Р Е Ш Е Н И Е №

 

            гр. София, 19.02.2021г.

                                              

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на девети февруари две хиляди  двадесет и първа година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Цветослава Гулийкова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 373 по описа за 2020г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Предявени са искове по чл. 62, вр. чл. 53,  и  чл. 78 от  Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки.

 

В първоначалната искова молба по делото от ищеца „А.М.Т.“ С.Р.Л., дружество, регистрирано и съществуващо съгласно законите на Република Италия, са изложени твърдения, че между страните са били установени трайни търговски отношения, изразяващи се в това, че ответникът е поръчвал за купуване стока, представляваща замразени пилешки бутчета, четвъртинки, а ищецът осигурявал и предоставял стоката изцяло по заявка. В изпълнение на задълженията си, коректно и в уговореното време, ищецът предавал стоката на превозвач, който я приемал и транспортирал до местоназначение, посочено от ответника, съгласно международните правила за търговия СРТ (превозът, платен до - INCOTERMS), на което местоназначение стоката била приемана и получавана от ответника.

За осъществяване на процесната сделка са  били издадени и оформени фактура № 335 от 19.09.2018г. на стойност 19 852. 27 евро, с условие за плащане 30 дни след датата на експедиция,  непрехвърляем коносамент (морска товарителница) № SGL – 987194/08.10.2018г. и митническа декларация ЕS003621/20.09.2018г. Видно от представеното извлечение от счетоводни книги по партидата на ответното дружество (счетоводна справка от 20.08.2019г.), ответникът дължи сумата по тази фактура.

Ответникът не е платил сумата и след многократни покани и ищецът иска да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 19 852. 27 евро, представляваща неизпълнение на парично задължение по търговска сделка, със законната лихва от датата на исковата молба (20.02.2020г.) до окончателното плащане и с направените по делото разноски.    

 

 Още с първоначалния си отговор ответникът „М.Г.Б.“ ЕАД, дружество, регистрирано и съществуващо съгласно българското законодателства, е оспорил исковете, като също  е претендирал направените по делото разноски.

Не е оспорено, че  между страните е сключен договор за продажба, при условия за доставка на стоката съгласно международните правила за търговия, но е възразено, че  доставената стока е била некачествена.

Стоката е била натоварена на 19.09.2018г. с местоназначение ответника, склад Изида, ул.“*****, гр. Стамболийски, обл. Пловдив. Доставка в складовата база е била извършена на 18.10.2018г., където стоката е била проверена незабавно от отговорника на склада (18.10.2018г.) и купувачът е бил уведомен за негодността на стоката с изпратен снимков материал. Купувачът е уведомил собственика на стоката за нейната негодност. Налице е пълно неизпълнение на задължението по договора за продажба. Не  е доставена годна стока. Никой от приложените документи не удостоверява качеството на стоката към момента на сключване на спедиционния договор или към момента на предаване на стоката. Счетоводните записвания не са източник на задължение. С протокол на SGS е установена абсолютна негодност на стоката, а с актове на местната власт е разпоредено нейното унищожаване поради негодността й. Стоката е получена, но не е приета. Причината за неприемането е видимото несъответствие на стоката с уговорените условия на сделката поради дефекти в качеството. С първоначалния си отговор ответникът се е позовал на разпоредбите на българския ТЗ – че прегледът е бил извършен в съответствие с чл. 324 от ТЗ; за дефектите в качеството доставчикът е уведомен по телефона и електронна поща в деня на получаването; купувачът е предприемал всички възможни действия за запазване на стоката, като е уведомил и потърсил съдействието на собственика на стоката; купувачът е извършил всички действия на добър търговец по чл. 325 от ТЗ, не са налице предпоставките на чл. 324, изр. 2 от ТЗ и не са извършени разпореждания по чл. 325, ал. 3 от ТЗ; купувачът не е в забава за получаване на стоката.   

 

С допълнителната искова молба ищецът е уточнил, че страните по договора са търговски дружества, чиито места на дейност са в различни държави и приложими норми са разпоредбите на Конвенция на ООН относно договорите за международна продажба на стоки (ВКМПС/1980г.), която е ратифицирана от България и Италия.

Ищецът като продавач, е изпълнил задълженията си да достави стоката, да връчи всички отнасящи се до нея документи и да прехвърли собствеността (чл. 30 от Конвенцията). Доставената стока съответства на количеството и качеството на договорените условия. Невярно е твърдението, че стоката е била с дефекти в качеството. Няма доказателства  за извършен преглед от оторизирано лице. Ищецът не е бил уведомен за видими дефекти на стоката и не е бил търсен за съдействие.  Съгласно договорения и неоспорен начин на доставяне на стоката – превоз, платен до уговорено местоназначение, рискът от загуби и/или липси и/или повреди преминават върху купувача от момента на предаване на стоката на превозвач. Отговорност на ответното дружество е било да установи дали превозвачът е доставил стоката в годно състояние. Оспорват се представените от ответника документи на основание, че ответникът е бил длъжен да провери или предизвика проверка на стоката в срок, колкото е било практически възможно според обстоятелствата – чл. 38 от ВКМПС. Стоката е била подлежаща на бързо разваляне. Видно от датите на документи на ответника, купувачът е инициирал проверка близо три месеца от получаване на стоката. Със своето бездействие купувачът е изгубил правото да се позовава на несъобразност на стоката  (чл. 39 от Конвенцията). Обстоятелството, че стоката е била повредена в срока от получаването й до датата, на която е била извършена проверка на нейната годност, както и в случай, че нейното съхранение в същия този срок не е било при подходящи условия, не освобождава купувача от задължението да изпълни дължимата насрещна престация по търговската сделка – да заплати нейната цена.  Ищецът се позовава  на разпоредбата на чл. 66 от Конвенцията. Ответникът не е изпълнил задължението си като купувач да приеме или да уведоми продавача за основателно неприемане на стоката, поради което дължи заплащане на цената – чл. 53 от ВКМПС.

 

С допълнителния си отговор ответникът е възразил, че процесът на разрешаване на въпроса за връщане на неприетата стока е продължил до унищожаването й на 03.01.2019г., настъпило след издадено разпореждане от Българска агенция по безопасност на храните. Ответникът е съхранявал стоката с грижата на добър търговец, като е изчаквал съдействието на продавача във връзка с отправената рекламация. Съобразно направената поръчка срокът на годност на замразените бутчета е бил 18 месеца и е изтичал през м. най 2019г., а доставената стока е била видимо негодна за използване по предназначение. Ответникът е изпълнил задължението си да провери стоката в съобразен с обстоятелствата срок и е уведомил продавача за несъответствията. Ответникът се позовава на чл. 36, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ВКМПС. Ответникът е взел мерки за запазване на стоката, като я е вложил в склад и я е съхранявал, изчаквайки получаването на съдействие от страна на продавача за връщане на доставеното. След установяване на абсолютната негодност на стоката от страна на БАБХ е разпоредено унищожаването й. Продавачът е бил известен предварително за възможните последици след извършване на проверка от страна на контролните органи на стоката. Обсъждани са били варианти, при които стоката да бъде получена обратно от продавача, но той не е предприел действия във връзка с това в разумни срокове и е изпаднал в забава. Оспорват се твърденията на ищеца в допълнителната искова молба.

 

След приключване на съдебното дирене и от двете страни са представени писмени защити с потвърждаване на изложените твърдения от ищеца, съответно оспорванията, възраженията и правните доводи от ответника.

  

По предявените искове

 

През месец март 2018г., ищецът, търговско дружество с  предмет на дейност включително търговия на едро и на дребно, внос и износ на всички видове хранителни продукти, както и преработката им,  е доставил на ответника в България, също търгуващ на едро и дребно с хранителни стоки, по негова заявка, замразени пилешки бутчета, за което са били издадени фактури за продажба № 00000000093 от 09.03.2018г. и фактура за продажба № 00000000122 от 22.03.2018г. на стойност по 19 352. 26 евро.  Стоките са били платени  на 09.03.2018г. и на 03.04.2018г., в рамките на уговореното.

По нова заявка на ответника от 10.09.2018г., ищецът се е съгласил да достави отново с място България, хладилен склад на „Изида“ в гр. Стамболийски, област Пловдив, предлагани от него пилешки бутчета четвъртинки замразени бели, качество А, IQF, 5 и 7 кг кутии с брутно тегло 22 650 кг и брой опаковки 4272 кашона за сума от 19 852. 27 евро, Incoterms СРТ, при дата на експедиция 19.09.2018г. и срок за плащане 30 дни след датата на експедицията. Произходът на стоката е бил Испания,  годност – месец май 2019г., при 18 месеца срок на съхранение.

За обстоятелствата от ищеца  се представя издадена от него фактура № 00000000355/19.09.2018г. за доставката, както и извлечение от счетоводни книги на дружеството. Уговорките между страните във връзка с доставката не се оспорват от ответника, както и са потвърдени от разпитания по делото негов свидетел Д.Л., свързал страните по договора и договарял от името на ответника при сключването на договора за продажба и неговото изпълнение.   

След организиран от ищеца превоз стоката е преминала митнически контрол в Испания на 20.09.2018г., съгласно представена по делото митническа декларация, и е била натоварена в контейнер с нетно тегло 21 912 кг, MNBU3273996,  при температура -18  градуса С за превоз по море на 22.09.2018г., съгласно издаден непрехвърляем коносамент от 08.10.2018г., също представен по делото. 

От пристанище за разтоварване Бургас стоката е била превозена с камион в местоназначението в хладилен склад „Изида“, гр. Стамболийски, на 15.10.2018г. и съхранявана там поне до 03.01.2019г., когато от Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив, въз основа на лабораторни резултати от акредитирана лаборатория, потвърдени от протокол от 03.01.2019г., е било констатирано, че партидата не отговоря на изискванията за човешка консумация и се насочва за преработка за храна за домашни любимци.  От същата дата за стоката е бил съставен протокол за отговорно пазене, като е било забранено пускането на пазара за човешка консумация.  

Извършените от Българска агенция по безопасност на храните действия са били по  реда на Закона за ветеринаромедицинската дейност, в действалата редакция на разпоредбите на чл. 252 и сл. от ЗВД, по сезиране от страна на ответника.

Съгласно показанията на свидетеля П.Х.по делото, работник в хладилния склад на ответника в гр. Стамболийски, още при получаване на стоката в склада е бил отворен кашон, при който се е видяло, че доставените бутчета са жълти, гранясали.  По правило в момента на доставката се е проверявала стоката в склада.  За това е бил уведомен управителят на ответното дружество, което е със седалище ***. Свидетелят е потвърдил още, че стоката е била съхранявана непрекъснато в хладилния склад, ползван от дружеството под наем. Стоката е била показана на клиенти, но по тяхно мнение също е била гранясала.

За получената стока на 18.10.2018г. е бил уведомен и Д.Л., който се е свързал с представители на ищцовото дружество по телефона поне на 18.10.2018г. (чрез WhatsApp) и на същата дата е било изпратено и съобщение по електронната поща на ищцовото дружество – че външният вид на стоката е като след фризерно изгаряне, жълт, стар, няма индивидуално бързо замразяване. Предложено е било ако има голяма несъответствие между рекламираната оферта и снимки,  да бъде направено SGS проучване, като ако качеството не е подходящо, ищецът ще разполага с проучването и ще може свободно да си прибере стоката. Съгласно същото съобщение плащането, дължимо на 19.10.2018г., е било отказано, докато не се изясни ситуацията. На 18.10.2018г. допълнително по електронен път  са били изпратени снимки, препратени на самия Д.Л. от склада. Към този момент той не е бил видял стоката (офертата на ищеца е била по снимки), което е посочил и на ищеца, но е потвърдил, че вярва, че има проблем, тъй като в склада се получава между 180 и 200 тона седмично замразено месо. Ищецът е бил поканен да провери стоката по всяко време.

 На 23.10.2018г. от Д.Л., с електронно съобщение, е било потвърдено, че са доставили палет на двама клиенти, но и двамата са върнали стоката – лоша миризма на старо и гнило месо, което не е подходящо за обезкостяване и по-нататъшно производство, като отстъпка в цената не е възможна. 

В рамките на седем дни след получаването на стоката Д.Л. е посетил на място склада. Били са отворени по един кашон от палет. Месото е било жълто, с лош търговски вид и с  лош мирис.    

Д.Л. е трябвало да се срещне с представители на ищеца   (управителя Р. Д. и Р. Б. – мениджър) в SIAL. Личната среща на SIAL не е била успешна.

На 26.10.2018г., също с електронно съобщение, е било поискано ищецът за вземе палети или каквото и да било количество за друг клиент. От името на ответника е било заявено, че визуално и органолептично стоките не отговарят на изискванията за продажба от ответника и се считат от ответника и двама клиенти за изгнили. Предложено е било анализ от  SGS за сметка на ищеца или тест от българската Агенция по храните, но с предупреждение, че в този случай е възможно стоката да бъде унищожена. Ищецът е бил предупреден още, че не може да ползва повече от две седмици безплатно хладилния склад, тъй като ответникът се нуждае от пространство.  

Съгласно електронно писмо от 05.11.2018г. е било предложено на ищеца да вземе стоката като най-добър вариант за него, тъй като е твърдял, че има клиенти, които я харесват, с предупреждение, че тя заема много място при ответника, че анализ от SGS коства разходи от около 1000 евро, които са за ищеца, а ако от Агенция по храните, към която ищецът може да се обърне, се установи, че стоките не са подходящи за консумация от човек, тя ще бъде унищожена. Унищожаването на стоките струва 0.35 евро/кг.

На 08.11.2018г. е бил отказан втори заявен от дружеството контейнер с дата на изпращане 26.09.2018г., тъй като страните са били в процес на рекламация с изпращача поради лошо качество на стоките, получени с първата пратка на 15.10.2018г. За това ищцовото дружество е било уведомено изрично от Д.Л., както е бил уведомен и превозвачът. 

След уговорка за среща между адвокати, кореспонденцията между дружествата е била преустановена до образуване на делото.  

Посочените обстоятелства се установяват от разпита на Д.Л. като свидетел по делото, както и от електронната кореспонденция, представена от ответника като електронни документи по делото. Тези документи  не са били оспорени от ищеца, нито от него е представяна такава  за установяване на направените от негово име изявления за времето от 18.10.2018г. до 08.11.2018г. 

По делото няма посочени и представени от ищеца други доказателства  относно качеството на доставената от него стока, освен документите, с които е бил съпроводен товара, и данните по счетоводните му записвания.

Същевременно липсват  доказателства за влошаване на качеството на стоката по време на превоза или при съхранението й при ответника за времето от 15.10.2018г. до 03.01.2019г.  Напротив, съгласно вече изложеното, и към 03.01.2019г. стоката е била в посочения от самия ищец срок на годност (май 2019г.) и при съхранение от -18 градуса С, съгласно представения коносамент за морски превоз и показанията на свидетеля П.Х., както и на свидетеля Д.Л..  

Съгласно показанията на свидетеля Д.Л. сезирането на БАБХ е било, тъй като стоката не е можела да се продаде, но не е можела и да стои дълго в склада на ответника. Стоката е била унищожена за сметка на ответника.

Съгласно изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, в месеца на получаване на стоката ответникът е осчетоводил издадената от ищеца фактура, с вписване в дневник на покупките и дневник на продажбите. Ползване на данъчен кредит по ЗДДС не е имало, тъй като не е имало начисляване на ДДС от износителя – ищец, което е при търговия между страни членки. По-конкретно съгласно заключението   в Дт на с/ка 304 „Стоки на склад“ на ответника е бил направен запис на стойност 38 827. 67 лева, а в Дневник на с/ка 401 „Доставчици“ в Кт е направен запис на стойност 38 827. 67 лева, както и в протокол по чл. 117 от ЗДДС № ********** от 18.10.2018г. на ВОП на стока с контрагент ищецът е бил направен запис на фактура № 355 от 19.09.2018г.  Фактурата е била отразена в протокол за приемане на Инстрастат декларация № 180780, създаден на 14.11.2018г.

  

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

 

Страните са били обвързани от договор за продажба на стока - пилешки бутчета четвъртинки замразени с брутно тегло 22 650 кг, при цена от 19 852. 27 евро, съгласието за който е било  постигнато изрично. По заявка на ответника, като купувач, ищецът се е съгласил с доставката, за която е била издадена  фактура в удостоверение на договора  и предприети действия по изпълнението му.

Не е било  избирано  материално право по договора, при което за сключването и съдържанието му е приложимо правото на държавата, с която договорът е в най-тясна връзка – Италия, като държава, в която страната - продавач, която трябва да  изпълни характерната престация, е имала своето обичайно местопребиваване (главно управление) към момента на сключване на договора (чл. 4, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.2008г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I), вр. 94, ал. 1, вр. ал. 1 от КМЧП). При седалището и адрес на управление на страните в различни държави (България и Италия) и качеството на Италия страна по  Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки (Виенска конвенция) към договора между страните са приложими материалноправните норми на тази конвенция. Съгласно чл. 1, § 1, б.“б“ от Виенската конвенцията, тя се прилага за договори за продажба на стоки между страни, чиито места на дейност са в различни държави, когато правилата на международното право водят до прилагане на правото на договаряща държава. Поради качеството страна по конвенцията и на България, е изпълнена още хипотезата на чл. 1, § 1, б.“а“ от Конвенцията – договор за продажба на стоки между страни, чиито места на дейност са в различни държави, когато те са договарящи държави.

Изрично при сключване на договора, по начина, посочен в чл. 23 от Виенската конвенция, страните са се позовали на клауза СРТ (Carriage to place of destination), като код, включен в Incoterms 2010 (в сила от 01.01.2011г.) – международни правила за тълкуване на търговските термини (International commercial terms), издавани от Международната търговска камара в Париж,  и такава клауза  също е  обвързваща за тях по договора –  уговорка, най-общо, за поети от продавача разходи, свързани с доставката до уговореното място на доставка, но при риск за купувача от загуба, липси или повреди на стоката от предаването й на превозвач.

Съответно на уговорките между страните, стоката е била предадена от ищеца на превозвач и след извършен морски и сухопътен превоз – получена на  склад, ползван от ответника в България (гр. Стамболийски), ведно с изискуемите документи към стоката в удостоверение на прехвърлената собственост.

Съгласно чл. 53 от Виенската конвенция  купувачът е длъжен да плати цената на стоката и да приеме нейната доставка в съответствие с изискванията на договора и на конвенцията, а съгласно чл. 62 от конвенцията – продавачът може да поиска от купувача да плати цената, освен ако продавачът е прибягнал до средство за защита, което е несъвместимо с това искане.

В случая следва да се приеме, че са налице обстоятелства, при което искането на ищеца – продавач  за заплащане на цената на стоката не може да бъде уважено, въпреки   формалното изпълнение на задълженията му по  чл. 30 от Виенската конвенция -  предаването на  стоката на превозвач с прехвърляне на собствеността и риска, с оглед постигнатата уговорка СРТ по Incoterms, както и  с предаването на изискуемите документи към стоката.

Поне от 26.10.2018г., в хода на електронна кореспонденция между страните,  от името на ответника е било  направено изявление за разваляне на договора по чл. 26, вр. чл. 49, вр. чл. 45 от Виенската конвенция поради нарушение на договора, което е съществено по смисъла на чл. 25 от конвенцията  -  уговорената доставка е била за храна от животински произход, предназначена за консумация от хора, а реално доставеното не е било годно за такава консумация, поради което стоката не се приема. Въпреки липсата на изрична формулировка за разваляне, в този смисъл е било изявлението на ответника от 26.10.2018г.  - че ищецът може да вземе палетите за друг клиент, да изследва стоката, но за своя сметка, при възможност за безплатно ползване на хладилия склад на ответника, но само временно,   тъй като ответникът се нуждае от пространство.   Т.е., че поради доставената некачествена стока,  страните следва да се считат освободени от договорните си задължения (чл. 81 от Виенската конвенция).

Тези изявления на ответника са били  поддържани и в останалите имейли до ищеца след 26.10.2018г., като ответникът вече е целял единствено да се освободи от стоката, която в нарушение на договора и чл. 35, § 1 от Виенската конвенция не е  била с нужното качество. Стоката не е съобразена с договора, когато не е пригодна за целите, за които стока със същото описание обикновено се използва (чл. 35, § 2,т. „а“ от конвенцията), а  продавачът носи отговорност за всяка несъобразност, която съществува в момента, когато рискът минава върху купувача (чл. 36, § 1). Ответникът не е искал да се  правят допълнителни разноски, но и без да ограничава възможността на ищеца да вземе обратно стоката, с която да се разпореди по своя преценка, тъй като, съгласно възприетото от фактическа страна, той е твърдял пред ответника, че има клиенти за стоката. От ответника е бил отклонен вторият уговорен за доставка на ответника контейнер.

 Както се посочи от фактическа страна, от ищеца по делото не са  събрани   доказателства за надлежното качество на стоката в момента на предаването й на превозвач. Само издадената фактура, коносамент и митническа декларация, ведно със счетоводните записвания при страната, не установяват това обстоятелство. Изрично по делото е било указано на страната, че обстоятелството е в нейна доказателствена тежест.  Възражението на ответника, че никой от приложените от ищеца документи не удостоверява качеството на стоката към момента на сключване на спедиционния договор е основателно, както и е неоснователно посоченото от ищеца в писмената му защита по същество, че в хода на делото ответникът не е доказал възражението си за негодност на приетата стока към деня на получаването й. Не ответникът установява такава несъобразност.

От ответника е била извършена проверка по смисъла на чл. 38, § 1 от Виенската конвенция  веднага след получаване на стоката на 15.10.2018г. и след откриването на несъобразността ищецът – продавач е бил уведомен  в разумен срок  – на 18.10.2018г., като е било посочено естеството на несъобразността (чл. 39, § 1 от конвенцията). Твърденията на ищеца, че не е бил уведомен за видими дефекти на стоката и не е бил търсен за съдействие, не съответстват на доказателствата по делото.  Напротив, ищецът не е отговорил на предложението на ответника за съвместна проверка на стоката, нито е направил друго предложение за уреждане на възникналия спор, а е поддържал, че стоката е качествена и има друг купувач. Същевременно нито Виенската конвенция, нито договорът между страните е изисквал някаква особена процедура или ред за установяване на несъобразността от ответника - купувач. Самият ответник, който по занятие търгува с хранителни стоки,  е приел бутчетата негодни (изгнили) поради вида и миризмата  им, както и поради това, че мнението му е било споделено и от двама купувачи, отказали да закупят стоката от самия него непосредствено след получаването й.             

Действително по делото се установява, че ответникът е осчетоводил получената от ищеца  фактура за доставката с вписване в дневник на покупките и дневник на продажбите с протокол по чл. 117 от ЗДДС, но това е било поради уговорената доставка (сключването на договора за продажба между страните), което по делото не е спорно, съответно на задълженията на ответника по Закона за счетоводството и ЗДДС. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗСч, предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменение на имуществото и финансовото им състояние, финансовите резултати относно дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред, а ръководителят на предприятието организира текущото счетоводно отчитане в съответствие с разпоредбите на закона (чл. 16, ал. 1, т. 2 от ЗСч).  Налице е обаче настъпило обстоятелство след сключване на договора – упражнено право от ответника да развали договора. При това установено по делото обстоятелство само осчетоводяването на получената от ищеца фактура по доставката и съставянето на протокол по чл. 117 от ЗДДС  не доказва нито приемане на стоката, нито отказ от правото на ответника да развали договора поради същественото договорно неизпълнение на ищеца – продавач. 

Правото на ищеца по чл. 49 от Виенската конвенция да развали договора за международна продажба на стоки  е самостоятелно преобразуващо право и е без значение посоченото от ищеца в писмената защита по същество, че ответното дружество не е поискало намаляване на цената на получената стока щом същата не е съобразно първоначално уговореното по чл. 50 от конвенцията. Ответното дружество е искало  стока в уговореното качество, която не е била доставена, нито от ищеца са били предприети действия във връзка с такава доставка след уведомяването му за несъобразността, при което договорът е бил развален.

За да се освободи от стоката след развалянето на договора, и след като ищецът не е отговорил на предложението на ответника да се разпореди със стоката, са били сезирани държавни органи и извършен ветеринарно-санитарен контрол, в резултат на което са били  взети административни мерки по чл. 252 и чл. 253 от ЗВД с извършена експертиза в акредитирана лаборатория, потвърдила физическото състояние на партидата замразени пилешки бутчета – че не  съответства на уговорената доставка – храна от животински произход, предназначена за консумация от хора.

По делото, съгласно възприетото от фактическа страна въз основа на показанията на  свидетеля Д.Л.,  се установява унищожаване на стоката, при което тя не може да бъде върната на ищеца в съществено същото състояние, в което е била получена,  но това не води до изгубване на правото на  ответника да развали договора по смисъла на чл. 82 от Виенската конвенция, тъй като невъзможността да се върне стоката не се дължи на действие или бездействие на купувача (чл. 82, § 2, б.“а“). Приложени са били принудителни административни мерки по ЗВД поради самото естество на доставената от ищеца  стока.

Дори стоката да е била преработена за храна за домашни любимци, това не би  направило предявения по делото иск основателен, а отношенията между страните биха се уредили по реда на чл. 84, § 2, б.“б“ от Виенската конвенция, като последица от разваляне на договора.  

Действително осъщественият ветеринарно-санитарен контрол е бил на 03.01.2019г. и няколко дни преди това, а предаването на стоката на превозвач за доставка по посоченото от ответника местоназначение е било  на 22.09.2018г., но по делото, освен че не се установява качеството на стоката до предаването й на превозвач,   няма събрани никакви доказателства за повреди на стоката след предаването на превозвач, когато рискът от загуби, липси и повреди е преминал върху ответника – купувач, нито след предаването й в хладилния склад на ответника на 15.10.2018г. Напротив доказателствата са за съхранение при нужната температура. До 03.01.2019г. стоката е била в срока за годност, посочен от самия ищец – месец май 2019г.   Така не се установява хипотезата на чл. 66 от Виенската конвенция, на която също се позовава ищецът.    

При изложеното  ответникът не  дължи  цената на доставката –  19 852. 27 евро евро. Предявеният от ищеца иск като недоказан е неоснователен.  

Като акцесорна неоснователна е и претенцията за заплащане на лихва за забава от датата на исковата молба, с квалификация по чл. 78 от Виенската конвенция, че ако страната не плати цената, за която е в забава, другата страна може да иска лихва върху нея. От ответника не е дължима цена на доставената стока, при което той не е и в забава за плащането й. 

 

По разноските

 

При отхвърляне на предявените искове разноски на ищеца по делото по чл. 78, ал. 1 от ГПК не са дължими.

Разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, се присъждат на ответника – 2 160 лева възнаграждение за адвокат, 20 лева разноски за свидетел и 158. 40 лева разноски за превод на документи от английски език, общо 2 338. 40 лева. 

Страните не са направили възражения по направените разноски.

 

Воден от горното съдът

 

 

                                             Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.М.Т.“ С.Р.Л., дружество със седалище и адрес на управление в Италия, Д. (провинция Монца и Брианца), ул.“*****, ПК 20833, със съдебен адресат адв. Р.С.,***, офис 222, срещу „М.Г.Б.“ ЕАД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адресат Адвокатско дружество Д., А. и с., гр. София, ул.“*****, искове по чл. 62, вр. чл. 53,  и  чл. 78 от  Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки, за сумата от 19 852. 27 евро, със законната лихва от датата на исковата молба (20.02.2020г.) до окончателното плащане, както и с направените разноски по делото по чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА „А.М.Т.“ С.Р.Л., дружество със седалище и адрес на управление в Италия, Д. (провинция Монца и Брианца), ул.“*****, ПК 20833, със съдебен адресат адв. Р.С.,***, офис 222, да заплати на  „М.Г.Б.“ ЕАД, с ЕИК *****и със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адресат Адвокатско дружество Д., А. и с., гр. София, ул.“*****, сумата от  2 338. 40 лева (две хиляди триста тридесет и осем лева и четиридесет стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. 

 

           

 

                                              

                                                                                 Съдия: