Решение по дело №2063/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на ЕТ“ О. – О.А.“ гр.Варна, чрез адв.П. С. срещу РА № Р-03000322004739-091-001/05.05.2023г., издаден от огран по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден, съответно изменен с Решение № 139/31.07.2023г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ, ДДС, вноски за ДОО, за ДЗПО УПФ и здравно осигуряване, както и лихви за забава. Жалбоподателят счита ревизионният акт в обжалваните части за нищожен, издаден при съществени нарушения на процесуалните правила; нарушена е разпоредбата на чл.29 ал.1, вр. с чл.33 от ДОПК, тъй като не е надлежно уведомяван за актовете, подлежащи на връчване, по подробно изложени съображения. В условията на евентуалност, счита РА за неправилен и незаконосъобразен, поради неправилно приложение на материалния закон, по съображения изложени в жалбата; оспорва обстоятелството, че ревизията е следвало да се проведе по особения ред на чл.122 от ДОПК;оспорва изцяло констатациите в РД и начислените въз основа на тях данъчни задължения.Поради изложените съображения моли съда да отмени ревизионният акт. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли съда да я важи. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и относно РА, след изчерпване на възможността за оспорването му по административен ред. Жалбата отговаря на изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане.

Производството по издаване на обжалвания ревизионен акт е започнало въз основа на ЗВР № Р-03000322004739-020-001/16.09.2022г., изменена със ЗВР № Р-03000322004739-020-002/16.01.2023г. и ЗВР № Р-03000322004739-020-003/15.03.2023г. Предметът на ревизията са задължения на ЕТ“ О. – О.А.“ по ЗДДС, ЗДДФЛ, вноски за ДОО, за ДЗПО УПФ и здравно осигуряване за ревизираните данъчни периоди.

Извършената ревизия е приключила със съставен Ревизионен доклад № Р-03000322004739-092-001/30.03.2023г., на основание чл.117 от ДОПК от ревизиращите органи по приходите, съдържащ предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателя по видове и периоди, както и лихвите за просрочие към тях. Въз основа на него, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт № Р-03000322004739-091-001/05.05.2023г., с който на ЕТ“ О. – О.А.“ за ревизираните данъчни периоди са определени данъчни задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ, вноски за ДОО, за ДЗПО УПФ и здравно осигуряване, както и лихви за забава.

Данъчният субект е обжалвал ревизионния акт по реда на чл.155 и сл. от ДОПК пред Директора на Дирекция ”ОДОП” при ЦУ на НАП - гр.Варна, който с Решение № 139/31.07.2023г. го е потвърдил в една част, съответно го е изменил, а в останалата го е отменил.

По валидността на акта:

При дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е била възложена ревизията. Подписан е с квалифицирани електронни подписи, по смисъла на чл.24 от Закона за електронния документ и електронния подпис. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и на ЗВР ЗИЗВР и РД е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл.184 ал.1 от ГПК вр.§ 2 от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители е не са оспорени от жалбоподателя. Неоспорена е и компетентността както на органите, участвали в ревизионното производство, така и не тези, подписали РА.

Съдът намира жалбата за основателна, поради следното:

Основателни са оплакванията в жалбата за нередовно връчване на всички актове и документи в хода на ревизията, вкл. на заповедта за възлагане на ревизията.

Съгласно чл.29, ал.1 от ДОПК, връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Според ал.4 на с.р., съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс, по електронен път при използване на квалифициран електронен подпис на лицата по ал.2, електронен печат по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или по реда на чл.26 от Закона за електронното управление. Съобщенията се връчват на лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения - чл.29, ал.6 ДОПК.

Съгласно чл.28, ал.1, т.1 ДОПК, адресът за кореспонденция на ЕТ е адресът на управление. Всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения - чл.28, ал.2 ДОПК.

Съгласно чл.30, ал.1 ДОПК, връчването на съобщението се удостоверява с подпис на получателя или на друго лице, чрез което става връчването, като в разписката се отбелязват трите му имена, единният граждански номер и в какво качество се приема съобщението.

Съгласно чл.30, ал.6 ДОПК, електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система или чрез електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис.

Съгласно чл.81, ал.1, т.4 ДОПК, адресите по чл.8 и по чл.28 се вписват в регистъра и базата данни на НАП по чл.80 ДОПК. Регистрацията се извършва чрез служебно вписване на данни в регистъра - чл.82, ал.1 ДОПК. Съгласно чл.82, ал.4 ДОПК, служебно вписване на данни в регистъра, извън подлежащите на вписване данни по ал.3, се извършва с протокол по чл.50 въз основа на вписвания в други официални (публични) регистри или извършени констатации след проверка на орган по приходите.

В случая всички актове и документи в хода на ревизията - ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА, ИПДПОЗЛ, както и Уведомлението по чл.124 ДОПК, са връчвани по ел.път.

В случая заповедта за възлагане на ревизия не е изпратена на декларирания от задълженото лице електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК. Не би могло да се приеме, че при подадено заявление за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП чрез персонален идентификационен код за достъп до информация, подаване на искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения на хартиен носител и за подаване на декларации, документи или данни посоченият в това заявление електронен адрес за кореспонденция с НАП е равнозначен на електронен адрес по чл. 28, ал.2 ДОПК. В заявленията изрично е посочено, че посочения електронен адрес, се отнася до ползването на електронни услуги, а връчването на ЗВР, инициираща ревизионно производство, в никакъв случай не може да се квалифицира като електронна услуга, предоставяна от НАП. Още повече, че в разписката за получаване на ЗВР единствено е посочено, че документът е връчен електронно, без да е конкретизиран електронният адрес, на който е изпратен. Поради това не може да се приеме, че процесната ЗВР е изпратена на електронен адрес за кореспонденция електронна поща, нито, че този електронен мейл е посочен от ревизирания като адрес за получаване на съобщения по чл. 28, ал.2 ДОПК. Ето защо, представената справка от информационните регистри на НАП за деклариран електронен адрес за кореспонденция по заявление за ПИК е ирелевантна за дължимата преценка, която е обусловена от обхвата на заявените от лицето електронни услуги. За получаването на издадени от органите по приходите актове, документи и книжа ревизираното лице не е посочвало електронен адрес по смисъла на чл. 28, ал.2 ДОПК, поради което същите е следвало да му бъдат връчени на адреса на управление - чл.28, ал.1, т.1 ДОПК.

Отделно, в разпоредбата на чл.29, ал.1 ДОПК императивно е предвидено съобщенията да се връчват на адреса за кореспонденция, докато в ал.3 и ал.4 от с.р. - връчването на съобщения чрез писмо с обратна разписка, телефакс или по електронен способ, са предвидени като възможност, към която следва да се пристъпва, ако връчването на съобщението по чл.29, ал.1 ДОПК не е осъществено и/или е невъзможно. Задължителността съобщението първо да се връчва на адреса за кореспонденция следва недвусмислено и от разпоредбата на чл.28, ал.4 ДОПК, която изисква посочване на лице за връчване на съобщения при отсъствие от адреса за кореспонденция за повече от 30 дни, което не би имало смисъл, ако връчването на съобщение по електронен способ е равностойна алтернатива на задължителното връчване по чл.29, ал.1 ДОПК - така в Определение на ВАС № 12856/24.10.2018г. по адм.д. № 12069/2018г., Определение на ВАС № 15357/04.12.2012г. по адм.д. № 13650/2012г., Решение на ВАС № 4755/04.05.2023г. по адм.д. № 463/2023г., Решение на ВАС № 3042/22.03.2023г. по адм.д. № 7130/2022г.

В случая липсват доказателства първоначалната ЗВР и останалите актове в хода на ревизията да са връчвани по реда на чл.29, ал.1 ДОПК на адреса по чл.28, ал.1, т.1 ДОПК, който е надлежно установен - гр.Варна, [улица]вх.*ет.*ап.*, а връчването е извършено на ел.адрес, който не е изрично деклариран от ревизираното лице като адрес за кореспонденция в хода на процесната ревизия. Тъй като това не е сторено и липсват доказателства, че задълженото лице е узнало за образуването на ревизията до издаването на РД, то следва да се приеме, че в хода на ревизионното производство е допуснат особен съществен порок, който засяга началото на ревизията. Този процесуален пропуск грубо накърнява правото на защита на ревизирания субект и осуетява възможността същото да бъде упражнено в пълен обем. Наред с това нарушава принципите на обективност и служебно начало, прогласени с чл.3 и чл.5 ДОПК, в резултат на което пряко рефлектира върху действителността на обжалвания РА. Същият страда от порок, който е толкова тежък, че обуславя извод за неговата нищожност. /така и Решение № 6863 от 08.06.2020г. на ВАС по адм. дело № 2509/2020г., VIII отд., Решение № 13712 от 17.11.2014г. на ВАС по адм. дело № 16463/2013г., VIII отд. и Решение № 2380/04.03.2008г. на ВАС по адм. дело № 10871/2007г., I отд./.

С оглед изложеното съдът приема, че оспореният РА следва да бъде прогласен за нищожен. При наличие на този най-тежък порок на РА не следва да се разглеждат наведените от жалбоподателя основания за незаконосъобразност на РА - същите не могат да доведат до различен резултат от преценката на съда за обявяване нищожността му.

Съгласно чл.160 ал.5 от ДОПК, във връзка с чл.173 ал.2 от АПК преписката следва да се изпрати на органа, който да съобрази при произнасянето си дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно да се извърши надлежно връчване на ЗВР.

С оглед изхода на делото в тежест на ответника следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски общо в размер на 3450лв.

По изложените съображения и на основание чл.160 ал.5 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Ревизионен акт № Р-03000322004739-091-001/05.05.2023г., издаден от огран по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден, съответно изменен с Решение № 139/31.07.2023г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ, ДДС, вноски за ДОО, за ДЗПО УПФ и здравно осигуряване, както и лихви за забава.

ИЗПРАЩА административната преписката на началник Сектор "Ревизии" при ТД на НАП – Варна, който следва да съобрази съдържащите се в мотивите на настоящия съдебен акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, гр. София да заплати на ЕТ“ О. – О.А.“, ЕИК ******сумата от 3450лв. / три хиляди четиристотин и петдесет/, представляваща деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.