Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/02.02. |
Година 2017 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав
|
на двадесет и пети
януари |
Година 2017 |
в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
секретаря В.С. като
разгледа докладваното от
съдията търговско дело
№ 6854 по описа за 2016 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет
на разглеждане е искане с
с правно основание чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а, ал. 1 ТЗ.
Молителят „Б.Д.“ ЕАД твърди, че ответникът „Ф.-****“ ЕАД не е изпълнил поети
парични задължения, установени със заповед за изпълнение, произтичащи от договор за кредит № 1161 от 28.11.2012 г.
съответно – част от главница в размер на 1150000 евро, законна лихва от
08.04.2014 г. и 79252,15 лв. разноски по делото, както и установени със заповед
за изпълнение задължения в размер на 2726 603,50 евро – главница,
218 747,82 евро – възнаградителна лихва за периода 25.02.2015 г. –
07.04.2016 г., 154 047,99 евро – наказателна лихва по чл- 21 б. „в“ за
периода 30.06.2015 г. до 07.04.2016 г., 212 696,43 лева – разноски в
производството. Твърди се също така ответникът да има задължения към молителя и
по договор за кредит № 1162 от
28.11.2012 г., за които са издадени заповеди за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК съответно за сумата 1450000
лева – главница, законна лихва върху тази сума от 08.04.2016 г. до изплащане на
вземането и 51280 лв. – разноски по делото и с втора заповед за сумата
1428529,04 лева, законна лихва върху тази сума от 08.04.2016 г. до изплащане на
вземането, 165 288,16 лв. – възнаградителна лихва за периода от 25.02.2015
г. до 07.04.2016 г., 203 218,20 лв. – наказателна лихва за периода
24.07.2015 г. – 07.04.2016 г. и 63 426,24 лв. – разноски в производството.
Твърди се да са налице изискуеми, но непогасени вземания и по договор за кредит № 1163 от 28.11.2012 г.,
установени със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК за 22221 лв. – падежирала главница, 140 755 лв. –
предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху тези суми от
30.06.2016 г., 2113,53 лв. – падежирала възнаградителна лихва за периода от
25.01.2016 г. до 24.04.2016 г., предсрочно падежирала възнаградителна лихва за
същия период, 879,72 лв. – наказателна лихва за просрочена възнаградителна
лихва по чл. 21, б. „б“ за периода от 25.02.2016 г. до 17.05.2016 г., 557,33
лв. – наказателна лихва по чл. 21 б. „в“ от договора за периода от 18.05.2016
г. до 29.06.2016 г., 3400,88 лв. и разноски в размер на 6481,54 лв.Твърди се,
че неизпълнението се дължи на невъзможност ответникът да стори това, за което и
е поискал да бъде открито производство по несъстоятелност. Иска се да бъде
открито производство по несъстоятелност, да бъде обявена неплатежоспособността
на ответника и да бъде определена за начална дата на неплатежоспособността
31.08.2016 г.
В отговор по молбата от името на
ответника се признава, че договорите са сключени, като не е повдигнат и спор
досежно основанието и размера на твърдяните вземания. Твърди се, че срещнатите
финансови затруднения не са били преодолени поради поставени от молителя неизпълними
условия за продължаване кредитните отношения и предприето индивидуално
принудително изпълнение срещу имуществото на ответника. Застъпен е довод, че за
начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме 31.07.2016 г.
В
съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на молителя
– юрк. В., поддържа молбата като застъпва довод, че към 31.08.2016 г. е
настъпила трайната невъзможност ответникът да погасява задълженията си.
Претендира разноски като е представен и списък. Навежда доводи в писмени
бележки.
Процесуалният
представител на ответника – адв. С. от САК също застъпва теза, че производство
следва да бъде открито като за начална дата на неплатежоспособността приема
31.07.2016 г. предвид продължаващото погасяване на задължения за десетки
милиони левове.
Съдът
като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства,
ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
По
делото не се спори, а и доказателствата позволяват извод, че по сключени с
молителя договори ответникът е получавал суми при задължение да ги върне както
и да заплати договорено възнаграждение за периода на ползване на сумите. Няма
спор също така, че за непогасени задължения по договор за кредит № 1161 от
28.11.2011 г. по искане на молителя е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за сумата 1500000 евро – част
от дължима главница общо в размер на 3876603,50 евро, изискуема поради настъпил
падеж на 28.02.2015 г. съгласно анекс № 5 към договора.
По
искане на молителя е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК за 1450 000 лв. – част от падежирала главница
по договор за кредит № 1162 от 28.11.2012 г. като видно от анекс № 6 към
договора падежът на задължението за връщане на сумата по отпуснатия кредит е
28.02.2015 г. За задължения от същия договор за кредит е издадена и заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за
падежирала главница в размер на 1 428 529,04 лв. и наказателна лихва
в размер на 203218,20 лв. за периода от 24.07.2015 г. – 07.04.2016 г.
На
молителя е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК за неизпълнени задължения по договор за кредит № 1163
от 28.11.2012 г. за сумата 22 221 лв. – непогасена главница съответно на
падежни дати 25.02., 25.03 и 25.04.2016 г. и 140 755 лв. – предсрочно
изискуема главница, 2113,53 лв. – падежирала възнаградителна лихва за периода
25.01.2016 г. – 24.04.2016 г. и 879,72 лв. наказатена лихва за просрочена
главница за периода 25.02.2016 г. – 17.05.2016 г.
От
наличните по делото постановления за налагане на обезпечителни мерки се налага
извод ответникът да има и непогасени публични задължения.
В
молба на ответника с искане да бъде открито производство по несъстоятелност се
сочи общият размер на текущите задължения по търговски и други правоотношения в
това число и от публичен характер, към датата на депозиране на молбата –
29.08.2016 г., да възлиза на около 15302000 лв. Сочи се, че към този момент
дружеството напълно е спряло плащанията към своите кредитори, а със собствени
сили не е в състояние да преодолее финансовото затруднение.
От
заключението на вещото лице Г. се установява, че от 2012 г. дейността на
дружеството се обезпечава изключително чрез привлечен капитал. До 31.12.2013 г.
според счетоводните данни е на печалба. За счетоводните 2014 и 2015 г.
дружеството е на загуба като общият капиталов ресурс намалява, което ограничава
възможностите на дружеството в оперативната му дейност. През 2015 г.
дружеството е декапитализирано. Затруднения за обслужване на задълженията се
установява още към 2013 г. Констатира се тенденция на намаление на
краткотрайните и увеличение на дълготрайните активи. Съотношението между
краткотрайните активи и краткосрочните задължения е както следва:
|
Показатели
ликвидност |
Към 30.09.2016 |
Към 31.12.2015 |
Към 31.12.2014 |
Към 31.12.2013 |
Към 31.12.2012 |
Към 31.12.2011 |
|
Коефициент обща
ликвидност |
0,59 |
0,71 |
0,82 |
0,97 |
1,00 |
1,36 |
|
Коефициент бърза
ликвидност |
0,113, |
0,16 |
0,16 |
0,19 |
0,17 |
0,55 |
|
Коефициент
незабавна ликвидност |
0,113 |
0,16 |
0,16 |
0,19 |
0,17 |
0,55 |
|
Коефициент
абсолютна ликвидност |
0,003 |
0,03 |
0,02 |
0,04 |
0,03 |
0,13 |
Според междинния счетоводен баланс
към 30.09.2016 г. ответникът разполага със средства на каса в размер на 23
х.лв.
При
установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Законът
овластява кредитор по търговска сделка, чието парично вземане не е било
надлежно удовлетворено, да постави под въпрос способността на търговеца да
участва адекватно с стопанския обмен. При доказана невъзможност правният ред предвижда
способ за усвояване потенциала на търговското предприятие, съответно
осребряване на наличното имущество за удовлетворяване на възникналите
задължения в процеса на участие в търговския оборот. В тази насока търсената в
процеса защита предполага да бъде установено специално качество на длъжника – търговец
по смисъла на чл. 1 от ТЗ; наличие на изискуемо задължение по търговска сделка
или публичноправно задължение към държавата и общините, породено от търговската
му дейност или задължение по частно държавно вземане и трайно установена
невъзможност за ответника да обслужва задълженията си.
Правноорганизационната
форма, под която търговското предприятие на ответника осъществява дейността си
определя ответника като търговец по смисъла на закона.
Наличните
по делото доказателства позволяват еднозначен извод за непогасени парични
задължения, произтичащи от търговска сделка и публични задължения, за които не
се спори, че произтичат от търговската му дейност. С оглед предмета на
настоящото производство без значение остава конкретният размер на вземанията на
ищеца, съответно основанието и размера на непогасените публични задължения.
Доверието
в търговския оборот произтича от уеднаквени правила за осчетоводяване на
резултата от стопанските операции и вмененото на търговеца задължение да
отразява действително настъпили обстоятелства като своевременно актуализира и
обобщава тази информация. В този смисъл счетоводно отразените данни са и
основата за преценка дали и доколко дейността се води в съответствие с
разумната търговска практика.
Както
бе посочено вече съществено за участието в търговския оборот е възможността
търговецът да обслужва текущите си парични задължения. Обективна предпоставка
за това е поддържане на активи, превишаващи стойностното изражение на поетите парични
задължения и позволяващи своевременното им погасяване. Средство за постигане на
този желан от правния ред резултат са активи, позволяващи трансформирането им в
пари без загуба на стойност или при незначителна промяна и без да засягат
необходимите на търговеца ресурси за осъществяване на търговската му дейност.
На тези критерии отговарят краткотрайните активи. Стойностното превишение на изискуемите
парични задължения над утвърдената според счетоводните правила стойност на
краткотрайните активи сочи на обективна пречка търговецът да посрещне всички
свои парични задължения. Отразените в баланса краткосрочни задължения
предполагат извод, че моментът за изпълнение на всяко от обобщените под този
показател задължения е настъпил и в се дължи в рамките на отчетния период.
По
правило търговецът е в състояние да определи предназначението на индивидуално
определен актив – да го вложи трайно в контролирана от него дейност, определящо
го за дълготраен актив, или да го използва в търговския оборот, което го
определя като краткотраен актив. Именно защото на изследване в случая подлежи
дейността на търговеца и произтичащата от това възможност да обслужва текущите
си задължения, подлежащите на отчитане финансови активи са ограничени до
придобитите със спекулативна цел – така изрично Решение № 71 от 30.04.2015 г.
по т.д. № 4254/2015 г. на ВКС, ІІ ТО. Вложените средства в капитала на друго дружество
не отговарят на указания критерий.
Предоставеният
заем при договорен срок за възстановяване на сумата след датата на приключване
на счетоводната година – 31 декември, а и датата на изготвения меджинен баланс
изключва възможността да бъде наложено изпълнението му. Без значение остава
обстоятелството дали между ответника и заемополучателя съществува икономическа
свързаност. При положение, че кредиторът е лишен от правна възможност да изиска
изпълнението му няма основание да се счита, че би могъл да използва тази сума
за погасяване на изискуемите задължения на ответинка. По тези съображения съдът
споделя извода на вещото лице, че не могат да бъдат отчетени при преценка
способността на търговеца да посреща изискуемите свои задължения.
Утвърдената
съдебна практика с Решение № 71 от 30.04.2015 г. по т.д. № 4254/2015 г. на ВКС,
ІІ ТО отдава значение на обращаемостта на материалните запаси в контекста на
очакваното да бъдат трансформирани в парични средства, за да бъдат ползвани за
погасяване на изискуемите задължения. Изрично е посочено, че при съответен за
отрасъла по-дълъг период на обращаемост от отчетния (повече от една година)
адекватното съотношение между общата стойност на краткотрайните активи,
разбирано като материални запаси, По делото обаче не се установява отрасловият
сектор, към който се числи осъществяваната от ответника дейност, да сочи на
удължен период на обращаемост на средствата спрямо отчетния от една година.
Напротив, от анализа на вещото лице се налага извод, че макар и стоката да е
специализирана реализираните сделки водят до трансформирането й в парична сума
между четири и 6 месеца до 2013 г., а и при забавените темпове – между седем и
осем месеца за 2014 и 2015 г. При тези обстоятелства настоящият състав приема
за приложимо правилото – основен показател за платежоспособността на ответника се
явява коефициентът за обща ликвидност.
От
заключението на вещото лице се установява, че макар и незначително, стойността
на краткосрочните задължения превишава тази на краткотрайните активи още към 31.12.2013
г. За следващата пълна отчетна година – 2015 г. показателят се влошава, която
тенденция е налице и към 30.09.2016 г. Нито се твърди, нито се установява
затруднението да е преодоляно към датата на приключване на устните състезания.
Невъзможността при осъществяване на дейността си ответникът да осигури
достатъчни постъпления, за да посрещне краткосрочните си задължения в рамката
на отчетната 2013 г. и влошаващото се състояние за следващия период сочи на
трайно влошено финансово състояние, обуславящо откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на ответника.
Законът
разграничава предпоставките за развитие на производство по несъстоятелност от
състоянието на неплатежоспособност, чието начало изисква да бъде утвърдено с
решението за откриване на производството. Нормата на чл. 608 ал. 1 ТЗ дефинира
това състояние като неспособност търговецът да посрещне изискуемо свое
задължение, докато текстът на чл. 631 ТЗ регламентира временните затруднения
като пречка за откриване на производство по несъстоятелност. Чл. 133 ЗЗД
утвърждава равнопоставеност на всички кредитори, което ще рече, че длъжникът
дължи да удовлетвори всеки от тях и то към момента, когато настъпи
изискуемостта включително и на паричното вземане. Недостатъчните бързоликвидни
активи да погаси всички свои задължения ангажират длъжника да избере към кого
от своите кредитори да се издължи или кой от тях да предпочете. Нормата на чл. 607 ал. 1 ТЗ утвърждава
справедливото удовлетворяване на кредиторите като отстояван в производството
принцип, израз на който е нормативно утвърдената равнопоставеност на
кредиторите според условията, при които е поето задължението към всеки от тях. В
тази насока и чл. 608 ал. 3 ТЗ изключва изпълнението на парични задължения към предпочетената
от длъжника част от неговите кредитори като препятстващо състоянието на неплатежоспособност.
Аналогично меродавен за началната дата се явява не моментът на спрените
плащания към отделните кредитори, а липсата на бързоликвидно имущество,
обезпечаващо покриването на всички краткосрочни задължения. Ето защо както
основанието на задълженията към различните кредитори, така и момента на тяхната
изискуемост не подлежи на изследване в настоящото производство. Обективно
установеният факт, че формираният актив в условията на типичната за търговеца
дейност е недостатъчен, за да покрие изцяло изискуемите негови задължения,
определя и началната дата на неплатежоспособността.
Предпочитанието
на ответника да изпълни задълженията си към част от неговите кредитори накърнява
описания вече принцип на равнопоставеност на кредиторите. Без значение остава и
размерът на погасяваните задължения, съответно дела, който предпочетеният
кредитор има в общия размер на задълженията. Без значение остава и дали,
съответно при какви условия дължимото изпълнение е реално обезпечено с
имущество. Констатираното трайно състояние на неплатежоспособност предпоставя съпоставяне
на конкуриращи се интереси на кредиторите в рамките на производството по
несъстоятелност с отдадено в тази връзка правно значение на началната дата на
неплатежоспособността. Понеже предметът на инициираното от молителя
производство засяга обществения интерес, съдът не е ограничен от заявената в
молбата дата на неплатежоспособност, а дължи да я определи съобразно нормативно
утвърденото съдържание на това понятие. От доказателствата по делото се
установяват данни, че краткотрайните активи не са достатъчни да покрият
краткосрочните задължения към 31.12.2013 г., който момент следва да бъде обявен
за начална дата на неплатежоспособността.
По
делото не е заявено искане по чл. 630 ал. 2 ТЗ, което препятства възможността
да бъде изследвано дали и доколко продължаването на дейността с оглед липсващия
понастоящем управителен орган на ответното дружество, би увредило масата на
несъстоятелността.
Данните
сочат на налично имущество, достатъчно да посрещне началните разноски в
производството по несъстоятелност, поради което производството следва да бъде
открито при общата хипотеза на чл. 630 ал. 1 ТЗ.
Служебно
известните данни за липсващ понастоящем изпълнителен орган обаче налагат да
бъде постановена обща възбрана и запор на вземанията на ответното дружество.
По разноските
Настоящият
състав приема, че в основата на регламентираното от процесуалния закон
самостоятелно вземане за разноски с придаден му обезщетителен характер,
произтича от необосновано от правна гледна точка предизвикан съдебен спор. В
тази връзка именно чл. 78 ал. 2 ГПК изключва отговорността за обезвреда, когато
въпреки достигнатия извод за основателност на търсената защита ответникът е признал
иска и не е дал повод за завеждане на делото.
В
случая се установява, че с отговора си по исковата молба ответникът е признал
иска, а и още преди да бъде иницииран настоящият процес е отправил идентично по
съдържанието си искане пред съд. Несъмнено законът допуска кредитор да инициира
развитието на самостоятелно исково производство, което и по силата на чл. 629
ал. 3 вр. ал. 1 ТЗ парира инициираното от ответника охранително по своя
характер съдебно производство. Двете производства обаче се припокриват по предмет.
При тези обстоятелства настоящият състав не намира основание да счита, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото. Изборът на молителя да въвлече
ответника в друго производство определя настоящото като предизвикано от самия
молител. Тъй като не се установява от данните по делото развитието на
настоящото да е наложено от поведението на ответника извън настоящия процес,
настоящият състав не намира основание да го счита за дал повод по смисъла на
чл. 78 ал. 2 ГПК. С оглед общото правило, че всеки дължи да понесе последиците
на собственото си поведение, отразен еднозначно в цитираната норма, разноските
за молителя, произтеклите от развитието на инициираното от него производство
следва да бъдат възложени в негова тежест.
Настоящият
състав приема, че като изключение от утвърдения обезщетителен характер на
отговорността за разноски нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК следва да се прилага
стриктно. Използваният съюз „и“ еднозначно определя това вземане като
допълнение към регламентираната в предходните хипотези отговорност за
обезвреда. При положение, че в случая не се установява основание за
ангажирането й по отношение на ответника, неоснователна се явява и така
предявената претенция.
Нормата
на чл. 81 ГПК ангажира съда да се произнесе с нарочен акт по предявено искане
за разноски, поради което настоящият състав счита, че дължи да огласи така
формираната воля в диспозитива.
От
името на ответника не е предявено искане за разноски, поради което безпредметно
остава обсъждането дали такива му се дължат.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на "Ф.-****"
ЕАД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление ***, офис 5.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността - 31.12.2013 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на "Ф.-****" ЕАД,
ЕИК ***********.
НАЛАГА
ОБЩ ЗАПОР И ВЪЗБРАНА върху
имуществото на "Ф.-****" ЕАД, ЕИК **********.
НАЗНАЧАВА за
временен синдик на "М." ЕООД, ЕИК ********* А.Д.Ц.,
утвърдена със заповед, обнародвана в Държавен вестник бр. 44 от 14.05.2014 г. с
адрес: Б., гр. ***, ул. "** No
*, който следва да депозира по делото
декларация-съгласие по чл. 656 ал. 1 и ал. 2 ТЗ към датата на встъпване в
длъжност.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение в размер на 1200 лв.
ОПРЕДЕЛЯ
3-дневен срок за встъпване в длъжност, считано от датата на връчване на
съобщението
НАСРОЧВА
първо събрание на кредиторите на 22.02.2017 г. от 16:00 ч. в залата, определена
за разглеждане на делата от VІ-13 състав, при следния дневен ред:
1. изслушване доклада на временния синдик по
чл. 668, т. 2 ТЗ;
2. избор та
постоянен синдик и предложение за назначаването му;
3. избор комитет на кредиторите.
ВЪЗЛАГА
на основание чл. 236 ал. 1 т. 6 вр. чл. 78 ал. 2 ГПК направените от „Б.Д.“ ЕАД
разноски по делото във фазата по откриване на производството в негова тежест.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на „Б.Д.“ ЕАД по чл. 78 ал. 8 ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския
регистър с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София, а в частта за
разноските – при условията и по реда на чл. 248 ГПК.
Препис
от решението да бъде изпратен незабавно на Агенцията по вписванията за вписване
в търговския регистър на основание чл. 622 от ТЗ.
СЪДИЯ: