Р Е Ш
Е Н И Е
№311, 09.07.2019г., гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
състав
На двадесети юни две
хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Пенка Тоцева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 314 по описа за 2019г.:
Предявени са обективно
съединени искове по чл.128 КТ и чл.224 КТ.
Постъпила е искова молба от А.С.М.,
който твърди че е работил при ответника на длъжността „шофьор, товарен
автомобил през периода 09.01.14г.-22.08.18г. Твърди, че в периода в този период
е осъществявал превоз на товари основно в Германия и Великобритания.
Уговорената работна заплата била минималната, като му се дължали командировъчни
в размер на 60евро на ден. Ищецът твърди, че ответникът му връчил заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на 22.08.18г., считано от 06.08.18г. С
допълнителна молба твърди, че ответникът му дължи трудово възнаграждение в размер на 7871лв. за 17 месеца по 463лв.,
касаещи периода 01.03.16г.-28.07.17г.; 463лв.обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода
01.01.17г.-31.12.17г. и в размер на 297.50лв. за периода 01.01.18г.-06.08.18г.
или общо 8631.50лв. Претендира от трудови договори, заповед за уволнение, копие
на трудова книжка, банково извлечение и копие на „работен дневник“. Има искане
за назначаване на ССЕ. Има искане ответникът да бъде задължен да представи
ведомостите за процесния период, заповедите за командироване на ищеца за
процесните периоди и оригинали на трудов договор и на заповед №13.
Ответникът Курт Европа
Транспорт ЕООД, призован при условията на чл.50 ал.2 ГПК, не се явява в съдебно
заседание и не заявява становище по исковете.
След преценка на събраните по делото
доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства : Ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника в
периода от 09.01.2014г. до 06.08.2018г., когато трудовото му правоотношение е
прекратено със заповед № 13, връчена на ищеца на същата дата.
Според заключението на вещото
лице за процесния период от 01.03.2016г. до 28.07.2018г. дължимото
от ответника на ищеца брутно трудово възнаграждение е 7965.52лв. Съответното нетното такова– след приспадане на
данъци и осигуровки е 6186.61лв. Тъй като ответникът не е представил заповеди
за командировка, вещото лице се е съобразило с минималния размер определен в
чл.31 от Наредбата за служебните командировки и специализация в чужбина,
Приложение №3 и е начислило на ищеца по 27 евро на ден за дните, в които същият
е бил командирован в чужбина. Вещото лице е установило, че ищецът е бил командировка
в чужбина за 441дни през процесния период. Така съобразно
определеното от дружеството плащане е следвало да му бъдат платени 23289.21лв командировъчни.
На ищеца са платени съответно 23489.24лв.
по банков път, за които ответникът е представил месечни фишове, а не ведомости,
но ответникът не оспорва факта че е получил сумата, като представя извлечение
от банковата си сметка за процесния период. Според така представените документи
вещото лице не може да посочи каква част са платени за трудово възнаграждение и
каква част за дневни пари за осъществените командировки. Поради това от сбора
на нетното трудово възнаграждение от 6186.61лв. и 23289.21лв. командировъчни– 29475.81лв.
в заключението са приспаднати платените 23489.24лв., като остават дължими 5986.57лв.
По отношение на претендираното
от ищеца обезщетение за неползван платен годишен отпуск в заключението е
посочено, че на ищеца се полагат 25 дни платен годишен отпуск за 2017г., който
не е ползван, а за 2018г. не е използвал 13дни от полагащия му се отпуск.
Брутно обезщетението за 2017г. е 526.25лв., а за 2018г.-300.95лв. или общо
827.20лв., като нетното такова е 744.49лв.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск за заплащане на сумата 7871лв. като
плащания по трудовото правоотношение за периода 01.03.2016 г. – 28.07.2017г. е
частично основателен и доказан. За целия период от време ищецът е полагал труд
по трудовото правоотношение, поради което в съответствие с разпоредбата на
чл.128 от КТ ответното дружество е следвало да начислява във ведомостите за
заплати трудовото възнаграждение за положения труд и да заплаща същото. Такова
възнаграждение е било начислено в размер на 7965.52лв., но от представените по
делото доказателства и след проверката в счетоводството на ответника, извършена
от вещото лице не може да се установи категорично каква част от това трудово
възнаграждение е платена, поради наличието и на други задължения по трудовото
правоотношение.
За процесния период 01.03.2016г.-28.07.2017г.
ищецът е бил командирован в чужбина за 441дни., като работодателят дължи поне
минимума от 27 евро на ден, съгласно Наредбата за служебните командировки и
специализациите в чужбина. Така дължимите от ответника на ищеца суми като
дневни за осъществените от него командировки са в размер на 23289.21лв.
Тъй като от събраните по делото
доказателства и от документите в счетоводството на ответника не може да се
установи какво точно е платено с преведените на ответника по банков път 23489.24лв.
сумите за трудово възнаграждение и за дневни следва да бъдат събрани и
от тях да бъде приспадната платената от ответника на ищеца сума. В
този случай към необлагаемата сума от 23289.21лв. командировъчни следва да бъде
прибавена нетната сума на трудовото възнаграждение от 6186.61лв. и от
получената сума от 29475.81лв. следва да бъдат приспаднати платените 23489.24лв.
Получената по този начин разлика от 5986.57лв. е сумата, която ответникът
следва да плати на ищеца като трудово възнаграждение и командировъчни за
процесния период.
По отношение на предявения иск
от 760.50лв. обезщетение с правно основание чл.224 КТ, съдът намира за основателна
до размера на 774.49лв. нетно обезщетение,
от което 473.63лв. за 2017г. и 270.86лв. за 2018г.
На основание чл.78 ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати държавна такса върху уважения размер на
предявените искове, а именно сумата 239.46лв. за първия иск и 50 лв. за втория
иск, както и направените разноски от бюджета на съда за изготвяне на експертиза
в размер на 200 лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение от 800лв. съразмерно на уважената част от исковете, а
именно 626.64лв.
Воден от гореизложеното,
Разградският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Курт Европа
Транспорт“ЕООД, ЕИК ********* с адрес на управление гр.Разград, ул.“Иван
Вазов“, №21, ет.1, ап.3 ДА ЗАПЛАТИ на А.С.М., ЕГН ********** *** сумата
5986.57лв. /пет хиляди деветстотин осемдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/
нетно трудово възнаграждение за
периода 01.03.2016г.–28.07.2017г. и сумата 774.49лв. /седемстотин седемдесети
четири лева и четиридесет и девет стотинки/ нетно обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва от 13.02.2019г. до окончателното изплащане на двете суми и
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в останалата им част до първоначално предявените размери от
7871лв. за дължимо трудово възнаграждение и 760.50лв. за неползван платен
годишен отпуск КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА “Курт Европа
Транспорт“ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на А.С.М. сумата 626.64лв./шестстотин
двадесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/ разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА “Курт Европа
Транспорт“ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
Разград сумата 289.46лв./двеста осемдесет и девет лева и четиридесет
и шест стотинки/ държавна такса и 200лв./двеста лева/ съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС-Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: