Р Е Ш Е Н И Е
№ 120 / 12.6.2019г. гр.Карнобат,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карнобатският
районен съд в публично заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: ДИМИТЪР
МАРИНОВ
Съдебни заседатели: 1…………………………
2…………………………
при секретаря................ДАРИНА
ЕНЕВА......... и в присъствието на прокурора................................................................като
разгледа докладваното от.........................................съдията
МАРИНОВ..................................................
Гр. дело № 1468 по описа за 2018
година, и за да се произнесе взе предвид:
Ищецът по настоящото
дело Потребителна кооперация Наркооп гр.
Карнобат , чрез пълномощника си и процесуален представител
адв. С.Х. Гонкова- Трайкова е предявил собственически установителен иск по чл. 124 ал.1 от ГПК срещу ответника Община
Карнобат с който иск ищецът посочен по-
горе моли съда да постанови решение с
което да приеме за установено спрямо
ответното учреждение Община Карнобат, че Община Карнобат не е
собственик на следния недвижим имот , находящ се в село Глумче , Община Карнобат , обл. Бургаска , а именно: масивна
търговска сграда – пивница със застроена
площ от 77 кв.м. , състояща се от търговска зала и склад ,заедно с прилежащ
терен от 192 кв.м. , представляващ част от терена в който е построена същата търговска сграда ,
образуващ УПИ № І от квартал 4 по действащия ЗРП на село Глумче , целия с
площ от 720 кв.м. , при граници : изток – УПИ № IX ,
запад – улица , север – УПИ № XIII – 16 и юг - улица, като на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ищецът ПК
Наркооп гр. Карнобат претендира
ответната Община Карнобат да бъде осъдена да му заплати и всички направени от него
съдебни разноски по настоящото дело.
В съдебно заседание така предявения иск се поддържа от ищецът чрез процесуалният му представител и се иска неговото
уважаване изцяло , така както е предявен .
Ответника по тези
искове Община Карнобат е подала писмен отговор по исковата молба в който признава, че така предявения срещу нея
иск е допустим за разглеждане , но го
оспорва , като възразява по основателността
на същия и моли съда с решението си да отрече
правото на собственост на ищеца ПК
Наркооп гр. Карнобат по този начин като този иск да се отхвърли като неоснователен изцяло .
В
съдебно заседание ответникът Община Карнобат чрез процесуалният си представител
адв. Минка Андреева поддържа същото горепосочено становище по така предявения
иск като намира, че същия се явява неоснователен
изцяло и моли съдът да го отхвърли като
такъв. В представената писмена защита се признава основателността на така
предявения иск само частично - относно само
търговската сграда и в този му
част твърди, че искът следва да бъде
уважен, а в останалата му част искът следва да бъде отхвърлен.Претендира за
разноски по делото , както и за присъждане
на разноски на ищеца при условията на чл. 78
ал.5 от ГПК.
След
поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното и прието като доказателство по
настоящото дело решение № 651 от 08.09.1989 г. на Бургаски Окръжен съд
постановено по фирмено дело № 651 / 1989 г. по о писа на същия съд е че
Потребителна кооперация Наркооп гр. Карнобат е вписана в регистрите на
кооперативните организации при Бургаски
окръжен съд по фирмено дело № 651 / 1989
г. по описа на Бургаски окръжен съд в изпълнение на разпоредбите на чл. 7 от
ЗКО / отм. / и като такава същата се явява юридическо лице
по смисъла на чл. 131 ал.1 от Закона за лицата и семейството и като такива тя
е носител на съответните права и
задължения по смисъла на гражданското право , включително има и качеството на
търговец по смисъла на чл. 1 от Търговския закон и съответни такива права и
задължения . Преди това вписване видно от същото съдебно решение кооперацията е била регистрирана на 16.10.1948 г. по фирмено дело № 8 / 1948
г. на Районен съд Карнобат . По този
начин същата се явява кооперация по
смисъла на параграф 1 от ДР на ЗК.
Видно
от приетите като доказателства по настоящото дело писмени доказателства , а
именно:удостоверение изх. № 39-00- 20
издадено на дата 16.04.2004 г. от
Главния архитект на Община Карнобат и
от справка- извлечение за основните
средства на ПК Наркооп изх. № 46 от
09.08.2018 г. се установява , че през 1971 г. е построен в процесния
имот масивна едноетажна търговска
сграда - пивница съдържаща търговска част и склад
в УПИ № IX в кв. 4 по плана
на село Глумче , която сграда представлява търпим строеж по смисъла на параграф 16 ал.1 от ПР на ЗУТ и за същата
няма запазени книжа и документи , а
кооперацията води на отчет процесния имот в сметка 201 – земя като терен към Търговска сграда / пивница /
село Глумче с инв. № 010002 с отчетна стойност и по сметка 202- сгради като търговска сграда / пивница / село Глумче с инв. № 010034 с отчетна стойност 129, 71 лв. . В тази връзка по делото е
разпитана като свидетел Дойка
Димитрова която е работила преди като счетоводител в кооперацията и която твърди категорично , че процесната
търговска сграда – пивница е била построена
от кооперацията през 1971 г.
със собствени средства и от собствена строителна бригада , като съдът
кредитира тези нейни свидетелски показания като достоверни тъй като същите се
подкрепят изцяло от горепосочените писмени доказателства по делото.
По този
начин съдът намира въз основа на горепосочените писмени и гласни доказателства , че ищецът е построил
горепосочената процесна сграда през 1971
г. със собствени средства което се
потвърждава и от двете страни по делото . Тези така приети за установени от съда факти се
потвърждават и от заключението на вещото
лице С.Р. по назначената по делото съдебно техническа
експертиза , където това вещо лице посочва, че
процесната сграда е построена през 1971 г. и е отразена в ЗРП на село Глумче , одобрен със Заповед № 3848 от 07.10.1949 г. който
план е единствен и е в сила , видно и от
приложената по делото скица от вещото лице . Тези факти не се оспорват и от
ответника по настоящото дело Община Карнобат. Същата сграда е построена в УПИ I отреден за пълномощничество от квартал 4
с площ от 720 кв.м. , като в него са построени както процесната едноетажна търговска сграда
– пивница със застроена площ от 77 кв.м.
, така и масивна двуетажна сграда - кметство
със застроена площ от 66 кв.м. и РЗП- 132 кв.м. , като първия етаж се ползва като клуб на
пенсионера , а втория като кметство , като отделно в североизточната част на
имота е изградена и масивна дворна тоалетна
със застроена площ от 8, 40 кв.м.
Видно
от същото заключения на вещото лице по назначената по делото съдебно-
техническа експертиза, е че целия имот – терен с площ от 720 кв.м. и трите
сгради , по действащия в момента ЗРП на село Глумче е актуван за публична общинска собственост с акт № 3678 от 14.07.2006 година , а само процесната сграда – пивница за
която претендира ПК Наркооп впоследствие
е актувана като частна общинска
собственост с акт № 6831 от 19.06. 2012 година.
Ищецът
по делото претендира, че притежава правото на собственост върху цялата търговска страда – пивница със
ЗП от 77 кв.м. и прилежащата площ към нея
в размер на 192 кв.м. , включваща 77 кв.м. застроена площ на търговската сграда и 115 кв.м. прилежащ терен към нея по силата на закона „ ex lege „ тъй
като той е придобит от него при
приложението на чл. 2 ал.3 от Закона за общинската собственост / отм. / съгласно който не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации
, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991 г. ,
включително и прилежащия терен.Тази разпоредба
посочена по- горе е отменена със ЗИДЗОС / Д.В. бр. 101 / 2004 година /
но тъй като е материално правна разпоредба въз основа на нея собствеността върху терена се
придобива от кооперациите , в случая и от настоящата потребителна кооперация
ищец ех lege , тя е породила
своето действие автоматично и за прилежащия към сградата терен. Това е
така тъй като ищцовата кооперация е съществувала към момента на строеж на процесната сграда , построила е същата с нейни средства и отговаря
на критериите на параграф 1 от ДР на ЗК
от 1999 г. , поради което съдът приема , че към момента на влизане в сила
на чл. 2 ал.3 от ЗОС / отм. / от който
тя черпи своите права на собственост
спрямо процесния търговски обект-
пивница същата е придобила правото на собственост спрямо същата , както и
правото на собственост върху прилежащите й се части. В случая от доказателства по делото се
установи , както и не се оспори от ответната страна по делото , че ищцовата
кооперация е изградила със собствени средства горепосочената търговска сграда в
процесния терен през 1971 г. година ,
поради което както сградата , така и прилежащия терен са станали кооперативна
собственост. В тази смисъл е и съдебната практика изразена в решение № 1985 от 17.10.2005 г. постановено
по гр.д. № 1075 / 2005 г. по описа на
ВКС 4 гр.отд. и решение № 66 от 29.07.2010 г.
постановено по гр.д. № 4459 / 2008 г. по описа на ВКС 4 гр. отд.. В този смисъл се е произнесло вещото лице по назначената по делото съдебнотехническа
експертиза , което е посочило , че съгласно
изискванията на ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003 година за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони / ПНУОВТУЗ / прилежащия терен към търговската сграда , е в размер на 192
кв.м. от които 77 кв.м. застроена площ и
115 кв.м. незастроен терен , които са посочени
съответно в зелен и червен цвят в схема
изготвена от вещото лице , която следва да бъде неразделна част от постановеното съдебно решение и по този начин
с него се осигуряват оптимални условия за функционирането на сградата съобразно нейното предназначение и транспортен достъп , при спазване на
санитарно – хигиенните , противопожарните
и технологическите
изисквания. Съдът намира , че
правилно вещото лице е посочило необходимата прилежаща площ , тъй като ВКС гр.
София в някои свои решения, както например в решение № 157 от 05.03.2009 година
по гр.д. № 227 / 2008 г. на ІІІ гр. отд. на ВКС приема категорично , че
прилежащия терен респективно площ към сградата
следва да се определи по смисъла и съобразно нормите на наредба № 7 от 22.12.2003
година за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии
и устройствени зони , които са приложимите в случая по същото съдебно
решение / идентичен с настоящия правен казус / правни норми , които следва да
бъдат приложени включително и при
изготвянето на съответната експертиза. Затова и в случая съдът намира, че
прилежащия терен следва да се определи
при условията на приложението на нормите на Наредба № 7 от 22.12.2003 година за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии
и устройствени зони, което и вещото лице по назначената съдебнотехническа
експертиза е сторило . По този начин
съдът намира, че необходимата площ за
функционирането на сградата , построена в процесния терен е горната . По този
начин съдът намира, че ищецът е придобил правото на собственост спрямо
процесния имот на основание чл. 2 ал.3 от ЗОС / отм. / . Отделно приложените
към делото и посочени по- горе актове за
публична и частна общинска собственост не могат да прехвърлят правото на собственост спрямо процесния имот включващ
сграда и прилежащ терен върху Община Карнобат , нито да отнеме правото на
собственост спрямо процесния недвижим имот от ищецът по делото , като в тази
връзка съдът намира, че същите актове нямат съответна разпоредителна сила с правото на
собственост по отношение на процесния
недвижим имот, респективно не може да се противопостави на правата на
собственост на ищеца по делото. С оглед
на горепосоченото съдът намира, че по
този начин претенцията на ищецът като
напълно основателна и доказана следва да бъде уважена изцяло , ведно с всички
законни последици от това – осъждането на ответната страна – Община Карнобат да му заплати направените от него съдебни
разноски по делото в размер на сумата от 845 лв. на основание чл. 78 ал.1 от ГПК , съобразно уважаването на този иск и списък на разноските , тъй като макар
делото да е с действителна правна и
фактическа сложност , то заплатеното адв. възнаграждение се явява прекомерно за
това дело и съдът го определя в
максималния размер по чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.7.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на сумата от 580
лв. и по този начин разноските на ищеца
по делото се явяват в размер на общата сума от 845 лв. , която ответната страна
следва да бъде осъдена да му ги заплати .
Мотивиран от гореизложените си
съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Община Карнобат с адрес
град Карнобат , обл. Бургаска бул. България № 12 с ЕИК 00057026 представлявана
от Кмета на Общината Г.И.Д. *** не е
собственик на следният недвижим имот , находящ се в село Глумче , Община Карнобат , обл. Бургаска , а именно: масивна
търговска сграда – пивница със застроена
площ от 77 кв.м. , състояща се от търговска зала и склад ,заедно с прилежаща
площ от 192 кв.м. включващ – 77
кв.м. застроена площ на търговската
сграда и 115 кв.м. прилежащ терен около сградата които са посочени съответно
в зелен и червен цвят в
схема изготвена от вещото лице към
заключението му по назначената съдебно- техническа експертиза по делото , която
следва да бъде неразделна част от
постановеното съдебно решение, представляващ част от терена в който е построена същата търговска сграда , образуващ УПИ № І от квартал
4 по действащия ЗРП на село
Глумче , целия с площ от 720 кв.м. , при граници : изток – УПИ № IX ,
запад – улица , север – УПИ № XIII – 16 и юг - улица, тъй като същият имот се явява
собственост на Потребителна кооперация
Наркооп със седалище и адрес на управление град Карнобат, обл. Бургаска ул.
Кооперативна № 6 с ЕИК ********* със законен представител С.Т.К. – Председател
, същата със съдебен адресат адв. С.Х.
Гонкова – Трайкова с адрес на
кантора в гр. Карнобат, обл.
Бургаска ул. С . Кофарджиев № 2 ,
съгласно чл. 2 ал.3 от ЗОС / отм. / .
ОСЪЖДА Община Карнобат с адрес град Карнобат , обл. Бургаска бул.
България № 12 с ЕИК 00057026 представлявана от Кмета на Общината Г.И.Д. да
заплати на Потребителна кооперация
Наркооп със седалище и адрес на управление град Карнобат, обл. Бургаска ул.
Кооперативна № 6 с ЕИК ********* със законен представител С.Т.К. – Председател сумата
от 845 лв. представляваща направените съдебни разноски по настоящото дело на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК във връзка с
предявения уважен иск .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от
датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: