Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 373
23.06.2021 г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Росица Чиркалева
Антоанета Митрушева
при участието на секретаря Мария Койнова
и прокурора
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 260 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 179 и сл. от АПК.
Депозирана е жалба от П.Т.З., ЕГН : **********, постоянен адрес: ***, депозирана чрез адв. Б.Г.Б., против т. 4, изр. второ от Решение № 261/30.07.2020 г. на Общински съвет – Димитровград.
В жалбата се твърди, че срокът за оспорване на процесното решение по чл. 179 от АПК не е започнал да тече, поради което следвало да се приеме, че жалбата е подадена в преклузивния срок и е допустима. В тази връзка жалбоподателят посочва, че разпоредбата на чл. 22, ал. 2, изр. първо от ЗМСМА урежда разгласяването на актовете на Общинските съвети (включително общите административни актове) да се извърши кумулативно с три способа, а именно - чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл. 21, ал. 3, поради което тази норма била специална спрямо общите правила за съобщаване по чл. 72 от АПК. В действащия Правилник за организацията и дейността на Общински съвет - Димитровград, неговите комисии и взаимодействието му с общинска администрация не бил уреден никакъв начин за разгласяване на издадените от съвета актове. В чл. 97, ал. 4 от същия Правилник било разписано, че „Всички актове на Общински съвет влезли в сила, се довеждат до знанието на населението чрез средствата за масово осведомяване и чрез Интернет сайта на Община Димитровград“. Тоест, дори да се приемело, че това се отнася не само за влезлите в сила актове, а и за приетите актове преди влизането им в сила, то този текст от Правилника недопустимо редуцирал разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА, като не изяснявал въпросите кои ще са средствата за масово осведомяване и другия подходящ начин за разгласяване на актовете на съвета. В тази връзка жалбоподателят заявява, че срокът за обжалване на оспорената част не бил започнал да тече, защото не била изпълнена нито разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА, нито тази на чл. 97, ал. 4 от Правилника, поради което жалбата е допустима.
На следващо място, жалбоподателят обосновава правния си интерес да обжалва оспорената част, доколкото бил пряко засегнат от същата и доколкото тя създавала задължение за него да няма парични задължения към общината. С процесното Решение № 261/30.07.2020 г. ответникът уреждал добива и продажбата на дърва и вършина за огрев от землището на с. Б., по списък на желаещите лица да закупят дърва в срок до 30.09.2020 г., като следвало да нямат парични задължения към Община Димитровград. Жалбоподателят бил родом от с. Б., където имал къща и се отоплявал на дърва, но не могъл да закупи дърва заради оспорената част, защото имал неплатени публични задължения за такса ТБО – 2020 г. за имотите му с партидни № 001 и 006 в с. Б. (незастроено дворно място и къща с дворно място), които успял да заплати на 29.10.2020 г. с ПК № 126862 и 126863 от същата дата.
Оспорената част страдала от пороци по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
Посредством същата върху гражданите се упражнявал недопустим способ за принудително събиране на задълженията им към общината, какъвто способ бил в разрез с принципа на правовата държава - чл. 4, ал. 1 от КРБ. Във времена на нарастваща безработица и финансови несгоди, породени от пандемията COVID-19, било напълно в ущърб на гражданите, ответникът да дискриминира и лиши от дърва за огрев онези от тях, които имат неплатени задължения към общината.
Ответникът не бил спазил разпоредбите на чл. 66 - 74 от АПК и чл. 15, ал. 1, т. 10 от ЗДОИ, като не публикувал проекта на процесното Решение на общинския сайт, секция -Административни актове, поне 30 дни преди приемането му, като така лишил заинтересуваните лица от възможността да направят възражения, като нарушил принципите на откритост, стабилност и съгласуваност. В Докладна записка № РД-28-307/17.07.2020 г., публикувана към Покана от 23.07.2020 г. на Общински съвет – Димитровград за предстоящата сесия на 30.07.2020 г., на Кмета на община Д-град, вносител на предложението, не били изложени никакви мотиви за приемане на оспорената част. В комисиите на съвета и на заседанието му от 30.07.2020 г. липсвали коментари, обсъждане и изясняване на фактите и обстоятелствата за приемане на оспорената част.
С оглед на така изложеното, оспорващият моли съда да постанови решение, с което да отмени т. 4, изречение второ: Лицата от списъка следва да нямат парични задължения към Община Димитровград, от Решение № 261/30.07.2020 г. на Общински съвет – Димитровград, както и да му присъди направените деловодни разноски по приложен списък.
Ответникът – Общински съвет – Димитровград оспорва жалбата като недопустима поради липсата на пряк, непосредствен и личен правен интерес за жалбоподателя от оспорване на посочения текст. Алтернативно посочва, че жалбата е неоснователна. Прави изрично възражение за прекомерност на заплатените разноски – адвокатски хонорар.
Във връзка с императивните изисквания на АПК, съдът е съобщил оспорването по реда на чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК чрез обявление в „Държавен вестник“ бр. 26/2021 г., чрез поставяне на копие от него на определеното място в Административен съд - Хасково и публикуване на интернет страницата на ВАС. Няма присъединили се лица към оспорването, нито встъпили като страни при условията на чл. 182, ал. 2 и 3 от АПК.
Административен съд – Хасково, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
С Решение № 261 от 30.07.2020 г., закрепено в Протокол № 9 от заседание на Общински съвет - Димитровград, проведено на 30.07.2021 г., Общински съвет – Димитровград, на основание чл. 21, ал. 1, т. 6, т. 8, т. 12 и ал. 2 от ЗМСМА и чл. 7, ал. 4, чл. 71, ал. 5, т. 3 и чл. 71, ал. 6, т. 1 от Наредбата за реда и условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, е одобрил Годишен план за ползване на дървесина през 2020 г. , като в т. 4 от решението е посочено, че снабдяването с дърва за огрев – в срок до 30.09.2020 г. – да става по приложен списък с трите имена и ЕГН на лицето, собственик на имот или на не повече от един член на домакинство, както и количеството дървесина, което той има право да закупи. В оспореното изречение второ от т. 4 на решението е посочено, че лицата от списъка следва да нямат парични задължения към Община Димитровград.
Видно от изискания от съда и приет като доказателство по делото пълен препис от Протокол № 9 от заседанието на Общински съвет – Димитровград, проведено на 30.07.2020 г., е, че при гласуването на оспореното решение са участвали всички присъстващи към този момент 30 общински съветника, от които, „за“ са гласували 30, „против“ – 0, „въздържали се“ – 0.
Решението е гласувано и прието въз основа на Докладна записка от Кмета на Община Димитровград с изх. № РД-28-307/17.07.2020 г. по описа на Община Димитровград, до Общински съвет – Димитровград, съдържаща и проект на решението, регистрирана в деловодството на Общинския съвет с вх.№ ОбС-07-191/17.07.2020 г.
По тази докладна записка на Кмета на Община Димитровград не са представени становища или предложения от постоянни комисии към Общински съвет – Димитровград. Представена е Покана от 23.07.2020 г., с която, на основание чл. 23, ал. 4, т. 1 от ЗМСМА, е било свикано заседанието на Общински съвет – Димитровград, на дата 30.07.2020 г., от 09:00 часа, в многофункционална зала „Гросето“, бул.“Г.С.Раковски“ № 15, като видно от същата, докладната записка на Кмета на община Димитровград относно Одобряване на Годишен план за ползване на дървесина през 2020 г. (променен) и Ценоразпис за продажба на дървесината, добита от горски територии – общинска собственост, е била включена като т. 15 в дневния ред на това заседание.
На 06.08.2020 г. на интернет страницата на общината са публикувани решенията на Общински съвет – Димитровград от 30.07.2020 г., включително Решение № 261.
Предвид така установената фактическа обстановка и след служебна проверка на основание чл. 168, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
Оспорващият П.Т.З. е с постоянен адрес *** (видно от лична карта № *********/07.08.2018 г., издадена от МВР - Хасково) и е собственик на урегулиран поземлен имот, ведно с построените в имота къща, лятна кухня и плевня, находящ се в с.Бодрово, община Димитровград, видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 200, том Х, рег.№ 7***, дело № 775 от 2005 г., поради което за него е налице изискуемият пряк и личен правен интерес да оспорва решението на Общински съвет - Димитровград в частта, свързана със снабдяването с дърва за огрев и изискването лицата от съответния списък да нямат парични задължения към Община Димитровград. Безспорно оспореният акт в посочената допустима за оспорване част засяга правата и законните интереси на жалбоподателя.
Оспорването не е просрочено. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на общината в срока по ал. 1 чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл. 21, ал. 3. Нормата се отнася до всички актове на общинския съвет, включително и общите административни актове и е специална по отношение на общите правила за съобщаване на актовете по АПК, в това число и правилата за съобщаване по чл. 72, във връзка с чл. 66, ал. 1 от АПК. За разлика от уведомлението по чл. 66, ал. 1 от АПК за откриване на производството по издаване на общ административен акт, което може да бъде направено по един от трите алтернативно предвидени начина, специалната норма на чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА предвижда начините за съобщаване на актовете, приети от общинските съвети, кумулативно - чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА.
В чл. 97 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Димитровград липсва регламентация относно разгласяването на актовете на общинския съвет. В ал. 4 на същия текст се съдържа уредба единствено по отношение на влезлите в сила актове на Общинския съвет, за които е предвидено, че се довеждат до знанието на населението чрез средствата за масово осведомяване и чрез Интернет сайта на Община Димитровград.
В случая ответникът представя единствено доказателства за публикуване на оспореното решение на 06.08.2020 г. на интернет страницата на общината, но не са налице доказателства за съобщаване на акта чрез средствата за масово осведомяване с оглед кумулативното изискване на чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА. Чрез кумулативно предвидените изисквания за съобщаването на актове законът цели оповестяването им да е по начин, който да осигури на засегнатите лица надлежно упражняване на правото на жалба. След като оспореният акт на общинския съвет не е надлежно съобщен по реда на чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА, то и едномесечният срок по чл. 179 от АПК не е започнал да тече и не е изтекъл към момента на подаване на жалбата – 02.03.2021 г., тоест следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.
Оспореният акт е общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Същият има еднократно правно действие и с него се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен, но определяем брой лица – желаещите да се включат в съответния списък за снабдяване с дърва за огрев, попадащи в обхвата на решението, съответно в обхвата на оспорената от жалбоподателя част. Тоест жалбата е насочена срещу подлежащ на оспорване акт, поради което е допустима за разглеждане.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.
По своята същност оспореното решение е общ административен акт, поради което при преценка за неговата законосъобразност наред с разпоредбите на ЗМСМА (предвиждащи изискванията за кворум и мнозинство при приемане на решението) и Наредбата за реда и условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти (уреждаща компетентния орган), следва да се съобразят и нормите на чл. 65 - 74 от АПК, съдържащи общите условия за приемане на общи административни актове.
Решението, в оспорената част, е прието от компетентен орган, съобразно разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 12 от ЗМСМА и чл. 7, ал. 4 от Наредбата за реда и условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти. Спазени са изискванията на чл. 27, ал. 4 и 5 от ЗМСМА за кворум и мнозинство на общинските съветници. Общият административен акт е в предвидената в АПК писмена форма, но при постановяване на оспорената част от решението са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, предвидени в чл. 62 - 74 от АПК и чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1-во от АПК.
Съгласно чл. 66, ал. 1 от АПК, откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин, като съгласно ал. 2 уведомяването по ал. 1 включва и основните съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството.
Съгласно чл. 69, ал. 1 от АПК, административният орган определя и оповестява публично по реда, определен в чл. 66, ал. 1, една или повече от следните форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта - писмени предложения и възражения; участие в консултативни органи, подпомагащи органа, издаващ акта; участие в заседания на органа, издаващ акта, когато той е колективен; обществено обсъждане, а съгласно ал. 2, осигурява на заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от административния орган, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66.
От представените доказателства не се установи спазването на цитираните разпоредби. В конкретния случай не е извършено надлежно уведомяване на обществеността за откриване на производството по издаване на общия административен акт, нито е извършено оповестяване на основните съображения за издаване на акта и формите за участие на заинтересованите лица в производството. Не са представени и доказателства за определяне на форми за участие на заинтересованите лица. Не е дадена възможност на същите да осъществят правото си на участие в производството, нито е спазен срокът за това. Налице е пълно неизпълнение от административния орган на задълженията му по чл. 66, ал. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от АПК (въпреки дадените указания от съда, не се представиха доказателства в тази връзка). Цялото административно производство се е развило от образуването му с внасяне на предложението на кмета на община Димитровград до вземане на решението на Общински съвет - Димитровград за 13 календарни дни (от 17.07.2020 г. до 30.07.2020 г. ). В този период е внесена докладната записка и е проведено заседанието на Общински съвет – Димитровград.
Като не е изпълнил изискванията на посочените разпоредби, административният орган е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като е нарушено правото на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на общия административен акт и същият е издаден, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, в това число без да е дадена възможност за предложения и възражения на заинтересованите лица, респективно без да са обсъдени такива, които евентуално биха постъпили. Лишаването на адресатите на акта от това право обосновава незаконосъобразност на постановеното волеизявление и е самостоятелно основание за отмяна на акта.
Поради изложените съображения оспорената т. 4, изр. второ от Решение № 261/30.07.2020 г. на Общински съвет – Димитровград следва да се отмени като незаконосъобразна.
При този изход на спора, съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10 лева, за такса за обнародване на съобщение за оспорването в Държавен вестник в размер на 20 лева. Жалбоподателят претендира и присъждане на разноски за заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие. По този повод ответникът е направил възражение за прекомерност. В тази връзка и след като съобрази разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв., съдът намира възражението за прекомерност за основателно, поради което на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата в размер на 500 лв. за осъщественото по делото процесуално представителство от адв. Б..
Водим от гореизложеното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 261/30.07.2020 г. на Общински съвет – Димитровград в частта на т. 4, изречение второ: Лицата от списъка следва да нямат парични задължения към Община Димитровград.
ОСЪЖДА Община Димитровград да заплати на П.Т.З., ЕГН : **********, постоянен адрес: ***, разноски по делото в размер на 530 (петстотин и тридесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.