Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. Варна, 22.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №6756 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от ищеца Л.Д.М., ЕГН **********,***, с. Припек срещу „Община Варна“ с административен адрес град Варна, бул. „Осми Приморски Полк“ № 43, ЕИК
********* представлявано от Иван Портних – Кмет, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9 746
лв., предявена като частичен иск от освен иск в размер на 13 090 лв., представляваща стойността на претърпените от Л.Д.М. вреди в следствие на настъпило ПТП на 11.04.2019 г., представляваща дължимо обезщетение, както следва:
1. Предна лява джанта - частичен иск 2 000 лв. от основен иск 3 000 лв.
2. Задна лява джанта - частичен иск
2157,00 лв. от основен иск 3 000 лв.
3. Предна лява гума - частичен иск 760,00
лв. от основен иск 1000 лв.
4. Задна лява гума - частичен иск 759 лв. от основен иск 1000 лв.
5. Пр. ляв амортисьор (хидравличен) - частичен иск 3 465,00 лв. от основен иск 4 397 лв.
6. Преден ляв долен носач - частичен иск 605 лв. от основен иск 693 лв.,
включващи необходимите материали и труд, както и законната лихва върху присъденото обезщетение считано от датата на подаване на исковата молба – 07.05.2019 г. до окончателното плащане на обезщетението.
Претендира и съдебно -деловодни разноски.
В исковата молба ищецът излага, че притежава в собственост лек автомобил, марка „Мерцедес ЦЛ 600“ с държавен контролен номер № ХХХХ. На 11.04.2019 г. около 22.10 часа управлявайки собствения си автомобил в гр. В. зад бензиностанция „ШЕЛИ“ попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка (видно от протокол за ПТП 1079367) в пътната си лента за движение. За събитието уведомил органите на ОД МВР Варна. На мястото пристигнали полицаи, които съставили протокол за ПТП 1079367.
В следствие на попадането в описаната дупка по автомобила били увредени следните детайли: Предна лява джанта - 21“ Lorinser, модел RS8; Задна лява джанта -21“ Lorinser, модел RS 8; Предна лява гума - 245/3 5/ZR21 RFT Goodyear
F1; Задна лява гума - 295/25/ZR21 Runflat Continental; Преден ляв амортисьор (хидравличен); Преден ляв долен носач;
Следствие на удара автомобилът не бил в движение и бил репатриран със специален товарен автомобил - пътна помощ за собствена сметка. Към протокола била съставена схема на ПТП и констатирано, че причината за настъпилото ПТП е навлизане в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно по конкретно пътната лента за движение. Автомобилът притежава всички необходими документи за движение по пътищата.
Сочи, че ангажирането на отговорността на ответника за заплащане на претендираното обезщетение за причинените материални щети е на основание чл. 2, ал.
5 от Закона за Общинската собственост, легитимиращ ответника като собственик, вр. чл. 31 и чл. 48, ал. 2, б. „а“ ППЗП. Към настоящия момент лицето Л.Д.М. не е получавал обезщетения за получените увреждания.
В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Излага, че за
пътнотранспортното
произшествие
е
съставен
протокол
за
ПТП,
който
не
е
годен
да
установи
причинно-следствената
връзка
между
настъпилите
вреди
и
конкретното
ПТП.
Протоколът
бил
съставен
без
наличието
на
снимков
материал
и
присъствието
на
свидетели,
които
да
удостоверят
вписаните
в
него
констатации.
Отделно
от
горното
сочи,
че
в
протокола
за
ПТП
били
записани
размерите
на
дупката,
а
именно 100 на 80 см.
и
дълбочина
около 15
см.,
поради
което
твърди,
че
няма
как
при
тези
ѝ
параметри
автомобилът
да
попадне
с
четирите
си
гуми,
за
да
са
настъпили
претендираните
вреди
по
автомобила.
Твърди, че междуосието на автомобила е около 3 метра (295.5 см.),
което означава, че разстоянието „по диагонал“, тоест между предна лява и задна дясна и обратното гуми, съответно джанти е
още
повече. А дистанцията между предните гуми (1601мм.)
и между задните гуми е
(1607мм.) е около 1,6 метра.
Оспорва
механизма
на
настъпване
на
твърдените
щетите
по
вещта.
Отделно
от
горното
сочи,
че
съгласно
чл.20,
ал.2
от
ЗДвП,
водачите
на
ППС
са
длъжни
да
съобразяват
скоростта
си
на
движение
с
атмосферните
условия,
релефа
на
местността,
състоянието
на
пътя
и
на
превозното
средство,
с
превозвания
товар,
с
характера
и
интензивността
на
движението,
с
конкретните
условия
и
видимост,
за
да
бъдат
в
състояние
да
спрат
при
всяко
предвидимо
препятствие.
Водачите
са
длъжни
да
намалят
скоростта
и
да
спрат
при
налична
опасност
на
пътя.
Водачът
на
ППС
не
се
е
съобразил
с
императивна
правна
норма
и
това
е
довело
до
настъпването
на
ПТП
и
нанасянето
на
вреди
по
автомобила.
Липсват
доказателства,
установяващи
обстоятелството
дали
водачът
е
карал
със
съобразена
с
пътните
и
метеорологични
условия
скорост.
Счита,
че
претендираните
суми
са
завишени
и
възстановяването
на
описаните
по
автомобила
щети
са
в
по-малък
размер.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
По
делото е представено свидетелство
за регистрация на МПС, от
което е видно, че
собственик на процесния автомобил
марка „Мерцедес ЦЛ 600“ с държавен контролен номер № ХХХХ е ищецът Л.Д.М., ЕГН **********.
От представения Протокол за ПТП №1079367/11.04.2019 г. е видно, че ищецът управлявайки собствения си автомобил марка „Мерцедес ЦЛ 600“ с държавен контролен номер № ХХХХ на 11.04.2019 г. преминава през дълбока неравност на пътното платно с размери 100см на 80 см и дълбочина 15 см. като на място са констатирани следните увреждания: предна лява гума и джанта, задна лява гума и джанта. Представен е и снимков материал от местопроизшествието.
От представените СУМ №*********, Контролен Талон №5831524 и знак за първоначален технически преглед и
е видно, че ищецът е имал валидно свидетелство за управление на МПС и талон към него, като процесният автомобил е преминал успешно годишна техническа проверка.
По делото е изслушана и съдебно авто-техническа експертиза на вещото лице А.В., от която се установява следното: На 11.04.2019 г.
около 22:10 часа
лек
автомобил
„Мерцедес
ЦЛ 600“, с
ДК N: ХХХХ,
управляван
от
Л.Д.М.,***
зад
бензиностанция
ШЕЛ.
Автомобилът
попаднал
в
необезопасена
дупка,
намираща
се
на
пътното
платно.
Уврежданията
по
автомобила
съответстват
по
вид
и
степен
и
е
възможно
да
са
получени
в
следствие
на
процесното
ПТП
и
са
в
причинно -следствена връзка с увредените
детайли
на
автомобила
са
следните:
Предна
лява
джанта -21“ Lorinser
модел RS8, Задна
лява
джанта - 21“ Lorinser
модел RS8, Предна
лява
гума - 245/35/ZR21 RFT Goodyear F1,
Задна
лява
гума - 295/25/ZR21 Runflat
Continental, Преден
ляв
амортисьор /хидравличен/, Преден
ляв
долен
носач.
Общата
пазарна
стойност
на
увредените
детайли
на
процесния
автомобил
е
в
размер
на 9752.34
лв., което включва
следните
позиции:
за
Джанта
предна
лява - 2003.44
лв.; за джанта
задна
лява - 2157.24
лв.;.
за
Гума
предна
лява
-
761.95 лв.; за Гума
задна
лява - 759.14 лв.; за Амортисьор
преден
ляв - 3465.28
лв.; за Носач
преден
ляв
долен - 605.29 лв. При
описаните
параметри
на
дупката
и
характеристики
на
процесния
автомобил
е
възможно
същият
да
попадне
в
дупката,
като
премине
през
нея
последователно
с
предно
ляво
колело
и
задно
ляво
колело.
Не
са
налице
обективни
данни,
по
които
да
бъде
изчислена
скоростта
на
движение
на
автомобила.
Съгласно
получените
увреждания
е
възможно
да
приемем
скорост
за
движение
в
рамките
на
разрешената
скорост
за
движение
в
градски
условия - до 50 км/ч.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Успешното провеждане на иска по чл. 50 във вр.
с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативно изискуеми предпоставки: вреди; механизма на настъпване на вредите,
тези вреди да са причинени от вещ,
собственост на ответника. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът следва да ангажира доказателства за осъществяването на всички елементи, включени в предмета на доказване на предявения иск.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е необходимо да се установи по делото, че процесните вреди са произтекли от вещта.
Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът е собственик на уредения автомобил.
Представеният протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ като с оглед на разпоредбата на чл.179,ал.1 ГПК същият има обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени в присъствието на длъжностното лице –съставител, предвид и на което съдът намира за доказани следните факти : че на 11.04.2019 г. длъжностно лице от сектор ПП на РДВР Варна е посетило процесния участък, констатирало е наличието на дупка на пътното платно за движение, с местоположение съгласно начертаната схема и описание в протокола и размери 100 см х 80 см, дълбочина 15 см., констатирало че по автомобил марка „Мерцедес ЦЛ 600“ с държавен контролен номер № ХХХХ с водач Л.Д.М., ЕГН ********** са
нанесени щети –
спукани предна и задна леви гуми и деформация по двете леви джанти.
Съдът кредитира и възприема изцяло заключението на вещото лице, което установява, че механизмът на ПТП отговаря на описаното от ищцата, както и че заявените за обезщетяване щети е възможно да са настъпили от това ПТП- преминаване през препятствие –
дупка на пътното платно. Съгласно същото заключение общата стойност на необходимите ремонтни дейности по автомобила възлиза на 9752,34 лв.
Ответникът Община Варна не оспорва обстоятелството, че процесният пътен участък се намира на
нейна територия, предвид и на което съобразно разпоредбата на чл.2,ал.1, т.2 ЗОС и чл.8, ал.3 ЗП същият представлява общинска собственост. Съгласно чл.48, ал.1, т.2 б.”а”ППЗП общините имат нормативно установено задължение да организират дейностите по поддържане на общинските пътища,
с оглед на което отговорност за вредите, причинени в следствие на неизпълнение на това задължение следва да носи съответната община.
Като не е изпълнила задълженията си по поддържане на общински път
или съответно обозначаване на наличието на препятствия по пътната мрежа,за да насочи вниманието на водачите на МПС, от което са произлезли вреди, Община Аксаково е осъществила състава на отговорност за вреди по чл.50 ЗЗД.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че заявените за обезщетяване вреди се намират в пряка и непосредствена връзка с увреждането, причинено при движението на застрахования автомобил от навлизането му в неравност /дупка/ по път, собственост на Община Варна.
Съдът намира за несъстоятелно възражението на ответника, че твърдените вреди не са настъпили вследствие на попадането в дупка, предвид обстоятелството, че вещото лице посочва,че щетата е настъпила вследствие попадане в дупка, а не вследствие на съществуваща увреда на автомобила, или друго.
С отговора на исковата молба ответникът е навел възражение за съпричиняване от страна на ищеца с твърдението,че същият е следвало да съобрази скоростта си на движение съобразно чл.20 ЗДвП и че могъл да избегне препятствието. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД, следва да се установи причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки или възможност за настъпване на увреждането и настъпването на вредите. Съразмерността на действията респ. бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили ПТП следва да определи приноса му за настъпване на вредите. Съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е въвела в процеса, тъй като същата цели да намали отговорността си към увреденото лице. В тази връзка е поставен въпрос на вещото лице по назначеното САТЕ, което от своя страна е констатирало, че автомобилът най-вероятно се е движил със скорост до 50 км/ч. Предвид факта, че е произшествието се е осъществило в тъмната част на денонощието, съдът намира, че водачът на пострадалото МПС не е имал възможност да забележи своевременно дупката и да я избегне, поради което счита, че съпричиняване не е налице. Дори обаче и да се приеме че е налице съпричиняване, това не освобождава ответника от отговорността му да поддържа общинските пътища в изправност. Съгласно дадените указания в ППВС №17/18.11.1963г. собственикът на вещта може да се освободи от отговорност само ако се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила или изключителна вина на пострадалия. Наличието на обстоятелства в този смисъл не се установяват по делото.
Предвид изложените съображение ВРС намира, че претенцията на ищеца следва да се уважи изцяло за сумата от 9746,00 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените от същия разноски, съобразно уважената част от иска. Ищецът е ангажирал доказателства за реализирани разноски в размер на 390 лева – заплатена д.т.; 1000 лева –заплатено адвокатско възнаграждение и 150,00 лв. – депозит за вещо лице, или общо 1540,00.
От ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът следва да разгледа.
Цената на предявения иск е 9746,00 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото се минимално адвокатско възнаграждение при дела с материален интерес над 5000,00 лв. е 580,00 лв. плюс 5% за горницата над тази сума. Изчислено съгласно цитираната разпоредба минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 817,30 лв., или възражението за прекомерност на ответника следва да бъда уважено до тази сума. Така на ищеца следва да бъдат присъдени разноски на обща стойност от 1357,30 лв.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Варна ДА ЗАПЛАТИ на Л.Д.М., ЕГН **********,***, сумата от 9 746 (девет хиляди седемстотин четиридесет и шест) лева, представляваща частичен иск от освен иск в размер на 13 090 (тринадесет хиляди и деветдесет) лв., представляваща стойността на претърпените от Л.Д.М. вреди по собствения му лек автомобил с марка „Мерцедес ЦЛ 600“ с държавен контролен номер № ХХХХ, следствие на настъпило ПТП на 11.04.2019 г., от която както следва: за Предна лява джанта частичен иск 2 000 лв. от основен иск 3 000,00
лв.; за задна лява джанта частичен иск 2 157,00
лв. от основен иск 3 000,00
лв.; за предна лява гума - частичен иск 760,00
лв. от основен иск 1 000,00
лв.; за задна лява гума - частичен иск 759,00
лв. от основен иск 1 000,00
лв.; за преден ляв амортисьор (хидравличен) - частичен иск 3 465,00 лв. от основен иск 4 397 лв. и за преден ляв долен носач - частичен иск 605,00 лв. от основен иск 693,00 лв., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение считано от датата на подаване на исковата молба – 07.05.2019 г. до окончателното плащане на обезщетението, на основание чл.45 вр.чл.49 и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Л.Д.М., ЕГН ********** сумата от сумата от 1357,30 лв. (хиляда триста петдесет и седем лева и тридесет стотинки), представляваща стойността на направените разноски по делото, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския
окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :