Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 07.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на двадесет
и шести април, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаряХр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 7897 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 70246/20.03.2019г. по гр.д. № 51436 по
описа за 2017г. на Софийски районен съд,
57-ми състав е признато за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ и
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Н.Б.Г., ЕГН ********** с адрес: ***,
офис 22Б и М.Х.Ч., ЕГН ********** със съдебен
адрес: адв. Н.Г.,***, офис дължат на
Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** поотделно всеки от тях заплащане на сумите както следва: сумата от по 857,94лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението- 24.08.2016г., до изплащането й,
представляващи ½ от стойност на
доставена топлинна енергия в апартамент
№ 3 в гр. София, ж.к. „Сухата река“, *******за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от по 140,19лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 01.08.2014г. до
03.08.2016г., като неоснователни са
отхвърлени исковете за горницата над 140,19лв. до предявен размер от
154,56лв., както и исковете за дължими от всеки от ответниците суми в размер от
по 12,24лв. представляващи по
½ от дължимо възнаграждение за дялово разпределение на енергията в имота
за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2015г. и иска за лихва за забава за периода
от 31.12.2013г. до 03.08.2016. на плащането на това възнаграждение в размер от по 1,70лв. от всеки ответник, за които
е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 63603/2016г. на СРС, като Н.Б.Г., ЕГН ********** и М.Х.Ч., ЕГН ********** са осъдени да
заплатят на Т.С. ЕАД съдебни разноски в размер от по 479,86лв. по исково дело и
44,27лв. по заповедно дело всеки от тях, а Т.С.“ЕАД е осъдена да заплати на М.Х.Ч., ЕГН ********** съдебни разноски от 19,30лв.
Срещу така постановено решение са депозирани:
1.въззивна жалба вх. № 5057221/02.04.2019г. по
регистъра на СРС, депозирана от ищеца - Т.С.”ЕАД,
ЕИК *******в частта, в която исковете са
отхвърлени исковете за главница за
възнаграждение за дялово разпределение на енергията и за лихва за забава на плащането й.
Изложило е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочило е, че страните са обвързани от договор при Общи
условия и съгласно чл. 22, ал.2 от тях потребител плаща на ищеца възнаграждението за дяловото
разпределение на енергията, сумите били включени и във фактурите, издавани от
ищеца. Претендирало е разноски. Оспорило
е поради прекомерност претенцията на ответника по исковете за разноски.
Въззиваемите-ответници
по исковете Н.Б.Г., ЕГН **********
с и М.Х.Ч., ЕГН ********** са оспорили жалбата. Навели са твърдения, че в
тази част решението било правилно.
Претендирали са разноски.
2. въззивна жалба вх. №
5065739/12.04.2019г. по регистъра на СРС, от ответника по исковете - Н.Б.Г., ЕГН ********** и М.Х.Ч., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени.
Изложили са съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочили са, че не били собственици към 2002г., когато било
взето решение на ОС на ЕС за въвеждане на системата за дялово разпределение на
енергията в сградата, не били приели този договор, не били сключили договор с
ищеца към 2005г., когато били публикувани измененията на ОУ, изобщо не били
сключвали договор с ищеца за доставка на топлинна енергия. М.Ч. не била подписала списъка на етажните
собственици , декларацията на Георгиева в тази част била невярна , Ч. не била
подписала заявление-декларация за откриване на партида за имота. Ищецът не бил
предоставил услугата, за която претендира плащане, нямало точен механизъм за
определяне на доставена енергия, не била фактурирана доставена енергия на всеки
ответник. Не следвало да се кредитират заключенията по съдебните експертизи,
като работили по документи съставени от ищеца, а по техническата експертиза
вещото лице посочило, че главниците и лихвата не се отчитат уредите. Претендирали
са разноски.
Въззиваемият
– ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК *******не
е изразил становище .
Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.С.“ЕООД, ЕИК *******не е изразило становище.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба
вх.№ 2016250/27.07.2017г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** срещу като Н.Б.Г., ЕГН ********** и М.Х.Ч.,
ЕГН **********, с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД съществуване на вземането му
срещу всеки ответник за заплащане на
сумите в размери и на сонования, както следва: сумата от по 857,94лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 24.08.2016г., до изплащането й, представляващи ½ от стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 3 в гр. София, ж.к.
„Сухата река“, *******за периода от 01.11.2013г.
до 30.04.2015г.; сумата от по 154,56лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от
31.12.2013г. до 03.08.2016г., сумата от по
12,24лв. представляващи по ½ от дължимо възнаграждение за дялово
разпределение на енергията в имота за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2015г. ,
както и сумата от по 1,70лв.,
представляващи обезщетение за забава за периода от 31.12.2013г. до 03.08.2016. на
плащането на възнаграждението за дялово разпределение на енергията, за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 63603/2016г. на СРС, като му
се присъдят разноски. Навело е
твърдения, ответниците са потребители на енергия в имота по договор при Общи условия, потребили
енергия в количества и на стойност, за които са предявени исковете, дължали и
стойността на услугата дялово
разпределение на енергията, изпаднали в забава на плащането на сумите, страните
били обвързани от договор при Общи условия. Оспорило е поради прекомерност
претенцията на ответника за разноски.
Ответниците Н.Б.Г.,
ЕГН ********** и М.Х.Ч., ЕГН **********,
в предоставения срок са оспорили исковете. Посочили са, че ищецът не им предоставил
услуга, плащане на която претендира, не дължали обезщетение за забава на
плащането на сумите. Нямало механизъм за определяне точно на доставената енергия
в имота, не била адресат на съобщение за публикуване на Общи условия. Не
дължали дялово разпределение на енергията, нямало сградна инсталация,
неправилно било извършено дяловото разпределение. Подписът в списъка към ОС не
бил положен от М.Ч., декларацията на Георгиева за същото била невярна . М.Ч. не
била подписала заявлението-декларация за откриване на партида за имота. В о.с.з. от 16.10.2018г. са посочили, че не са осигурили достъп до имота
за първия отчетен период поради отсъствието си от града, през този период никой
не ползвнал имота и нямало основание да се начислява потребление. Претендирали
са разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – Т.С.“ЕООД, ЕИК *******е подкрепило исковете.
По делото е
приложено заповедно дело № 63603/2016г. по описа на СРС, от което се
установява, че по заявление вх. № 3055923/24.08.2016г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено Н.Б.Г., ЕГН ********** и М.Х.Ч.,
ЕГН ********** да заплатят на Т.С.”ЕАД,
ЕИК *******всеки от тях поотделно: сумата
от по 870,18лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението- 08.11.2016г., до изплащането й,
представляващи ½ от стойност на
доставена топлинна енергия в апартамент
№ 3 в гр. София, ж.к. „Сухата река“, *******за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2015г.; сумата от по 156,26лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 31.12.2013г. до
03.08.2016г., сумата от по 171,46лв.
съдебни разноски по делото, длъжниците са уведомени за заповедта чрез залепване
на 28.03.2017г. на уведомление, на 16.03.2017г. са подали възражение срещу
заповедта, на 10.07.2017г. заявителят е уведомен за необходимостта от
представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил
установителен иск за вземанията по заповедта и на 27.07.2017г. представил искова молба вх. №
2016250/27.07.2017г.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт
№ 166/28.06.2004г. съгласно който на 28.04.2004г. „С.-**“АД е продало на Н.Г. и
на М.Ч. апартамент № 3 в гр. *******.
По делото е приета е
молба-декларация от13.01.2005г. съгласно кято ответникът М.Ч. е поискала
да се открие партида на нейно име за процесния имот, като подписът е
положен със запетая пред него.
По делото са приети договор от 05.10.2004г.,
протокол от ОС на ЕС от 07.09.2004г. ,
съгласно които ОС на ЕС в сграда в гр. ******* е избрало и възложило на В.Е.С.ЕООД
рег. по ф.д. № 10586/1997г да извършва дялово разпределение на енергията в
сградата срещу възнаграждение,. В списъка на живущи срещу името на
ответника Ч. е посочено, че в апартамент
№ 3 иска да се монтира един топломер ,
като е положен подпис за нея.
Приети са
договор за прехвърляне на дружествен дял, удостоверение по ф.д. № 10586/1997г.,
съгласно които Т.Е.С.“ ГмбхХ е закупило
дела на И.И.ГмбХ в „И.Б.“ЕООД, рег. по ф.д.
№ 10586/1997г.
Приет е
протокол, носещ подписи за ответника Ч. и за третото лице помагач, съгласно
които уредите в имота са отчетени за периода май 2014г-април 2015г., като е
констатирано потребление на топлинна енрегия за горещо битово водоснабдяване,
отчитано по водомер.
Приет е
несопорен от страните констативен протокол, носещ подписи за представител на ЕС
и за Иста бъргария“ЕООД, съгласно което на 27.05. не е осигурен достъп за отчет
на уреди за имота ,което било втора дата
за отчет.
Приети са
извлечения от сметки, съгласно които ответникът дължи на ищеца плащане на
сумите, за които е предявен иск.
С прието по
делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че сградата
е топлофицирана, в абонатната станция има общ топломер, отчитан ежемесечно по
електронен път от ищеца, технологични загуби са определяни коректно по
правилата на наредбата за топлоснабдяване. Посочило е, че за имота партидата се води с титуляр
ответника Ч., дяловото разпределение на енергията в имота през процесния период
било извършвано от третото лице помагач и от И.Б.“ООД, обем на имота бил 237
куб.м., дяловото разпределение било
направено съобразно правилата на Наредбата за топлоснабдяване. В имота
през процесния период бил извършен реален отчет на 15.05.2015г. , отчет
през 2014г. бил направен при условията на неосигурен достъп на инсталирана
мощност. Не била начислена енергия за
подгряване на топла вода, защото такава не се доставяла в сградата. Стойността
на реално потребената енергия в имота била 1715,93лв.
по фактури начисленото било по-високо.
С прието по
делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че по
записвания на ищеца ответниците дължат процесните суми, няма отбелязвания
същите да са платени.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно.
По допустимостта на решението в обжалваната част :
Съдът следи служебно за
допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Съдът
приема, че решението в обжалваната част по исковете за възнаграждение за дялово разпределение на енергията и лихва за забава на плащането на
възнаграждение за дялово разпределение
на енергията е недопустимо. Това е
така, защото издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не сочи вземане за възнаграждение за
дялово разпределение на енергията и за лихва за забава за плащането на дялово
разпределение, а само за вземания, посочени във заповедта за изпълнение е
допустим установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК. Релевантно при преценката за допустимост на
иска е заповедта за изпълнение, а не заявлението за издаването на такава
заповед. Това е така, защото заявлението не се връчва на длъжника и на него не
е дадена възможност да признае или оспори вземанията, посочени в него. На
длъжника се връчва заповедта за изпълнение, тя очертава претенцията към него и
съответно очертава рамките на спорния предмет по делото. В случая със заповедта
за изпълнение не е разпоредено плащане на суми за възнаграждение за дялово
разпределение на енергия и за лихва за забава на плащането му, поради което
исковете за такива суми са недопустими, постановеното по този иск решение на СРС е недопустимо и
следва да се обезсили , а производството по тях следва да се прекрати.
В останалата обжалвана част
решението е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част, която съдът прие за допустима:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на
вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за
битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на
плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава
ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което
ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, поради което и за ответника
да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
стойността на същото и е изпаднал и в забава плащането им.
По делото се
установи от приложено заповедно дело, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство
, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и с нея е уважено искането на
заявителя „Топлофикация-София”АД и
длъжникът е осъден да му заплати
процесните суми като дължима стойност на
потребена топлинна енергия и
обезщетение за забава на плащането им за процесния имот и период в размерите на суми, за които са предявени исковете, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил иск за установяване съществуване на
вземанията.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от
ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и
че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл.
153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от
сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено че ответниците са потребител на топлинна енергия в имота за
процесния период и отговарят пред ищеца
за заплащане на доставена енергия в имота. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия, са собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна
енергия и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред,
включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай от приетия по делото нотариален акт
се установява, че преди началото на процесния период ответниците са придобили
собствеността върху имота, не е установено ІІІ-то лице
да е сключило договор с ищеца за доставката на топлинна енергия в имота, по
начин освобождаващ ответника от задълженията му към ищеца, не се спори, че
сградата е топлоснабдена, поради което и съдът приема за установено, че
ответниците са потребител на топлинна
енергия в имота за периода. Приетата по
делото заявление-декларация с посочен автор М.Ч. е подписана със запетая, изрично е оспорено от
ответника, че е от естество да я обвърже, защото не е подписана от нея. При
така установеното и доколкото по делото ищецът не е доказал, че подписалият се
за ответника Ч. в заявлението - декларация е имал пълномощия от него да го
направи, то съдът приема, че по делото не е установено потребител на енергия в
имота да е само М.Ч.. С оглед гореизложеното и доколкото приетия нотариален акт
не сочи квоти на ответниците в съсобствеността на имота, то съдът приема че
двамата съсобственици на имота отговарят пред ищеца за плащане на потребената в имота
енергия при условията на разделност при равни квоти.
Известни са на
страните ОУ на ищеца, одобрени от ДКЕВР /ответниците излагат съображения във
връзка с тях, /, като е установено от приети писмени доказателства и заключение
по техническата експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата, поради
което съдът приема за установено по
делото, че през процесния период страните са били обвързани от договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост,
чието съдържание е в Общите условия на ищеца, одобрени от ДКЕВР, както и от
действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата на Общите условия е вменено
задължение за ищеца да осигурява
в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да
съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната
инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим
е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни
топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него
температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция,
да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса
на изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените
по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5
градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ от „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния
график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на
температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на
външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при
промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената
температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна
инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса
между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество
на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като
продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни изисквания и записвания в
ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на доставената услуга.
Въведено е точно определено изискване за конкретната температура на водата на
битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от подгревателя към
сградната инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението
на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно - да осигури такива качествени показатели на
подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да
осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите
помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система
като част от сградната инсталация. Параметрите за качество са определени точно
и ясно, респ. са определяеми, като е
посочен механизъм за определянето им в зависимост от предварително посочени
критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло
кредитира като вярно, задълбочено и неопровергана от другите събрани по делото доказателства, по делото е
установено, че през процесния период в имота е потребявана енергия за отопление, начислена
е такава на база мощността на уреда и съобразно обема на жилището за първия
отчетен период поради неосигурен достъп, а за втория отчетен период – по
показание на уредите, за периода потребената енергия е на стойност от общо 1715,93лв. Съдът кредитира заключението на
вещото лице като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани по
делото доказателства. Няма пречка вещото лице да установи обстотялества за
които не са представени писмени доказателства по делото. Същото е обосновано с
оглед на специфичните причини, поради които
се допуска съдебна експертиза. Без значение е непредставянето на
фактури, издадени от ищеца. Същите не се твърди да носят подпис на ответника,
не могат да установят възникване на задължението на ответника. Основанието на
същото е реално доставена енергия в имота и същото е установено от техническата
експертиза. С въззивната жалба не са въведени оплаквания срещу изводите на СРС
в останалата част, касаеща стойност на реално потребление, в о.с.з. от
16.10.2018г. ответниците фактически са признали че не са осигурили достъп до
имота за първия отчетен период поради отсъствието си от града, поради което и
правилно районният съд е уважил иска за главница от по 857,94лв. срещу всеки ответник.
Неоснователни
са доводите на ответниците, че доколкото към 2002г. не били собственици на
имота, то решението на ОС на ЕС не ги обвързва, нито публикуваните преди
придобиването на имота Общи условия. Решенията на ОС на ЕС за задължителни за
всички собственици на имоти в сградата независимо дали към вземане на решението
тези лица вече са били придобили собствеността върху самостоятелен обект в
сградата. Решението на ОС на ЕС до отмяната му от съда по реда на чл. 40 от ЗУЕС а преди това – на ПУРНЕС /отм/ обвързва етажните собственици. В случая не
се твърди и не се доказва решението на ОС на ЕС от 2002г. да е отменено от
съда, поради което и съдът приема, че ответниците по исковете са обвързани от
него. Общите условия на ищеца обвързват ответниците, независимо дали към
публикуването им ответниците са били собственици на имота. Този извод се налага
при съобразяване на механизма на възникване на облигационното правоотношение по
доставка на топлинна енергия в имота съображения за което съдът изложи по-горе.
По иска за обезщетение за забава на
плащането на главница за топлинна енергия:
С въззивната
жалба не са наведени конкретни оплаквания срещу изводите на СРС в частта за
лихвата за забава, при обосноваване на изводите си районният съд не е нарушил
императивна правна норма, поради което и съобразно ограниченията на чл. 269 от ГПК решението на СРС в тази част следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото на страните не се следват разноски за държавна такса за производство
пред СГС. Това е така, защото съдът прие
всяка жалба на ответници по иска за неоснователна , а по жалбата на ищеца - че предявеният от него иск за дялово разпределение и за лихва е
недопустим, тоест окончателния изход на спора по този иск не препоставя присъждане
на разноски на ищеца.
Съдът прие,
че част от решението е недопустимо поради недопустимост на иска, но доколкото
този иск е отхвърлен от СРС, то решението на СГС не налага промени в
присъдените от СРС разноски в тежест на страните.
По жалбата
на насрещната страна Т.С.“ЕАД не е изразила
становище , не е доказала че е направила разноски, възнаграждение за
юрисконсулт не й се следва, защото процесуално представителство от такъв по
жалбата на ответниците не е осъществено.
Въззивникът Н.Г.
не е направила разноски по жалбата на Т.С.“ЕАД и такива не й се следват.
На въззивникът
Ч. следва да се присъдят разноски за
адвокат за въззивното производство в частта по жалбата на т.С.“ЕАД в размер на
150лв. възнаграждение за адвокат. Възражението за прекомерност на ищеца е
основателно, защото делото не се отличава със сложност и припадащото се
възнаграждение следва да бъде определено съобразно изхода на делото но от
минималното адвокатско възнаграждение по наредба № 1/2004г. тоест от 300лв. за
цялото дело, а не от претендирания размер от 600лв. Доказателствата за направени разходи за
адвокат в производството пред СГС от ответника по исковете М.Ч. не
разграничават каква част от възнаграждението е по предмета на жалбата на Т.С.“ЕАД
и каква част от него е по предмета на жалбата на Ч.. При така установеното
съдът приема, че половината от платеното е по жалбата на ищеца, а другата
половина е по жалбата на ответника Ч., тоест 150лв. се следват на въззивника Ч..
Така мотивиран, Софийският градски
съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 70246/20.03.2019г. по гр.д. № 51436 по
описа за 2017г. на Софийски
районен съд, 57-ми състав в частта, в която е отхвърлен иск на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******срещу Н.Б.Г., ЕГН ********** и М.Х.Ч., ЕГН ********** с правно основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 79 и чл. 86 от ЗЗ за
признаване за установено, че Н.Б.Г., ЕГН ********** с адрес: ***,
офис 22Б и М.Х.Ч., ЕГН ********** със съдебен
адрес: адв. Н.Г.,***, офис 22Б дължат на
Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** поотделно всеки от тях заплащане на сумата от по 12,24лв. представляващи по ½ от дължимо възнаграждение за
дялово разпределение на енергията в имота за периода от 01.11.2013г. до
30.04.2015г. ; сумата от по 1,70лв., представляващи обезщетение за забава на
плащането на главницата от 12,24лв. за периода от 31.12.2013г. до 03.08.2016. и
ПРЕКРАТЯВА производството по исковете в
тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 70246/20.03.2019г. по гр.д. № 51436 по
описа за 2017г. на Софийски
районен съд, 57-ми състав в
останалата обжалваната част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД,
ЕИК *******с
адрес: *** да заплати на М.Х.Ч., ЕГН
********** със съдебен адрес: адв. Н.Г.,***, офис 22Б на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 150лв. /сто и петдесет лева/, представляващи съдебни разноски за
производство пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца – Т.С.“ЕООД, ЕИК *********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.