Р Е Ш Е Н И Е№
260676
гр. Бургас,
05.05.2021 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично
съдебно заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и първа година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 6873 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ,
предявени от Х.А.М. против Прокуратура на Р България за
заплащане на сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вре-ди, изразяващи се в преживените душевни страдания –
отрицателно въздействие върху неговата психика и личност, в резултат на
повдигнатите му незаконни обвинения – по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр. с ал.1 от НК и по чл.242, ал.1, б.“ж“ от НК, по които е бил оп-равдан с Решение № 113/24.06.2016г.
по НД № 339/2016г. на ВКС, I н.о., и сумата 7 200
лв. обезщетение за имуществени вреди, а именно: платени адвокатски
възнаграждения, ведно със законната лихва и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва претенциите и иска от Съда да ги отхвърли, като неосновател-ни, а евентуално – да ги
намали по размер.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производ-ство доказателства, намира за установено следното:
С Постановление за привличане на обвиняем от 01.11.2011г.
на прокурор във ВОП Сливен по ДП № 92-РП/2011г. на същата прокуратура, на ищеца
са повдигнати обвине-ния за извършване на престъпления по чл.321, ал.1 и ал.3,
пр.2, т.1, вр. с чл.93, т.20 от НК и по чл.242, ал.1, б.”д” и б.”ж”, вр. с
чл.20, ал.4 от НК, а именно – че за времето от началото на месец юни 2011г.
до 31.10.2011г., в гр.Бургас, е организирал и ръководил организирана престъпна
група, създадена с користна цел – имотна облага, с участници в нея – други
лица, както и че на 18.08.2011г. в гр.Бургас, в съучастие с друго лице,
дей-ствайки в качеството си на помагач, умишлено го е улеснил да извърши – в
изпълнение на решение на ОПГ, престъпление по чл.242, ал.1, б.”д” и б.”ж”, вр.
с чл.18, ал.1, вр. с чл.93, т.20 от НК, чрез набавяне на средства, като му е
предоставил собствения си лек автомобил, за да пренесе с него през границата на
Република България стоки и предме-ти от благородни метали за търговски и
производствени цели в големи размери, на об-ща стойност 58 970 лв., без
знанието и разрешението на митниците.
Със Заповед за полицейско задържане рег.№
1477/01.11.2011г. М. е задържан за срок от 24 часа, а с Постановление на
военния прокурор от същата дата – за 72 часа, на основание чл.64, ал.2 от НПК.
С Определение № 52 от 04.11.2011г. по ЧНД № 281/2011г. на ВС С, по
отно-шение на ищеца е взета мярка за неотклонение ”Задържане под стража”.
С Постановление от 07.11.2011г. е възложено на ТД – Бургас към КУИППД,
гр.Со-фия, да се установи притежаваното от М. движимо и недвижимо имущество,
как-то и финансовите му средства.
С писмо от 09.11.2011г. ТД – Бургас към КУИППД, гр.София, е уведомила ВОП,
че във връзка с влязло в сила споразумение по НОХД № 53/2009г. на ОС Бургас
лицето се проверява, съответно – допуснато е обезпечение и е предявен иск срещу
него по чл.28, ал.1 от ЗОПДИИПД. Приложена е обезпечителна заповед.
С Постановление за
привличане на обвиняем от 18.11.2011г. обвиненията са преци-зирани, като
второто от тях е квалифицирано по чл.242, ал.1, б.”д” и б.”ж”, вр. с чл.20,
ал.4, вр. с чл.18, ал.1, вр. с чл.93, т.20 от НК.
С Постановление от 05.12.2011г. на военен прокурор на
ищеца е наложена забрана за напускане пределите на Република България, на
основание чл.68, ал.1 от НПК.
С Постановление от 06.12.2011г. наложената на М. мярка за
неотклонение ”Задържане под стража” е изменена в по-лека
– ”Гаранция” в размер на 4 000 лв.
С Определение № 63/19.12.2011г. по ЧНД 321/2011г. на ВС Сливен, на
основание чл.72 от НПК, са наложени запори на парични средства и леки
автомобили, както и въз-брана на недвижим имот, собствени на ищеца.
С Постановление от 18.06.2012г. е отказано образуването
на ДП за извършено пре-стъпление от общ характер по назначената с Постановление
от 05.04.2012г. всеобхват-на финансова проверка, съгласно методическите указания
на Главния прокурор на Ре-публика България, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК
С исковата молба са представени два броя искания от М. до
военния проку-рор за разрешение за временно напускане на пределите на Република
България, с цел – лечение в Република Турция, съответно – от 24.09.2012г. и от
07.10.2012г., които не са уважени.
На 21.11.2012г. военен прокурор от ВОП Сливен е внесъл
обвинителен акт, с който е повдигнал и поддържал обвинения срещу ищеца за
престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр. с ал.1 от НК и по чл.242, ал.1,
б.”д” и б.”ж”, вр. с чл.18, ал.1 и вр. с чл.20, ал.4 от НК, както и срещу други
лица. Образувано е НОХД № 268/2012г. на ВС Сливен.
С Присъда № 5 от 08.04.2013г., съдът е признал М. за виновен по повдигна-тите
обвинения и му е наложил наказания, съответно – от пет години и от три години и
половина ”Лишаване от свобода” и ”Глоба” в размер на 20 000 лв.
На основание чл.23, ал.1 от НК, на ищеца е определено общо наказание от пет
го-дини ”Лишаване от свобода”, към което е присъединена изцяло и глобата.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК, от размера на наложеното наказание
”Лишава-не от свобода” е приспаднато времето на задържането му по делото – от
01.11. до 06.12. 2011г.
С Решение № 37 от 30.10.2013г., постановено по НОХД № 26/2013г. на ВАС
София първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.
С Решение № 225 от 15.07.2014г. по НД № 184/2014г. на ВКС, III н. о., въззивното решение е отменено в частта относно осъждането на ищеца
и останалите подсъдими по повдигнатите им обвинения, относно приложението на
чл.242, ал.7 от НК, чл.53, ал.1 от НК, разноските по делото и разпореждането с
веществените доказателства, и делото е върнато за ново разглеждане на ВАС
София, от друг съдебен състав от стадия на съдеб-ното заседание.
С Решение № 31 от 10.11.2014г., постановено по НОХД № 31/2014г. на ВАС
София първоинстанционната присъда е отменена и делото е върнато за разглеждане
от друг състав на ВС Сливен. Искането на защитата на М. да бъде отменена
наложената му ограничителна мярка ”Забрана за напускане пределите на Република България” е ос-тавено без
уважение.
С Присъда № 9 от 15.07.2015г. по НОХД № 103/2014г. на ВС Сливен ищецът отно-во
е признат за виновен по повдигнатите обвинения, като за престъплението по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр. с ал.1
от НК му е наложено наказание ”Лишаване от свобода” за срок
от пет години, а за това – по чл.242,
ал.1, б.”д” и б.”ж”, вр. с чл.18, ал.1 и чл.20, ал.4 от НК, такова от три
години и ”Глоба” в размер на 20 000 лв.
На основание чл.23, ал.1 от НК му е определено общо наказание от пет години
”Ли-шаване от свобода”, към което е присъединена изцяло и глобата.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК, от размера на наложеното наказание
”Лишава-не от свобода” е приспаднато времето на задържането.
С Решение № 32 от 08.02.2016г. по ВНОХД № 28/2015г. на ВАС София Присъдата
на ВС Сливен е потвърдена изцяло.
С Решение № 113 от 04.06.2016г. по КД № 339/2016г. на ВКС, I н. о., решението на въззивния съд е изменено – отменено е в частта относно
осъждането по чл.321 от НК и по чл.242, ал.1, б.”ж” от НК, както и относно
произнасянето по чл.23 от НК, а М. е оправдан по обвинението за престъпление по
чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр. с
ал.1 от НК – че в периода от началото на месец юни 2011г. до 31.10.2011г. в
гр.Бургас е организирал и ръководил организирана престъпна група – за да бъдат
извършвани престъпления по чл.242, ал.1, б.”д” от НК, създадена с користна цел,
в която са участвали другите подсъ-дими, и за това по чл.242, ал.1, б.”ж” от НК
– да е действал в изпълнение на решение на ОПГ. Приложен е закон за еднакво
престъпление – по чл.242, ал.1, б.”д” от НК. В оста-налата му част Решението е
оставено в сила.
Въз основа на Решение от 28.11.2019г. на ЕСПЧ Страсбург, постановено по
жалба на М. – с № 1230/2017г., в сила от 28.02.2020г., т. е. след завеждане на
настоящо-то дело пред РС София на 30.04.2019г., е направено искане за
възобновяване на наказа-телното производство в частта, с която ищецът е признат
за виновен и осъден. Образу-вано е НД № 336/2020г. на ВКС, III н.о. С Решение № 97/21.12.2020г. е възобновено на-казателното производство
по КНД № 339/2016г. на ВКС, като е отменено постановено-то по него решение,
както и Решение № 32/08.02.2016г. по ВНОХД № 28/2015г. на ВАС София и
потвърдената с него Присъда № 9/15.07.2015г. на ВС Сливен по НОХД № 103/ 2014г.,
в частта, с която М. е признат за виновен и е осъден за престъпление по чл.242,
ал.1, б.”д”, вр. с чл.20, ал.4, вр. с чл.18, ал.1 от НК, а делото е върнато на
ВОП Сливен – за изпълнение на дадените указания.
От показанията на свидетелите Гюлчерай Мехмед, живуща на съпружески начала
с ищеца, и Зейра Зурнаджи – негова майка, се установява, че на 01.11.2011г. –
сутринта, Х.М. е бил задържан от органите на МВР пред стопанисвания от семейст-вото
им златарски магазин – на Битака в ЖК ”Меден рудник”, гр.Бургас, като той е бил
”проснат” на земята от полицейските служители – с поставени белезници, посинял е
и е получил хипертонична криза. На място е дошла линейка и му е била оказана
медицин-ска помощ. Впоследствие е бил откаран в следствения арест, където е пребивавал
пове-че от месец. Откъсването от семейството и децата се е отразило тежко на
ищеца. Поли-цейската акция, както и повдигнатите на М. обвинения са били
отразени в медии-те, в резултат на което бизнес-партньорите и приятелите му са
се отдръпнали от него. В училище съучениците на децата му са ги обиждали и са
им се подигравали. Финансово-то му положение се е влошило – теглил е кредити,
включително и за защитата си по де-лата, които още изплаща. Влошило се е и
здравословното му състояние – разболял се е от диабет и е имал проблеми със
сърцето. В тази връзка е поискал да се лекува в Репуб-лика Турция, но с оглед
наложената му забрана да напуска пределите на страната, както и отказите на
наблюдаващия прокурор да му разреши временно това, не е успял да по-лучи адекватно
лечение. Настъпило е и влошаване на отношенията с братята му, които са го
порицавали. Всичко това, както и мълвата сред близки и познати, че се занимава
с наркотици, предвид обвинението му за ръководство на организирана престъпна
група, е причинило на ищеца силен стрес и душевни страдания – налагало се е да
обяснява, че не е виновен, прибирал се е у дома и се е затварял сам в стаята,
не е обръщал внимание на децата си. След влизането в сила на присъдата, ищецът
е търпял наказание лишаване от свобода за срок от две години и три месеца,
което се е отразило неблагоприятно, как-то на него, така на семейството му.
С исковата молба са представени договори за правна защита и съдействие,
фактури и ПКО, от които се установява, че в хода на цялото наказателно производство
ищецът е заплатил общо 7 200
лв. адвокатски възнаграждения.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от
правна:
В чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ е предвидено, че Държавата отговаря за
вреди, при-чинени на гражданите от прокуратурата при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, а съгласно
т.11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г.
на ВКС по т. д. № 3/2004г., ОСГК, обезщетение
се дължи и в случай на частично оправ-даване
при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено пре-стъпление
и претърпените вреди.
От събраните по делото и обсъдени по-горе писмени доказателства се
установява, че наказателното производство срещу ищеца е продължило почти пет
години, като в съ-дебната му фаза е разглеждано многократно от различни съдебни
инстанции, а преди да бъде оправдан от ВКС по обвинението по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр. с ал.1 от НК, М, е бил признат за виновен по него, респективно – осъден на ”Лишаване от
свобода” за срок от пет години.
Следва да се отчете и обстоятелството, че за престъплението по чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр. с ал.1 от НК, по обвинението
за извършването на което ищецът е признат за не-виновен и оправдан с влязла в
сила присъда, е предвидено наказание ”Лишаване от сво-бода” за срок от 5 до 15
години, а за това по чл.242, ал.1, б.”д” и б.”ж”, вр. с чл.18, ал.1 и чл.20,
ал.4 от НК, наказателното производство за което е възобновено /без
квалифика-цията по б.”ж”, с оглед оправдателната присъда по нея/ и към
настоящия момент не е приключило – наказания ”Лишаване от свобода” за срок от 3
до 10 години и ”Глоба” от 20 000 до 100 000 лв., т. е. касае се за
по-тежко наказуем престъпен фактически състав.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява и че именно
във връзка със същото обвинение ищецът е изпитвал през цялото време силен
емоционален стрес и притеснения – близки, познати и търговски партньори са
започнали да го подо-зират и порицават за това, че е организирал престъпна
група и преувеличавайки – дори, че се е занимавал с наркотици; отдръпнали са се
от него, а той се е опитвал да им обяс-нява, че не е виновен, чувствайки срам и
неудобство. Когато се е прибирал у дома, се е затварял сам в стаята, не е
обръщал внимание на децата си.
Т. е., безспорно се установява, че на ищеца са причинени неимуществени
вреди – за един доста продължителен период от време.
За твърдените в исковата молба неимуществени вреди от действията на
органите на МВР при задържането на ищеца, както и от проверката на КПКОНПИ /впрочем,
извър-швана във връзка с друго наказателно производство/, обаче, Прокуратурата
на Р Бълга-рия не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря.
С оглед наличието на неприключило наказателно производство срещу ищеца по
об-винението по чл.242, ал.1, б.”д”,
вр. с чл.18, ал.1 и чл.20, ал.4 от НК, не могат да бъдат обсъждани и
законосъобразността на наложените мерки за неотклонение и процесуална принуда,
извършените
процесуално-следствени действия, както и търпяното наказание ”Лишаване от
свобода”.
На следващо място – безспорно са налице и незаконосъобразни действия от
страна на прокурори – повдигане и поддържане на незаконно обвинение за
извършване на пре-стъпление по чл.321,
ал.3, пр.2, т.1, вр. с ал.1 от НК, както и за квалификацията на дру-гото
обвинение – по чл.242, ал.1, б.”ж” от НК, срещу М..
Най-накрая – налице е и причинна връзка между тези незаконосъобразни
действия на представителите на държавното обвинение и причинения противоправен
резултат.
Предвид горното, настоящият съдебен състав счита, че са налице основания за
ан-гажиране отговорността на Държавата в лицето на ответника в хипотезата на чл.2,
ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ.
Претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение, повдигнато и
поддържано от Прокуратурата на РБ спрямо ищеца, по което е бил признат за
невинен и оправдан от съда, се явява доказана по
основание и следва да се
определи размерът на дължимата обезвреда.
При тази преценка следва да се съобразят всички обстоятелства:
броят на деянията, за които лицето е оправдано;
тежестта на извършените деяния, за които
деецът е осъ-ден, съпоставени с тези, за които е признат за невиновен; причинна връзка между неза-конността
на всяко едно от обвиненията, за които има влязла в сила
оправдателна при-съда и причинените вреди – болки и страдания,
преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Предходните осъждания на ищеца, за които междувременно той е реабилитиран,
в случая са ирелевантни.
Веднага следва да се посочи, че нормата на чл.52 от ЗЗД
има предвид не абстракт-ни критерии за обезвреда, а приложението й е свързано с
преценка на установени кон-кретни факти, осъществили се в обективната действителност.
Следва да се има пред-вид, че вредите в случая са винаги индивидуално
определими, като търсеното обезще-тение следва да се оразмери съобразно
степента на засягане на психическата сфера на увредения.
От коментираните показания на разпитаните по делото
свидетели се констатира ед-но действително засягане на психическата сфера на ищеца
– принуден е бил близо пет години да установява, че не е извършил вмененото му
във вина престъпление по чл.321,
ал.3, пр.2, т.1, вр. с ал.1 от НК, включително и да ангажира адвокатска защита.
Причи-нени са му били, за продължителен период от време, притеснения и грижи,
във връзка с предприетите от длъжностни лица на ответния държавен орган незаконосъобразни
дей-ствия, както на досъдебното така и в хода на съдебното производство, още
повече и при наличието на осъдителна присъда с наказание ”Лишаване от свобода”
за срок от пет го-дини, потвърдена от въззивната инстанция /за другото
престъпление му е било наложе-но такова – от три години/. Преживял е стрес и напрежение, почувствал е унижение.
С оглед изложеното и на база установения комплекс вреди,
настоящият състав на РС Бургас приема, че на овъзмездяване подлежат причинените
на ищеца неимуществе-ни вреди от повдигането на незаконни обвинения срещу него,
а впоследствие, след пре-даването му на съд, и поддържането им пред няколко инстанции, като продължително-то
наказателно производство му е причинило емоционални увреждания и дискомфорт,
установени по категоричен начин от разпитаните по делото свидетели.
Ето защо, дължимото обезщетение следва да се съобрази
именно с тази констати-рана конкретна степен на засягане на психическата сфера
на ищеца, като най-справед-ливо в настоящия случай, според Съда, би било то да
бъде в размер на 5 000 лв. Именно с присъждането на тази сума най-точно и
съответно ще бъдат овъзмездени претърпени-те от М. психически увреждания в
резултат на воденото срещу него наказателно производство по обвинението за
извършване на престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда.
Този размер съответства и на конкретната преценка, направена от Съда на база
установените по делото факти, като е съобразен и с обществения крите-рий за
справедливост.
До пълния предявен размер от 15 000 лв. претенцията като
неоснователна следва да се отхвърли.
Претенцията на М. за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за
причинени имуществени вреди, вследствие на незаконното обвинение, също е
частично основателна. По делото се установяват безспорно направените от него
разходи в размер на 7 200 лв., като с оглед тежестта на обвиненията –
това, по което е оправдан и друго-то, по което наказателното производство е
възобновено, както и продължителността на процеса, възражението на
Прокуратурата за тяхната прекомерност не може да бъде спо-делено, и същата
следва да се уважи за 4 000 лв. За разликата над тази сума искът след-ва да
се отхвърли, като неоснователен.
Върху присъдените суми се дължи законната лихва от 24.06.2016г. до
окончателно-то им изплащане.
По съразмерност, ответникът следва да заплати на ищеца направените за
настоящо-то дело разноски в размер на 8.11 лв. – за държавна такса.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.С бул.”, да заплати на Х.А.М., ЕГН: **********,***,
сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживените
душевни страдания – отрицателно въздействие върху неговата психика и личност, в
резултат на повдигнатите му незакон-ни обвинения – по чл.321, ал.3, пр.2, т.1,
вр. с ал.1 от НК и по чл.242, ал.1, б.“ж“ от НК, по които е бил оправдан с
Решение № 113/24.06.2016г. по НД № 339/2016г. на ВКС, I н. о., и сумата от 4 000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплате-ни адвокатски
възнаграждения за защита в досъдебното и съдебното производства, във връзка със
същите обвинения, ведно със законната
лихва, считано от 24.06.2016г. до окончателното им изплащане, както и сумата
от 8.11 лв. разноски по делото,
съразмер-но с уважената част от исковете, като за разликите над тях до пълните
предявени разме-ри, съответно от 15 000 лв. и 7 200 лв., ОТХВЪРЛЯ
претенциите, като неоснователни.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчване-то му на
страните.
Съдия:/п/ Калин
Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.