Мотиви по нохд № 295/15г.по описа на Военен съд Пловдив
ВОП-Пловдив е повдигнала обвинение срещу подс.С. в
това, че през месец септември 2013 г. противозаконно повредил
чужда недвижима вещ - стая № 802 във военно общежитие, находяща се в ***, изразила
се в следното: повреждане на: 1 бр. входна врата от МДФ на стойност 152 лева с
ДДС, 1 бр. брава с дръжки и патрон към нея на стойност 37.40 лева с ДДС, като
за смяната на входната врата и монтажа на бравата са били необходими 50 лева с
ДДС, 3,25 кв.м. ламелен паркет с цена за 1 кв.м. от 21.61 лева с ДДС или общо
на стойност 70,23 лева с ДДС; 34.20 л.м. подови первази от дърво с цена за 1
л.м. от 3,36 лева с ДДС или общо на стойност 114,91 лева с ДДС; 0,24 кв.м.
фаянсова облицовка с цена за 1 кв.м. от 40.45 лева с ДДС или общо на стойност
9,71 лева с ДДС; 1,00 кв.м. гипсова мазилка по тухлени стени на стойност 25,62
лева с ДДС; 123,61 кв.м. от грунд върху мазилка с цена за 1 кв.м. от 2,05 лева
с ДДС или общо на стойност 253,40 лева с ДДС и 123,61 кв.м. от латекс върху
мазилка с цена за 1 кв.м. от 5,10 лева с ДДС или общо на стойност от 630,41
лева с ДДС, и унищожаване на чужди движими вещи, както следва: 3 бр. мокетни
пътеки, всяка от тях на стойност 23.00 лева с ДДС или трите общо на стойност
69.00 лева с ДДС, 1 бр. шкаф за телевизор и мини бар на стойност 110,60 лева; 1
бр. нощна лампа на стойност 20.21 лева с ДДС, 1 бр. нощно шкафче на стойност
79.00 лева с ДДС, като общо щетите възлизат на стойност 1622,49 лева с ДДС и
вещите са собственост на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно
дело“- София- престъпление по чл. 216,
ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и счита, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.66 НК.
Подсъдимият не взема становище, тъй като производството по делото се разви
по реда на чл.269 ал.3 НПК, но чрез служебния си защитник е на становище, че
следва наказанието да се определи при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, с приложението на чл.66 НК.
За съвместно разглеждане с наказателния процес е приет граждански иск,
предявен от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“- София,
чрез нейния изпълнителен директор, за сумата от 1622,49лв., представляващи
обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди, като сумата се претендира
ведно със законната лихва, считано от 30.09.2013г.до окончателното изплащане на
същата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Подсъдимият до момента не е осъждан.
*** И.И.С. бил на служба в БА от м. юли 2007г. до 20.09.2013г.
Образование - средно ССУ –П.,
специалност – „***„. Първоначално бил във в.ф. *** - ***. Последно бил на длъжност
„***” във в.ф. *** - ***, където се
уволнил. По време на службата си изпълнявал функционалните си
задължения на задоволително ниво. Поощряван на два пъти със „***”. Наказван
многократно - на два пъти с „***”, веднъж със „***” и веднъж с „***”.
Със заповед № ЗЛС-17/20.09.2013г. на Командир в.ф. *** - *** трудовия
договор за кадрова военна служба с *** С. бил прекратен.
На 29.03.2012г., подс.С. сключил договор за ползване под наем на жилище в
общежитие на Министерство на отбраната № ВИ- 42-219 / 29.03. 2012г. С договора
бил въведен във владение на жилищно
помещение № 802 , находящо се в общежитие
№ 1 на МО в *** , ет. 8. Предаването на имота станало по силата на
чл.4,ал.2 от Договора, Приложение №1, за което бил съставен и нарочен протокол
– опис на всички движими и недвижими вещи, находящи се в жилищното помещение. С. приел жилищното помещение № 802, видно от
този протокол-опис, в изправност и без възражения. Ползвал помещението сам.
Други лица, дори и временно не пребивавали там. В
един момент при него за определен период от време, но без договор и без
съгласието на наемодателя, при него живяла и приятелката му.
В началото на м. септември 2013г. подсъдимият заявил на свидетелката К. - главен
специалист в сектор „РИО“ Пловдив, че в края на същия месец напуска ползваното
от него помещение. Свидетелката К. му обяснила, че има определен ред за напускане и
прекратяване на договорните отношения и че съгласно този ред следва да подаде писмено
заявление до „Началник ЦВО“ за освобождаване на помещението, изплащане на
изравнителна сметка за погасяване на задължения за ползване на ел. ток и вода.
В тази връзка св. К. му изготвила и предала лично дължимата сметка за
използваната от подс.С. ел. енергия, която възлизала на 2 148 ,81 лв. Към
този момент – началото към средата на м. септември 2013г., С. все още бил лице
от състава на в.ф.*** - *** и водена от служебният си опит, свидетелката К.
известила за случващото се със С. командването на формированието, с оглед да се
уредят отношенията между него и сектор „РИО“ - Пловдив своевременно,
докато е на служба. Това обаче не се получило – от момента на узнаването за
сумата, която дължи на сектор „РИО“ Пловдив, К. повече не успяла да срещне подс.С..
Така подс.С. напуснал в края на м.септември 2013г. общежитието, но не по
определеният ред, съгласно клаузите на подписания договор за наем - раздел ІV –
„Права и задължения на наемателя”. Не известил с едномесечно писмено
предизвестие наемодателя, не го допускал до ползваният от него имот и не заявил
за нарушения върху целостта и функциите на движимите и недвижими вещи, оборудвания
и обзавеждането в помещението. Напротив, подсъдимият демонстративно захвърлил
ключовете на владяното от него помещение на служителка от охраната на
общежитието – И. К. в присъствието на
лицето В.Л. от в.ф. *** - ***, която обаче го догонила и му ги върнала, след което
той заминал в неизвестна посока.
В началото на м. ноември 2013 г. във връзка с новият отоплителен сезон и запускане
на парното отопление, се налагало да се проверят всички радиатори в сградата , в това число и в
помещение № 802. Тъй като след подс.С. никакво друго лице не било влизало, а
още по-малко ползвало това помещение, а ключовете били останали в подс.С., се наложило
принудително отваряне на вратата на стаята. Принудителното отваряне на помещението било наложено
от поведението на самия подсъдим, тъй като всички усилия на служителите на РИО
Пловдив да го открият, проведат беседа с него и уредят гражданските отношения
помежду им, били безуспешни – С. се криел и отказвал контакт с тях. Бил сменил
и номера на мобилният си телефон.
Наличието на липсващо и повредено имущество, било установено на 25.11.2013г.,
чрез констативен протокол на комисия, съставена от служители на РИО - Пловдив, когато след продължително и
неуспешно издирване на бившият вече служител на МО И.И.С., ползваното от него
помещение било принудително отворено, огледано и бил съставен констативен
протокол за състоянието му.
Впоследствие, извършения оглед на досъдебното производство на 05.03.2014 г.,
потвърдил резултатите от констативният протокол от 25.11.2013 г., при
който се установило, че подс. С. е повредил чужда недвижима вещ - стая 802, във
военно общежитие, находяща се в ***, която повреда се изразява в следното-
повреждане на 1 бр. входна врата от
МДФ, 1 бр. брава с дръжки и патрон към нея, 3,25 кв.м. ламелен паркет; 34.20
л.м. подови первази от дърво; 0,24 кв.м. фаянсова облицовка; 1,00 кв.м. гипсова
мазилка по тухлени стени; 123,61 кв.м. от грунд върху мазилка и 123,61 кв.м. от
латекс върху мазилка, както и унищожаване на чужди движими вещи, както следва 3
бр. мокетни пътеки, 1 бр. шкаф за телевизор и мини бар; 1 бр. нощна лампа, 1
бр. нощно шкафче.
Видно от заключението на назначената оценъчна експертиза на л.59-61 дп,
щетите възлизат на сумата от 1781,73лв.
Видно от заключението на оценъчната експертиза на л.113-115 дп, допълнена
от вещото лице в съдебно заседание след запознаване с приложения по делото
опис, по който подсъдимият е приел обитаваната от него стая, стойността на
нанесените щети, съгласно приложения подробен списък по видове и дейности,
изготвен от вещото лице, възлизат на сумата от 1896,17лв.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на
разпитаните по делото свидетели К., А., Л., И.К., С.-баща, от изготвените
експертизи, приложените фотоалбуми, приложените по делото писмени доказателства
и извършения оглед.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като те
са депозирани добросъвестно, свидетелите не са заинтересовани от изхода на
делото, показанията им са последователни и непротиворечиви, допълват се взаимно
и се подкрепят от писмените доказателства по делото, а също и от изготвените
експертизи и изготвените фотоалбуми, а така също и от извършения по делото
оглед.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице, тъй като те са изготвени с
необходимите задълбочени познания и опит в съответната област на науката и
техниката, вещото лице има нужната специалност, експертизите му не бяха
оспорени от страните и същите се базират не само на събраните по делото
доказателства, но и от опита, който вещото лице има като професионалист в
съответната област.
При така установената по един несъмнен начин фактическа обстановка, съдът
намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил
съставомерните признаци на следното престъпление:
През месец септември 2013 г.
противозаконно е повредил чужда недвижима вещ – стая 802, във военно общежитие,
находяща се в ***, която се изразява в следното: повреждане на: 1 бр. входна
врата от МДФ на стойност 152 лева с ДДС, 1 бр. брава с дръжки и патрон към нея
на стойност 37.40 лева с ДДС, като за смяната на входната врата и монтажа на
бравата са били необходими 50 лева с ДДС, 3,25 кв.м. ламелен паркет с цена за 1
кв.м. от 21.61 лева с ДДС или общо на стойност 70,23 лева с ДДС; 34.20 л.м.
подови первази от дърво с цена за 1 л.м. от 3,36 лева с ДДС или общо на стойност
114,91 лева с ДДС; 0,24 кв.м. фаянсова облицовка с цена за 1 кв.м. от 40.45
лева с ДДС или общо на стойност 9,71 лева с ДДС; 1,00 кв.м. гипсова мазилка по
тухлени стени на стойност 25,62 лева с ДДС; 123,61 кв.м. от грунд върху мазилка
с цена за 1 кв.м. от 2,05 лева с ДДС или общо на стойност 253,40 лева с ДДС и
123,61 кв.м. от латекс върху мазилка с цена за 1 кв.м. от 5,10 лева с ДДС или
общо на стойност от 630,41 лева с ДДС, и унищожаване на чужди движими вещи,
както следва: 3 бр. мокетни пътеки, всяка от тях на стойност 23.00 лева с ДДС
или трите общо на стойност 69.00 лева с ДДС, 1 бр. шкаф за телевизор и мини бар
на стойност 110,60 лева; 1 бр. нощна лампа на стойност 20.21 лева с ДДС, 1 бр.
нощно шкафче на стойност 79.00 лева с ДДС, всичко на обща стойност 1622,49 лева
с ДДС и вещите са собственост на Изпълнителна агенция „Военни клубове и
военно-почивно дело“ – София-прест. по чл. 216, ал. 1 НК.
За разликата в сумите, така,
както е по обвинителния акт и както бе представено заключението на вещото лице
с уточненията в съдебното заседание, прокурорът не направи искане по реда на
чл.287 НПК, поради което и съдът няма възможност да излезе извън рамките на
обвинението, очертани с обвинителния акт.
От субективна страна
престъплението е било извършено от подсъдимия при пряк умисъл-деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието,предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. При това престъпление деецът трябва да
съзнава, че с действията си поврежда и унищожава вещи, които не са /само/
негови. С това престъпление се засягат обществените отношения, свързани със
собствеността, с него се нарушава забраната да не се вреди другиму.
Престъплението е резултатно, независимо от това дали се касае само до
повреждане или и до унищожаване на вещи. В конкретния казус обективираните от
дееца действия показват, че той съвсем целенасочено е причинил вредоносния
резултат. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че
само той е имал достъп до поверената му вещ. Видно от показанията на св.Л.,
подсъдимият е държал в жилището куче, което също е допринесло за повреждането и
унищожаването на посоченото имущество. Същата тази свидетелка е била очевидец и
на разбиването на входната врата на стаята от страна на подсъдимия. Подсъдимият
е бил наясно, че с действията си съзнателно нанася вреди на вещта, поставена в
негово владение.
При така посочената правна
квалификация, като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 НК, както и
като взе предвид обстоятелствата по чл.54 НК ,съдът намери, че наказанието на
подсъдимия следва да се определи при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като такива съдът приема чистото съдебно минало на подсъдимия,
ниската степен на обществена опасност на дееца- за него няма събрани негативни
характеристични данни, ниската степен на обществена опасност на извършеното
престъпление- касае се до престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.93
т.7 НК. С оглед на това съдът намира, че най-справедливо ще бъде на подсъдимия
да се наложи наказание в размер на една година лишаване от свобода.
Тъй като до момента подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното му наказание не надвишава три години, то
за постигането на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия, ще следва, на осн.чл.66 НК, да се отложи изпълнението на същото за
срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила. По този начин в
най-пълна степен би се съдействало за поправянето и превъзпитаването на
подсъдимия и същият ще има възможност с поведението си да докаже, че се е
поправил.
Гр.иск е с правно основание чл.45 и сл ЗЗД.
Предвид вида на постановената присъда съдът намира иска за доказан по
своето основание. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. От виновното поведение на дееца за ощетеното юридическо лице са
настъпили вреди, които следва да бъдат възстановени. Вредите са имуществени,
като са напълно доказани по своя размер, което се вижда и от назначената
оценъчна експертиза. При това положение подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати на гражданския ищец сумата от 1622,49 лв., представляваща обезщетение за претърпените от тях имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 30.09.2013 г. до окончателното изплащане на същата.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка
на РС „Военна полиция“ Пловдив сумата от 120.00 /сто и двадесет/ лв. разноски
по водене на делото.
Също така подсъдимият следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Военен съд
Пловдив сумата от 120.00 /сто
и двадесет/ лв. разноски по водене на делото, както и сумата от 64,90
/шестдесет и четири лева и деветдесет стотинки/ лв. държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Причини за извършване на престъплението-ниска правна
култура, незачитане на конституционно закрепеното правило за неприкосновеност
на частната собственост, чувство за безнаказаност.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
Военен
съдия: