Решение по дело №1192/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Решение № 111/8.04.2024 г., постановено по НАХД № 20233120200271/2023 г. по описа на Районен съд – Девня, с което е отменен Електронен фиш № **********, с който на „Ф+С-Агро“ ООД, с ЕИК *********, за нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ и на основание чл.179, ал.3б, вр. чл.187а, ал.2, т.3 от същия закон е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева. Със същото решение АПИ при МРРБ е осъдена да заплати на „Ф+С-Агро“ ООД сумата от 480 лева. Релевирани са касационните основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение. Оспорва се основният извод на въззивния съд, а именно, че към датата на извършване на нарушението – 10.06.2021 г. липсва правна възможност нарушенията на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП да се санкционират с издаване на електронен фиш. Намира за неправилен извода на съда, че оспореният ЕФ е незаконосъобразно издаден извън установените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове, тъй като същите са неприложими в производствата по налагане на административна санкция с електронен фиш, какъвто е случаят в разглежданото производство. Тези изводи обосновава, позовавайки се на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на колегиите на ВАС и ВКС и изложените в него теоретични постановки. Като неправилен се оспорва и изводът, че чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не кореспондира с разпоредбата на чл. 9а от Директива 62/1999/ЕО, тъй като с него се нарушава принципът за пропорционалност на наказанието спрямо тежестта на нарушението, за което се налага. Въз основа на изложените мотивирани възражения в подкрепа на всяко от касационните основания се претендира отмяна на решението на РС – Девня и потвърждаване на оспорения ЕФ като законосъобразен. До настоящата инстанция е отправено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за органа и едновременно с това е направено възражение за прекомерност на размера на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение в случай, че то надвишава установения за този вид дела минимум. В съдебно заседание по същество касаторът, редовно призован, не се явява представител.

Ответникът в производството, „Ф+С-Агро“ ООД, в представен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Намира решението на въззивния съд за обосновано и постановено при правилно приложение на закона. Настоява същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция в размер на 480 лева.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита решението за правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон и моли да бъде оставено в сила.

След преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебна проверка в производството пред районния съд в [населено място] е бил Електронен фиш /EФ/ № **********, издаден от АПИ срещу „Ф+С-Агро“ ООД в качеството на собственик на ППС по чл.10б, ал.3 ЗП, за това, че на 10.06.2021г., в 11:17 часа с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А - 2, км. 399 + 703, било установено /заснето/ нарушение с ППС - „Влекач МАН ТГА 18.430ФТ“ с peг. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000, за което изцяло не била заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ според категорията на ППС, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването му. В електронния фиш деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от същия закон на търговското дружество - превозвач е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.

При така установената фактология от правна страна съдът приел, че в случая са налице три самостоятелни основания за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен. На първо място ДРС посочил, че нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП, обективно осъществено от дружеството, е извън обхвата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, която изрично предвижда издаването на ЕФ само за нарушенията по чл.179 ал.3 от същия закон, установени и заснети от електронна система по чл.167а, ал.3 от Закона за движението по пътищата, а тези като разглежданото в това производство – по чл. 179, ал.3б от ЗДвП подлежат на санкция по общия ред. Изложил в мотивите, че разширително тълкуване на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е недопустимо. Констатираното е прието от въззивния съд като съществено нарушение на процесуалните правила, което е достатъчно основание за отмяна на атакувания ЕФ като незаконосъобразен. Съдът е установил датата на съставяне на ЕФ – 03.02.2023 г. и като я съпоставил с датата на извършване и установяване на нарушението – 10.06.2023 г., е достигнал до извод, че оспореният ЕФ е издаден извън сроковете по чл. 34 от ЗАНН, които са приложими и в този вид производства и които имат преклузивен характер. Посочил е, че с изтичането на тези срокове е преклудирана възможността за административнонаказващия орган да ангажира отговорността на нарушителя. На трето място ДРС е изложил съображения за наличие на противоречие между разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП и разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и е приел, че при приемане на националната санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като предвидената административна санкция в абсолютен размер от 2 500 лв., не дава никаква възможност при налагането да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съдът посочил, че единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат.

Касационният съдебен състав преценява достигнатите от ДРС правни изводи, извън тези за приложимост на чл.34, ал.1 от ЗАНН в производството по издаване на ЕФ, като обосновани, правилни и законосъобразни, изцяло ги споделя и препраща към тях в хипотезата на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Нарушението по чл.179 ал.3б от ЗДвП, обективно осъществено от дружеството, е извън обхвата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, чиято норма изрично предвижда издаването на ЕФ само за нарушенията по чл.179 ал.3 от ЗДвП, установени и заснети от електронна система по чл.167а, ал.3 от Закона. Поради това, заснетото в случая нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да бъде установено със съставяне на АУАН, и санкционирано чрез издаване на НП, т.е. по общия ред на ЗАНН, като за него, към момента на извършването му, е било недопустимо съставянето на ЕФ. До извод, различен от изложения, не би могло да се стигне и въз основа на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на текста /ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г./, обхватът на нормата е изрично разширен до нарушенията по чл.179, ал.3 - 3б вкл., което е несъмнено доказателство, че към 10.06.2021 г. санкционирането на осъщественото от дружеството административно нарушение е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Санкционирането му с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в съдебната фаза на производство процесуално нарушение, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на фиша.

На следващо място, настоящият състав намира, че е налице противоречие на разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП с разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните постановки на новопостановеното решение по дело № С-61/2023г. , както и на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.187а, ал.2 т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500лв, респективно - не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл.179, ал.3б вр.чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП – да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството

Въз основа на изложените по-горе съображения настоящата касационна инстанция приема, че районният съд е постановил валидно и допустимо решение, при правилно установени факти и правилно приложение на материалния закон, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид този изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски/юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна. На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ответникът има право на разноски за платеното от него адвокатско възнаграждение с оглед осъщественото процесуално представителство от адв. С.. Съобразно представените и приложени по делото писмени доказателства, сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция са в размер на 480 лева. В случая възнаграждението на касатора за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, претендираният размер е по-нисък от размера, посочен в чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а и по делото са проведени две съдебни заседания.

По гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания, Административен съд - Варна, Трети тричленен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 111/8.04.2024 г., постановено по НАХД № 20233120200271/2023 г. по описа на Районен съд – Девня.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Ф+С-Агро“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управлнение:[населено място], [улица], ет.*, сума в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева, сторени по делото разноски.

Решението е окончателно.