Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
гр. София, 19.04.2021
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав,
в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
като
разгледа т.д. № 417/2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 ГПК.
Образувано е
по жалба на „С.к.к.” ЕАД срещу отказ № 20210215164229-2/17.02.2021 г. на
длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър особен
залог върху 125 дяла от капитала на „Ф.К.” ООД, учреден от залогодателя „Компания
за луксозно строителство” ООД в полза на жалбоподателя. Отказът е мотивиран с обстоятелството,
че по реда на чл. 87, ал. 3 ЗБН залогодателят е придобил единствено вземане за стойността
на дела на съдружника „Корпоративна търговска банка” АД (н.), но не и
дружествени дялове от капитала на „Ф.К.” ООД, съответно не е разполагал с
правомощия да учредява особен залог върху посочените дялове. Прието е също, че
заявлението не изхожда от оправомощено лице, тъй като заложният кредитор не
можел да заявява вписвания и заличавания на учредени от други дружества особени
залози.
Жалбоподателят
твърди, че съгласно специалния закон – Закон за банковата несъстоятелност (ЗБН)
- членственото правоотношение на банката в търговските дружества не се
прекратявало на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 ТЗ, а с изрично волеизявление на
синдика на банката, каквото в настоящия случай не било отправяно. В чл. 87, ал.
3 ЗБН била предвидена именно продажба на дружествени дялове, а не на други имуществени
права. По тази причина с одобрения от УС на ФГВБ договор от 02.12.2020 г. залогодателят,
макар и да не е придобил членственото правоотношение в дружеството, е станал собственик
на дяловете на „КТБ” АД (н.) във „Ф.К.” ООД и можел да учредява особен залог
върху тях. От друга страна заложният кредитор бил страна по договора и разполагал
с правен интерес да иска вписване на особения залог по партидата на длъжника,
за да може да реализира правата си по него. При тези съображения жалбоподателят
моли съда да отмени обжалвания отказ.
От Агенция
по вписванията е постъпил отговор, в който се излагат съображения за
законосъобразност на отказа.
Съдът намира следното:
Според
вписванията в търговския регистър по партидата на „Ф.К.” ООД съдружници в
дружеството са „Н.” ЕООД и „КТБ” АД (н.). В изпълнение на одобрената от ФГВБ
програма за осребряване на имуществото на банката притежаваните от „КТБ“ АД
(н.) 375 дяла са прехвърлени на „Компания за луксозно строителство” ООД с
договор от 02.12.2020 г. Не се установява, а и не се твърди, да е прието решение
на общото събрание за приемане на приобретателя на дяловете като съдружник.
На 15.02.2021 г. „Компания за луксозно строителство“ ООД е сключило договор за
особен залог върху 125 от тях в полза на жалбоподателя „С.к.к.” ЕАД. С
процесното заявление заложният кредитор е заявил за вписване договора за особен
залог по партидата на „Ф.К.“ ООД.
Съдът
намира, че заявлението за вписване е подадено от легитимирано лице,
като не споделя изложените от длъжностното лице аргументи в обратния смисъл.
Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ заявител може да е лице, различно от
търговеца, в предвидените от закон случаи. Когато се касае за особен залог,
вписването е уредено от специалния закон – ЗОЗ. В чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗОЗ е
предвидено, че вписване на учредения по реда на ЗОЗ залог може да се заяви от
длъжника, залогодателя или от заложния кредитор. Тази
разпоредба урежда легитимацията за извършване на вписването не само в ЦРОЗ, но
и във
всеки друг регистър, в който ЗОЗ предвижда вписване. При залога на
дружествения дялове този регистър съгласно чл. 19, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 1 ЗОЗ е
търговският.
Щом
заявлението е подадено от оправомощено лице, следва да се извърши проверка
по чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ – дали съществуването на заявеното за вписване
обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените
документи. Проверката е формална и от обективна страна – документите,
представени със заявлението, трябва да покриват фактическия състав на
осъществяване на заявеното за вписване обстоятелство.
Предмет на
процесното заявление е договор за особен залог на дружествени дялове. От външна
страна е необходимо на първо място да е налице договор за учредяване на залога,
сключен в предвидената от закона форма, което изискване в настоящия случай е
изпълнено. Освен това обаче проверката от външна страна включва и преценка
относно правния ефект на договора – дали с него се учредява именно залог върху
дружествени дялове или има друг предмет. Този въпрос е предпоставен от
анализ на понятието „залог на дружествен дял“.
Дружественият
дял в дружество с ограничена отговорност е понятие, което може да се разглежда
в широк и в тесен смисъл. В широк смисъл то включва всички права и задължения,
изграждащи членственото правоотношение на съдружника. Част от тях са
неимуществени и строго лични, а друга – имуществени. При залагане на
дружествения дял предмет на залога е дружественият дял в тесен смисъл, тъй като
при упражняване на заложното си право заложният кредитор не би могъл да
реализира неимуществените права, включени в членственото правоотношение. Това,
от което може да се удовлетвори този кредитор, е паричната равностойност на
дружествения дял, определена по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ.
Изложеното
сочи, че без съмнение залогодател по договор за залог на дружествен дял може да
е лице, имащо качеството на съдружник към момента на учредяване на залога –
съдружникът притежава дружествен дял в широк смисъл и е овластен от закона с
правото да се разпорежда с него, вкл. като го залага. На пръв поглед, с това
право е овластено и лицето, изгубило правото на дружествен дял в широк смисъл
поради отпадане на качеството му „съдружник“, но притежаващо право на паричната
равностойност на дружествения дял. Логиката на това съждение е лесно изводима
от обстоятелството, че щом залогът на дружествен дял дава право на заложния
кредитор да се удовлетвори единствено от вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ, то
лицето, притежаващо това вземане, може да го заложи именно чрез договор за
залог на дружествен дял. Такъв подход обаче не е съответен на
законово уредените правомощия на заложния кредитор. Съгласно чл. 45,
ал. 1 ЗОЗ кредиторът, в чиято полза е заложен дял от търговско дружество, има
право в случай на неизпълнение да отправи изявление за прекратяване на участието на
залогодателя в дружеството със заложения дял съгласно чл. 125, ал. 2 ТЗ.
Това означава, че заложното право се реализира чрез прекратяване на членственото
правоотношение на залогодателя и едва тогава – чрез удовлетворяване на
кредитора от вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ. Изложеното сочи, че според
законодателния подход залог върху дружествен дял може да учреди само лице,
имащо качеството на съдружник към момента на учредяване на залога. В останалите
случаи лицето, което не е съдружник или което вече не е съдружник, но има
вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ, може да го заложи именно като вземане и залогът в
този случай ще подлежи на вписване не в търговския регистър, а в ЦРОЗ.
В настоящия
случай лицето, сключило договора за особен залог, е придобило дяловете на „КТБ“
АД (н.) с договор, сключен след обявяване на прехвърлителя в несъстоятелност.
Това означава, че към момента на прехвърляне на дяловете „КТБ“ АД (н.) вече не имало качеството
на съдружник, тъй като на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 ТЗ неговото
участие в дружеството е било прекратено по силата на закона с обявяването му в
несъстоятелност. Изложените в жалбата аргументи, че специалният закон, уреждащ
производството по банкова несъстоятелност, изключва приложението на чл. 125,
ал. 1, т. 4 ТЗ, са неоснователни. В ЗБН няма разпоредба в такъв смисъл, а
сочените от жалбоподателя норми не дават основание за подобно тълкуване.
Действително, чл. 87, ал. 3 ЗБН говори за продажба на дялове, но от използвания
от законодателя израз не следва, че членственото правоотношение на банката не е
прекратено с обявяването й в несъстоятелност. Същият израз използва
законодателят и в чл. 718, ал. 2 ТЗ, макар в общото производство по
несъстоятелност да няма никакво съмнение, че с обявяване на дружеството в несъстоятелност
участието му в дружество с ограничена отговорност се прекратява. Законодателят изрично
посочва случаите, в които обявяването в несъстоятелност не води ex lege до прекратяване на членственото правоотношение, а е необходимо изрично изявление за това –
така е при участие на съдружника в събирателно дружество, където съгласно чл.
93, т. 5 ТЗ е необходимо изявление на синдика за прекратяване на дружеството, а
също и при командитното дружество (арг. чл. 99, ал. 2 ТЗ). Щом такава изрична
уредба не е предвидена в ЗБН, тя не може да бъде приложена по аналогия и то по
отношение на дружества, различни по същността си с дружеството с ограничена
отговорност. Впрочем, именно защото участието на банката не във всички случаи
се прекратява по силата на закона, в чл. 31, ал. 1, т. 12 ЗБН законодателят е
уредил по-широко правомощията на синдика, а именно – „действия по прекратяване
и осребряване на участието на банката в търговски дружества“.
Поради
изложеното с договора от 02.12.2020 г. „Компания за луксозно строителство“ ООД
е придобило правото на прекратилия участието си съдружник на парична
равностойност на притежаваните от него към момента на обявяване на
несъстоятелността дялове. Ето защо и доколкото приобретателят не е приет като
съдружник в дружеството, от чийто капитал са тези дялове, то същият е
могъл да заложи само придобитото вземане, но не и дружествен дял по смисъла на
чл. 19 ЗОЗ. Това не се отразява върху обема от права на залогодателя, а единствено
има значение относно регистъра, в който този залог следва да бъде вписан.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „С.К.К.” ЕАД, ЕИК ******,
срещу отказ № 20210215164229-2/17.02.2021 г. на длъжностно лице при Агенция по
вписванията да впише в търговския регистър по партидата на „Ф.К.” ООД, ЕИК ******,
особен залог върху 125 дяла от капитала на дружеството, учреден от залогодателя
„Компания за луксозно строителство” ООД, ЕИК ********, в полза на жалбоподателя.
Решението може
да се обжалва пред Апелативен съд – гр. София в седемдневен срок от връчването
му на жалбоподателя и на Агенция по вписванията.
СЪДИЯ: