O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
гр.Монтана, 20.03.2024 год.,
Административен съд - Монтана троен
състав, в закрито съдебно заседание на двадесети март през две хиляди двадесет
и четвърта година в състав:
Председател:
Соня Камарашка
Членове: Огнян Евгениев
Бисерка Бойчева
като разгледа докладваното от съдията
Соня Камарашка Административно дело №121/2023г. по описа на Административен
съд - Монтана, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.185 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Съдебното производство е образувано по
повод подадена жалба от Р.В.К. ***
с адрес за кореспонденция гр.Монтана, ул.“Г*** Игнатиев“№* , ет.* , ап.* с
имейл *********@*******.*** в
качеството му на заместник председател на С*** с
нестопанска цел в обществена полза „Т*** клуб М*** – Монтана“ с ЕИК * със
седалище и адрес на управление гр.Монтана, общ.Монтана, бул. „П*** “№* , ет.* ,
ап.* против Решение №73 от Протокол
№5 от 15.02.2024г. на Общински съвет – Монтана.
В
изпълнение на дадени указания с вх. №672/12.03.2024г. жалбоподателя уточнява,
че оспорва „Наредба за условията и реда за използването на спортните обекти,
собственост на Община Монтана и за финансиране и подпомагане на физическата
активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност“
/Наредбата/ приета с решение №1065 от протокол №51/07.09.2023г. на Общински
съвет – Монтана, в частта на извършените промени с Решение №73 от протокол
№5/15.02.2024г. на Общински съвет – Монтана, които промени са обективирани в чл.11, ал.1 и създадената ал.4 от чл.11, а
именно текста на чл.11, ал.1 от Наредбата се променя, както следва: „чл.11 /1/ изм. „Разходите по поддръжката и експлоатацията на спортните обекти –
общинска собственост се поемат от спортните клубове, с изключение на случаите
по ал.4“ и създадената нова ал.4 от чл.11 от Наредбата с текст „ал.4
изм. Разходите по поддръжка и
експлоатация в това число и направените разходи, свързани с използването на
обекта: вода, ел.енергия, топлоенергия и природен газ на спортните обекти
общинска собственост, предоставени на спортни клубове, които осигуряват
целогодишно, според спецификата на вида спорт, безплатни занимания на детско –
юношески школи, за практикуване на спорт за всички, в това число и за хора с
увреждания се поемат от Общинско предприятие „Спортни имоти“ гр.Монтана“.
В
същото уточнение и последващо с вх.№739/19.03.2024г.
по описа на АС – Монтана жалбоподателя Р.В.К. *** заявява, че оспорването е в
негово лично качество, като твърди, че тъй като спортните обекти собственост на
Община Монтана, са собственост на всички жители на общината, в това число и
негова, следва разпореждането, начина, условията и реда за тяхното ползване да
го засяга пряко, като жител ***, който има право да ги ползва. Приемането на
разпоредбата на ал.4 от чл.11 от Наредбата задължава общинско предприятие
„Спортни имоти“ да заплаща разходите, като същото е второстепенен разпоредител
с общински бюджет на Община Монтана, поради което има правен интерес за тяхното
законосъобразно изразходване, което следва да е в интерес на местната общност и
при спазване на съответните принципи по ЗОБ
Ответникът по жалбата Общински
съвет – Монтана представляван от Председателя, не е изразил становище по така
подадената жалба, с което е представил същата ведно с административната
преписка по изменение и допълнение на оспорената Наредба.
Съдът, след анализ и
преценка на доказателствата по делото, приложени към жалбата и представени от
ответника, приема за установено следното от фактическа страна:
С
Решение №73 от Протокол №5 от 15.02.2024г. на Общински съвет – Монтана, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА въз основа на докладна
записка от кмета на Община Монтана, относно промяна в наименованието на Наредба
за условията и реда за използването на спортните обекти, собственост на община
Монтана и за финансиране и подпомагане на физическата активност, физическото
възпитание, спорта и спортно-туристическите дейности са изменени и допълнени:
наименованието на Наредбата се изменя в „Наредба за условията и реда за
използването на спортните обекти, собственост на община Монтана“. В чл.11, ал.1
се измяна - „Разходите по поддръжката и
експлоатацията на спортните обекти – общинска собственост се поемат от
спортните клубове, с изключение на случаите по ал.4“. Създава се нова ал.4 от
чл.11 „Разходите по поддръжка и експлоатация в това число и направените
разходи, свързани с използването на обекта: вода, ел.енергия, топлоенергия и
природен газ на спортните обекти общинска собственост, предоставени на спортни
клубове, които осигуряват целогодишно, според спецификата на вида спорт,
безплатни занимания на детско – юношески школи, за практикуване на спорт за
всички, в това число и за хора с увреждания се поемат от Общинско предприятие
„Спортни имоти“ гр.Монтана“.
Съдът, като извърши
преценка на доказателствата по делото, както и след служебна проверка относно
допустимостта на съдебното оспорване в контекста на приложимите нормативни
разпоредби, стигна до следните правни изводи:
При така направените
уточнения на предмета на оспорване настоящият съдебен състав намира, че жалбата
е недопустима, като съображенията за това са следните:
На релевантния и за
настоящия правен спор въпрос в производството по раздел ІІІ на АПК
"Оспорване на подзаконови нормативни актове", включително и при
оспорване по реда на чл. 45, ал. 8
и/или ал. 11 от ЗМСМА
на решение на общинския съвет, с което се приема подзаконов нормативен акт, кой
акт е предмет на делото пред компетентния съд: подзаконовият нормативен акт или
актът на органа, с който подзаконовият нормативен акт е приет, е даден отговор
с т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 25.07.2023 г. на ВАС по тълк. дело № 5/2022 г., ОСС, I и II колегия, като е прието,
че предмет на делото пред компетентния съд е подзаконовият нормативен акт, в
каквато насока е и направеното първоначално уточнение.
Жалбата обаче се явява
недопустима по отношение на оспорването на изменението и допълнението прието с
горепосоченото решение на Общински съвет Монтана, досежно
Наредба за условията и реда за използването на спортните обекти, собственост на
община Монтана и за финансиране и подпомагане на физическата активност,
физическото възпитание, спорта и спортно-туристическите дейности с изменено
наименование в „Наредба за условията и реда за използването на спортните
обекти, собственост на община Монтана“, тъй като както с жалбата, така и с уточнителните молби жалбоподателят не обосновава правен
интерес от оспорването.
Според чл.
186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат
гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси
са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда
задължения.
Активната легитимация на
правните субекти да обжалват подзаконов нормативен акт е анализирана с Решение
№ 5 от 17.04.2007 г. по к. д. № 11/2006 г. на Конституционния съд (КС), с което
е прието, че всеки правен субект, който атакува пред съда подзаконов
административен акт, следва да обоснове засягане на определено право, свобода
или законен интерес.
Конституционният съд
счита, че във всички случаи, когато гражданите атакуват индивидуални, общи или
нормативни административни актове, те трябва да докажат пред компетентния съд,
че е налице засягане на техни права или законни интереси.
При това
заинтересоваността следва да е правомерна, лична и обоснована. Посочено е, че
чрез последната хипотеза в чл.
186, ал. 1 АПК, която визира потенциалната възможност от засягане на
права, законни интереси или пораждане на задължения като предпоставка за
обжалване, българският законодател отразява съвременните демократични стандарти
в развитието на процесуалната легитимация при упражняване правото на защита,
особено когато съществува заплаха за публични, колективни и частни интереси от
незаконосъобразно правотворчество на администрацията.
КС счита, че във всички
случаи при съдебно обжалване на актове на изпълнителната власт от страна на
граждани и юридически лица интересът следва да се обосновава. Това произтича от
изискването за правна сигурност, което е основен компонент на принципа за
правовата държава ( Решение № 1 от 2005 г. по к. д. № 8 от 2004 г.). Приел е,
че активна легитимация имат всички правни субекти в случаите, когато
подзаконовият акт пряко засяга права, законни интереси или създава задължения
за тях. Нормата на чл.
186, ал. 1 АПК обаче предвижда и възможност за съдебно обжалване от
страна на граждани и юридически лица винаги когато административният нормативен
акт може да наруши права, законни интереси или да създаде задължения за тях. В
този смисъл засягането на правата не означава непременното
настъпване на вреди за правните субекти като предпоставка за обжалването, а
една възможност за засягане на правата. Прогресивният характер на легитимацията
според чл.
186, ал. 1 АПК е възможността да се обжалват нормативните актове на
администрацията не само когато са налице пряко нарушени права, но и при
предстоящо засягане на права.
Наличието на правен
интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК
е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за
разглеждане на жалбата, която следва да бъде доказана във всеки конкретен
случай, при това доказателствената тежест се носи от
оспорващия. В този смисъл определение № 7891
от 17.07.2023 г. на ВАС по адм. д. №
5616/2023 г., 5-членен с-в.
Изяснено е в съдебната
практика, че правният интерес е пряк, когато с отмяната на оспорения акт ще
бъде отстранена щета или ще се предотврати настъпването на такава. Интересът е
личен, когато актът засяга субективни права, свободи и законни интереси на
жалбоподателя. Правният интерес е непосредствен, когато оспореният нормативен
административен акт засяга правна сфера на жалбоподателя като отнема, изменя
или ограничава права или противозаконно създава задължения за него / така,
например, решение № 9045 от
24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. №
11689/2014 г., VII отд., определение 12424 от 17.10.2017
г. на ВАС по адм. д. № 9996/2017 г., I отд. и др. /.
В случая оспорващият не
доказва наличието на правен интерес от обжалване на изменението и допълнението
в Наредба за условията и реда за използването на спортните обекти, собственост
на община Монтана и за финансиране и подпомагане на физическата активност,
физическото възпитание, спорта и спортно-туристическите дейности с изменено
наименование в „Наредба за условията и реда за използването на спортните
обекти, собственост на община Монтана“, доколкото по делото не са ангажирани
доказателства, а и не се твърди, да са засегнати, респ. възможност за
евентуално бъдещо засягане, определени права, свободи или законен интерес или
пораждане на задължения от приложението на оспорените изменения и допълнения в
този нормативен акт.
Процесното решение е от такова естество, че то
касае въпроси от значение за общността и развитието на физическото възпитание и
спорта, а съгласно чл. 6 от ЗФВС
общинската политика в областта на физическата активност, физическото
възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност се осъществява чрез
финансово подпомагане развитието на тази дейност и създаване на условия за
практикуване на спорт и спортно-туристическа дейност и достъп до спортните
обекти – общинска собственост в каквато насока е и изготвената докладна записка
на кмета на Община Монтана. Процесното решение касае
въпроси от значение за общността и развитието на физическото възпитание и
спорта, а съгласно чл. 6 от ЗФВС
общинската политика в областта на физическата активност, физическото
възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност се осъществява чрез
финансово подпомагане развитието на тази дейност и създаване на условия за
практикуване на спорт и спортно-туристическа дейност и достъп до спортните
обекти – общинска собственост. Именно изпълнението на тези дейности може да се
финансира със средства от общинския бюджет съгласно чл. 133, ал. 1
и чл. 123 от ЗФВС,
като общините подпомагат спортни организации, ЮЛНЦ които имат седалище и
дейност на територията на съответната община, които организират и насърчават
децата и младежите да се занимават с физическа активност, спорт и
спортно-туристическа дейност/ ал. 2 на чл. 133/, като тази дейност по
подпомагане естествено кореспондира на разписаното в чл. 47, ал. 2, т.
1 и чл. 123
и чл.
127 от ЗФВС, като факта, че разходите за поддръжка и експлоатация на
спортните обекти – общинска собственост за възложени на спортните клубове и, че
по изключение евентуалните режийни разходи ще се заплащат от Общинско
предприятие „Спортни имоти“ гр.Монтана обвързано с целогодишно предоставяне на
безплатни занимания на детско – юношеската школа, за практикуване на спорт за
всички в това число и за хора с увреждания по никакъв начин не засяга
неблагоприятно правото на спортист на жалбоподателя, нито създава за него задължения,
а напротив.
Предвид изложеното
настоящия съдебен състав намира, че жалбата е недопустима поради липса на
правен интерес от оспорването по смисъла
вложен в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК, явяващ се задължителна
предпоставка за допустимост на жалбата и имащо за последица оставянето на
жалбата без разглеждане по същество и прекратяване на производството по делото
на основание чл. 159, т. 4 от АПК.
Водим
от горното и на основание чл.159, т.4 от АПК, съдебния състав на
Административен съд - Монтана
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
и уточненията по нея подадени от Р.В.К. *** против Наредба за условията и
реда за използването на спортните обекти, собственост на община Монтана и за
финансиране и подпомагане на физическата активност, физическото възпитание,
спорта и спортно-туристическите дейности изменени и допълнени в чл.11, ал.1 и
ал.4 в измененото наименование „Наредба за условията и реда за използването на
спортните обекти, собственост на община Монтана“, приети с решение №1065 от протокол №51/07.09.2023г. на
Общински съвет – Монтана.
ПРЕКРАТЯВА
производството по Адм. дело №121/2024г. по описа на
Административен съд Монтана.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, чрез Административен съд – Монтана в 7 - дневен срок
от съобщението до страните.
Препис от Определението да се изпрати
на страните по реда на чл.137 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: