№ 1441
гр. Стара Загора, 16.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500788 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частната жалба на „Б.Д.“ АД -гр.С.,
чрез юриск. К.М. против разпореждане № 4461 от 10.11.2022г., постановено
по ч.гр.д.№ 2619/2022г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се
отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника Д. М. Н. за сумата 75 лв. –
такса за нереволвиране на кредитна карта по договор за кредит от
28.07.2021г.
Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното
разпореждане, поради което го обжалва в срока, като неправилно. Излага
съображения за дължимост на претендираната такса, като се позовава на
разпоредби на Общите условия за издаване и обслужване на кредитни карти.
Моли да се отмени обжалваното разпореждане. Претендира за разноски.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери
допустимостта й намери за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу
подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за
въззивното производство.
С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението
на „Б.Д.“ АД -гр.С., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по чл.418 ГПК срещу длъжника Д. М. Н. за сумата 75 лв.
– такса за нереволвиране на кредитна карта по договор за кредит от
28.07.2021г.
За да постанови това разпореждане, съдът е изложил съображения, че
претендираното вземане за такса, поради липса на действително предоставена
услуга на клиента, противоречи на разпоредбата на чл. 10а ЗПК. Счел е също,
1
че по характера си това вземане не представлява такса, а неустойка –
неустоечна клауза под форма на такса за обслужване на картата, за
неизпълнение на задълженията на картодържателя по договора, което е в
противоречие с чл. 33, ал 1 ЗПК.
Частно гражданско дело № 2619/2022 г. по описа на Районен съд -
Казанлък е образувано по заявление на „Б.Д.“ АД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за 1960 лева -
главница от невърнат кредит, 454.41 лева - възнаградителна лихва, 32.12 лв.-
мораторна лихва, заедно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението до изплащането на вземането, както и 38.95 лв. – такси за теглене
от АТМ и 75 лв. –такса за нереволвиране на кредитна карта.
Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК № 1600 на 10.11.2022г. за главницата от невърнат
кредит, възнаградителната лихва, мораторната лихва и законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението - 04.11.2022г. до изплащането й,
разноски и 38.95 лв. такси за теглене на АТМ.
Заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ - извлечение от счетоводните книга на банката, като в т.13 на
заявлението се претендира сумата от 75 лв. - такси за нереволвиране на
кредитна карта.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Претенцията на заявителят е в
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.2 ЗПК.
Процесната претендирана сума от 75 лв., посочена като такса за
нереволвиране на кредитна карта е в противоречие и с разпоредбата на чл.33,
ал.1 от ЗПК. Това е така, защото тази такса е предвидена по повод
неизпълнение на задължението на длъжника по договора за кредит, а при
забава на потребителя, кредиторът има право единствено и само на лихва за
времето на забавата, но не и на други компенсации и осребрявания.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
частната жалба е неоснователна. Разпореждането, с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист в обжалваната част като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК,
Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4461 от 10.11.2022г., постановено
2
по ч.гр.д.№ 2619/2022г. по описа на Казанлъшкия районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3