Решение по дело №734/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 521
Дата: 2 май 2019 г. (в сила от 23 май 2019 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20192120200734
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 521

 

гр.Бургас, 02.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–и наказателен състав, в публично заседание на пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                               

          

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

 

 при участието на секретаря Диляна Бодурова, като разгледа НАХД № 734 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на Р.П.К. с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Наказателно постановление 15-0769-002021/24.08.2015г., издадено от Началник група Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 6, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание  „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП е наложено наказание  „глоба” в размер на 10 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради изтекла давност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“ - надлежно призован не се представлява.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на НП, същото е връчено на жалбоподателя на 29.01.2019г., а жалбата е изпратена по пощата на 04.02.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 03.06.2015г., около 09.30 часа в гр. Бургас, жалбоподателят Р.П.К. управлявал товарен автомобил „Мерцедес 818 Атего” с рег. № . Същият се движил по ул. „Проф. Яким Якимов“, като при преминаването през кръстовището с ул. „Янко Комитов“, което в този момент било регулирано с регулировчик, бил спрян от св. П.Х. Г- мл. автоконтрольор към ОДМВР-Бургас. Последният преценил, че жалбоподателят е преминал на неразрешаващ сигнал. Също така, от страна на водача не бил представен контролен талон.

 Във връзка с горното св. Г съставил АУАН с бланков № 972247, срещу жалбоподателя за извършени от него нарушения по чл. 6, т. 1 и чл. 157, ал. 1 ЗДвП. В акта било посочено, че водачът преминава на неразрешаващ сигнал на регулирочика, както и че не представя контролен талон. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал и получил копие от него, като записал, че няма възражения.

Въз основа на АУАН-а на 24.08.2015 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 6, т. 2  и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Според настоящия състав не е изтекла давността за преследване, тъй като се прилага разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, която предвижда три години давност за преследване, а не разпоредбата на чл. 82 НК, както твърди жалбоподателят. Последната предполага влязъл в сила акт, с които е наложено наказание. Тригодишната давност по чл. 80 НК е била прекъсната с опита за връчване на издаденото НП на адреса на жалбоподателя на 09.02.2016 г., видно от докладната записка на л. 10, като от този момент е започнала да тече нова тригодишна давност, която е била прекъсната с връчването на НП на 29.01.2019 г. Същевременно, към настоящия момент не е изтекла и абсолютната давност за преследване.

Независимо от това, в случая са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство. В конкретния случай са нарушени  разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което е достатъчно основание за отмяна на процесното НП. За да предизвика целените с издаването им правни последици, АУАН и наказателното постановление, като писмено обективирани волеизявления, следва да съдържат отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща АУАН и наказателното постановление са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в 42, т. 3 и 4  чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат.

По отношение на нарушението на чл. 6, т. 2 ЗДвП:

Съдът намира, че липсва точно описание на фактическата обстановка, което пречи както на жалбоподателя да оборва фактите, така и на съда да направи преценка за несъответствие на извършеното с правните предписания. В АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят е преминал на неразрешаващ сигнал на регулировчика. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗДвП регламентира сигналите, които дава регулировчика, както и какво означава всеки от тях, както следва:

„1. дясна ръка, вдигната вертикално - означава "ВНИМАНИЕ, СПРИ!", като това не се отнася за онези водачи, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до регулировчика, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението; при подаване на този сигнал на кръстовище участниците в движението, които са навлезли в кръстовището, трябва да го освободят;

 2. ръка или ръце, протегнати хоризонтално встрани - след като е направил този жест, регулировчикът може да свали ръката или ръцете си. Сигналът означава:

 а) "ПРЕМИНАВАНЕТО Е РАЗРЕШЕНО" за водачите, които се намират срещу лявото или дясното рамо на регулировчика и ще преминат направо или ще завият надясно, както и за пешеходците, които искат да преминат пред гърдите или зад гърба на регулировчика;

 б) "ПРЕМИНАВАНЕТО Е ЗАБРАНЕНО" за всички останали участници в движението;

 3. дясна ръка, протегната хоризонтално напред, означава:

 а) "ПРЕМИНАВАНЕТО Е РАЗРЕШЕНО" за водачите на пътни превозни средства, които се намират срещу лявото рамо на регулировчика, и за пешеходците, които искат да преминат зад гърба му;

 б) "ПРЕМИНАВАНЕТО Е ЗАБРАНЕНО" за всички останали участници в движението.“

Видно от разпоредбата, законът въвежда няколко сигнала, като при всеки от тях се въвежда забрана за някои от участниците да преминат. За да се направи извод за противоправно поведение обаче, следва да е било описано с конкретни факти кой сигнал е бил подаден и къде се е намирал автомобилът, управляван от жалбоподателя. Това е задължително, тъй като по този начин АНО би могъл да направи преценка дали е била налице забрана за конкретния водач да премине (иначе казано да субсумира конкретните факти под съответната норма). Съдът също е лишен от възможността да прецени дали действително поведението на водача не е било съобразено с конкретния сигнал на регулировчика, при липса на описание на конкретни факти. Изложеното води до извод за нарушаването на правилата за съставяне на АУАН и НП, тъй като се нарушава правото на защита на жалбоподателя, като не му се дава възможност да се защити по фактите, които са му вменени във вина.

По отношение на нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП:

Както бе посочено, данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща АУАН и наказателното постановление са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като следва да е налице и съответствите на първо място между описаното в АУАН и НП от фактическа и правна страна административно нарушение, и на следващо между описаното от фактическа страна нарушение и посочените в АУАН и НП нарушени законови разпоредби.

В конкретния случай, е налице разминаване между дадената в АУАН и в НП правна квалификация на нарушението. В АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ЗДвП, съгласно която (в редакцията към момента на деянието): „При издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения.“. Едва в НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, която въвежда конкретно задължение за водачите да носят контролен талон. С посочването на разпоредба, която не предписва никакви задължения (чл. 157, ал. 1 ЗДвП) на практика жалбоподателят се лишава от възможността да организира защита си по приложимото право.

Така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде санирано по силата на разпоредбата на чл. 53,ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че НП се издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Цитираната норма не касае всяко нарушение в АУАН, тъй като подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН процедура за това. Така, по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, не е възможно да се отстранява допуснато противоречие между описаното в АУАН нарушение (деяние, място и дата на извършване) и посочената като нарушена правна норма. Подобно противоречие би могло да се отстрани единствено и само чрез съставяне на нов АУАН стига да на са изтекли преклузивните срокове регламентирани в чл. 34 от ЗАНН.

Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52, ал. 1 от същият закон наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок. Последното означава, че наказващия орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице, на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване, правна квалификация. От този момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененто му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя.

В този смисъл е недопустимо макар и при същата фактическа обстановка с НП лицето да бъде наказано за административно нарушение, с правна квалификация различна от тази дадена в АУАН. В този смисъл са и Решение № 367 от 07.03.2017 г. по н. д. № 129 / 2017 г. на Административен съд – Бургас, Решение № 2362 от 31.10.2012 г. по н. д. № 2840 / 2012 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив и др.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-0769-002021/24.08.2015г., издадено от Началник група Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Бургас, с което на Р.П.К. с ЕГН: **********, адрес: ***, за нарушение на чл. 6, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание  „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП е наложено наказание  „глоба” в размер на 10 лева.   

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ВО:К.А.