№ 16812
гр. София, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110134433 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с предявени от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД срещу А. П. Н. кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99,
ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми,
произтичащи от Договор за паричен заем №: 5675517/12.02.2021 г., сключен
между „Вива Кредит“ ООД, което е прехвърлило вземанията си на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД с Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от
07.03.2022 г., а именно: сумата 3000,00 лева (три хиляди лева),
представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 25.11.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата 694,80 лева (шестстотин деветдесет и
четири лева и 80 стотинки), представляваща договорна лихва за период от
14.03.2021 г. до 07.02.2022 г., сумата 241,90 лева (двеста четиридесет и един
лева и 90 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2022
г. до 22.11.2022 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ЧГД № 64431/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди, че между „Вива Кредит“ ООД като Заемодател и А. П.
Н. като Заемател е бил сключен Договор за паричен заем № 5675517 от
1
12.02.2021 г. Сочи, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е
задължил да предостави на ответника сума в размер на 3000 лева, под формата
на паричен заем. С подписването на договора, А. П. Н. удостоверил, че е
получил от Заемодателя заемната сума от 1 Рег.№ 6185 / 05.02.2025 Този файл
е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Stoycho
Todorov Popov на 05.02.2025 г. в 17:29:22 ч., SOFIA REGIONAL COURT на
05.02.2025 г. в 17:29:26 ч. 3000 лева, като договорът имал силата на разписка
за предадена, съответно получена сума. Заемателят се е задължил да ползва и
върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати
сума в размер на 3694,80 лева, ведно с договорната лихва на 12 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 485,21 лв. (включваща първоначална
главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане). Твърди, че
ответникът не е извършил плащания по договора. Сочи, че ответникът е
трябвало да изплати целия заем на 07.02.2022 г. - последната падежна дата.
Твърди, че между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД е бил сключен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл.
99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 07.03.2022 г., по силата на който
вземането е било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД (правоприемник на което е „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД, ЕИК: *********, считано от 25.11.2022 г.),
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Счита, че
ответникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия с исковата
молба. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и
присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че
сключеният договор за кредит е недействителен. Твърди, че както в договора,
така и в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация
липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР.
Сочи, че договорът не съдържа погасителен план със съдържанието
предвидено в чл. 12 ЗПК. Твърди, че клаузата уговорената в чл. 5, ал. 2 от
договора за паричен заем, според която се дължи неустойка в размер на
1418,52 лева при неизпълнение на задължението за осигуряване, в тридневен
срок от датата на усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез
2
поръчителство на физическо лице, което отговаря на определени условия, или
банкова гаранция, се намира в пряко противоречие със ЗПК. Твърди, че
неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване. Сочи, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора
се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на
акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат
вреди. Прави възражение за погасяването на задълженията по давност.
Твърди, че не е получил сума в размер на 3000 лв. както се твърди в исковата
молба. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Въз основа на заявление от 25.11.2022 г. от „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 24832 от 21.08.2023 г. по ЧГД № 64431 по описа
за 2022 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с. срещу длъжника А. П. Н. за следните суми:
сумата 3 000,00 лева (три хиляди лева), представляваща главница, ведно със
законна лихва за период от 25.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
694,80 лева (шестстотин деветдесет и четири лева и 80 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 14.03.2021 г. до 07.02.2022 г.,
сумата 241,90 лева (двеста четиридесет и един лева и 90 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2022 г. до 22.11.2022 г.,
както и държавна такса в размер на 78,73 лева (седемдесет и осем лева и 73
стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет
лева).
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 09.04.2024 г. чрез
неговия работодател, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е
депозирал възражение по чл. 414 ГПК на 08.05.2024 г.
С разпореждане от 10.05.2024 г., връчено на 15.05.2024 г. на заявителя са
дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може
да предяви иск за вземането си.
3
В срока по чл. 415 ГПК – на 11.06.2024 г., ищецът е предявил иск за
установяване съществуването на вземането си по исков ред.
Представен е договор за паричен заем № 5675517/12.02.2021 г., сключен
между „Вива Кредит“ ООД като заемодателя и А. П. Н. като заемател, по
силата на който заемодателят се задължава да предостави на заемателя сумата
от 3000,00 лв., а заемателят се задължава да я върне в срок от 12 месеца на 12
месечни вноски, всяка от които в размер на 485,21 лв., последната от които – с
падеж 07.02.2022 г., при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,32
%, ГПР – 49,49 %.
В отношенията между страните е безспорно, че заемодателят е
предоставил на заемателя отпусната в заем сума – 3000,00 лв., в брой –
2730,31 лв. изплатена на заемателя, а 269,69 лв. е използвана за рефинасиране
на Договор за паричен заем КИД 5670218 от 29.01.2021 г., а и това се
установява от клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора, а именно заемателят е
удостоверил с подписа си, че е получила посочената сума в брой, респ. че
договорът има силата на разписка за получената сума, приложения по делото
разходен касов ордер и заключението на назначената по делото ССЕ,
неоспорено от страните, което съдът намира за обективно, компетентно,
изготвено с необходимите знания и умения.
Безспорно е между страните, че съгласно чл. 5, ал. 1 от договора
заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави
на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. поръчител – физическо лице,
което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не
по-рано от 3 дни от деня на предоставяне и да отговаря на следните
изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен
трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6
месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през
последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има
кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е
поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за
паричен заем в качеството си на заемател, или 2. банкова гаранция, която е
издадена лед усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.
По силата на чл. 5, ал. 2 от договора в случай на неизпълнение на
4
задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в чл. 1, заемателят
дължи неустойка в размер на 1418,52 лв., дължима разсрочено на равни части
към всяка от погасителните вноски, като в този случай вноската е в размер на
603,42 лв., а общото задължение по договора – в размер на 7241,04 лв.
Безспорно е между страните, че ответникът не е извършил плащания по
договора, а и това се установява от заключението на назначената по делото
ССЕ.
По делото е безспорно, че с Приложение № 1 от 07.03.2022 г. към
Договор за цесия от 01.12.2016 г. вземанията са прехвърлени в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД. Представено е
пълномощно, с което „Вива Кредит“ ООД упълномощава „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ АД да съобщи цесията на длъжника. Представено
е потвърждение на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Представено е и уведомление
за цесията, приложено към исковата молба.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от
правна страна следното:
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен в срока по
чл. 415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която в срока по чл. 414 ГПК е
постъпило възражение. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Безспорно е между страните сключването на процесния договор за
паричен заем.
С оглед изложеното, преценката относно действителността на
процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в
съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК,
при действието на който е сключен договорът.
Страните не спорят относно съдържанието на договора, както и относно
наличието на уговорена неустойка за неосигурено обезпечение.
Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението
5
и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те
да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение
на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка по чл. 5, ал. 2 от договора
въвежда възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не на
главното задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се явява
непредоставяне на предвиденото обезпечение, като размерът на неустойката е
1418,52 лв. при посочена като предоставена по договора главница от 3000,00
лв., с оглед на което неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо
такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно,
задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя.
Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки
за неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката,
съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до
нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът
поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно
овъзмезден с възнаградителната лихва.
Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение
и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника
при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Договорът
предвижда редица условия, които са кумулативно дадени и следва да бъдат
изпълнени в много кратък срок. Кредиторът е дал възможност на насрещната
страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва
да отговаря на множество изисквания – за осигурителен доход, да няма лоша
кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор. Освен това
следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател
и то издадена също в много кратък срок, а именно - 3 дни от деня на
сключването на договора. Налагането на толкова кратки срокове препятства
всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той
обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още
по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени
6
условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че
тяхното изпълнение е изначално трудно, ако не и невъзможно. Що се отнася
до алтернативната опция за обезпечение, то тя също поставя трудно
преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова
гаранция, обезпечаваща задължение в размер на цялото задължение по
договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни,
предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за
такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие
такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по чл. 5, ал. 1 от договора
всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на
неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във
всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя
затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща
разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска - видно от
погасителния план, още със сключването на договора, страните са уговорили,
че неустойката ще се изплаща заедно с дължимите месечни вноски, т. е.
изначално заемодателят е предвидил невъзможността за изпълнение на
договорното задължение, предвидено в чл. 5 от договора, поради което в
договора е уговорен и начин за изплащане на дължимата неустойка.
Така уговорена, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна и
обезщетителна функции и има за резултат единствено постигане на
неоснователно обогатяване за кредитора, поради което и сама по себе си
същата се явява нищожна поради противоречието й с добрите нрави – чл. 26,
ал. 1 ЗЗД.
По силата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
7
включва нотариалните такси.
Уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход,
свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае
обезпечение на вземанията по договора. Начинът на уговаряне на
дължимостта на неустойката сочи, че целта е да се създаде за потребителя
задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което се явява за
потребителя разход, пряко свързан с кредита – допълнително възнаграждение,
дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално
извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води
до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на
разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно – при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи (включително
неустойката за непредоставено обезпечение), което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В посочения смисъл е и решение по дело
C‑714/22 от 21.03.2024 г. на СЕС, относимо към изискването за реално
посочване на ГПР в договор за кредит, сключен с потребител.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради
което и се дължи само чистата стойност на кредита, като не се дължат
разноски и лихви, в т. ч. не следва да се присъжда законната лихва от
8
заявлението (в посочения смисъл – Решение № 129/30.07.2024 г. по т. д. №
630/2023 г. на ВКС).
Ако тази недействителност се установи в производството по чл. 422
ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на
сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да
се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.
55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя,
предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност
при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. (в посочения
смисъл – Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/21 г. на ВКС, I V г.
о., Решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/22 г. на ВКС, I т. о., Решение
№ 50259/12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/21 г. на ВКС, III г. о. и Решение №
50056/29.05.2023 г. по т. д. № 2024/22 г. на ВКС, I т. о.).
По делото е безспорно, а това се установи и от представените по делото
доказателства, че вземанията по процесния договор за заем са надлежно
прехвърлени на ищеца.
Ето защо, дължимо остава единствено вземането за главница в размер на
3000,00 лв., от която не следва да се приспадат суми, доколкото в
разглеждания случай не се установи ответникът да е извършил плащания за
погасяване на задължения по процесния договор за заем.
В тежест на ответника е било да докаже положителния факт на
плащането на дълга, но същият не е представил доказателства, от които този
факт може да се установи по безспорен начин.
До посочения размер искът за главницата следва да се уважи, а над тази
сума до пълния предявен размер, както и в частта относно лихвите, исковете
9
следва да се отхвърлят.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК право на разноски имат
и двете страни. Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер на 607,46
лв., от които за заповедното производство 78,73 лв. за ДТ и 50,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и за исковото производство 78,73 лв. за ДТ,
300,00 лв. депозит за вещо лице и 100,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, от които
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят 462,92 лв.
Ответникът не претендира и не доказва извършването на разноски в
заповедното и исковото производство.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. П. Н., ЕГН ********** на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК ********* следните суми, произтичащи
от Договор за паричен заем № 5675517/12.02.2021 г., сключен между „Вива
Кредит“ ООД като заемодател и А. П. Н. като заемател, като „Вива Кредит“
ООД е прехвърлило вземанията си на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 07.03.2022 г., а именно:
сумата от 3000,00 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва за
период от 25.11.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с
чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за сумата от 694,80 лв., представляваща договорна лихва за
период от 14.03.2021 г. до 07.02.2022 г. и за сумата от 241,90 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2022 г. до 22.11.2022 г, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД №
64431/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА А. П. Н., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
10
заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК
********* сумата от 462,92 лв., представляваща разноски в заповедното и
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11