Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 20.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в следния състав
СЪДИЯ :
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при
участието на секретаря Цветелина Пецева,
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1483 по описа за 2013 година на Софийски градски съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 409 от ГПК.
По делото е постъпила
е молба с вх. № 36703/07.04.2020 г., подадена от трето за делото лице С.С.Г.,
ЕГН **********, действащ в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ “С.Т.– С.Г.”, ЕИК *******, в която твърди, че ищецът по делото “С.А.” ЕООД е негов длъжник и срещу същия е образувано изпълнително дело №
225/2016 г. по описа на ЧСИ Д.М., с рег. № 828 на КЧСИ, за следните суми:
37 403,24 лева – главница, ведно със законна лихва върху същата от
06.03.2015 г., 2 525,51 лева – главница, ведно със законна лихва върху
същата от 06.03.2015 г., 3 992,87 лева – неустойка, 2 811,77 лева –
съдебно-деловодни разноски. Твърди, че на основание чл. 510 от ГПК по негово
искане ЧСИ Д.М.му е възложила вместо плащане вземането, което ищецът “С.А.” ЕООД ***” АД по решение № 2149/06.11.2015 г. по т.д. № 3995/2014 г. по описа на
Апелативен съд – София, 6 състав, недопуснато до касационно обжалване съгласно
Определение № 26/13.01.2017 г. по т.д. № 922/2016 г. по описа на ВКС, с което З.
“Б.И.” АД е осъдено да заплати на “С.А.” ЕООД сумата от 153 944 лева – застрахователно
обезщетение, дължимо по договор за застраховка “Автокаско”, ведно със законната лихва от 19.03.2013 г. до окончателното й плащане,
както и разноски в размер на 19 363,12 лева. Твърди, че е представил
постановлението на ЧСИ Д.М.на З. “Б.И.” АД, но до подаването на молбата последният не е
платил задълженото си. Твърди, че “С.А.” ЕООД не е
образувал изпълнително дело против З. “Б.И.” АД, въз основа
на издадения му по настоящото дело изпълнителен лист.
Претендира да му
бъде издаден на основание чл. 409 от ГПК дубликат на изпълнителен лист срещу
ответника З. “Б.И.” АД за посочените суми в постановлението за възлагане по чл. 510 от ГПК от
13.07.2017 г., а именно: 37 403,24 лева – главница, ведно със законна
лихва върху същата от 06.03.2015 г., 2 525,51 лева – главница, ведно със
законна лихва върху същата от 06.03.2015 г., 3 992,87 лева – неустойка,
2 811,77 лева – съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и представените по делото писмени
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно
представеното от молителя постановление от 13.07.2017 г. по изпълнително
дело № 20168280400225 по описа на ЧСИ Д.М., с рег. № 828 на КЧСИ, допълнено с
постановление от 07.12.2017 г., на основание чл. 510 от ГПК са възложени вместо
плащане на ЕТ “С.Т.– С.Г.” в качеството му на взискател по изпълнителното дело
вземанията, които длъжникът “С.А.” ЕООД ***” АД до размера
на дълга по изпълнителното дело.
Видно
от отбелязванията съгласно
чл. 406, ал. 3 от ГПК върху подлежащия на
изпълнение съдебен акт по настоящото дело, на 18.11.2015 г. е издаден
изпълнителен лист в полза на ищеца “С.А.” ЕООД за сумата от 153 944 лева и законна лихва
от 19.03.2013 г., съгласно разпореждане от 12.11.2015 г. на Софийски апелативен
съд, въз основа на Решение №
2149/06.11.2015 г. по т.д. № 3995/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд,
6 състав. На 31.01.2017 г. е издаден изпълнителен лист в полза на “С.А.” ЕООД за сумата
от 19 363,12 лева и 5 500 лева (присъдените по делото разноски),
съгласно разпореждане от 26.01.2017 г. по настоящото дело на СГС.
По предходно
искане на молителя ЕТ “С.Т.– С.Г.” съдът е отхвърлил молбата
за издаване на изпълнителен лист с разпореждане от 24.11.2017 г., постановено
по настоящото дело, тъй като след като по искане на страната по делото съдът е разпоредил
страната да бъде снабдена с изпълнителен лист, то липсва процесуална възможност
съдът да се произнесе повторно за издаване на изпълнителен лист и на основание
чл. 510 от ГПК в полза на кредитор на страната, в полза на която е издаден вече
изпълнителен лист.
Видно от справка
в Търговския регистър по партидата на “С.А.” ЕООД, по отношение на “С.А.” ЕООД е било открито производство по
несъстоятелност. В производството по несъстоятелност на “С.А.” ЕООД е
предявено от настоящия молител ЕТ “С.Т.– С.Г.” вземането му срещу търговското дружество, за което му е издадено от ЧСИ Д.М.постановлението
по чл. 510 от ГПК. Това вземане на ЕТ “С.Т.– С.Г.” е включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на “С.А.” ЕООД под т. 15,
обявен в търговския регистър на 05.05.2018 г. и одобрен от съда с определение №
1280/12.07.2018 г. по т.д. № 50/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. На
28.02.2020 г. търговското дружество е заличено от Търговския регистър с Решение
№ 115/25.02.2020 г. по т.д. № 50/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, на
основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ.
При така
установеното съдът намира от правна страна следното:
Нормата на чл.
409, ал. 1 от ГПК предвижда, че ако първообразният
изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по
писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който
е издаден първообразът. Следователно за да бъде издаден дубликат на
изпълнителния лист, следва да бъде установено, че първообразът е изгубен или
унищожен. В случая молителят ЕТ “С.Т.– С.Г.” не твърди, че първообразът на изпълнителния лист е изгубен или унищожен, а
само че не се намира в неговото държане. Твърди обаче, че доколкото не е
образувано в дълъг период от време изпълнително дело по изпълнителните листове,
издадени в полза на неговия длъжник – страната по настоящото дело “С.А.” ЕООД, срещу застрахователя, то същите следва да се считат изгубени или
унищожени.
По настоящото дело са възникнали процесуални отношения между страните в
производството по делото. В рамките на тези правоотношения по искането на ищеца е издаден в негова
полза изпълнителен лист по делото. Дубликатът на изпълнителният лист не следва
да се различава от първообраза, поради което не може в дубликата вместо
заличеното търговско дружество “С.А.” ЕООД да бъде вписан едноличния търговец молител и
да му бъде издаден дубликат на последния. Процесуалното
правоотношение с третото за делото лице ЕТ “С.Т.– С.Г.” е различно от това на страните в процеса. Поради това съдът намира, че той
не е материалноправно легитимиран да претендира вместо ищеца “С.А.” ЕООД (дори и след заличаването му от Търговския регистър) да бъде издаден в
негова полза дубликат на изпълнителния лист, издаден по делото.
От друга страна, не може да бъде издаден дубликат на изпълнителния лист и
на заличеното търговско дружество “С.А.” ЕООД. След
прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на търговското
дружество, без значение в коя от предвидените в закона хипотези – чл.735, ал.
1, т. 2 от ТЗ или чл. 632, ал. 4 от ТЗ, имуществото от масата на
несъстоятелността на длъжника “С.А.” ЕООД, останало неосребрено в производството по
несъстоятелност, става собственост на държавата или на общината, съгласно
приетото в т. 10 от Тълкувателно решение от 03.12.2018 г. по тълк. дело №
1/2017 г. на ОСТК на ВКС. Следователно и процесното вземане на “С.А.” ЕООД ***” АД, ако не е събрано в производството по несъстоятелност, остава в
собственост на държавата. Това представлява пречка за издаване на искания
дубликат на изпълнителния лист.
В допълнение, в представената от молителя справка от Съдебно-изпълнителна
служба при Софийски районен съд е посочено, че няма образувани изпълнителни
дела по издадените изпълнителни листове. От справката от Камарата на частните
съдебни изпълнители не може да се направи извод, че не е образувано
изпълнително дело по издадените изпълнителни листове, тъй като в справката са
посочени множество изпълнителни дела срещу З. “Б.И.” АД за събиране на парични вземания. С оглед на горното неоснователни са
доводите на молителя, че по изпълнителните листове, издадени по настоящото
дело, не е образувано изпълнително дело от ищеца “С.А.” ЕООД – заличения търговец. Не се установява също
дали вземанията по изпълнителните листове не са били събрани от синдика на “С.А.” ЕООД в хода на
производството по несъстоятелност на това дружество.
За изчерпателност на изложението следва да се посочи също, че с
постановлението по чл. 510 от ГПК вземането срещу З. “Б.И.” АД е възложено на настоящия молител ЕТ “С.Т.– С.Г.” вместо плащане и то не удовлетворява взискателя и настоящ молител, докато
той не получи плащане от длъжника по възложеното вземане - З. “Б.И.” АД (така в т. III, § 172. Предаване на вземането за събиране или вместо плащане. Българско
гражданско процесуално право – Живко Сталев, Седмо допълнено и преработено
издание – 2001 г.).
В случая е видно
от справката в Търговския регистър по партидата на “С.А.” ЕООД, че настоящият молител ЕТ “С.Т.– С.Г.” е предявил вземането си срещу “С.А.” ЕООД в
производството по несъстоятелност на търговското дружество с молба с вх. № 10586/05.04.2018 г. по т.д. № 50/2016 г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив, и същото е включено в списъка на приетите вземания, одобрен с
определение № 1280/12.07.2018 г. по т.д. № 50/2016 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив.
С оглед на горното вземането на настоящия молител ЕТ “С.Т.– С.Г.” към длъжника “С.А.” ЕООД е погасено на основание чл. 739, ал. 1 от ТЗ с
прекратяването на производството по несъстоятелност на “С.А.” ЕООД и заличаването на търговското дружество с
решението по чл. 632, ал. 4 от ТЗ (съгласно мотивите на т. 1 от Тълкувателно
решение от 13.07.2020 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС). Следователно след погасяване на вземането му срещу неговия длъжник “С.А.” ЕООД, той не
може да търси удовлетворение на това вече погасено по силата на закона вземане
чрез вземането на длъжника на неговия длъжник – З. “Б.И.” АД. Съответно не може да се легитимира като кредитор по силата на
постановление по чл. 510 от ГПК. Съдът намира, че горното представлява
самостоятелна пречка за уважаването на искането на ЕТ “С.Т.– С.Г.” за издаване на дубликат на изпълнителния лист в негова полза.
По изложените
съображения съдът намира, че подадената молба за издаване на дубликат на изпълнителен
лист е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от
изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искане по молба с вх. № 36703/07.04.2020 г., подадена от С.С.Г., ЕГН **********, действащ
в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ “С.Т.– С.Г.”, ЕИК *******, за издаване на дубликат на изпълнителен лист срещу ответника по делото З. “Б.И.” АД, ЕИК *******,
за посочените суми в постановление за възлагане по чл.
510 от ГПК от 13.07.2017 г., допълнено с постановление от 07.12.2017 г.,
издадени по изпълнително дело № 225/2016 г. по описа на ЧСИ Д.М., с рег. № 828
на КЧСИ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ :