Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 16.12.2024г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Пламена И., като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 345/2018г. по описа
на Провадийски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, с която е предявен иск за
делба с правно основание чл. 34, ал. 1 З
Производството е във фазата на допускане на съдебна
делба.
Производството
е образувано по искова молба на Й.И.,
ЕГН **********, починала в хода на процеса на 02.08.2021г. и заместена на
основание чл. 227 ГПК от наследници Р.Г.И., ЕГН ********** с адрес ***, Г.Р.И.-
Г., ЕГН ********** а адрес *** и Р.И., ЕГН ********** с адрес *** срещу И.Г., ЕГН ********** с адрес ***, В.Й., ЕГН ********** с адрес ***, В.А.К.,
ЕГН ********** с адрес *** и И.Й., ЕГН ********** с адрес *** с която е
заявен иск по чл. 34 ЗС за делба на следните имоти: 1. Недвижим имот с № 49000.3.81, стар № 003080, представляващ нива,
находящ се в *****, м-ст ******, с площ
от 32000кв.м.; 2. Недвижим имот с №
49000.31.15, стар № 031015, представляващ нива, находящ се в *****, м-ст ******, с площ от 22099кв.м.; 3. Недвижим имот с № 49000.16.21, стар №
016021, представляващ нива, находящ се в *****, м-ст ******, с площ от 20003кв.м.; 2. Недвижим имот с № 49000.20.10, стар №
020010, представляващ нива, находящ се в *****, м-ст ******, с площ от 27396кв.м.
Исковата
претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищеца в
исковата молба:
Между страните е налице съсобственост,
възникнала на следните основания: Наследодателят на ищците Й.И. е собственик на
2/3ид.ч от процесните имоти, въз основа на саморъчно завещание в нейна полза,
направено от майка й с. П., с което тя й е завещала цялото си движимо и
недвижимо имущество. Завещанието е било обявено на 02.06.2015г. След смъртта на
с. П., тя е наследена от първоначалната ищца Й.И. и ответницата В.Й..
С влязло в сила на 22.10.2012г.
решение по гр.д. № 177/2009г. на ПРС по иска на Й.И. и с. Г. е бил развален
договор за прехвърляне на процесните недвижими имоти срещу задължение за
издръжка и гледане сключен от П. за
2/3ид.ч.
С влязло в сила решение по гр.д. №
12/2014г. на ПРС е бил обявен за недействителен спрямо Й.И. и нейната майка с. П.
за 2/3ид.ч. договор за покупко- продажба по НА № 180/14.07.2009г., въз основа
на който ответницата Г. е придобила от В. и Й. собствеността върху имотите предмет на
иска.
Впоследствие, Й.И. узнала, че на
24.11.2017г., ответницата Г. е продала процесните имоти на В.К. с договор по НА
№ 171/24.11.2017г.
Искането е за извършване съдебна делба
на имота, доколкото липсва възможност за доброволното прекратяване на
съсобствеността.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника И.Г..
Настоява производството по делото да бъде
прекратено спрямо нея, доколкото към датата на образуване на делото не е
собственик на процесните имоти предвид извършена разпоредителна сделка.
Оспорва допустимостта на производството и с доводи
срещу това Й.И. да е била собственик на процесните имоти. В тази връзка излага
следните съображения:
Твърди, че с договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане по НА № 189/2001г. наследодателят
на Й.И.- М. П. е прехвърлил на дъщеря
си- В.Й., явяваща се праводател на ответницата, процесните земеделски земи
срещу задължението да гледа и издържа него и съпругата му с. П. до тяхната
смърт. Нивите били придобити от В.Й. по време на брака й със И.Й., и затова в
режим на СИО.
С договор за покупко- продажба по НА №
180/14.07.2009г. В.Й. и Й. са прехвърлили собствеността върху тези ниви на
ответницата.
На 25.11.2009г. по гр.д. №177/2009г. по описа на
ПРС е била вписана искова молба предявена от с. П. и Й.И. срещу В.Й. и Й. за
разваляне на договора за прехвърляне на имотите срещу задължението за издръжка
и гледане, поради неговото неизпълнение до размера на 2/3ид.ч. С влязло в сила
на 22.10.2012г. решение по гр.д. №177/2009г. по описа на ПРС, искът е бил
уважен.
С влязло в сила на 28.04.2017г. решение по гр.д.
№12/2014г. по описа на ПРС образувано по искова молба на Й.И. и с. П. срещу В.Й.,
Й. и И.Г., на основание чл.135 ЗЗД е била обявена относителната
недействителност по отношение на ищците на сключение между ответниците договор
за покупко- продажба от 14.07.2009г.,
обективиран в НА № 180/2009г. до размера на 2/3 ид.ч.
Твърди се, че въпреки посочените съдебни
производства Й.И. не е придобила собствеността върху процесните имоти, тъй като
не е бил предявен иск за връщане на даденото по разваления договор по реда на
чл. 55 ЗЗД. След това твърди, че доколкото е придобила правата преди вписването
на исковата молба за разваляне на договора за издръжка и гледане, то правата са
й били валидно прехвърлени и ищцата не може да черпи такива от уважения иск по
чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Излага и че уваженият иск по чл. 135 ЗЗД също не прави
ищцата собственик, тъй като нямал вещно-правно действие и приобретателят по
оспорената сделка продължава да бъде собственик на имуществото, което му е
прехвърлено. Действието на решението се изчерпвало само до възможността
кредиторът да насочи изпълнението върху процесните имоти.
В евентуалност се сочат същите съображения като
такива срещу основателността на иска.
Оспорват се и квотите на съсобственост, заявени с
исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК
е постъпил отговор от ответника В.К..
Искът
се оспорва като неоснователен.
Твърди, че е придобила собствеността върху
процесните имоти въз основа на договор за покупко- продажба, обективиран в НА №
98/2017г. на нотариус рег. №333.
Оспорва истинността на съдържанието и подписа на
представеното с исковата молба саморъчно завещание направено от с. П..
В евентуалност твърди, че е придобила собствеността
върху имотите по давностно владение упражнявано добросъвестно от нея от
24.11.2017г., към което присъединява владението на праводателя си И.Г.,
осъществявано от 14.07.2009г. Добросъвестността обосновава с обстоятелството,
че нито тя, нито праводателят й са били страни във водените предходно съдебни
спорове.
В евентуалност сочи квотите в съсобствеността да са
неправилно посочени от ищците.
В
срока по чл. 131 ГПК
е постъпил отговор от ответника В.Й..
Искът се оспорва като недопустим,
евентуално неоснователен.
Възраженията срещу допустимостта на
производството се свеждат до следното:
Оспорва се Й.И. да е притежавала собственост в процесните
имоти, за което се излагат идентични съображения
на наведените с отговора на ответницата И.Г..
Оспорва ищцата да може да
черпи права от влезлите в сила решение по гр.д. №177/2009г. по описа на ПРС по
искова молба на с. П. и Й.И. срещу И.Г. и Й., с което е уважен иск за разваляне
на договор прехвърляне на имотите срещу задължението за издръжка и гледане,
поради неговото неизпълнение до размера на 2/3ид.ч. и решение по гр.д. №12/2014г. по описа на ПРС образувано по
искова молба на Й.И. и с. П. срещу В.Й., Й. и И.Г., с което е била обявена
относителната недействителност по отношение на ищците на сключения между
ответниците договор за покупко- продажба
от 14.07.2009г., обективиран в НА № 180/2009г. до размера на 2/3 ид.ч.
Тази си теза обосновава с липса на предявен иск за връщане на даденото по
разваления договор по реда на чл. 55 ЗЗД.
Излага и че
уваженият иск по чл. 135 ЗЗД също не правел ищцата собственик, тъй като нямал
вещно- правно действие и приобретателят по оспорената сделка продължава да бъде
собственик на имуществото, което му е прехвърлено, още повече че последващо и
тя се е разпоредила с имотите, която сделка не е била атакувана по реда на чл.
135 ЗЗД.
В
срока по чл. 131 ГПК
е постъпил отговор от ответника Й..
Искът се оспорва като недопустим,
евентуално неоснователен.
Възраженията срещу допустимостта на
производството се свеждат до следното:
Оспорва Й.И. да е притежавала собственост в процесните
имоти, за което се излагат идентични съображения на наведените с отговора на
ответниците И.Г. и В.Й..
Оспорва Й.И. да може да черпи права от влезлите в сила
решение по гр.д. №177/2009г. по описа на ПРС по искова молба на с. П. и Й.И.
срещу И.Г. и Й., с което е уважен иск за разваляне на договор прехвърляне на
имотите срещу задължението за издръжка и гледане, поради неговото неизпълнение
до размера на 2/3ид.ч. и решение по гр.д. №12/2014г. по описа на ПРС образувано по
искова молба на Й.И. и с. П. срещу В.Й., Й. и И.Г., с което е била обявена
относителната недействителност по отношение на ищците на сключения между
ответниците договор за покупко- продажба
от 14.07.2009г., обективиран в НА № 180/2009г. до размера на 2/3 ид.ч.
Тази си теза обосновава с липса на предявен иск за връщане на даденото по
разваления договор по реда на чл. 55 ЗЗД.
Излага и че
уваженият иск по чл. 135 ЗЗД също не правел ищцата собственик, тъй като нямал
вещно- правно действие и приобретателят по оспорената сделка продължава да бъде
собственик на имуществото, което му е прехвърлено, още повече последващо и тя
се е разпоредила с имотите, която сделка не е била атакувана по реда на чл. 135 ЗЗД.
На 02.08.2021г. в
хода на процеса ищцата Й.И. е починала и оставила лица призовани към
наследяване, конституирани по реда на чл. 227 ГПК- Р.И. /съпруг/ и деца- Г.И.- Г.
и И..
В първото по делото з.
ищците поддържат исковата молба и уточняват придобивното си основание, като
сочат, че след разваляне на договора за издръжка и гледане по съдебен ред,
1/3ид.ч. от процесните имоти е останала собственост на В. и Й., а останалата част е останала собственост
на техния праводател Й.Й., имаща качество на наследник по завещание на майка си
с. П., въз основа на саморъчно завещание от 23.02.2014г.
В първото по делото з.
ответника В.К. не се явява и не се представлява.
Ответникът Й.
поддържа отговора. Ответниците И.Г. и В.Й. поддържат отговорите си, с
изключение на направените с тях възражения срещу действителността на завещанието
в полза на ищцата с доводи, че текстът и подписът в
него не са изпълнени от завещателката с. П.; че то е нищожно, на основание
чл.42, б.”б” ЗНасл., евентуално унищожаемо по смисъла на чл.43,ал.1, б.”а” и
б.”б” ЗНасл., като направено от лице, което по време на съставянето му не е
имало способност да завещава предвид особеното си психо-физическо състояние, както
и за възстановяване
на запазена част от наследството.
Съдът, след преценка
на събраните по делото писмени и гласни доказателства и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е
конститутивен иск за съдебна делба с правно основание чл. 34, ал.1 З
Производството е в първа фаза, по допускане на делбата. Тук
съдът изследва въпросите за: наличието на съсобственост между съделителите
върху имуществото предмет на делбата, основанието, на което същата е възникнала,
между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на
всеки съделител в съсобствеността. Съответно ищците дължат доказване на
твърденията си, че Й.И. е наследник по закон на с. П. и П.; че е извършено в полза на Й.И. саморъчно
завещание от с. П. обявено на 02.06.2015г.; че с. П. е била собственик на
имотите на твърдяното придобивно основание. Предвид въведените от ответника В.К.
правоизключващи възражения, в нейна тежест е доказването на твърденията й, че е
собственик, въз основа на
договор за покупко- продажба, обективиран в НА № 98/2017г., а праводателката й И.Г. е била
собственик на имотите въз основа на договора за покупко- продажба от 2009г.,
както и че праводателите на И.Г.- В.Й. и Й. са били собственици на имотите въз
основа на сключен със И. договор за издръжка и гледане от 2001г., а е
евентуалност, че е собственик въз основа на давностно владение упражнявано от
нея в периода от 24.11.2017г., към което присъединява владението на праводателя
си И.Г., осъществявано от 14.07.2009г.
От ангажираните по
делото доказателства се установява следното като факти:
М. П. е починал на 09.05.2005г. Оставил е лица призовани към наследяване с. Г.П., поч. на
20.04.2015г. /съпруга/ и деца- В.Й. и Й.И.. След смъртта на с. П. тя е
наследена от В.Й. и Й.И..
Със
саморъчно завещание от 23.02.2014г. с. П. е завещала цялото притежаваното от
нея движимо и недвижимо имущество на дъщеря си Й.И.. След смъртта на
наследодателя П., на 02.06.2015г. е вписано обявяване на завещанието от
нотариус рег. № 572 на НК.
Възраженията на
ответницата К. /направени и от другите ответници, но оттеглени от тях в първото
о.з./ са били срещу действителността на саморъчното завещание с твърдения, то
да не е изпълнено и подписано от завещателя, поради което и е било открито
производство по чл. 193 ГПК. Във връзка с дължимото по него доказване е прието
и изслушано заключение на в.лице Е.А.. Заключението не е било оспорено от
първоначалните страни- И.Г. и В.Й. / тогава като трето лице помагач/, а в
рамките на предоставената възможност с определението по чл. 140 ГПК,
ответницата К. не е изразила желание по преповтаряне събирането на
доказателства извършено с нейно отсъствие и в частност изслушването на
заключението. Ето защо, заключението на в.л. Е.А. като изготвено от лице с
нужната компетентност, обективно и неоспорено от страните, следва да се
кредитира в цялост. В него в.л. е извело категорично извод, че текстът и
подписът за завещател в представеното от ищцата завещание е изпълнено от
завещателя. Следователно възраженията на ответника К. по чл.42, б.“Б“ вр. чл.25, ал.1 ЗН за нищожност на саморъчното завещание поради неспазване на предвидените в
чл.25, ал.1 ЗН изисквания за форма,
са недоказани и завещанието е действително.
Следващите възражения са срещу правата на ищците,
заместили починалата в хода на процеса ищца Й.И., поставени в контекста на поредността
на вписването на исковите молби по предходно водените съдебни спорове и
действието на решенията по тях.
По доказване на тези
възражения са приети доказателства, от които се установява следното:
На 18.07.2001г. П. е прехвърлил на дъщеря си В.Й. с договор за
покупко- продажба срещу задължение за издръжка и гледане по НА № 198/2001г. по
описа на нотариус рег. № 333 на НК, собствеността върху следните имоти- 1.
Нива, представляваща парцел № 81, масив 3 в землището на *****, с площ 32000кв.м., сега имот с идентификатор
49000.3.81; 2. Нива, представляваща парцел № 15, масив 31 в землището на *****, с площ 22099кв.м. сега имот с идентификатор
49000.31.15; 3. Нива, представляваща парцел № 21, масив 16 в землището на *****, с площ 20003кв.м. сега имот с идентификатор
49000.16.21; 4. Нива, представляваща парцел № 10, масив 20 в землището на *****, с площ 27396кв.м. сега имот с идентификатор
49000.20.10.
С договор за покупко-
продажба по НА № 155/14.07.2009г. на нотариус рег. № 225, вписан в СВп на 14.07.2009г.
В. и Й. продават придобитите със сделката по НА № 198/2001г. недвижими имоти на
И.Г.. А тя, с договор за покупко- продажба по НА № 98/24.11.2017г. ги продава
на ответницата В.К..
Че имотите предмет на
горните сделки са идентични на процесните по сега действащия план, спор между
страните не е имало и такъв не се повдига от съда.
Междувременно на
сключването на горните сделки, касателно имотите са се водили следните съдебни
спорове, приключили с влезли в сила съдебни актове, както следва:
На 11.05.2009г. с. П.
и Й.И. са предявили срещу В. и Й. искова
молба, с която е заявен иск по чл. 87 ЗЗД за разваляне на сключения от
наследодателя им П. договор за покупко-
продажба срещу задължение за издръжка и гледане по НА № 198/2001г. до размера
на 2/3ид.ч. По нея е било образувано гр.д. № 177/2009г. на ПР Исковата молба е
била вписана в СВп на 25.11.2009г., съобразно отбелязването в справката. С
влязло в законна сила на 22.10.2012г. решение № 52/27.03.2012г., потвърдено с
решение № 1843/22.10.2012г. по в.гр.д. № 1793/2012г. по описа на ВОС, искът е
бил уважен и договорът за покупко- продажба срещу задължение за издръжка и
гледане по НА № 198/2001г. е бил развален до размера на 2/3ид.ч. Решението е
било вписано в СВп на 08.11.2012г.
На 30.12.2013г. с. П.
и Й.И. са предявили срещу В. и Й., И.
и В.Г.искова молба, с която е заявен иск
по чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на
ищците на сключения между ответниците договор за покупко- продажба по НА №
155/14.07.2009г. на нотариус рег. № 225 до размера на 2/3ид.ч. По нея е било
образувано гр.д. № 12/2014г. на ПР Данни за вписване на тази искова молба по
делото няма, вкл. и в материалите на приобщеното гр.д. № 12/2014г. на ПР С
влязло в законна сила на 28.04.2017г. решение № 204/14.07.2015г., потвърдено с
решение № 1060/01.08.2016г. по в.гр.д. № 401/2016г. по описа на ВОС и
недопуснато до касационно обжалване с определение № 357/28.04.2017г. по гр.д. №
5237/2016. по описа на ВКС, искът е бил уважен и договор за покупко- продажба
по НА № 155/14.07.2009г. на нотариус рег. № 225 е бил обявен за относително
недействителен спрямо ищците до размера на 2/3ид.ч.
При така установени
факти, становището на настоящия състав по спорния между страните въпрос
касателно притежаваните от ищците права в собствеността е следното:
Ищците заявяват собствени права на деривативно придобивно основание- универсално
завещание оставено от с. П. в полза на наследодателката им първоначалната ищца Й.И.
и упражнени права по разваляне на договор за издръжка и гледане сключен от
наследодателя им приживе. Както се каза, завещанието е действително.
Ответницата В. К. черпи права на деривативно основание- договор за
покупко- продажба от 24.11.2017г. Характерът на това придобивно основание,
предопределя изследване въпроса дали праводателят й е бил собственик в
контекста на поредицата от сделки и съдебни спорове относно тях, доколкото само
ако това е така, то същият е могъл валидно да ги прехвърли на ответника.
Отпадането на това основание, ще доведе до отпадне и на придобитите от
ответника права с обратна сила.
Към датата на сключване на договора от 24.11.2017г., И.Г. се е
легитимирала като собственик, въз основа на договор за покупко- продажба на 14.07.2009г.
сключен с В. и Й.. Към 14.07.2009г. В. и
Й. са се легитимирали като собственици
на основание договор за
покупко- продажба срещу задължение за издръжка и гледане от 18.07.2001г.
Исковата молба за разваляне на
договора от 18.07.2001г. е била подадена на 11.05.2009г., но е вписана на
25.11.2009г. Това ще рече, че правоприемството на спорното право между ответниците
В. и Й. и И.Г. е настъпило по време на съдебния
процес, което би обосновало приложение на правилото на чл. 226, ал. 3 ГПК, т.е
решението по гр.д. № 177/2009г. на ПРС би било задължително и за
правоприемниците. Посочената норма обаче урежда едно изключение относно
приложението на правилото, а именно случаите, когато вписването на исковата
молба има не само оповестително, но и защитно действие. Такова оповестително- защитно действие на вписването е уредено в чл.
17, ал. 2, чл. 33, ал. 3, чл. 88, ал. 2, чл. 135, ал. 1, чл. 211, ал. 2 и чл.
227, ал. 5 ЗЗД, чл. 37 ЗН, чл. 114, б. б и б. в З Следователно, настоящият
случай е именно такъв, съгласно императива на чл. 88, ал. 2 ЗЗД, че развалянето
на договори, подлежащи на вписване не засяга правата, придобити от трети лица
преди вписването на исковата молба. Посоченото ще рече, че ответницата Г., със
сключването на договора от 14.07.2009г. е станала собственик, независимо че
впоследствие двустранният договор, от който нейните праводатели са черпели
права, е бил развален. Безпротиворечива е съдебната практика относно въпроса,
че развалянето на договор за покупко- продажба по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, не
засяга правата придобити от трети лица преди вписване на исковата молба. От тук
и разрешението, че прехвърлителят в такива случаи не би могъл да иска връщане
на собствеността, а само възстановяване на стойността на имота /така пр. решения
на ВКС по гр.д. № 1255/2010г., гр.д. 1690/2013г., гр.д. № 6096/2014г., гр.д. №
2862/2023г. и др./.
Обобщено, договорът от 14.07.2009г. е породил вещно- прехвърлително действие и въз основа на
него И.Г. е надлежно придобила прехвърлените й от В. и Й. права.
После, поставя се въпросът относно
действието на решението по гр.д. № 12/2014г. на ПРС, с което договорът по НА №
155/14.07.2009г. е обявен за относително недействителен по отношение на с. П. и
Й.И., като ищци и В. и Й., И. и В.Г., като ответници.
Отговорът на този въпрос следва пряко
от характера на този иск. Искът по чл. 135 ЗЗД е облигационен, а не вещен. Това
ще рече, че уважаването му няма да доведе до връщане на отчужденото имущество в
патримониума на прехвърлителя. Успешното му провеждане ще даде само възможност
на кредитора- ищец по парично или
непарично вземане да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към
прехвърленото имущество, независимо че то е преминало в патримониума на трето
лице. Този извод следва пряко и от разясненията
в ТР № 2/2017г. от 09.07.2019г. по т. д. №2/2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
които искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, съставлява част от общото обезпечение на
кредиторите, уредено в чл. 133 ЗЗД и е средство за защита на кредитор в случай,
че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото
си и/или затруднява удовлетворението от него, като целта е да бъдат обявени за
недействителни спрямо кредитора тези действия. С обявяването на атакуваната
сделка за недействителна по отношение на кредитора- ищец, на него му се
гарантира възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането
си върху прехвърленото имущество, независимо от факта, че между съконтрахентите
сделката е валидна и е породила вещно- прехвърлителното си действие
/имуществото е преминало в патримониума на приобретателя/. Предявявайки иска кредиторът
упражнява потестативното си право да бъде обявена сделката за недействителна по
отношение на него, за да може да се удовлетвори от сумата, получена при
принудително изпълнение върху имуществото- обект на договора между длъжника и
неговия съконтрахент. Последният ще понася санкцията да търпи изпълнение върху
придобитото имущество за чужд дълг, като може да се освободи от изпълнението,
ако плати на кредитора, погасявайки задължението на праводателя си. В
случая няма данни исковата молба по гр.д № 12/2014г. на ПРС да е била вписана,
но този факт няма значение за настоящия спор, доколкото както се посочи
уваженият иск по чл. 135 ЗЗД не засяга придобитите от ответницата К. права. Вписването на исковата молба по този иск, макар и с оповестително-
защитно действие би обосновало единствено разпростриране действието си /силата
на пресъдено нещо/ и по отношение на последващия приобретател, както разписва
чл.226, ал. 3 ГПК, заставяйки го така да търпи и той принудително изпълнение
върху придобитите от него права.
В заключение, сключвайки договора за покупко- продажба на 14.07.2009г. В. и Й. са прехвърлили валидно на И.Г.
собствеността върху процесните имоти. От тук и последващо с договора от
24.11.2017г., И.Г. се е разпоредила с притежавани от нея права в полза на
ответницата В.К.. Изложеното обосновава извод, че ответницата В.К. е едноличен
собственик на имотите на въведеното деривативно основание, респ. въведеното
оригинерно такова не следва да се разглежда.
След като е едноличен собственик, то между страните не е налице твърдяната
съсобственост и искът за делба следва да се отхвърли като неоснователен.
Ответниците искат присъждане на
разноски. Представени са списъци по чл. 80 ГПК. Всички искат възстановяване на
разход за адв. възнаграждение- И.Г. от 1000лева, Й. от 800лева и В.Й. от
1000лева. За направата на всички са ангажирани договори за правна помощ.
На основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС, държавна такса в размер на
100лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Р.Г.И., ЕГН ********** с адрес ***, Г.Р.И.-
Г., ЕГН ********** а адрес *** и Р.И., ЕГН ********** с адрес ***,
тримата конституирани по реда на чл. 227 ГПК като наследници на починалата в
хода на процеса ищца Й.И., ЕГН **********,
поч. на 02.08.2021г. срещу И.Г., ЕГН
********** с адрес ***, В.Й., ЕГН ********** с адрес ***, В.А.К.,
ЕГН ********** с адрес *** и И.Й., ЕГН ********** с адрес *** за делба
на следните имоти: 1. Недвижим имот с идентификатор
№ 49000.3.81 по КККР на *****, община ******,
одобрени със заповед № РД-18-1077/10.05.2018г. на ИД на АГКК, посл. изм. на 03.08.2020г., стар № 003080,
представляващ нива, находящ се в *****,
м-ст ******, с площ от 32000кв.м. при граници имоти с идентификатори №
49000.3.61, № 49000.3.80, № 49000.3.60 и № 49000.3.82; 2. Недвижим имот с идентификатор № 49000.31.15 по КККР на *****, община ******,
одобрени със заповед № РД-18-1077/10.05.2018г. на ИД на АГКК, посл. изм. на 03.08.2020г.,
стар № 031015, представляващ
нива, находящ се в *****, м-ст ******, с
площ от 22097кв.м., при граници имоти с идентификатори № 49000.31.73, №
49000.31.14, № 49000.31.7, № 49000.31.6, № 49000.31.5, № 49000.31.2 и №
49000.31.1; 3. Недвижим имот с идентификатор
№ 49000.16.21 по КККР на *****, община ******, одобрени със заповед №
РД-18-1077/10.05.2018г. на ИД на АГКК, посл. изм. на
03.08.2020г., стар № 016021, представляващ нива,
находящ се в *****, м-ст ******, с площ
от 20003кв.м., при граници имоти с идентификатори № 49000.26.73, № 49000.25.73,
№ 49000.16.20, № 49000.16.13 и № 49000.15.58; 4. Недвижим имот с идентификатор № 49000.20.10 по КККР на *****, община ******,
одобрени със заповед № РД-18-1077/10.05.2018г. на ИД на АГКК, посл. изм. на 03.08.2020г., стар № 020010, представляващ нива,
находящ се в *****, м-ст ******, с площ
от 27397кв.м. при граници имоти с идентификатори № 49000.20.29, № 49000.20.28,
№ 49000.20.27, № 49000.20.11, № 49000.20.138 и № 49000.20.9, на основание чл.
34 З
ОСЪЖДА Р.Г.И., ЕГН ********** с адрес ***, Г.Р.И.-
Г., ЕГН ********** а адрес *** и Р.И., ЕГН ********** с адрес *** да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС, държавна такса
в размер на 100лева, на основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
ОСЪЖДА Р.Г.И., ЕГН ********** с адрес ***, Г.Р.И.-
Г., ЕГН ********** а адрес *** и Р.И., ЕГН ********** с адрес *** да заплатят на И.Г., ЕГН ********** с адрес *** сумата от
1000лева представляваща сторени съдебно- деловодни разноски за първа инстанция, на основание чл. 78, ал.3
ГПК.
ОСЪЖДА Р.Г.И., ЕГН ********** с адрес ***, Г.Р.И.-
Г., ЕГН ********** а адрес *** и Р.И., ЕГН ********** с адрес *** да заплатят на В.Й., ЕГН ********** с адрес *** сумата от
800лева представляваща сторени съдебно- деловодни разноски за първа инстанция, на основание чл. 78, ал.3
ГПК.
ОСЪЖДА Р.Г.И., ЕГН ********** с адрес ***, Г.Р.И.-
Г., ЕГН ********** а адрес *** и Р.И., ЕГН ********** с адрес *** да заплатят на И.Й., ЕГН ********** с адрес *** сумата от
1000лева представляваща сторени съдебно- деловодни разноски за първа инстанция, на основание чл. 78, ал.3
ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок
от връчване препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: