ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 490
гр. Перник, 22.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500248 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Й. М. Й., чрез адвокат Ц.С., против Решение № 18
от 17.11.2021 г., постановено по гр.д. № 69 по описа на Районен съд Трън за 2021 г.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и
постановено при съществени процесуални нарушения, поради което се иска отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да бъде уважена изцяло претенцията на ищеца
и да бъде осъден ответникът да предаде собствеността и владението върху процесния имот.
Твърди се, че решението е неправилно, тъй като Трънският районен съд е отхвърлил
исковата претенция без въобще да е посочил на какво основание я отхвърля, както и без да е
посочено, че искът е неоснователен или недоказан, макар имотът да е правилно описан.
Според жалбоподателя на 17.09.2004 година И. Й. Й.а завела баща си Й. М. Й. в
служба Земеделие гр. Трън да подпише декларация, че не е съгласен имотът да бъде
включен в кооперация за обработване. След това обаче го завела при нотариуса с цел той да
се подпише под тази декларация пред нотариуса и да се завери.
Посочва се, че решението е постановено въз основа на неверни свидетелски
показания, както и в противоречие със събраните по делото писмени доказателства, а
именно експертно решение на ТЕЛК, в което изрично се посочвало, че Й. М. Й. бил незрящ,
от което се доказвала измамата и злоупотребата с доверието на незрящия да подпише
документа, като същият се подписал, вместо да положи палец и да бъде отбелязано, че не е
зрящ. Допълва се, че не му е прочетен нотариалния акт, който е подписал, което правело
документа нищожен и издаден в нарушение на нотариалното производство, както и че той
бил подведен да положи подписа си върху документ, с чието съдържание не бил наясно.
Поддържа, че решението било явно несправедливо и необосновано, тъй като мотивите му
били в противоречие със събраните доказателства по делото.
На следващо място жалбоподателят твърди, че решението било постановено при
съществени процесуални нарушения, като съдът не отстранил предварително от залата
1
доведените свидетели преди техния разпит, а бил дал вяра на горепосочените неверни
свидетелски показания. За обосноваването на този довод иска събирането на нови
доказателства, като моли да му бъде издадено удостоверение, по силата на което да получи
от район Витоша служба „Гражданско състояние“ копие от смъртен акт на Станка Миланова
Й.а (Златанова), ул."Карамфил"6.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна, по подробни съображения
изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата и за потвърждаване на
решението. Поддържа, че жалбата е недопустима като насочена срещу непредявен иск, тъй
като с нея жалбоподателят искал да бъде отменено решението и да бъде осъден ответникът
да предаде собствеността и владението върху процесния имот, въпреки че в хода на делото
било уточнено, че ищецът твърдял липса на съгласие за сключване на сделката или
алтернативно – унищожаемостта й поради измама. Тези правни основания били приети от
съда и залегнали в доклада му по делото, срещу който ищецът не направил възражения.
Неоснователно било възражението на жалбоподателя, че исковата претенция била
отхвърлена, без в диспозитива на решението да е посочено на какво основание.
На следващо място поддържа, че в случай, че жалбата бъде приета за допустима, то
същата е неоснователна, тъй като постановеното решение е правилно и обосновано. Ищецът
не бил представил никакви доказателства по делото в подкрепа на твърденията му.
Единственото представено от него доказателство – нотариален акт № 109/2004г., том първи,
рег. № 197, дело № 116 от 17.09.2004г., вписан от съдия по вписванията при ТРС,
удостоверяващ продажбата на процесния имот, било прието от съда за установяване на
обстоятелството, че лицето, положило подпис пред нотариуса е действителният
прехвърлител по сделката, като актът се ползвал с материална доказателствена сила
съгласно чл. 179, ал. 2 от ГПК. Липсвали доказателства за липсата на съгласие от страна на
ищеца за сключване на договора за покупко-продажба, поради което съдът правилно приел,
че разпоредителната сделка била извършена при валидно изразена воля и наличие на
съгласие от продавача Й.Й..
По делото пред първата инстанция били ангажирани гласни доказателства в подкрепа
на тезата на ответника, като излага подробни съображения за неоснователност на
възраженията на въззивника за допуснати съществени процесуални нарушения при разпита
на свидетелите. Въззиваемият посочва, че въззивникът не е представил никакви
доказателства относно твърдяната невярност на свидетелските показания, като тежестта за
доказването й е негова съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. От изрично посоченото от самия ищец
пред съда, се установявало, че същият е грамотен и може да полага подписа си под
нотариални документи, а подписването с палец било разрешено от закона само за
неграмотните, не и за незрящи хора. Голословно било твърдението на ищеца, че актът не му
бил прочетен, който факт на прочитане на нотариалния акт се установявал от показанията на
свидетелите, разпитани по делото.
Според въззиваемия пръвоинстанционният съд правилно е дал вяра на свидетелските
показания и на обясненията на ищеца, които описвали последния като образован, буден,
разумен човек, с желание да се учи непрекъснато и възприемащ новостите, стараещ се да
превъзмогне почти изцяло увреденото си здраве, с възможност да чете и да пише, както и да
се подписва през целия си съзнателен живот, поради което правилно приел за нелогично
твърдението му, че бил въведен в заблуждение от дъщеря си и не разбрал, че подписва
договор за покупко-продажба, а не декларация, с която отказва земята му да влиза в общ
блок за обработване.
Посочва, че съгласно събраните по делото доказателства, св. Искра Й.а е присъствала
единствено при изповядването на сделката в съда на 17.09.2004г., но не водила баща си Й.Й.
в служба „Земеделие“ в гр. Трън да подпише декларация, че не е съгласен имотът да бъде
включен в кооперация за обработване. Нуждата от подобна декларация възниквала след
2
промяната на чл. 37б, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл. 69, ал.1 от ППЗСПЗЗ с изм.и доп. ДВ, бр. 39 от 20
май 2011г., поради което нямало правно изискване ищецът да е воден от дъщеря си на
17.09.2004г. в служба „Земеделие“ в гр. Трън.
Допълва, че са останали недоказани твърденията на ищеца, че узнал през 2020г. за
продажбата на процесния недвижим имот и че бил измамен, поради което процесуалното му
право на иск било погасено по давност на основание чл. 32 ЗЗД и предявеният иск бил
недопустим, а въз основа на това недопустимо се явявало и обжалваното решение.
За да обори твърденията във въззивната жалба представя удостоверение за
наследници на С. М. Й.а, както и моли да му бъде издадено съдебно удостоверение, по
силата на което да получи от Столична община, район Витоша, акт за смърт на С. М. Й.а,
ЕГН **********, с последен адрес ****, както и на основание чл. 192 ГПК да бъде
задължена общинска служба „Земеделие“, гр. Трън да представи входираните през 2004г.
декларации от Й. М. Й., ЕГН ********** по преписката по заявление вх. № 476 от
17.01.1992г. на наследодателя му Милан Й. Младенов ЕГН **********.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Във въззивната жалба жалбоподателят не се е позовал и не е направил обосновано и
конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващи се в
непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания
по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК. При направеното от негова страна доказателствено искане за
събирането на нови доказателства, за представянето на които моли да му бъде издадено
удостоверение, по силата на което да получи от район Витоша служба „Гражданско
състояние“ копие от смъртен акт на Станка Миланова Й.а (Златанова), ул."Карамфил"6,
същият не е обосновал поради каква причина не е могъл да ги узнае, посочи и представи до
подаване на жалбата, както и дали доказателствата не са били допуснати от
първоинстанционния съд поради процесуални нарушения и какви именно са те, каквото е
изричното изискване на чл. 266 от ГПК. Независимо от посоченото, с представеното от
страна на въззиваемия писмено доказателство - удостоверение за наследници на Станка
Миланова Й.а, в което е отразена датата на смъртта на последната, съдът намира, че
доказателството, с което би се снабдил въззивникът при уважаване на доказателственото му
искане за издаване на съдебното удостоверение, а именно - копие от смъртен акт на Станка
Миланова Й.а, не се явява необходимо за изясняване на обстоятелствата по делото, чието
доказване се цели, с оглед установяването им чрез представеното удостоверение за
наследници. Гореизложеното се отнася и досежно направеното с отговора на исковата молба
доказателствено искане от въззиваемия за издаване на съдебно удостоверение, по силата на
което да получи от Столична община, район Витоша, акт за смърт на Станка Миланова Й.а,
ЕГН **********, с последен адрес гр. София, кв. Бояна, ул. „Карамфил“ №6.
С оглед правомощията си по чл. 267 ГПК и наведените от въззиваемия оплаквания за
неоснователност на доводите на жалбоподателя, посочени във въззивната жалба, въззивният
съд намира, че искането на въззиваемия по реда на чл. 192 ГПК да бъде задължена
общинска служба „Земеделие“, гр. Трън да представи входираните през 2004г. декларации
от Й. М. Й., ЕГН ********** по преписката по заявление вх. № 476 от 17.01.1992г. на
наследодателя му Милан Й. Младенов ЕГН **********, следва да бъде уважено, а
представеното писмено доказателство - удостоверение за наследници на Станка Миланова
Й.а, следва да бъде прието по делото, тъй като касаят факти от предмета на доказване в
производството и се отнасят до оборването на обстоятелства, посочени във въззивната жалба
и са елемент от защитата на въззиваемия в настоящото производство.
3
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на настоящото Разпореждане.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото ОПРЕДЕЛЕНИЕ има
характер на окончателен доклад по жалбата.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото удостоверение за наследници
на Станка Миланова Й.а.
УКАЗВА на Общинска служба „Земеделие“, гр. Трън, да представи в срок до първото
открито съдебно заседание по делото входираните през 2004г. декларации от Й. М. Й., ЕГН
********** по преписката по заявление вх. № 476 от 17.01.1992г. на наследодателя му
Милан Й. Младенов ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за издаване на
удостоверение, по силата на което да получи от район Витоша служба „Гражданско
състояние“ копие от смъртен акт на Станка Миланова Й.а (Златанова), ул."Карамфил"6.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемия за издаване на съдебно
удостоверение, по силата на което да получи от Столична община, район Витоша, акт за
смърт на Станка Миланова Й.а, ЕГН **********, с последен адрес гр. София, кв. Бояна, ул.
„Карамфил“ №6.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 04.10.2022 г. от 10.00 часа,
за когато да се призоват страните на посочените съдебни адреси, като им се връчи копие от
настоящото ОПРЕДЕЛЕНИЕ.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на ПОМИРЕНИЕ, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по
производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До помирение може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното
производство. При постигане на помирение, може да се поиска възстановяване половината от
внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен начин,
чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
до бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат.
запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
запазят имиджа и тайните си;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на
Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
обективирания в него доклад по делото.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5