№ 61646
гр. София, 14.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Частно гражданско
дело № 20251110119698 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „**“ ЕАД срещу Н. Б. Т. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
От служебно изисканата справка от ****” е видно, че длъжникът има настоящ адрес в
Израел от 16.02.2001 г. При липсата на представени други доказателства в рамките на
едностранното производство съдът приема, че лицето няма обичайно местопребиваване на
територията на Република България, доколкото настоящият адрес отразява фактическото и
регистрирано местопребиваване на лицето към даден момент.
Следователно е налице пречка по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника, доколкото липсата на обичайно местопребиваване е
самостоятелна пречка за издаване на заповед за изпълнение, алтернативна на останалите
пречки, посочени в чл. 411, ал. 2 ГПК, т.е. наличието на постоянен адрес на длъжника на
територията на Република България е ирелевантно за неговото обичайно местопребиваване
(още повече, че всяко лице, което е български гражданин, е длъжно да има постоянен адрес в
България, независимо от обичайното си местопребиваване).
Следва да се посочи, че доколкото законът е въвел липсата на обичайно
местопребиваване на територията на Република България като пречка за издаване на
заповед за изпълнение и предвид едностранният характер на производството, единственият
начин да се установи наличието на това обстоятелство е посредством проверка в НБДН на
настоящия адрес на лицето. Обратното тълкуване означава, че разпоредбата на чл. 411, ал. 2,
т. 5 ГПК е абсолютно неприложима /в този смисъл и установената съдебна практика на СГС
в определение от 07.02.2017 г. по ч. гр. д. № 1144/2017 г., определение от 31.05.2017 г. по ч.
гр. д. № 5816/2017 г. и др./
С оглед изложеното съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд
1
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 119161 от 03.04.2025 г. на „**“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Н. Б. Т..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2