелят в показанията си от досъдебното производство твърди, че същото е станало по светло, около 17.30 ч./ както и в обстоятелството, че електрическото фенерче му е било дадено от дядо му, който му казал да светне на наближаващия отзад автомобил. Налице е и твърдение, че автомобилът е бил с неработещ фар.

По отношение на часа на произшествието и обстоятелството дали е било светло или тъмно следва да се посочи, че от приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, и по-конкретно  справка от Дирекция „Национална система 112“ на л.187 от досъдебното производство е видно, че първият сигнал за настъпилото ПТП е постъпил в 18,20ч. от мобилен телефон на лице, което се е представило като Д. Г. Б.. Очевидно се касае за свидетеля В.Г.В., който работи като охрана в завод „Бета“ гр.Ч.Бряг, в близост до който е настъпило произшествието. Този свидетел в показанията си твърди, че е възприел звукът от удара, излязъл да види какво става, видял отдалечаващият се от местопроизшествието автомобил, от чиято джанта излизали искри. Малко след това при него дошло момче с наранен крак /очевидно свидетеля Д.П./, който плачел и казал, че е станала катастрофа, поради което свидетелят се е обадил на тел.112. От справка на Национален институт по метеорология и хидрология, филиал гр.Плевен /л.120 на досъдебното производство/ е видно, че на 04.11.2012 г. слънцето е залязло в 17.12ч., а гражданското здрачаване е настъпило 33 минути след залеза на слънцето /т.е. 17.45ч/. Ето защо съдът намира за недостоверни показанията на свид. П. от досъдебното производство в частта им относно часа на настъпване на ПТП-то и обстоятелството, че е било светло. По отношение на електрическото фенерче съдът намира, че е без съществено значение дали същото е било изначално у свидетеля П. или му е било дадено от дядо му. Обстоятелството, че такова фенерче е било налично се потвърждава от протокол за извършен допълнителен оглед на местопроизшествие от 19.11.2012г. /л.22 и 23 от досъдебното производство/ и фотоалбум към него /л.24 и 25 от досъдебното производство/, в които е фиксирано електрическо фенерче сред остатъците от каруцата. По отношение на твърдяното обстоятелство, че преди произшествието автомобилът управляван от подсъдимия Н. е бил с неработещ фар, съдът намира твърдението за недоказано, т.к. по делото не са налице каквито и да е било други доказателства в тази насока.

Показанията на свидетеля С.Н.С. напълно кореспондират с тези на Д.П. от съдебното следствие. С тях се установява местоположението на пътуващите в каруцата преди произшествието и начина на движение на същата / в дясната лента по посока гр.Ч.Бряг, изцяло върху асфалта/, обстоятелството, че каруцата е била управлявана именно от този свидетел, факта на настъпване на  ПТП и неговите последици. Тези показания потвърждават приетото за установено обстоятелство, че возещият се отзад в каруцата П. е имал в себе си електрическо фенерче. С. твърди, че каруцата не е имала светлоотразители. Съдът не кредитира показанията на този свидетел единствено в частта им досежно времето на настъпване на произшествието. Това обстоятелство, както е посочено по- горе от настоящите мотиви, се установява от показанията на свид. В., преценени съвкупно със справката от Дирекция „Национална система 112“, от която се установява, че първият сигнал за ПТП е постъпил в 18.20 ч., а свид.В. твърди, че се е обадил малко след произшествието, звукът от което е възприел. Свидетелят С. освен това заявява, че не е имал часовник, поради което не може да каже точното време на настъпване на произшествието. 

Съдът намира, че показанията на С.В., полицейски служител, са в подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка. Този свидетел твърди, че е отреагирал на сигнал за настъпило ПТП в района на портала на завод „Бета“, посетил е местопроизшествието, където заварил остатъците от каруца с конски впряг и констатирал липсата на МПС-то, което е другият участник в произшествието, но на мястото била паднала регистрационната табела на същото. Вълков твърди, че произшествието е станало преди табелата за начало на населено място, а заснетата във фотоалбума табела е стара такава. Свидетелят твърди, че по- късно получил обаждане от дежурната част на РУП Ч.Бряг, че водачът на автомобила се е явил в управлението, поради което бил извикан за да го изпробва за алкохол с техническо средство. Пробата била положителна, техническото средство „Дрегер“ показало концентрация над 1,2 на хиляда, поради което бил издаден талон за кръвна проба.

От показанията на свидетеля Б.Т., полицейски служител, се установява явяването на подсъдимия в РУП Ч.Бряг и заявлението му, че е участник в произшествие. От показанията на този свидетел от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр., ал.1, т.2 НПК се установява обстоятелството, че Н. е изпробван за алкохол с техническо средство „Дрегер“ от свид. С.В.. Уредът показал алкохол в концентрация 1,27 промила, поради което на подсъдимия бил съставен АУАН и издаден талон за кръвна проба, след което този свидетел и свид. В. откарали Н. до ЦСМП гр.Ч.Бряг, където последният дал кръв за медицинско изследване.

Показанията на Я.Б., също полицейски служител, кореспондират с тези на свидетелите В. и Т.. От същите се установява мястото на произшествието, обстоятелството, че същото е настъпило между МПС и каруца с конска тяга, при което е загинал един човек, както и че е намерена регистрационната табела на автомобила участвал в него.

Показанията на свидетеля Х.М.Х., служител на РУП Ч.Бряг също кореспондират  в голямата си част с показанията на свидетелите Б., В. и Т.. Той не е посещавал местопроизшествието, но е научил подробности за същото във връзка с преките си задължения. Този свидетел твърди, че водачът на автомобила, който е взел участие в процесното ПТП е установен по номера на регистрационната табела открита на местопроизшествието. Автомобилът е бил регистриран на името брата на подсъдимия, но свидетеля познавал Н. по физиономия, знаел, че именно той управлява автомобила и работи като охрана във фирма „Палфингер“, откъдето получили телефонния му номер и друг негов колега /предполагаемо свид. С.В./ му се обадил по телефона, поради което Н. се явил в РУП Ч.Бряг. В показанията си свидетелят В. обаче не излага подобни обстоятелства и твърди, че по времето, когато е бил на местопроизшествието е получил обаждане от дежурната част, че водачът на автомобила, който е взел участие в ПТП-то се е явил в РУП Ч.Бряг, поради което В. бил извикан за да го изпробва за алкохол с техническо средство.  Никой от останалите свидетели след служителите на РУП Ч.Бряг не излага твърдение за осъществено телефонно обаждане от полицейски служител до подсъдимия преди явяването му в РУП Ч.Бряг. Такова обстоятелство не се излага и в обясненията на Н., поради което съдът намира, че показанията на свидетеля Х. в тази им част не следва да се кредитират.

От показанията на свидетеля Н.Т.Г. се установява обстоятелството, че подс. Н. е употребявал алкохол в дома на техен общ приятел в с.Р., където пристигнал с л.а. „Фолксваген Пасат“, което кореспондира с обясненията на подсъдимия.

От съществено значение за установяване на обективната истина е заключението на вещите лица маг. инж. П.Д., маг. инж. В.И. и маг. инж. С.Ш. по изслушаната тройна автотехническа експертиза. Съгласно горното заключение механизма на произшествието се изразява в движение на л.а. „Фолксваген Пасат“ от дясната към лявата пътна лента на пътя с. Р.- гр.Ч.Бряг, удар между предната дясна ъглова част на автомобила в тилната част на каруцата и движение на ПС след удара до окончателното им установяване на мястото, на което са намерени. До сблъсъка, лекият автомобил се е движел в тъмната част на денонощието в посока от изток на запад. При своевременното реагиране за спиране от страна на водача на процесния автомобил към момента на възможното възприемане на каруцата, без отлагане на следи върху настилката, скоростта на МПС е около 89, 42 км/час преди удара. При забавяне реакцията за спиране от страна на водача, скоростта към момента на първоначален контакт при удара е със скорост 69, 23 км/час. На разстояние най- малко 50 м. от мястото на удара, водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да възприеме каруцата и да предприеме действия с кормилния кръг за косо движение към насрещната за него пътна лента. Така движейки се от дясната към лявата пътна лента /възможно закъснително с малка стойност на спирачното закъснение/, лекият автомобил е достигнал до тилната част на попътно движещата се каруца и до мястото на удара между тях. Мястото на удара е в дясната пътна лента на пътното платно между с.Р. и гр.Ч.Бряг по посока гр.Ч.Бряг. Вещите лица не са установили причини от техническо естество за състоянието на лекия автомобил, които да са довели до настъпването ПТП. По отношение на каруцата, в причинна връзка с настъпване на произшествието от техническа естество е липсата на запален фенер или друг източник на светлина, поставен в тилната част на каруцата, който да сигнализира в тъмната част на денонощието за наличието на превозно средство с животинска тяга на пътя.

Съгласно заключението, водачът на лекия автомобил  се е движел в тъмната част на денонощието, непосредствено преди мястото на удара със скорост по- голяма от максималната за спиране на къси светлини и е допуснал закъснение при използване на спирачната система на автомобила. Водачът на превозното средство със животинска тяга при движение в тъмната част на денонощието не е сигнализирал тилната част на каруцата със запален фенер или друг източник на светлина. Водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да предотврати ПТП-то при движение на къси светлини. Техническото условия за предотвратяване на ПТП е движение на автомобила със скорост позволяваща на водача спиране в зоната на осветеност на фаровете на къси светлини. При малка контрасност между фона и обекта /каруцата/, зоната на осветеност на къси светлини за оптичната ос на левия фар е ок. 40 м., а тази на десния около 50 м. Реалната скорост на автомобила преди удара е  69, 23 км/ч, която е по- голяма от възможно граничната за предотвратяване на ПТП при къси светлини и своевременно спиране от страна на водача. Водачът на автомобила сам е избрал и поддържал  горната скорост, без намесата на други обективни и субективни фактори. С тези свои действия сам се е поставил в невъзможност да спре преди мястото на удара. При движение на къси светлини поради разминаване с насрещни автомобили е имал техническа възможност  чрез превключване на по- ниска предавка или чрез спирачния педал и този на газта да намали скоростта до или под критичната и с тези действия да спре до мястото на удара към момента, в който е възприел каруцата. При движение на дълги светлини непосредствено преди удара, водачът също е имал техническа възможност да предотврати ПТП. В зоната на осветеност, водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да възприеме каруцата като форма и начин на движение на разстояние 90 м. преди мястото на неговото реално реагиране за спиране. Т.е. водачът е закъснял с реакцията за спиране, ако се е движел на дълги светлини.

От същата експертиза е видно, че водачът на ПС с животинска тяга също е имал техническа възможност да предотврати ПТП като сигнализира тилната част на каруцата, при което водачът на автомобила ще има предварителна информация за местонахождението, посоката и направлението на движение на ПС с животинска тяга, при което местонахождението на каруцата ще бъде възприето от по- голямо разстояние и респ. водачът на автомобила би имал възможност да предприеме своевременно спиране преди мястото на евентуалния удар.

От изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 1/2013г., изготвена от вещото лице д-р П.Т. се установява, че при химическото изследване на кръвта на подс. Н. е установена концентрация на алкохол от 1,3 промила. Съгласно заключението, към момента на произшествието, отчитайки фактора на елиминация, т.е. постепенното намаляване на количеството алкохол в кръвта, благодарение на обмяната на веществата в организма, е възможно в кръвта на Н. да е имало алкохол в концентрация 1,45 промила, което е в горните граници на лекостепенно алкохолно опиване. В това състояние той не се възприема сам като алкохолно повлиян, но рефлексите на възприемане и отправление са значително отрицателно повлияни. Експертизата в частта и досежно установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия е основана на приобщения към писмените доказателства по делото по реда на чл.283 НПК протокол за химическа експертиза № 776/09.11.2012г.

          От назначените в хода на наказателното производство съдебно-медицински експертизи се установява, че в резултат от произшествието П.С. получил черепно-мозъчна травма-счупване на черепа, излив на кръв под меките мозъчни обвивки и излив на кръв в мозъчните стомахчета, тежка гръдна травма- прекъснат гръбначен стълб, счупени гръдна кост и двустранно ребра с разкъсани плеври, излив на кръв в двете гръдни кухини, множество охлузвания по тялото- т.е.причината за смъртта е тежката и несъвместима с живота черепно мозъчна травма, гръбначномозъчна травма и гръдно-коремната травма.

          На Д.В.П. била причинена масивна  разкъсно-контузна рана в областта на лявата подколенница с притискане на повърхносттен клон на глезенния нерв в областта на раната, като за лечението са необходими около 5-6-12 месеца-т.е.причинено е трайно затрудняване на движението на левия крак на П..

         При така установената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна, че с деянието си подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно, че на 4.11.2012 г. около 18,10 часа на път ІІІ-3006 при км.5+816, до портала на фирма „Бета” АД – гр. Червен бряг, при управлението на МПС – марка „Фолксваген Пасат” с Д.К. № ЕН **** АК, нарушил правилата за движение по ЗДвП – чл.20, ал.ІІ от ЗДвП – Водачите на п.п.с. са длъжни при избирането на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, като контролират непрекъснато п.п.с., което управляват, и по непредпазливост причинил смъртта на П.Н.С. *** и средна телесна повреда на Д.В.П. ***, изразяваща се в трайно затруднение движението на левия крак, като деянието е извършено в пияно състояние – алкохол 1,3 промили на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза № 776/9.ХІ.2012 г., и деецът е избягал от местопроизшествието- престъпление по  чл.343 ал.ІV във вр с ал.ІІІ предл.1, 2 и 3 б.”а” и ”б” във вр.с ал.І б. ”б” и ”в” във вр.с чл.342 ал.І от НК.

         От обективна страна са налице всички признаци на горното престъпление. Н. е правоспособен водач на МПС. На инкриминираната дата е управлявал автомобил, при което е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДП, вследствие на което е причинил смърт на едно лице и  средна телесна повреда на друго лице. Нарушението му се изразява в несъобразяване на скоростта на движение на автомобила с конкретните пътни условия- видимост и интензивност на движението, което е довело до невъзможност водачът да спре автомобила и да избегне настъпване на произшествие при възникналата опасност на пътя. Тук е мястото да се посочи, че настоящият съд не споделя доводите на частното обвинение за обстоятелството, че произшествието е възникнало в рамките на населено място. Поверениците на частните обвинители се аргументират със заснетата при огледа на местопроизшествие табела за начало на населено място, която се намира преди местопроизшествието, като твърдят, че същата отговаря на изискванията на закона и за подсъдимият е възникнало задължение да съобрази поведението си с този пътен знак, т.е. да намали скоростта на управляваното от него МПС до разрешената такава в населено място. На първо следва да се посочи, че в обвинителния акт липсва обвинение за такова нарушение и съдът не може да излиза извън рамките на обвинението, което е очертано от него. На второ място, от приобщеното по реда на чл.283 НПК писмо и приложение 1 към споразумителен протокол с изх. № 28-00-114-1 /1/ от 09.07.2014г. по описа на Община гр.Ч.Бряг е видно, че участъка пред входа на ф-ма „Бета“ на път ІІІ-3006 при км.5+816 е извън регулация и съгласно Закона за пътищата се поддържа от ОПУ Плевен. Регулацията е от км. 6+346 до км. 9+722 и от км. 9+ 261 до км. 9 + 722. По тази причина законоустановеното място, на което е поставена табела „начало на населено място“ е след местопроизшествието и наличието на такава се установява от показанията на разпитаните полицейски служители. Обстоятелството, че старата табела не е била премахната, не може да се вмени във вина на подсъдимия и респ. същият не е длъжен да се съобразява поведението си с пътен знак, който не е поставен по законоустановения ред, при наличие на законно поставен такъв.

         От обективна страна са доказани и квалифициращите обстоятелства, че подсъдимият е управлявал МПС в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта от 1,3 промила /установено чрез обсъдена по-горе в настоящите мотиви експертиза и протокол за химическо изследване/, както и че е избягал от местопроизшествието. Неоснователни в този аспект са доводите на защитата, че подсъдимият е бил с ниска степен на алкохолно опиване, което няма причинна връзка с настъпилото ПТП. От заключението на вещото лице д-р Т. е видно, установената концентрация  е в горните граници на лекостепенно алкохолно опиване. В това състояние рефлексите на възприемане и отправление на подсъдимия са били значително отрицателно повлияни. Това заключение, съобразено съвкупно със заключението на тройната автотехническа експертиза /от която е видно, че водачът на л.а. е допуснал закъснение при използване на спирачната система на автомобила/, установява именно наличието на причинно-следствена връзка между установеното алкохолно опиване и настъпване на произшествието. Неоснователни са и доводите на защитата, че подсъдимият не е избягал от местопроизшествието. Това обстоятелство е безспорно установено практически от всички показания на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели. Твърдението, че Н. не е разбрал какво е станало, поради което не е спрял са лишени от всякаква логика. Вследствие на удара на автомобила са причинени множество щети, сред които спукана предна гума, счупен фар и спукано предно обзорно стъкло, които със сигурност са затруднили управлението на моторното превозно средство и е невъзможно да останат незабелязани и да бъдат пренебрегнати от водача до прибирането на автомобила в дома му.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина небрежност-същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

         Причина за извършване на същото е несъобразяването от страна на подсъдимия с правилата за безопасност на движението по пътищата.

         При определяне на наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него деяние съдът съобрази сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, която от своя страна разкрива и такава на дееца.

         Макар и разпоредбата на чл.56 НК да не дава възможност да се отчитат като отегчаващи отговорността обстоятелства онези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление, като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете, че процесното деяние е реализирано при едновременно наличие на три от предвидените от чл.343, ал.3 НК квалифициращи признака- причинена смърт и телесна повреда на повече от едно лице, пияно състояние и деецът е избягал от местопроизшествието. Отделно от това следва да се има предвид, че пияно състояние е налице при наличие на концентрация на алкохол в кръвта на водача от 0,5 промила, а в конкретния случай е отчетена концентрация, която значително я надхвърля и то в степен, че управлението на МПС с такава концентрация само по себе си, дори и без настъпване на други общественоопасни последици, е умишлено престъпление от общ характер. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете, че подсъдимия има налагани и други наказания по административен ред за нарушения на ЗДП.     

         Като смекчаващи отговорността обстоятелства настоящият съд отчита на първо място чистото съдебно минало не дееца. Не може да не се отчете и факта, че вината за настъпилото ПТП не е само на водача на МПС. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи, че превозното средство с животинска тяга, в което са пътували пострадалите и свид. С. не е било означено съобразно правилата на чл.71 от ЗДП и чл.15 от ППЗДП- нямало е бели или жълти светоотразители отпред и два червени светлоотразителя отзад, както и задължителното отзад в ляво светещо тяло излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Това, съобразно обсъдената автотехническа експертиза, е допринесло в значителна степен за настъпване на произшествието. В автотехническата експериза изрично е посочено, че ако ПС с животинска тяга е било обозначено съгласно изискванията на ЗДП, то е щяло да бъде видимо за водача на МПС далеч преди опасната зона и последният е можел да предприеме ефективно спиране, с което да предотврати ПТП.

         С оглед така обсъдените обстоятелства, настоящият съд намира, че справедливото наказание, което следва да се наложи на подсъдимия е между средата и минимума предвиден от закона, а именно 4 години  и шест месеца лишаване от свобода. Същото съобразно разпоредбите на ЗИНС следва да се търпи при първоначален общ режим, в затворническо общежитие от открит тип. По отношение на подсъдимия, съобразно разпоредбите на чл.343г НК, следва да се наложи кумулативно предвиденото от закона наказание „Лишаване от право на управление на МПС”. Съдът намира, че справедливият размер за този вид наказание следва да надвишава наказанието лишаване от свобода с 6 месеца, поради което намира, че лишаването от права следва да е за срок от 5 години. По преценка на настоящия съдебен състав, така определените по вид и размер наказания ще са в състояние да изпълнят целите на генералната и специалната превенции.

         При този изход на процеса и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлОС разноските за дъдебното производство делото в размер на 2 394 лева, както и по сметка на ОД на МВР – гр. Плевен сумата 1885,50 лева, представляваща деловодни разноски за досъдебната фаза на наказателното производство.

         По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: